Д-р инж. Димитър Белелиев, председател на СД на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД и изп. директор на „АмонРа Енерджи” АД, председател на Контролния съвет на КРИБ: Eдинственият начин да плащаме по-малки сметки е чрез инвестиране в енергийна ефективност и производство на „зелена“ енергия

Вестник „Строител“ е изданието, от което има нужда нашият бранш

Емил Христов

Ренета Николова

Инж. Белелиев, благодарим Ви за поканата да посетим офиса и впечатляващата база на „ЦЕРБ“ ЕАД. Разкажете ни малко повече за историята на дружеството, което ръководите?

„Централната енергоремонтна база“ ЕАД (ЦЕРБ) е българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката. Създадено е още през далечната 1948 г., това е най-старото предприятие в областта на енергийните ремонти в България. Правено е по стандартите на зрелия развит социализъм - мащабно, с много инвестиции. При изграждането на българската електротехническа промишленост се създава ЕлПром „Васил Коларов“, където се обединяват всички производствени мощности - генератори, двигатели, телфери и т.н., а като ремонтно дружество се създава ЦЕРБ, тоест те произвеждат, а ЦЕРБ поддържа и ремонтира.

През 2000 г. предприятието бе обявено на търг за приватизация и аз го купих и станах негов горд собственик. Мога отговорно да заявя, че основната ми заслуга е, че не позволих дружеството да бъде закрито, както се случи с много други държавни предприятия.

ЦЕРБ беше специализирано в две основни направления – трансформатори и генератори. С развитието на технологиите и въвеждането на още съоръжения и дейности преценихме, че ще е най-добре да разделим дейността на компанията на различни сегменти, и така създадохме – „ЦЕРБ Механо”, където са две леярни - черна и цветна, „ЦЕРБ Транспорт”, „ЦЕРБ Билд” се занимава със строителство, притежава сертификати за различни категории строежи, „ЦЕРБ Солар” е насочено към изграждане на фотоволтаични системи. През последните 20 г. успяхме да създадем и няколко нишови лаборатории – за контрол на метала, химическа, високоволтова и такава за вибродиагностика и баланс. Горд съм да споделя, че последните две са единствените в България.

Разделението, което направихме в компанията, помогна да имаме доста по-лесен начин на управление. В момента фирмата покрива почти целия спектър на дейност, когато започне да прави един проект. От тази година чрез „ЦЕРБ Трафо” се занимаваме вече и с подстанции и можем да направим цялостно проектиране и изграждане на такава за високо напрежение.

Вие сте и изп. директор на „АмонРа Енерджи“ АД. Как се зароди идеята да създадете тази компания? Разкажете ни повече за нея.

Преди 4 години решихме да направим фотоволтаична инсталация на покрива на базата. Ние имаме 20 хил. кв. м покрив. Установих, че за покривни централи в България има липса на експертиза. Всички правят централи на земя, включително има няколко големи български фирми, които са доста сериозни в тази сфера, но за това, което ние търсехме, не се предлагаше. Преценихме, че е най-добре сами да се справим, и когато видяхме, че можем, взехме решението да се концентрираме върху изграждането на малки и средни покривни фотоволтаични централи, малки т.нар. резиденшъл - за къщи, вили и т.н., средни за молове, предприятия и др. Те са хибридни, не само за собствена консумация, има и за експорт; разликата е голяма. Така създадохме „АмонРа Енерджи” – фирма, която да обхваща инженерингови решения, включително разработка, проектиране, производство, доставка, строително-монтажни дейности, поддръжка, експлоатация и управление на малки и средни фотоволтаични централи. Малките централи например могат да захранят къща или малки постройки, а средните са предназначени за предприятия. Това доведе до създаването на „ЦЕРБ Солар”, която да се занимава с цялостното изграждане и пускане в експлоатация на такива централи. А през 2020 г. учредихме „АмонРа Енерджи“ АД, която отговаря за доставката и логистиката, за да затворим целия кръг. Защото когато правиш инсталация на покрива, е важно всички материали да са ти налични и някой да ти ги достави - панели, инвертори, табла, кабели, крепежни компоненти, и ако един липсва, е проблем.

