Специален гост

Д-р инж. Димитър Белелиев, председател на СД на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД и председател на КС на КРИБ: Работим върху сериозна инвестиция, с която ще разширим нашите възможности

КСБ е образец за това как трябва да бъдат организирани всички браншови камари

За мен „Строител“ не е вестник, а е кауза

Инж. Белелиев, през 2023 г. „Централна енергоремонтна база“ ЕАД отбеляза своя 75-годишен юбилей. Приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ и пожелания за още много години успешна дейност. Разкажете как отбелязахте празника на компанията?

Благодаря за поздравленията. Отбелязахме 75-годишния си юбилей с голямо тържество с над 300 гости. Сред официалните лица бяха зам.-председателят на Народното събрание Никола Минчев, кметът на Столичната община Васил Терзиев, министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Уважиха ни много представители на министерства и местната власт. Присъстваха и наши международни партньори от Гърция, Република Северна Македония и Албания.

Важно за нас беше и че на празника дойдоха дългогодишни работници в предприятието, които вече са пенсионери. Изключително удоволствие бе да съберем ветераните и настоящите служители на компанията на едно място. Тези хора са историята на ЦЕРБ и се надявам и ние да постигнем и надградим техните успехи.

Каква бе 2023 г. за „Централна енергоремонтна база“ ЕАД?

При нас годините не се различават особено, защото при поддръжката и сервиза всичко е въпрос на предвидимост и ние винаги сме готови да реагираме при нужда. Мога да определя 2023 г. като успешна. Оборотът ни от сервизната дейност е около 45 млн. лв., което е положителен резултат.

Имахме доста проекти извън България – в Гърция, Сърбия, Косово. Върнахме си и някои позабравени позиции на Балканския полуостров.

Разкажете ни малко повече за работата на компанията извън България. След толкова много години къде според Вас се позиционирате у нас, а и в Европа? Планирате ли излизането и на други пазари?

Още от идването ми в компанията през 2001 г. започнахме да гледаме с екипа ми извън границите на България. Сключихме редица големи договори в Република Северна Македония. След това реализирахме няколко проекта в Албания, които не бяха никак малки. Там участвахме както самостоятелно, така и съвместно с австрийски фирми в рехабилитацията на ВЕЦ-ове.

Доста успешно сме работили през годините и в Германия, Чехия и Румъния, както и в по-далечни дестинации като Ливан. Дори и в момента ЦЕРБ получава запитвания оттам. С нас се свързаха и от Украйна, където по независещи от нас причини засега нямаме възможност да работим. От много години присъстваме активно на чуждите пазари. Мога да заявя, че единственото, което ни спира да разраснем бизнеса си в по-далечни хоризонти, е липсата на достатъчно персонал. Това е много тежък проблем, от който страдат всички фирми в страната. Считам, че в България няма безработица, а липсата на хора унищожава работната среда на тези, които се трудят.

За съжаление българската енергетика все повече губи позиции на балканската сцена. Най-скорошното доказателство за това е, че преди две седмици започнахме да внасяме електрическа енергия от съседни държави. От една страна, това не е лошо, защото купуваме по-евтина енергия, но от друга – това можехме да сме ние с една по-правилна и далновидна политика.

Какви са възможните решения за намиране на изход от кризата с липсата на работна ръка в страната?

Това не зависи само от един човек или фактор. Проблемът е глобален и ние като общество трябва да преосмислим нещата. Нужно е да разберем, че не живеем индивидуално в държавата, а сме едно цяло.

Сред краткосрочните решения е да се позволи лесното внасяне на високо- и нискоквалифицирани работници. Друго нещо, което може да се направи, е да се спре с т.нар. изкривяване на пазара на труда от държавните предприятия. Има много такива, особено в енергетиката, в които са заети хиляди служители, от които няма необходимост. Пазарът на труда се изкривява, защото хората искат да работят в държавна фирма, където да получават нормално възнаграждение и дейността им да не е с голямо натоварване. Пример в това направление е „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, където в момента има над 5000 работници. В „Национална електрическа компания“ ЕАД са над 2000. Милиарди се вкарват за автоматизация, а тези предприятия, вместо да намаляват персонала си, го увеличават. Представете си, ако тези хора изведнъж излязат на пазара на труда. Това би решило част от проблема с липсващите кадри.

