Доц. Георги Лозанов, катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ към Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийски университет „Св. Климент Охридски“: Отпечатаното слово създава редакционната отговорност

Вестник „Строител“ играе fair play, изгражда гилдийна общност и осигурява вътрешната й комуникация

Доц. Лозанов, бяхте лектор на обучителен семинар за кореспондентите на в. „Строител“. Какви са впечатленията Ви от събитието като организация и участие?

Лично за мен това беше удоволствие. Семинарът, струва ми се, беше важно събитие в човешки и професионален план. Хората, които се занимават със сходна дейност, с обща кауза или бранд, когато се виждат очи в очи, това умножава усилията им. А в професионален план събитието беше още по-важно – днес се създава нагласата, че всеки може да прави журналистика – в профила си в социалните медии и въобще в мрежата.

Няма такова нещо, това е професия със собствени закони и стандарти, които трябва да познаваш. Семинарът в това отношение, мисля, че помогна на кореспондентите на вестника да не се загубят в превода между различните си ангажименти.

Презентацията Ви по време на форума носеше името „Да построим къща от думи – журналистическо писане“, като представихте основните моменти при писането на новина и интервю. Кое е най-важното при двата жанра? Какво прави една новина по-четена, а едно интервю – по-интересно?

Най-важното за една новина е, първо, тя да казва нещо ново и, второ, да те накара да се замислиш. Обратно на потока от банализми, който те кара да приемеш всичко на доверие.

За интервюто – въпросът е кой говори и има ли легитимността да говори по темата. Това, че си стигнал до медиите, не е легитимност, а за да стигнеш, трябва вече да я имаш.

Вие сте един от най-авторитетните медийни експерти. Как се промени медийната среда в последните години и кои са най-големите предизвикателства, пред които сме изправени в настоящия момент?

Промени се в полза на личните мнения, които днес имат безпрепятствен достъп до публичността. Предизвикателството е как да разбереш на кои да вярваш. Има три критерия – предисторията им, здравият разум и общественият интерес. Ако ги следваш, няма как да те излъжат. Когато един предприемач два пъти фалирал предлага жилища на изключително примамлива цена в екологично защитена територия, е тема за журналистическо разследване. Но дори и да не отговаря на само един от трите критерия, пак го разследвайте!

Трябва ли да изчезнат печатните медии и всичко да се дигитализира? Какво дава хартията и какво – интернет и т.нар. социални медии? Докъде стига дигитализацията и къде започва дехуманизацията?

Няма как да изчезнат хартиените медии, защото те са първообразът на масмедиите въобще. От тях започва журналистиката. И днес, когато казваме свобода на печата, разбираме свобода на словото въобще. А и вижте – всички по-сетнешни медийни послания са писмо върху пясъка, нищо не ти остава в ръцете.

Отпечатаното слово създава редакционната отговорност. В социалните мрежи няма такава и затова те не са медии. Днес от времето на постистината предвиждам, че изходът ще е във връщането към хартиените вестници. Особено когато се отнася до гилдийни издания като  „Строител“. Те, освен че те информират, създават усещане и за клубна принадлежност. Навремето, когато Кристо и Жан Клод опаковаха Пон Ньов, всички бяха въодушевени от ефимерността на проекта, но се тълпяха да си вземат по едно парченце и да си го отнесат вкъщи. Да получиш хартиен вестник в пощата си е такова парченце.

Какво бъдеще виждате за сериозната преса? Специализацията ли е пътят?

Да, бъдещето на хартиената преса е в сдружаването на малки просветени групи срещу големите аудитории, готови да поглъщат фалшиви новини заради моментното удоволствие да нямат авторитети и ценности. Но от другата сутрин започва комуникативният махмурлук.

Дезинформацията вече се определя като една от основните опасности, пред които съвременните общества са изправени. Директиви се приемат на ниво ЕС, търсят се контролни механизми за ограничаването на това явление. Във време, когато на хората е трудно да определят коя информация е истина и коя – не, какъв е начинът да се предпазим от фалшивите новини?

Начинът е медиен скептицизъм. Вече всичко, което четеш, слушаш и виждаш, изисква сам да го докажеш. Как се прави това – следиш за независимост на източниците, компетентност на говорителите, езикова грамотност, за съответствие на заглавието и текста. В това отношение става особено важно да имаш свое издание, на което предварително си делегирал тази проверка. „Строител” се е доказал като такова, защото удържа формулата на качествената журналистика – независимост, компетентност, грамотност.

Доцент сте във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. От какво се интересуват най-много бъдещите журналисти? Какво е впечатлението Ви от тях?

Интересуват се доколко олигарсите в държавата са овладели и медиите и това ще предопредели професионалната им съдба. Хич не бива да бъдат подценявани, идва поколение, което приказките от „1001 нощ“ на прехода не могат да го приспят.

Автор сте на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии. Как оценявате медийната среда в България и какво трябва да се промени?

Всичко трябва да се промени. Първо, държавата трябва да помогне на качествената журналистика, защото тя вече влезе в „Червената книга“. Второ, трябва да се реформира съдебната система, така че бързо и лесно да бъдат санкционирани нарушителите на човешки права в медиите. Трето, трябва да се регулира съдържанието в медиите, независимо от платформите на разпространението му. Четвърто, медийният регулатор трябва на персонално ниво да носи отговорност за действията си. Пето, децата трябва още от отделенията заедно с четмо и писмо да учат и медии. Шесто, медиите трябва да станат по-весели, а не да са им потънали гемиите преди тези на аудиторията.

Как виждате мястото на вестник „Строител”? Какво е професионалното Ви мнение за качеството на изданието? Какво бихте ни препоръчали и пожелали?

Виждам три важни качества на вестник „Строител”. С ясна цел се разполага в една медийна ниша, където е елиминирал конкуренцията и дава информация, която трудно можеш да намериш другаде. Не разчита на сензации, още по-малко на компромати и играе fair play, без да се интересува от пропуснати печалби. Изгражда гилдийна общност и осигурява вътрешната й комуникация.

Това, което мога да Ви пожелая, е все повече да Ви четат, обръщайте се към крайния потребител, поставяйте конфликтни въпроси и давайте трибуна и за повече архитектурни теми.