Г-жо Пенкова, работите по Директивата за енергийните характеристики на сградите. В тази връзка може ли да се очаква в бъдеще сериозно увеличение на инвестициите в енергийна ефективност (ЕЕ)? Защо според Вас този процес се случва бавно?

Директивата за енергийни характеристики на сградите би трябвало да влезе в сила през 2024 г. Първо е важно да се даде много ясно определение на енергийно бедни домакинства, защото Европейският парламент (ЕП) ще насочи приоритетно публичните усилия и ресурси именно към най-уязвимите граждани на ЕС. Без ясна дефиниция и определяне на тези групи ние трудно може да насочим средствата към тях. Министерството на енергетиката трябва да излезе с конкретна дефиниция до края на тази година. Чрез определението за енергийна бедност и директивата ще може приоритетно да се определят кои са семействата и домакинствата, които трябва първи да получат средства от държавата за справяне с кризата.

Публичният ресурс за обновяване на сградния фонд на ЕС е ограничен. Затова се опитваме да ангажираме активно и финансовия сектор с тази политика на Съюза. Банковите институции с необходимите държавни гаранции могат да дават заеми с по-ниски лихви за енергийна ефективност и за подобряване на жилищата. Така основният публичен ресурс, национален или европейски, ще бъде насочен към енергийно бедните домакинства. Съответно финансовите стимули и допълнителното подпомагане са за гражданите, които имат възможност да използват подобни инструменти. Трябва да се направи много ясно разграничаване, защото няма достатъчен публичен ресурс за реновиране на целия сграден фонд на Европа.

Това, което се опитваме да постигнем, е създаването на допълнителни финансови инструменти като схемата „плащаш, докато спестяваш“ (pay as you save), която е част от текста на Директивата за енергийни характеристики на сградите. Идеята е да гарантираме, че разходът на годишна база за обслужване на заем за енергийна ефективност не е по-голям от спестените суми от сметки за електроенергия в резултат на реализираните обновления в жилището. Целим да няма допълнителна тежест върху домакинствата.

Проблемът с високите разноски за отопление и охлаждане не е типичен само за България. Сериозни притеснения се забелязват и в Германия, където има голям процент на т.нар. социално-общински жилища и собствеността на недвижимо имущество е с доста по-нисък дял. За да се справят с енергийната криза в Германия, управляващите предложиха сериозни бюджетни средства, но това е временна антикризисна мярка, не е постоянна.

Европейският парламент търси дългосрочни мерки за намаляване на сметките на домакинствата. Не става дума само за саниране, говорим за сериозни ремонти, подмяна на отоплителните инсталации, инсталиране на допълнителни съоръжения – когато има възможност да се използват възобновяеми енергийни източници, т.е. дълбоко обновяване, което гарантира енергийна ефективност в дългосрочен план. Освен до намаляване на сметките то ще доведе и до повишаване на стойността на недвижимите имоти.

Като член на Комисията по регионално развитие на ЕП какво смятате, че ще е бъдещето на кохезионната политика в Европа. Кои са проектите, които ще имат голямо значение и ще бъдат приоритизирани?

Кохезионната и селскостопанската политика са най-ресурсните програми и политики на Съюза. Когато имаше необходимост от извънредни мерки – кризата с емигрантите, първата вълна от емигранти от Украйна, отделихме средства от политиката на сближаване, защото ставаше въпрос за подпомагане на региони, за да могат да се справят те с настаняването и с базовото препитание на хората.

В крайна сметка доста ясно беше заявена позицията на Европейския парламент, че кохезионната политика има своето ясно целево предназначение – тя няма как да се използва като реакция за всяка една криза. Имаше дебат дали планът RepowerEU отново да се финансира от кохезията. Малък процент е възможно да се използва, но с аргументацията и предпоставката, че ще отива за подпомагане на региони.

За мен е важно кохезионната политика да остане една от ключовите на ЕС, за да може да постигнем целите на Съюза, а именно изравняване на стандарта на живот и доходите между отделните държави членки. В момента България и Румъния са сред основните бенефициенти на политиката на сближаване, но да не забравяме, че с предвиденото разширяване на ЕС тепърва други държави ще се възползват от тях. Не бива по никакъв начин да се отмества фокусът от предназначението на средствата по кохезионната политика.