Върху какви нови проекти работите? Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате?

В момента довършваме проекти от миналата година. Работим основно с български предприятия, които оперират в енергийния сектор. Имаме няколко спечелени търга в Гърция. Очакваме в Косово да бъдем избрани за изпълнител на ремонта на турбогенератори. Имаме покана за различни дейности в няколко африкански държави, но все още обмисляме офертите, защото трябва да преценим дали ще имаме необходимия капацитет да се справим.

Мога отговорно да заявя, че самата работа не е предизвикателство. Проблем е да намерим хората, с които да я свършим. Тоест отново опираме до въпроса с липсата на кадри.

Какви ще бъдат приоритетите на ЦЕРБ през 2024 г.? А Вашите лични?

Ще издам една малка тайна, с която дори голяма част от нашия персонал не е запознат – от миналата година работим по сериозна инвестиция. Тя е свързана с вкарване на нови съоръжения и разширяване на нашите възможности за сервизиране на трансформатори. Вярвам, че с тях значително ще се увеличи капацитетът на предприятието. Второто благоприятно нещо от внедряването им ще е подобряването на условията на труд при нас. Говорим за изцяло частна инвестиция в размер на около 12 млн. лв.

Моите лични планове са на първо място да съм здрав и работоспособен, за да може да вървят нещата напред.

ЦЕРБ работи активно в сферата на „зеления” преход. Какви са плановете Ви в това направление?

Зелената сделка на ЕС е насочена към енергийната независимост на Европа. В България си мислим, че става въпрос само за екология, а под тази сделка се крие цялостната независимост на Европа. Поради тази причина всички трябва активно да участваме в прехода и да го поддържаме. В противен случай ще престанем да бъдем конкурентоспособни в дългосрочен план. Именно сега, когато обществата в Европа са сравнително богати, е хубаво да вложим пари в Зелената сделка, за да може бъдещето да ни бъде по-лесно.

Ще дам пример с България. Заради енергоресурсите, които внасяме, търговският ни баланс е отрицателен. Внасяме петрол, газ и др., които ако можем да заменим или да се произвеждат тук, а това не е невъзможно, би обърнало платежния баланс на държавата и би ни направило по-богати и конкурентоспособни в дългосрочен план. Определено ще се наложи да положим повече усилия и да се съобразим с някои краткосрочни неудобства, но в крайна сметка ще спечелим.

Що се отнася до „Централна енергоремонтна база“ ЕАД, мога да кажа, че ние участваме в проектирането и изграждането на подстанции, които са свързани с фотоволтаици. Тази дейност вече не е под шапката на ЦЕРБ, а на AmonRa Energy.

Компанията AmonRa Energy беше Ваша собственост. Тя е водеща в сферата на слънчевата енергия и индустриални батерии. Все по-често се говори, че в слънчевата енергия се крие бъдещето на човечеството. Какви са възможностите пред бизнеса и гражданите през 2024 г. да се възползват от тази технология? Какви са ползите от предлаганите от дружеството услуги?

От две години AmonRa Energy е публична компания с над 120 акционери. Аз съм най-големият акционер, но фирмата е на всички нас, които имаме възможност да участваме в управлението.

Определено в слънчевата енергия се крие бъдещето на хората. AmonRa Energy е логистична фирма, тя доставя пълен комплект оборудване за изграждането на фотоволтаични централи. Компанията има свои подразделения в София и Шумен, с които покриваме територията на цяла България. Към нея има няколко дъщерни дружества, като едното е ситуирано в Румъния. Планирали сме да създадем такива в Сърбия и Гърция. Желанието ни е да покрием цялата територия на Балканския полуостров, що се отнася до доставки.

