Специален гост

Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: Приемането на Директивата за енергийните характеристики на сградите е начинът да се засили процесът на саниране

ДЕХС задължава българската държава да продължи да инвестира в подобряване на ЕЕ

Г-жо Пенкова като част от преговарящия екип по Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) бихте ли разяснили какви са основните моменти във финалния документ?

Изключително се радвам, че на 12 март 2024 г. Европейският парламент (ЕП) гласува окончателно Директивата, по която бях докладчик от страна на социалистите. Тя задължава държавите да продължат да обновяват сградния си фонд. Това е важно за България, защото знаем, че въпреки недостатъците на програмите за саниране все повече домакинства виждат ползата от подобен тип ремонти. ДЕХС слага край на несигурността дали строителните дейности за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради ще продължат в бъдеще – дa, те ще продължат до 2050 г.

Първоначалното предложение на Европейската комисия (ЕК) от 15 декември 2021 г. не беше добро за България, защото въвеждаше задължения за всеки собственик на сграда, апартамент или офисно помещение да направи енергийно обследване, за да се определи конкретният клас на енергийна ефективност на имота му. След това в ясно определини срокове трябваше да го ремонтира, за да подобри енергийния му клас. Имаше предвидени и глоби за неспазване на срока за саниране. Съумях да предотвратя всичко това и вече няма да има индивидуални задължения за гражданите и те няма да плащат наказателни глоби. Освен това по мое настояване и след трудни преговори успях да убедя останалите колеги, че трябва да заложим като основна цел на Директивата борбата с енергийната бедност.

В ДЕХС е записано, че ще се насърчават „дълбоките ремонти“ на сградите. Как ще стане това?

Съгласно приетия текст публичните средства, които се отделят за подпомагане на домакинствата за саниране на техните домове, приоритетно трябва да бъдат насочени именно за подобни „дълбоки ремонти“. Това означава, че за програмите, по които ще използваме европейско финансиране, трябва преди всичко да целим такъв тип строителни работи, защото те ще намалят сметките на домакинствата с поне 50%. Това е пряко свързано и с основната цел на Директивата – преодоляването на енергийната бедност.

Има ли общоприет критерий на европейско ниво, който определя кой е енергийно беден, или всяка страна членка ще решава сама за себе си? Как стоят нещата в България?

Както казах, по мое настояване във финалните преговори успяхме да променим основната цел на Директивата и да запишем, че тя трябва да се бори с енергийната бедност, за което трябва да се отделят целенасочени средства за най-уязвимите домакинства. На европейско ниво в Директивата за енергийна ефективност вече има прието, добре развито и доста обстойно определение за енергийна бедност. Там тя е дефинирана като „липсата на достъп на дадено домакинство до основни енергийни услуги, осигуряващи основно ниво и достоен стандарт на живот и здраве, включително достатъчно отопление, топла вода, охлаждане, осветление и енергия за домакински уреди, в съответния национален контекст и при наличната национална социална политика и други значими национални политики, като това състояние се дължи на съчетание от фактори, включително най-малко на финансова недостъпност, недостатъчен разполагаем доход, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата“.

Що се отнася до България, доколкото знам, през ноември 2023 г. беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в който за първи път беше заложено определение за „домакинство в положение на енергийна бедност” и „уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия”. Радвам се, че законът предвижда също така и изготвянето на дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност, която да създаде цялостен пакет от мерки за постигане на цел с хоризонт до 2050 г. В тази дефиниция домакинство в положение на енергийна бедност е това, което „при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година, по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди“. Според последните оценки на различни експерти почти 40% от домакинствата в България попадат в обхвата при зададеното определение.

Какви ще са начините на финансиране на проектите за енергийно обновяване на сградите?

С общи усилия увеличихме различните възможности за финансиране на подобни ремонти с европейски средства. Дефинирахме нови механизми за по-лесен достъп до средства на преференциални условия. Това ще позволи на домакинствата да инвестират в подобряване на енергийната ефективност на жилищата си, без да натоварват допълнително семейния бюджет. Успях да договоря и държавите членки да предоставят подходящи финансови мерки, включително достъп до безвъзмездна помощ за уязвимите домакинства, за да им помогнем да излязат от енергийна бедност. Конкретно за България ние можем да се възползваме и от средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост, за да финансираме подобни проекти.