Смятате ли, че е възможно да се постави въпросът за преформатиране на приоритетите на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) не само за България с оглед на новите реалности?

Беше дадена възможност да се допълнят части от плановете и да се изведат като водещи определени проекти, насочени към преодоляване на енергийната криза. Тоест, възможно е да се добавят нови проекти в НПВУ и да се допълнят, така че да има повече средства за енергийни инвестиции като възобновяеми енергийни източници и допълнителна инфраструктура, където има нужда, за да се гарантира енергиен ресурс и суровина за производство на енергия, тъй като в момента сме много ограничени по отношение на набавянето на някои ключови ресурси. Тук говорим за промяна на НПВУ само в сферата на енергетиката и всичко, което би спомогнало за гарантиране на енергийната ни сигурност. В никакъв случай не става въпрос за цялостна ревизия на планове.

Според Вас въглищната енергетика има ли възможност да остане като собствен ресурс, или трябва да се мисли за нови инвестиции?

Със сигурност и в краткосрочен, и дългосрочен план трябва да мислим за инвестиции в нови технологии и развитие на „зелени“ технологии и на всичко, което е свързано с кръговата икономика, защото опазването на околната среда е основен приоритет. По отношение на въглищните централи определено ще намалим зависимостта си от тях в дългосрочен план. Има много причини за това. От една страна, тяхното използване ще стане абсолютно икономически нецелесъобразно заради високите цени и такси, свързани с въглеродните емисии. От друга – обемите на въглищни залежи в страната ни намаляват. Освен това качеството и енергийните показатели на лигнитните въглища, които използваме, не са най-енергийно ефективните.

Трябва да се набележат много ясно стъпките по какъв начин ще ограничим зависимостта си от въглищните централи. Това не може да се случи отведнъж, а с ясен план на няколко етапа. Необходимо е да е точно разписано какви мощности и кога ще се намалят, което ще рефлектира не само на добива на суровините, но и на работната ръка. Ето защо са нужни планове и виждане за заетите в сферата. Какво ще се случи с тези хора и как ще им бъде осигурено препитание, как ще посрещат социалните последици, когато няма да има работни места в енергийния сектор за тях? Разговаряли сме по темата многократно с представители от ТЕЦ-овете в България. Тяхното желание също е да има ясна стратегия – със срокове и заложени цели.

Смятате ли, че членовете на ЕП вече се убедиха от ползата на ядрената енергетика като част от „зеления“ преход?

Със сигурност Европейският парламент вече има по-различна позиция по темата и това стана видно от гласуванията през юни, когато ядрената енергетика беше призната за „зелена“ и устойчива. Има много технологични развития в рамките на Европа. Говори се и за малки модулни реактори, които тепърва ще навлизат на пазара. Има сериозни разработки в тази посока във Франция, Великобритания, както и паневропейски проект за такива реактори. Но следва да се има предвид, че въпросната технология ще бъде готова да излезе на пазара едва след 2030 г.

Очаквате ли, че кризата с високите цени на електроенергията да продължи дълго? Какви нови мерки предприема ЕС в тази насока и смятате ли, че таванът на цените на газа е адекватна мярка?

В момента има много предложени мерки от страна на ЕС, но те са с временен характер. Особено когато става въпрос за директни интервенции на пазарите, каквато е налагане на таван на цената на газа. Трябва много ясно да се отчете, че тези мерки са кризисни и по-специално тази за горна граница на цената на газа. Това се прави, докато се създаде бенчмарк – новата референтна стойност за ценообразуване, тъй като сега на борсата се работи със стандарт, създаден предимно за газ, които идва по тръбопроводи и не отговаря на различния пазар в момента – с повишени доставки и търсене на втечнен газ (LNG). С настоящите мерки стабилизираме пазара временно и даваме сигурност и предвидимост на потребителите.

