Специален гост

Инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ и изп. директор на БАИС: Единственият начин да се случи енергийното обновяване на сградите е то да стане бизнес

Вестник „Строител“ е необходимо издание за професионалната общност

Инж. Николов, Директивата за енергийни характеристики на сградите (ДЕХС) бе приета окончателно и от Съвета на ЕС, което я превръща в задължителен закон, който ще бъде транспониран и в нашето законодателство. Кои са основните и важни моменти в нея?

Основните моменти касаят малко по-различен подход към енергийната ефективност на сградите в рамките на това, което ЕС е поел като политики за икономия на енергия. Пет са важните пункта.

Сред тях са строителните стандарти с нулеви емисии. Тоест приети са изисквания новите сгради да бъдат с нулеви емисии и това да стане по определен график, като той трябва да бъде изготвен от всяка държава членка в зависимост от конкретните условия. Това за мен е положително, защото Директивата ни дава крайната цел, но как ще я постигнем, е въпрос на национална политика.

Следващото основно направление е изискването Дългосрочната национална стратегия за енергийно ефективно обновяване на сградния фонд да се замени с нов Национален план за обновяване на сградите. Това важи за всяка една страна членка. Имаме поставени срокове и изисквания по отношение на ЕЕ, които трябва да заложим в новия план и съответно да ги постигнем. Дано поне той да бъде обвързан с конкретни финансови и други стъпки, които да го направят реален, защото старата национална стратегия беше много хубава, но тя така и не проработи напълно. Причината е, че нямаше политически консенсус да бъде осъществена, както и необходимото финансиране.

Друга основна точка в ДЕХС е въпросът за техническите паспорти на сградите, които са нужни за енергийното им обновяване. Тоест заедно с всички останали документи, касаещи даден обект, се предвижда и това. Отново държавите членки ще решат как да го реализират. Моето виждане е, че ако паспорти се правят по традиционния начин, те ще са просто безсмислени. Задължително е процесът да е дигитализиран и да се създаде платформа с база данни, в която да се събира цялата информация и да има регламентиран достъп до нея. В противен случай собствениците на имоти и сгради ще платят пари за нещо, което няма да трябва на никого, включително и на тях, това ще се направи просто за да се изпълнят някакви изисквания. Тези технически паспорти са замислени с цел да облекчат процеса на енергийно обновяване и да дадат възможност на собствениците да планират съответните етапи за СМР. Освен това чрез паспортите може да се следи процесът на саниране, след което да се отчете и ефективността – колко икономия сме постигнали чрез този процес.

Тук трябва да засегнем и темата за цифровите сградни дневници. Много сме говорили по този въпрос, защото такава платформа е крайно необходима. Абсолютно неефективно е да се изготвят каквито и да било документи на хартия, които се съхраняват в общините. По този начин трудно ще убедим хората да дадат пари за ЕЕ. Трябва да има специална политика, за да се покаже на обществото, че има смисъл от всичко свързано с енергийното обновяване.

Следващият важен момент в ДЕХС са така наречените сертификати за енергийни характеристики. При тях също има много проблеми за решаване. Настоящите сертификати, които се издават, са добре направени, но за съжаление информацията, която се съдържа в тях, е недостатъчна. Интересен факт е, че сравнявайки цените на тези документи с други държави, нашите са в пъти по-скъпи заради методиката за съставянето им. Много често задавам въпроса, като има толкова информация в енергийния сертификат и безброй изчисления, защо в цяла България сградите се санират с една и съща дебелина на топлоизолацията. Какво пресмятаме и за какво ни е сертификат, като в крайна сметка правим едно и също – без значение от строителната система, от климатичните условия и т.н. При Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради изискванията за топлоизолация на сградната обвивка бяха едни. Сега при новата програма за ЕЕ, изпълнявана по Националния план за възстановяване и устойчивост, ще са други. Заради промяната на Наредбата за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради те се завишиха и дебелината на топлоизолацията от 10 см стана 12 см. Това важи за Русе, но и за Малко Търново, и за Сандански. Климатът един и същ ли е – не е. Какво пречи да се правят изчисления и в различните региони дебелината на топлоизолацията да е различна?

Всички, които по някакъв начин участваме в процеса на саниране, трябва да настояваме да се преразгледа изцяло българската система, по която се определят техническите изисквания към енергийните характеристики, и да въведем европейска. Такава, която да ни дава указания как да намерим тези параметри, които действително ще ни вършат работа. При всички случаи сме задължени да транспонираме новата директива на ЕС, нека заедно с това да си оправим и нормативната база.