Как може да се засили процесът на саниране в България?

Приемането на Директивата за енергийните характеристики на сградите е именно начинът да се засили процесът на саниране. Вече не трябва да говорим за обикновеното саниране, което правихме досега със смяна да дограмата и поставяне на фасадна изолация, а да насочим средствата за „дълбоки ремонти“. Както казах и в началото, тази Директива задължава българската държава да продължи да инвестира в подобряване на енергийната ефективност на сградите до 2050 г. и това слага край на страховете на хората, че тези програми ще бъдат прекратени и зависят от прищевките на определени политици и правителства.

Според Вас как трябва да се развива кохезионната политика?

Кохезионната политика е втората по големина на средствата в европейския бюджет след селскостопанската и е също толкова основополагаща. Тя трябва да се разшири дори повече в следващия седемгодишен бюджет на ЕС – след 2027 г., който в съвсем скоро време ще влезе за първоначално обсъждане в европейските институции. Изключително важно е да имаме отговорни представители на България в Европейския парламент, които да разполагат с добра репутация и да поискат на висок глас повече пари по това направление, защото смисълът на тези фондове е да доближим стандарта на живот на по-бедните страни до средноевропейския.

Много важно е да не позволим средствата за кохезионната политика да се използват като касичка, от която можем да финансираме различни извънредни програми, каквито действия наблюдавахме в началото на ковид пандемията или войната в Украйна. За подобни нови програми трябва да има и ново финансиране, а не да се използват пари, предназначени за друго.

Бихте ли споделили мнението си относно присъединяването ни към еврозоната – може ли да се случи през 2025 г.?

Винаги съм защитавала тезата, че за България е от полза да влезе в еврозоната. Въпросът, на който трябва да отговорим сега, е дали сме наистина готови за това. Много по-добре би било да се присъединим, когато сме достигнали по-високи нива от средноевропейския доход на глава от населението. От друга страна всички сме наясно, че в предходните години еврозоната се разширява в моментите, в които историческото време позволява това. Не трябва да се отлага прекалено много, защото историческият прозорец, който си бяхме отворили с целенасочена работа в последните години, може и да се затвори, без да знаем кога отново ще имаме същата възможност.

Предстоят европейски избори. Как може да се повиши интересът на гражданите да гласуват?

На първо място българските граждани трябва да бъдат убедени във важността да изразяват правото си на глас. Необходимо е да осъзнаем, че правото ни да избираме хората, които ще ни управляват, не е даденост. Истинската и работеща демокрация се постига единствено чрез активно участие от страна на хората. Ниската избирателна активност води и до изкривяване в представителността и легитимността на управляващите, което неминуемо води и до политически сътресения. За съжаление тук трябва да призная, че вина носим и ние, представителите на така наречената политическа класа, защото явно нашите послания не достигат до избирателите.

Отговорност на нас, политиците в България, е да покажем повече реални резултати за сметка на постоянните политически боричкания, които не предизвикват нищо друго освен отвращение.

Що се отнася до предстоящите избори, много е важно да сме наясно, че решенията не идват или не ни биват налагани „от Брюксел“. Затова трябва да изберем български представители в Европейския парламент, които активно да защитават интересите на страната ни. Гласувайки, заедно можем да постигнем по-добра Европа. Европа, защитаваща социалните права на всеки един гражданин, с чиста и модерна индустрия и независима и стабилна енергийна система.

Аз и моят екип сме мотивирани да продължим да работим със същия хъс и отговорност в името на България, така както го правехме и през последните 5 години.

Какви са най-големите Ви успехи през изминалия период и за какво не Ви остана време?

Безспорно този мандат беше изпълнен с предизвикателства. Преживяхме пандемия, която блокира света, станахме свидетели на въоръжени конфликти в Европа и Близкия изток, преминахме през редица политически сътресения.