Важно е да се отбележи, че процесът на получаване на енергия от соларни панели е специфичен. В България в момента според мен се допуска огромна грешка, като се инвестира в големи централи. Такова нещо в Европа няма. Хората инвестират в малки покривни централи, защото производството и консумацията са заедно, има балансиране. А тези големи централи след 2-3 г. ще бъдат много трудно балансирани. Докато ако са в рамките на града, кривата на потребление е по-лесно да се балансира. Второто нещо е транспортът. Ел. енергията не идва безплатно, имаш мрежа и загуби по мрежата. И третото нещо - какво ни помага на нас това, че някаква офшорна фирма ще изгради централа в плодородна земя. Докато ако се предвидят дотации за изграждане на малки централи, всеки от нас ще има полза.

В Германия например няма да видите подобни големи съоръжения, а в нашата страна си унищожаваме земеделска площ, която бихме могли да използваме. Голяма грешка! За това трябва да се говори, защото след няколко години ще страдаме и ще се чудим как да затворим тези централи. Виждате в момента как държавата се чуди какво да прави с въглищните. Ние сме се подписали преди 10 години, че ще ги затворим, и няма как да отложим този процес. В Германия по същата причина ще затворят 2 атомни електроцентрали, въпреки че се води чиста енергия, защото някой преди 15 г. е взел такова решение. Това е начин на мислене, което за съжаление в нашата страна го нямаме. Може би е време да се промени политиката в тази посока.

Планирате листването на „АмонРа Енерджи“ АД на пазара BEAM на Българската фондова борса. Разкажете ни какво доведе до това Ваше решение?

Както виждате, историята на компанията е сравнително кратка, като догодина ще направи 3 годни, но за този период имахме доста запитвания от големи чуждестранни фондове, които искат да участват като инвеститори в „АмонРа Енерджи“ АД. Заради това решихме да направим публична компанията.

На второ място желанието ни е да станем изцяло прозрачна компания за нашите доставчици и клиенти. Нашата основна задача е да изпълняваме всичко по отличен начин. Поради тази причина имаме център за поддръжка и такъв за обучение на кадрите, като целим да обхванем целия процес, за да предложим най-доброто на клиентите и фирмите, с които работим. Ние сме проводник на производителя, защото поемаме освен логистиката, дистрибуцията, техническата поддържка и обучението на персонала.

Не на последно място искаме да привлечем и допълнителен капитал. Той в момента е 6 млн. лв., отделно имаме финансиране от 4 млн. лв. и натрупани печалби за последните две години от около 10 млн. лв. Тоест разполагаме с 20 млн. лв. оборотни средства. Искаме да се развиваме и листването на борсата е стъпка напред. Нашата идея е 90% от генерираната печалба да ги разпределяме на акционерите.

Следващите 10 г. това е бизнесът, за който ние виждаме много добро бъдеще. Като искам да подчертая, че ние не желаем да работим с големи проекти, а ще се концентрираме върху малките и средни, защото там ще е най-голямо търсенето в следващите няколко години. Искаме да се разрастваме на пазарите в България, Румъния и Гърция, които сами по себе си са малки, но взети заедно, нещата не стоят по този начин. Концентрираме се на Балканския полуостров, на който за големите играчи от Централна Европа е трудно да дойдат да работят, защото е сложна и логистиката. Те със сигурност ще проявят интерес след няколко години към балканските страни, но все пак не вярвам той да е толкова голям. Така че виждам нашата перспектива в тази посока.

През последните години основната политика на Европейския съюз е свързана със „зелената” енергия и кръговата икономика. Отделя се и сериозен ресурс да се обновят жилищните сгради, като фотоволтаиците са част от този процес, и мисля, че има голямо бъдеще това, което Вие правите. Какво трябва да се направи, за да може хората да се възползват от тази възможност?

На първо място хората трябва да разберат, че това е най-добрата инвестиция в енергийна ефективност, която могат да направят, що се отнася до домовете им. В момента се отпускат много средства по различни европейски програми и те могат да се инвестират именно във фотоволтаици.