Основно направление в ДЕХС са и т.нар. минимални изисквания за енергийна ефективност на сградите. Тези параметри също ще бъдат разглеждани в рамките на конкретните условия за различните държави членки. Когато ние изчисляваме нашите минимални параметри за ЕЕ, трябва да имаме предвид конкретните климатични условия, плюс че вече енергийните разходи през лятото надминават тези през зимата, тъй като климатът се променя и се налага да охлаждаме сградите за по-дълъг период. Ключово е и да се разработят минимални изисквания за ЕЕ за различните региони.

Проведе се конференция по темата ДЕХС, която Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) организира. Кажете ни повече за нея?

Това е първото събитие, посветено на възможностите и предизвикателствата при прилагането на Директивата, което направихме в рамките на проект EPBD.wise. Събрахме на едно място хората, които вземат решенията за транспонирането на ДЕХС на европейско ниво, и обсъдихме помощта, която ще ни бъде оказана по този европейски проект. Тя ще е в две направления – относно енергийните сертификати и за изграждането на сгради с нулеви емисии. И двете теми са много сериозни. Както коментирах, има много проблеми по отношение на енергийните сертификати и ще ни е необходима помощ, за да ги преодолеем.

Казусите при сградите с нулеви емисии също не са малко и може би трябва да се пипа много внимателно. Заложените текстове в последната редакция на Наредбата за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради изведнъж се оказа, че са невъзможни за изпълнение. Съгласно нея от 1 януари 2024 г. всички нови сгради, независимо къде се намират, трябва да си осигуряват 55% от необходимата енергия чрез собствени ВЕИ. Но възможно ли е това? В България отново стоварваме цялата тежест върху крайния потребител, без държавата да си мръдне пръста и да направи нещо. И когато се поставят задачи, които са физически невъзможни за изпълнение, започваме да се лъжем. Време е да се приемат разумни изисквания. Държавата, когато иска от нас като строители да бъдат постигнати дадени резултати, да бъде така добра да ни даде възможност да можем да ги изпълним.

А откъде ще дойде този огромен финансов ресурс за изпълнението на процесите, заложени в Директивата?

По този повод Георги Ангелов от Института за пазарна икономика коментира в едно интервю, че през настоящия програмен период по различните европейски програми за страната ни има заделени 65 млрд. лв. Само че ние не правим проекти, за да усвоим тези пари, и ще ги загубим. А това е огромен ресурс. От друга гледна точка в банките стоят над 120 млрд. лв. в депозитите на фирми и частни лица – защо не се задвижат тези пари? Защо да не се вкарат в процесите по енергийно обновяване? Банките може да кредитират такъв тип дейности без проблем. По-голям ли е рискът да се отпуснат средства за обновяването на сграда от това да дадем пари на някого да си купи кола?

Банките са консервативни, тъй като все още Законът за управление на етажната собственост не е достатъчно ясен и не задължава собствениците да изпълняват финансовите си задължения към етажната собственост. Вероятно виждат риск, защото е възможно голям процент от живущите в даден вход да не си плащат вноските, което ще срине системата. Нужно е сериозно да се помисли по този въпрос, но не виждам политическата воля да се направи. Единственият начин да се случи енергийното обновяване на сградите е то да стане бизнес. Трябва да се създадат дългосрочни финансови механизми за собствениците, а държавата трябва да помага само на тези семейства, които са енергийно бедни и не могат да се справят сами. Например в много страни, след като е саниран даден обект, се намаляват данъците на гражданите, защото те са инвестирали, за да редуцират потреблението на енергия.

Kолко сериозен е проблемът с намирането на кадри за извършване на обновяване на сградния фонд по изискванията на „зеления” преход?

Този проблем е много сериозен. Ние не можем да изпълним бързо необходимия обем работа, защото нямаме хора. За да произведем нови кадри, трябва да минат доста години, да се промени цялата демографска картина на страната.

Как може да се реши този проблем?

