Проф. д-р инж. Димитър Назърски на 80 години: Времето е на българските строители, които преобразиха и преобразяват България

На 28 февруари проф. д-р инж. Димитър Назърски изнесе юбилейна академична лекция на тема „Повишаване на енергийната ефективност на съществуващи сгради: Проблеми при обновяване на топло- и хидроизолационните им системи“. Тя се състоя в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Поводът за събитието беше 80-годишнината на известния учен и преподавател. То бе уважено от ръководството на УАСГ и преподаватели от висшето учебно заведение, представители на Техническия университет – София, и Висшето строително училище „Любен Каравелов”, браншови организации, сред които Камарата на строителите в България (КСБ), колеги и приятели на проф. Назърски.

Димитър Назърски е завършил строително инженерство по специалността „Промишлено и гражданско строителство“ във Висшия инженерно-строителен институт (сега УАСГ). Специализирал е в Московския строителен университет, Научноизследователския институт по бетон и железобетон в Москва и в Хелзинкския технологичен университет. Има защитена докторска степен в областта на корозията на бетона. Дълги години е преподавал в катедра „Строителни материали и изолации“ на Строителния факултет в УАСГ. Вече е пенсиониран, но продължава да преподава по един предмет в университета.

Проф. Назърски е сред основателите на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). Давал е експертиза по много важни за страната строителни обекти. Вестник „Строител“ потърси уважавания учен и преподавател, за да разкаже повече за професионалния си път.

Проф. Назърски, Вие сте сред първите преподаватели от УАСГ, който преди 14 г. още при стартирането на в. „Строител” през април 2009 г. дадохте интервю за изданието на КСБ. За изминалото време сътрудничеството Ви с медията не само продължи, но и се разви.

През всичките тези години с голямо удоволствие се срещах и се срещам с журналистите от вестника на българските строители. Заедно с екипа на в. „Строител“ сме обсъждали различни въпроси, свързани със строителните материали и изолации, дълготрайност на конструкциите от бетон и стоманобетон и други от моята компетентност с цел да информираме строителния бранш.

Вестник „Строител“ се разви по един много добър и постъпателен начин и се превърна в емблема за бранша. Той се чете от цялата строителна гилдия – проектанти, строители, надзорници, администрацията на фирмите, както и от инвеститори, кметове на българските общини, министерства, държавните агенции и структури, дори от институциите в ЕС. Това, което за мен е най-същественото, е, че в. „Строител“ подхожда много отговорно и задълбочено, когато има проблеми в сектора. Екипът му търси експерти, които се безспорни ерудити в своята специалност, иска коментари и от съответните държавни институции. По този начин вестникът не само професионално, но и актуално отговаря на най-важното за деня, седмицата, годината.

Ще Ви върна още години назад – в началото на 60-те на миналия век, когато завършвате средното си образование. Разкажете ни за този период.

Аз завърших гимназия в моя роден град Кнежа. След задължителната по това време казарма по съвет на мой близък роднина, който следваше последна година специалност „ВиК” в Инженерно-строителния институт (сега УАСГ), кандидатствах, класирах се и започнах редовно обучение по „Промишлено и гражданско строителство” (сега „Строителство на сгради и съоръжения“). Дипломирах се през 1967 г., когато УАСГ беше Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ).

По разпределение започнах работа като проектант в „Минпроект”. Първият ми проект беше една надшахтова минна кула – метална конструкция. Дотогава нямаше българска реализация на такъв обект и бях изключително затруднен с изпълнението й. Затова използвах помощта на много добри колеги от катедрите „Метални конструкции” и „Земна механика и фундиране” във ВИСИ и се справих успешно.

Тази минна кула в рудник „Челопеч” ли е?

Да, като тя се използва и до днес. Нейната функция е да спуска под земята и съответно да връща горе асансьорната шахта, която извозва рудата и миньорите. Искам да подчертая, че това беше първата кула в България от стоманен тип. Тя е с два асансьора.

Втората кула, по която работих като млад специалист и също е в експлоатация, е на мини „Върли бряг” край Бургас. Проектирал съм и обекти в минните структури на Мадан и Рудозем, имам реализирани проекти в Димитровград и в Божурище.

От много години Ви вълнува темата за състоянието на жилищния фонд у нас? Какво е то според Вас?

Много важен въпрос, защото касае живота и здравето на българите. Почтш 50% от жилищния фонд са фамилни едно, дву- и максимум триетажни сгради, някои от тях проектирани и построени преди 40-50 и повече години. Както показа земетресението в Пернишко през 2012 г., сериозна част от тези постройки са проблемни. Интересното е, че при такъв тип строителство, ако са изграждани по проект, а не от самоуки майстори, проблемите са малки.