Важно е да отбележим, че в момента токът в България се дотира и е най-евтиният ток в Европа. След някоя и друга година ще трябва да плащаме пазарната му цена. Случи ли се това, сметките ни автоматично ще се увеличат 3-4 пъти. Хората сега казват, че е скъпо, а представете си какво ще се случи тогава. Неслучайно в много страни от ЕС вече е практика да се монтират фотоволтаици. В Гърция например няма къща, която да няма бойлер на покрива. При нас също трябва да започне да се случва това нещо, а не винаги да искаме държавата да ни дава евтин ток. Според мен подходът трябва да е както в притчата – „Няма да ти дам риба, ще ти дам въдица“. Това е въдицата, която трябва да ни хване рибата. Единственият начин да плащаме по-малки сметки е чрез инвестиране в енергийната ефективност и производство на „зелена” енергия.

Какво би спечелил човек, ако си направи малка централа на покрива на блока?

Ние сме изградили вече много инсталации върху блокове и хората виждат разликата. С една такава централа се обхваща цялото общо осветление на входа и разходът за ток може да бъде покрит 100%. Включително могат да се направят такива спестявания, че да влязат пари в касата на блока. Ползите не са еднолични, а за цялата етажната собственост. По този начин се спират напълно разходите за електроенергия например за асансьори, които в друг случай биха били в тежест на бюджета на всяко семейство.

Вие работите вече в Гърция, Румъния и Северна Македония. Каква е разликата между пазарите в България и чужбина? Къде се работи по-лесно?

Категорично в Румъния се работи по-лесно, защото всичко е стандартизирано. На второ място самите фирми, които инсталират, са сертифицирани. Там не може някоя нерегистрирана компания да дойде и да започне да монтира фотоволтаици. Също така цените са по-високи от тези в България.

В Румъния инсталатор може да стане всеки, който е преминал през курсове за обучение и притежава сертификат за работа. Първоначално нещата изглеждат сложни, но процесът трае един месец, след което самото пускане в експлоатация е много лесно, защото всичко по веригата е разписано и одобрено. В Румъния, като си подадеш документите за даден обект, след три дни, до една седмица са одобрени.

Още по-кратки са сроковете в Германия, където пък всичко се прави онлайн. Попълваш необходимите данни и ги изпращаш, а на следващия ден централата ти вече има разрешение за работа от тяхното ЕРП. Ако пък тя не функционира, тогава ЕРП-то ти плаща пари.

В България срокът да получиш становище по документи е един месец, а фактически го получаваш най-рано след три месеца. Искат и пари, а ако ти откажат, не връщат платената сума. Това е все едно да си поръчаш хляб, да го платиш и след това да ти кажат, че нямат брашно, и да не ти върнат парите. Това го има само у нас.

Според мен в България трябва да се въведе или Net Metering, или Net Billing. При втория способ общественият доставчик смята, че примерно си произвел 100 kWh по 5 лв., които са върнати в мрежата, и заради това ти плаща 500 лв. Консумирал си 120 kWh по 10 лв. на стойност 1200 лв., приспадат ти 500 лв. и така се налага да платиш само разликата.

В Гърция използват Net Metering. Там, ако произведеш 100 kWh, а си консумирал 120 kWh, плащаш само за 20 kWh. Този подход е по-добър за потребителя.

За съжаление, такива възможности в България в момента не съществуват. Единственият начин е да намериш търговец, от когото да купуваш, и друг, на когото да продаваш. Идва проблемът, че времето, през което ти плащат, е различно. Да не говорим, че някои от тях искат авансово плащане. По този начин няма как да стимулираш бизнеса, а си поставен и в крайно неконкурентни условия и спираш да инвестираш.

Необходима ли е според Вас нормативна промяна, за да се регламентира подобно нещо?

Категорично Законът за енергетиката трябва да претърпи промени. Например да има облекчение за изграждането на малки централи, както и да се използват Net Metering или Net Billing. Естествено това ще рефлектира и върху други закони, които ще трябва да бъдат преразгледани и при нужда променени. Според мен процесът не е сложен, тъй като всички държави в ЕС действат вече по този начин.