На първо място трябва да създадем благоприятни условия, за да накараме работниците, които емигрираха, да се върнат у нас. Другият вариант е внос на кадри от трети страни. В тази връзка в Камарата на строителите в България (КСБ) проведохме среща с ръководството на ABC International Placement Services – водеща агенция за подбор на персонал, осигуряваща висококвалифицирана работна сила от Азия. На нея бяха представени възможностите за наемане на хора от Индия. При разговорите ми с колегите от строителните фирми, които присъстваха на събитието, разбрах, че те са много песимистично настроени. Причината е, че са се опитвали да си осигурят кадри от чужбина, но са се сблъскали с големи административни пречки и са се отказали да се занимават. Държавата не само не помага, но и пречи. В съседна Румъния влизат годишно около 100 хил. работници от трети страни. Но северните ни съседи започнаха този процес преди 9 години, те имат и нужната държавна политика. Такава водят и в Полша, Германия и ред други държави членки, от които може да почерпим опит. Ние много добре трябва да помислим как и при нас да заработи процесът и като браншови организации да изискаме политиците да вземат спешни мерки, за да се променят правилата за наемане на работници. Проблемът се задълбочава и се отразява на всички икономически сектори.

От друга страна имаме много сериозен ресурс от хора, които не работят, което също е голям проблем. Може би ако бизнесът популяризира съответните професии, ще успее да привлече тези хора. Липсва комуникационна кампания, а такава трябва да се провежда още в училищата. Ако ние не го направим като предприемачи – няма кой друг.

Хората запознати ли са с възможностите за обновяване на жилищата си, по Директивата се насърчват дълбоки ремонти на сгради – според Вас нужна ли е по-голяма информационна кампания по темата?

Липсата на информация е сериозен проблем. Ако хората разберат добре ползите от санирането, сами ще започнат да искат да реновират жилищата си. Ако продължаваме с политическото говорене, че се занимаваме с лепене на стиропор и принизяваме този процес до една такава фразеология – никой няма да желае да санира имота си. А всъщност има полза и енергийно обновените сгради го доказаха. Факт е, че има ефект.

Държавата няма капацитет да се занимава с частните сгради. Говорили сме с много общини и те не разполагат с достатъчно капацитет. Ако искаме да имаме висок темп на обновяване на сградния фонд, не трябва да натоварваме местните власти с този въпрос, а да го оставим да се решава по Закона за устройство на територията.

БАИС представи новото „Ръководство за проектиране и изпълнение на топлоизолационни системи на сгради“. Разкажете ни повече за него?

Издаването му е една отдавнашна идея на Асоциацията, по която започнахме да работим, след като заедно с КСБ изготвихме проект за Наредба за проектиране, контрол и изпълнение на топлоизолационни работи. Тя по много причини не видя бял свят и ние решихме, че този труд така или иначе е положен, и на базата на тази наредба направихме разширено ръководство. В него са включени всички топлоизолационни работи по сградата – не само фасадните.

Смятам, че това е добро помагало за проектанти и изпълнители, което ще ги насочва как да извършват дейностите правилно. Дано да бъде припознато и полезно. Определено има интерес от гилдията към ръководството. Изданието е направено на базата на опит на строителни фирми и на преподаватели от университети, имащи отношение към строителството. Разбира се, то е съобразено с нормативните изисквания.

Какви други инициативи предвижда БАИС до края на годината?

В момента сме в процес на изготвяне на ръководство за поставяне на звукоизолации. Лично моя амбиция е да го издадем до края на 2024 г. Поставянето на звукоизолации е проблем, който е малко засяган, но пък има голямо влияние върху комфорта на обитаване. Имаме идея да работим и върху промяна на наредбата, касаеща звукоизолациите, която не е актуализирана от 2004 г. насам.

В ръководството ще представим детайли и начини на изпълнение. Изготвяме го и на базата на опит от други държави като Австрия и Испания. Испанското ръководсто е чудесно, то е издадено през 2021 г. Осигуряването на звукоизолация в процеса на строителството не оскъпява значително проекта, а същевременно носи много ползи.

Вестник „Строител“ навърши 15 години, какво ще ни пожелаете и как оценявате сътрудничеството на БАИС и изданието?

Ще започна с втората част. Смятам, че сътрудничеството ни е изключително полезно. Всеки месец публикуваме важна техническа информация в рамките на една страница, която смятам, че е ценна за колегите. Всяко едно мероприятие, което ние провеждаме, бива популяризирано благодарение на Вас.

Вестник „Строител“ е необходимо издание за професионалната общност. Много ми харесва Вашата амбициозност и професионализъм. Пожелавам здраве и успех на целия екип на в. „Строител“!