Въпреки това с гордост мога да заявя, че работих по ключови законодателства и с моя екип постигнахме големи успехи за България и Европа. Заедно запазихме водещата роля на ядрената енергетика в предстоящата трансформация на енергийните системи в Европа. Благодарение на нашите усилия тя вече е призната за устойчива и ще може да се възползваме от всички предимства от този факт, най-вече чрез улеснен достъп за финансиране от капиталовите пазари. Това беше от голяма важност за страната ни, защото въпреки многобройните и разнообразни планове за развитие на енергетиката ни, всички те включват изграждане на нови ядени мощности.

Работих по създаването на новата европейска стратегия за реиндустриализация. За България това предоставя добра възможност да разшири своята индустриална база, като привлече инвестиции за изграждане на нови заводи и производства, които ще създадат хиляди високоплатени и устойчиви във времето работни места. Изключително съм горда, че успях да променя първоначалното предложение, което залагаше, че финансиране за тази политика ще може да идва само от държавна помощ, защото това щеше да означава, че почти всички инвестиции ще се съсредоточат в големите, богати и вече развити държави в ЕС. Съумях да убедя колегите от останалите европейски институции, че този подход е пагубен за страните от Централна и Източна Европа, които всъщност са естественият избор за привличане на инвестиции за изграждане на нови заводи и производства, които трябва да се завърнат от Китай обратно в Европа. За целта договорих във финалния текст да се дава възможност на държавите за различни механизми за финансиране на тези политики. Тук говорим за неизползваните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, програмата InvestEU, кохезионните фондове и Фонда за иновации на ЕС.

По моя инициатива започна създаването на първото законодателство за стартъпите в Съюза. Инициирах и прокарах през ЕП доклад за малките и средни предприятия и подпомагане развитието на стартиращи предприятия. С неговото приемане делегираме на Европейската комисия задължението да изготви и представи законодателно предложение в следващите 6 месеца. Предложеният от мен законопроект настоява и за гарантиране правата на служителите. За българската стартъп индустрия е от изключително значение, че тези предложения бяха направени и че започна процесът по регулирането на този сегмент от икономиката.

Защитих финансовия интерес на българските граждани, като инициирах и участвах в провеждането на мисия на ЕП в България, която да се запознае със сигналите за злоупотреби с европейски средства.

В качеството си на зам.-председател на Делегацията на ЕП за връзки с Великобритания следях за зачитането и спазването на правата на българските граждани след Брекзит. По моя инициатива и след дълга и целенасочена работа успяхме да премахнем двойните стандарти за визите за сезонните работници на Острова, които първоначално налагаха по-високи такси за българи и румънци. Това беше от съществено значение за защитата на националния интерес относно запазване на трудовите права на българите, работещи в Обединеното кралство.

Това са само част от основните приоритети и направления, по които работих в рамките на настоящия мандат на Европейския парламент. Призовавам Вашите читатели да отворят моя уебсайт, на който ще намерят пълния ми отчет за изминалите 5 години - https://www.tsvetelinapenkova.eu/deinosti/rabota-v-evro-parlamenta/otchet-mandat

Вестник „Строител“ става на 15 години. Какво е мнението Ви за значението и ролята на медията? Какво ще ни пожелаете?

Радвам се, че има толкова развито и специализирано издание за българския строителен бранш. За мен е чест, когато трябва да се обърна към Вашата аудитория, и затова се опитвам всеки път да разкажа максимално за процесите, които виждам от първо лице в европейските институции и които засягат сектора. Живеем във времена, когато липсват задълбочени познания по редица теми от обществено значение. Наличието на нужна експертиза и опит са изключително ценени както в информационния поток, така и в рамките на институционалните сфери. Специализирани издания като в. „Строител“ имат основополагащо значение за формиране на общественото мнение по важни въпроси, за анализиране и навлизане в необходимите детайли и, когато е необходимо, критика, насочена към политически и законодателни действия. 15 години е достатъчно време, за да слегнат основите и да си проличи, че конструкцията е здрава и стабилна!

Пожелавам на Вашия екип и всички читатели енергия за още успехи и устойчивост, за да преодолеете всички бури и сътресения на времето.