Какви са плановете Ви до края на годината и какво предстои през 2023 г.?

Плановете ни са „АмонРа Енерджи“ да се листне на пазар BEAM на Българската фондова борса до края на месеца, като датата, на която ще се случи това, е 30 ноември. Мисля, че хората, които гледат стратегически на нещата, биха проявили интерес към нашите акции. Очак­ванията ни са изключително позитивни, защото, както казах, има голям интерес от страна на наши клиенти и партньори.

След това вече ще гледаме какви са годишните ни резултати. Догодина ще преценим дали ще минаваме от BEAM сегмента на по-горен, или ще си останем на него.

Разкажете ни малко повече за „ЦЕРБ Билд”. Планирате да построите логистична база в Стара Загора.

Точно така. В момента сме в крайна фаза на оглед на терен. Предполагам, че в началото на годината ще сме финализирали и това наше начинание и после ще започнем веднага строителство. Базата ще бъде около 3000 кв. м закрита площ и ще е изцяло за собствените ни нужди. По този начин ще покрием Централна и Източна България и няма да се налага да се придвижват нещата от София.

Оглеждаме терени и в Букурещ, Румъния. Предполагам, че в средата на 2023 г. ще закупим място и там. През 2024 г. сме планирали да построим база и в района на Клуж. Причината е, че искаме логистиката в тази част на Румъния да се извършва по-лесно. Идеята е да се намалят разходите и времето за доставка.

В момента сме в процес на преместване на основния ни склад. За целта сме избрали място в Драгоман, в което разполагаме с 2200 кв. м закрита площ. Остава да извършим някои довършителни работи по пътя към терена.

Вие сте председател на Контролния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Разкажете ни малко повече за този аспект от Вашата дейност?

Контролният съвет на КРИБ е органът, който при нормална работа е незабележим, тъй като той се занимава с наблюдение на работата на Управителния съвет, изп. директор и председателя. Съблюдаваме дали се спазва уставът и извършваме чисто контролни функции. За радост до този момент нашата работа не е била интересна, защото няма събития, които да са изисквали нашата намеса. Със сигурност обаче КС има изключително отговорна функция, защото през нас минават всички решения на УС и ние ги преглеждаме. Няма случай, в който да не сме прегледали подробно и внимателно всички. До момента всичко върви както трябва да бъде.

„Централна енергоремонтна база“ ЕАД и „АмонРа Енерджи” АД са част от КРИБ и отговорно мога да заявя, че участваме активно в работата на организацията. Аз лично съм много доволен, че Конфедерацията съществува.

Как работите с Камарата на строителите в България?

За мен всяка една неправителствена организация има две функции. Първата е да подпомага обществото, а втората и по-важна е да подпомага и да се грижи за своите членове. И КРИБ, и КСБ по най-добрия начин се грижат за своите членове. Доказателство за това е, че Камарата успя да се пребори за приемането на Методика за изключително нужната на бранша индексация. Оказа се, че в България за това нещо трябваше да се борим. Другите европейски държави го получиха без проблем, а при нас се наложи да вложим огромни усилия. Така че моите адмирации за работата на КСБ.

Много важно е да отбележим, че задължително този бранш трябва да се саморегулира. Редът, който предоставя КСБ с ЦПРС, е без алтернатива и така трябва да бъде. Специално искам да поздравя за отличната работа и председателя на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев, с когото се познавам от много време.

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Аз много пъти съм казвал, че това е единственият вестник, който аз чета. Първо, в него има информационна среда, която е полезна, и човек може да разбере за важните неща, които се случват. Отделно има интересни материали и интервюта с хора, които са полезни за нашия бранш – министри, кметове, директори. По този начин научавам от първо лице неща, които иначе трябва да търся. Отделно има и любопитни публикации от света, с които човек може да се разнообрази, когато иска да се отвлече от рутината на работата. За мен в. „Строител“ е действително това, от което има нужда нашият бранш. Изданието е страхотно! Наистина.