25% от жилищния фонд се падат на сгради със стоманобетонна носеща конструкция. Голяма сеизмична устойчивост имат зданията с едроплощен кофраж, където съществена част от стените са стоманобетонни. С най-стабилна сеизмична устойчивост са едропанелните сгради с техните конструктивни елементи, които са останалите 25%. Съществува и антитеза, че тези обекти не са достатъчно устойчиви, но това е вярно само ако живеещите по една или друга причина са премахнали някои от панелите в сградата. Дори и в подобен случай, особено когато това е съобразено с нормите, пак са с много добра устойчивост. Искам да подчертая нещо изключително важно – в публичното пространство от доста години се разпространява една версия, че едропанелните сгради у нас са с ресурс надеждност и дълготрайност от 50 г., който вече е изтекъл за немалко от тях и те подлежат на събаряне. Това е абсолютно невярно.

Те имат същата надеждност и дълготрайност, както всички строителни системи от стоманобетонни и стоманени конструкции. И хората, които обитават жилищата в тях, изобщо не трябва да се притесняват от подобни некомпетентни становища. Все пак от страниците на в. „Строител“ призовавам етажните собствености да направят обследване на състоянието на конструкцията на сградите, в които живеят. Съответно ако е необходимо, да се изпълнят конструктивни усилващи мерки, защото тази собственост, както я имаме от години, за секунди може да я нямаме. Имаме много скорошен пример от Турция.

Енергийната ефективност (ЕЕ) на жилищата е много актуална тема, по която Вие сте специалист. Очаква се нова вълна на обновяване в страната с европейски средства.

Чрез правилно проектирани и изпълнени мерки за ЕЕ се пестят средства. При липсата на т.нар. ограждащи конструкции на сградите – фасадни стени, остъклени части и т.н., отоплявайки своите жилища през студените месеци и охлаждайки ги през лятото, изразходваме доста повече енергия. Затова ще си позволя да направя критичен анализ на нашата нормативна база в сферата. Възприе се една наредба, за да отговорим на изискванията на ЕС, концентрирана изключително върху икономията на енергия. В нея се говори само за това, но не и за енергийните характеристики на сградите, които са ключови. В много страни, като Белгия, Франция, даже и Румъния, са разделили нормите на проектиране на две части – строително-физическа, с която работи предимно архитектурната колегия, а всичко останало, което е свързано с отопление, вентилация и климатизация (ОВК), е в част „инсталации”. Първо трябва да се приведе обвивката на сградата във вид за минимизиране на загубите на енергия и след това колегите от ОВК да направят необходимото. Тук вече можем да говорим и за използването на възобновяеми енергийни източници - фотоволтаици, ветрогенератори, термопомпи и т.н.

Работили сте по две ръководства, които Българската асоциация за изолации в строителството издаде – за енергийно ефективно обновяване на ограждащите конструкции на сградите и за проектиране и изпълнение на хидроизолационни системи на сгради и съоръжения. Каква беше причината да се разработят?

Заедно със специалисти от БАИС, когато преди десетина години започнаха да се санират сградите по различни програми, ние решихме, че трябва да дадем в детайли информация какво е необходимо да се прави по отношение на енергийното обновяване. Първоначално го разпространявахме сред проектантите, след това сред инвеститорите (в началото това бяха общините), последваха етажните собствености, надзорните фирми. От „Ръководство за енергийно ефективно обновяване на ограждащите конструкции на сградите и за проектиране” отпечатахме 10 000 екземпляра и те бяха раздадени на всички субекти, участващи в процеса.

Другото „Ръководство хидроизолационни системи на сгради и съоръжения” за пръв път обхваща всичко, свързано с проектиране и изпълнение на хидроизолационни и звукоизолационни системи на сгради и съоръжения, изяснява материалите и технологиите, детайлите и т.н. И по двете издания съм работил съвместно с инж. Йордан Николов, който е изп. директор на БАИС и председател на секция „Изолации“ към КСБ.

В последната година по инициатива на Камарата на строителите в България и БАИС заедно с Катедра „Строителни материали и изолации“ в УАСГ започнахме съвместна работа по наредба на МРРБ, свързана с изпълнението на топлоизолационни системи на сгради. За да може, като стартира процесът енергийно обновяване на сградния фонд с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост, всичко това да се прави на базата на норматив, който да отразява вижданията на строителните компании. Заедно с КСБ изготвихме и ръководство от 150 страници в тази посока.

Проф. Назърски, какво Ви предстои от тук насетне? Времето е Ваше.

Продължавам да контактувам с колегите си от УАСГ и да преподавам в университета, да коментирам казуси с инженери от практиката, които са мои бивши студенти. Само да сме здрави.

А времето? Времето е на българските строители, наши възпитаници, които преобразиха и преобразяват България.