Една от първите извънредни мерки на ЕС, която вече е в сила, касаеше производителите на електроенергия, които се разделят на два типа – такива, които използват изкопаеми горива, и други, използващи възобновяеми източници на енергия, като ядрената енергетика влиза във втората група. За първия случай беше приет регламент на ЕС от държавите членки, който гласи, че всяка страна може да облага поне 33% от печалбата на дружество, което произвежда електроенергия от изкопаеми горива, ако неговите печалби са с 20% повече в рамките на календарната година спрямо предходните три години. Мярката е предвидена за електропроизводители, които натрупват свръхпечалба заради високата цена на електроенергията в момента и използват въглища и природен газ.

При възобновяемите енергийни източници и ядрените мощности таванът е конкретен – 180 евро на мегаватчас. Ако електропроизводителите продават на по-висока цена, разликата отива в държавата, за да може тя да подпомага домакинствата и индустрията. Тук се отчита, че тези електропроизводители нямат завишени разходи, влагайки в производството като основна суровина възобновяеми източници. Те просто използват изкривяването на пазара и завишените цени на електроенергията и затова им се налага тази т.нар. солидарна вноска.

Новината от 19 декември е историческото споразумение на енергийните министри - за първи път бе договорен механизъм за задействане таван на цените на газа. Таванът ще се активира автоматично само ако са изпълнени двете ключови условия: 1) цените на TTF (индексът на най-голямата газова борса в ЕС) достигнат или надхвърлят 180 евро за мегаватчас за поне 3 последователни търговски дни; и 2) цените на TTF са с 35 евро по-високи от пазарната референтна стойност за втечнен природен газ през същите 3 последователни дни на търговия. Мярката е временна и ще се прилага за една година, влиза в сила от 15 февруари. В момента тези нива на таван може би изглеждат високи спрямо настоящите цени, но се очаква повишаване на цените заради увеличаващото се потребление и намаляващите резерви. Таванът ще предпази домакинствата и индустрията в ЕС от непосилно завишаване на сметките.

Идващата 2023 г. е година на образованието – така бе обявена от еврокомисаря по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел. Може ли да очакваме занапред и година с фокус върху стартъпите?

В момента работим по законодателна инициатива за стартъпи – общоевропейско законодателство, което ще бъде основно насочено към създаване на адекватен пазар с по-широки възможности за финансиране. В Европа по-голямата част от стартъпите си осигуряват средства от публични ресурси и/или с европейски средства. Реално няма достатъчно външни или частни инвеститори, тъй като не им е гарантирана необходимата сигурност, а в Европа дори липсва единна дефиниция на стартъп.

Работила съм във финансовия сектор и от опит знам, че инвеститорите трябва да се чувстват достатъчно защитени, за да вложат парите си, и често предпочитат да вкарат капитал в регулирани индустрии и сектори. Това, което искам да постигна, е да има общоевропейска дефиниция, възможности за данъчни облекчения за инвеститори, които искат да вложат средства в стартъпи.

В момента работя съвместно и много активно и с цялата екосистема в България и в ЕС, за да разработим адекватно законодателно предложение, което да обслужва интересите на стартъпите и инвеститорите, а не да се превърне в рестриктивна законодателна мярка.

На конференцията „Иновации чрез политика в България“ през юни тази година обявих своето предложение пред еврокомисар Мария Габриел и присъстващите представители на правителството, на академичните среди и стартъп индустрията. През 2023 г. реализирането на общоевропейско законодателство за стартъпи ще е основен приоритет за мен и моя екип. Българската стартъп индустрия е изключително продуктивна и ние ще работим за нейното развитие.

Какво ще отчетете като постижение за изминалата 2022 г.?

За мен ключов успех е признаването на ядрената енергетика за „зелена“ и устойчива. Водих тази битка почти 2 години. Това дава възможност на капиталовия пазар да инвестира средства в развитие на проекти, свързани с ядрена енергетика. В противен случай цялата тежест щеше да падне върху държавните бюджети, а това е непосилно за която и да е страна особено в сегашните кризи.

В ядрения сектор около 40% от средствата идват от частни инвеститори и обявявайки ядрената енергетика за „зелена“ и устойчива, дадохме възможност за допълнителни инвестиции и за реализиране на повече проекти в сектора.