Инж. Коста Стоянов, председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание: Важно е да имаме реално работеща методика за индексация, а не такава на хартия

Инж. Стоянов, приемете поздравления от СД на в. „Строител“ и от екипа на изданието за избирането Ви за председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание (НС). Какви ще бъдат приоритетите в дейността Ви и първите задачи на комисията?

Благодаря за поздравленията. Това е една от най-отговорните комисии в НС. Тя е и една от четирите най-големи, с 23-ма народни представители общо от всички парламентарни групи. Приоритет за нея са постъпилите за разглеждане над 20 предложения за промени в различни закони, които ще бъдат разгледани по реда на тяхното постъпване и в зависимост от събраните съгласувателни становища. С основен приоритет за комисията са и исканите промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

 Кои са темите, които са на дневен ред пред комисията?

На дневен ред са изслушванията на министъра на регионалното развитие и благоустройството и председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно текущото състояние на сектора, пътната инфраструктура, текущата поддръжка и подготовката за зимния сезон. Разглеждаме и внесените предложения за промяна и в други закони, които касаят комисията, но тя не е водеща.

 Проведохте работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Кои бяха основните теми, които коментирахте?

Основните акценти бяха свързани с проблемите при прилагането на Методиката за индексиране на строителните договори, приета през септември тази година. Освен това беше поставен въпросът с предложените максимални референтни стойности за строително-монтажни работи по програмата за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, финансирана от Националния план за възстановяване и устойчивост, които според КСБ са недостатъчни за успешно достигане на заложените цели.

Като друг акцент от проведената среща може да подчертаем коментирания проблем с кадрите в строителния бранш.

Едни от основните теми, които касаят сектор „Строителство“, са свързани с прилагането на Методиката за индексация на договорите в строителството. Липсата на реална индексация е сериозен проблем пред бранша и намирането на решение е приоритет за КСБ. Какво според Вас е необходимо, за да започне да се прилага тя?

Неслучайно тази тема беше основна по време на срещата с КСБ. След направено бързо проучване се установи, че в действителност има проблем при прилагането на тази методика. В момента събираме информация относно всички договори, които трябва да бъдат засегнати от нея. Едва след анализа на събраната информация ще може да се прецени какво да се предприеме, за да имаме реално работеща методика, а не такава на хартия.

 През миналата седмицата имаше изслушване на министър Шишков и екипа му в регионалната комисия. Какви са Вашите впечатления, кои са основните проблеми, с които ведомството и Вие като комисия ще трябва да се справите?

Проблемите са много и всички са неотложни. Свързани са с промяна на законодателството, състоянието на пътната инфраструктура, свлачищата, поетите ангажименти към общините за финансиране на обекти, за които само част от средствата са осигурени, и други. Министър Шишков остави впечатление, че е сериозно заинтересован от решаването на всички трудности, и обеща да оказва пълно съдействие относно работата на комисията.

 Как виждате решението на проблема със забавените плащания от държавата към пътностроителните фирми за изпълнени СМР?

В момента събираме информация относно текущите и изпълнените договори, за да разберем колко точно са дължимите средства и по какъв начин те кореспондират с нормативните документи.

 Ключовият за строителния сектор закон – ЗУТ, е в ресора на Вашата комисия. Освен че е един от най променяните, според бранша той е и доста остарял. Общата позиция, която се подкрепя и от Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство”, е, че е необходимо създаване на нов закон, кодекс, който ясно да регламентира правата и задълженията на всеки един участник в процеса. Какво е Вашето виждане, узрял ли е моментът за подготовката на един изцяло нов закон? Ще влезе ли новият ЗУТ сред приоритетите на оглавяваната от Вас комисия?

ЗУТ е един от най-важните закони за строителния сектор. Неслучайно доста законодателни инициативи са били предприети в предишното Народно събрание, но почти нито една от тях не е била одобрена. Именно поради тази причина първите законопроекти в 48-ото Народно събрание са свързани с промените в ЗУТ. Тъй като са много, а очакваме и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да внесе допълнително изменения, в най-скоро време те ще бъдат гледани и обсъждани в комисията. За всяка една промяна ние ще искаме становище от заинтересованите страни.

 Консултативният съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“ бе създаден с идеята да работи по предложения за промени в законодателството, регламентиращо дейността в отрасъла. Как бихте си партнирали с него и доколко предложенията му могат да намерят място в проектите за изменение на законодателството?

Аз виждам, че този Консултативен съвет действително работи. При срещите ми с Камарата на строителите в България получих папка с документи, касаещи законодателни инициативи най-вече в сферата на Закона за устройство на територията. Някои от предложенията са направени именно от името на Консултативния съвет. Те бяха потвърдени и от другите членуващи в него организации при срещите ми по-рано през изминалата седмица с Камарата на архитектите в България и с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Колкото повече заинтересовани организации от бранша участват в един законопроект и постигнат предварително съгласие, толкова по-сериозно би се подходило към нуждата от промени и има по-добра възможност те да се гласуват с мнозинство.

 Липсата на дългосрочна визия за развитие на инфраструктурата в страната винаги е била посочвана като проблем. Според Вас какво е необходимо, за да се създаде тя?

По този въпрос разговаряме с министър Шишков. Той неведнъж е казвал, че трябва да има концепция за развитие на пътната инфраструктура в страната. На последното заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление арх. Шишков обеща в спешен порядък да даде актуална справка и анализ на състоянието на пътната инфраструктура в България. Това може да е отправната точка, на която да стъпим при разработването на подобна концепция.

 По време на предишното редовно правителство бе спряно изпълнението на лот 3.2 на АМ „Струма“. Съществува ли риск относно завършването на магистралата през Кресненското дефиле?

Не вярвам да има такъв риск. Едва ли има политик в страната, който да не иска завършването на автомагистралата. Доколкото съм информиран, проблемът е свързан с Министерството на околната среда и водите. Ако само това е пречката, то тя може да се преодолее много бързо с политическо решение. АМ „Струма“ категорично трябва да бъде завършена, особено след като за нея се декларира, че има осигурени средства.

 Ще има ли възможност представител на КСБ да се включва в работата на комисията и под каква форма? В какви направления виждате възможности за сътрудничество на комисията с КСБ?

На всяко заседание на комисията ние каним заинтересованите страни, включително представители на КСБ. До момента и на двете проведени заседания имаше представител на Камарата на строителите. Занапред също ще могат да присъстват на заседанията.

 Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Чета вестника, разбира се. Много интересно издание с новини и актуални теми от строителния сектор, които са полезни не само за участниците в нашия сектор, но и в другите браншове, засегнати и пряко свързани със строителството.