В момента AmonRa Energy е единственият производител на Балканите на конструкции за покривни фотоволтаични централи, които са изцяло алуминиеви. Те са сертифицирани и разполагат с 20 г. гаранция. Качеството и цената са безапелационни. Също така сме водещ доставчик на батерийни системи с различна големина. Те могат да се използват и за домашни, и за бизнес цели. Най-голямата, която сме доставяли, е за 2 MWh.

Отделно сме създали и „ЦЕРБ Солар“ ЕООД, която се занимава с изграждането на фотоволтаични системи, като там насочеността ни е към малки и средни централи, основно покривни.

Възможностите пред бизнеса са неограничени, но най-правилно според мен е да се инвестира във фотоволтаици. Много важно е обаче това да се прави там, където има нужда и ще се потребява. В България малко залитнахме към големи централи, което е категорична грешка и тя за съжаление ще се плаща от нашите деца. Причината е, че системата се натоварва и дебалансира. Самите централи не са конкурентоспособни, защото излизат на общия пазар, който в момента е балкански, но съвсем скоро ще стане европейски, а там цените ще бъдат ниски. Ако обаче електроенергията се ползва за собствени нужди, тогава излиза по-евтино и бизнесът е защитен от всякакви флуктуации на пазара. Нека да не забравяме, че у нас имаше такива събития преди няколко години.

От страниците на вестник „Строител“ препоръчвам на всички свързани със сектора да разгледат възможността не да инвестират в огромни паркове, за които не е ясно какво ще бъде финансовото бъдеще, а да търсят решения за собствения си бизнес и неговото енергийно обезпечаване.

Вие сте председател на Контролния съвет (КС) на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Разкажете ни малко повече за отговорностите Ви на тази позиция?

КРИБ е изключително динамична организация. В нея членуват най-големите фирми в България, а когато има едно такова струпване на капитал, някой трябва да следи за това целият процес да върви правилно и гладко. Именно таква е ролята на КС. Ние проследяваме работата на Управителния съвет и дали той работи съгласно българското законодателство. Съблюдаваме дали се спазват и заложените в Устава на КРИБ цели, както моралните и етични норми, които ние декларираме като Конфедерация. От 6 г. съм председател на КС и до момента не е имало случаи да излезем от изброените норми, което е чудесно.

Аз съм председател и на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Секторът е добре работещ и затова не се говори много за него. Допреди година електротехниката и електрониката заемаха най-големия дял в нашия експорт. В момента водеща е военната промишленост поради разбираеми причини, но очаквам съвсем скоро да си върнем първото място.

Електротехниката и електрониката са били водещи у нас още от времето на социализма. Ние сме държава с традиции и този сектор е благодатна почва за много големи международни компании, които инвестираха в България.

БАСЕЛ обединява всички фирми в сферата. Организацията защитава интересите и идеите им за нормално развитие на сектора и на държавата като цяло. При нас членуват над 100 компании от страната и чужбина. Тази година за първи път планираме да организираме конференция, която ще проведем на 11 април. Използвам възможността да поканя в. „Строител“ за медиен партньор на събитието и се надявам чрез страниците на изданието повече хора да научат за нашата работа. На форума ще говорим за проблемите и перспективите пред сектора.

Как работите с Камарата на строителите в България?

За мен КСБ е образец за това как трябва да бъдат организирани всички браншови камари, които са с претенции да представляват бизнеса. Още от самото си създаване Камарата на строителите въведе необходимия ред в бранша, създаде традиции на приемственост в нейното управление. Аз съм изключително доволен, че КСБ съблюдава правила, които са еднакви за всичките й членове.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е изданието за Вас?

За мен „Строител“ не е вестник, а е кауза. В него човек може да следи всички проблеми, с които се сблъсква строителният сектор. На страниците на изданието намирам голяма част от нашите потенциални клиенти и партньори, запознавам се с техните трудности и виждания за правене на бизнес. Също така е любопитно четиво и за времето, когато не си си поставил някакви работни цели, защото има и публикации с информативно-развлекателен характер.

За мен в. „Строител“ е изключително стойностен вестник, който е винаги на правилното място. Интересно е човек да го чете.