Инж. Виктор Шарков, председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани: Трябва да има приемственост и взаимно уважение между поколенията

Инж. Шарков, един строител на 90 години. Как се чувствате на този хубав юбилей?

Много съм щастлив, че доживях до тази немалка възраст. Връщайки се назад във времето, си спомням преди 25 г., когато влязох в ръководството на тогавашната Българска строителна камара (БСК). Министър на регионалното развитие и благоустройството по това време беше Евгени Чачев. Един ден той покани на среща мен, доц. д-р инж. Георги Линков и проф. Кольо Янакиев. На нея присъстваше и Изпълнителното бюро на БСК. Спомням си, че неин председател тогава бе инж. Илия Тасев, а сред членовете на ИБ бе Пламен Иванов, който сега е член на УС на КСБ и председател на Областното представителство на Камарата в Пловдив.

Коментирахме предстоящото Общо събрание и избор на Управителен съвет на организацията, но на другия ден за разлика от имената на доц. Линков и проф. Янакиев моето не фигурираше в проектолистата. Заседанието беше многолюдно. Присъстваха 293 делегати. Като започна и се стигна до избора на членове, колегата Мирон Стоянов стана и ме предложи допълнително за член на УС на БСК. И стана така, че аз получих всички гласове, с изключение на четири. Това ме вдъхнови и мобилизира. И вече над 25 години аз работя за авторитета на строителния бранш – първо в БСК, а след това и в КСБ. Така се случи в действителност.

За изминалите години съм заемал почти всички постове в КСБ. По един път съм бил член на УС и председател на Комисията по професионална етика. Два пъти са ме избирали за председател на Контролния съвет, както и един мандат съм бил в Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя. А през последните 10 години се занимавам с третото си отроче – Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ). Сами виждате колко богата е историята на моя живот. Много съм доволен и от факта, че в Камарата на строителите в България съставът е изключително младежки, което допълнително ми влияе благоприятно и спомага да достигна тази възраст.

НКСВ е най-голямата Ви слабост обаче. Да поговорим как се роди идеята и как беше създаден клубът на ветераните?

Камарата е втори дом за мен. Както казах, помагал съм за развитието й през всичките тези години като част от нейното ръководство. Клубът на ветераните се яви продължение на моята работа за браншовата организация. Тук искам да спомена инж. Иван Стоянов, който ми беше дясната ръка при основаването на НКСВ. Той беше трибунът, дори по-запален от мен за създаването му. Спомням си го с най-милите чувства. Беше голям човек с широко сърце.

Да, прекрасен човек и бяхте много добър екип.

Ще Ви разкажа как протече и първото организационно събрание на Националния клуб на строителите ветерани. 65 човека бяхме учредители. Присъства цялото Изпълнително бюро на Камарата на строителите в България начело с председателя й по това време инж. Светослав Глосов и изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков. Точно 5 минути преди часа за обявяване на събранието всички 65 души дойдоха. Имаше представители от цялата страна. Тогава ръководството на КСБ ни даде за пример колко добре сме организирани. Това показва, че възрастните хора сме дисциплинирани. Нашият девиз смятам, че намира поле за приложение – „Приемственост и взаимно уважение между поколенията“. Не е само за нас строителите. Ако има приемственост и взаимно уважение, има бъдеще за всички ни.

А идеята за клуба се въртеше в главите ни от много години. Разговаряли сме, че трябва да се създаде такава организация още с основателя и първи председател на БСК инж. Панайот Курда­ланов. След това, вече като част от Камарата, с инж. Иван Стоянов станахме много близки и в разговори коментирахме колко ни е болно, че всичко, направено от нашето поколение, се отрича. Спомням си, че тогава хората говореха, че панелното строителство след 20-30 години ще падне. Абсолютно невярно! Нека не забравяме, че когато ние изграждахме модерна България, тя беше на 23-то място по икономически показатели в света. От една скотовъдно-аграрна страна се превърнахме в индустриална. Направиха се много заводи. Строителите допринесоха изключително за напредъка на България и бяха най-уважаваните от партийното и държавно ръководство. Редица колеги бяха отличени, защото спомогнаха да се изгради модерна България.

Но уви, нямаше признателност за изграденото от хората през втората половина на 20 век. Говорим за наши колеги, които са отдали своя труд и способности за развитието на страната.

Така от дума на дума се породи идеята да създадем Национален клуб на строителите ветерани. Изчакахме да се появят условия и място, където да направим нашите събирания. След като КСБ се сдоби и със собствена сграда, вече имахме нужната база да учредим НКСВ. Така на 23 март 2013 г. го основахме. И след това продължихме със създаването на регионалните ни структури. Беше един уникален период на ентусиазъм и съзидание.

Какво любопитно си спомняте от периода на основаването на регионалните структури в страната?

Много са историите, които мога да разкажа, и времето няма да ни стигне да спомена всяка една от тях. Аз лично не успях да присъствам само на откриването на един клуб, но на всички други съм бил заедно с инж. Иван Стоянов. Той беше голям вдъхновител. Помня всяко негово изказване, защото той говореше с патос, с енергия. Много приятни моменти имам покрай НКСВ. Тук искам специално да подчертая ролята на вестник „Строител“, който беше нашият глашатай. Изданието спомогна да създадем и основем клубовете по места, като на всяко едно от тях присъстваше и екип на вестника. Имаше моменти, когато сме ходили в Силистра сутринта, за да учредим клуб, и след това сме се връщали същия ден. Най-важното е, че навсякъде с ентусиазъм и радост хората ни приемаха и съдействаха за основаването на клубовете.

Много са постиженията за изминалия период, с които можете да се гордеете, но към какво сте концентрирани сега?

Много са нещата, които постигнахме, но със сигурност има още какво да направим. Трябва да продължим да увековечаваме паметта на заслужилите деятели в науката, образованието и строителството. Трябва да си спомняме всички от гилдията, не само строителите, но и проектантите, геодезистите, архитектите. Клубът на ветераните работи активно с всички браншови организации и с тях правим общи предложения. Ще дам пример с една инициатива, която сме подхванали, а именно да се наименуват улици в София на десетте професори, които са основали Висшето техническо училище. През 1944 г. то става Държавна политехника, а през 1952 г. се разделя на пет института - Инженерно-строителен институт (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия), Машинно-електротехнически институт, Химико-технологически институт, Минно-геоложки институт и Лесотехнически институт. Желанието ни е да сложим възпоменателни табели на местата, където са живели тези хора. Да се знае от поколенията, защото те са първоучителите на инженерните науки в България.

След избора Ви за председател на НКСВ какво бихте отличили като най-голям успех?

Може би това, че създадохме среда на взаимно уважение и доверие между членовете на клуба. Всеки ден колегата Наталия Новкова се обажда и поздравява рождениците. Това е уважение от наша страна към тях. Ще дам пример с председателя на НКСВ в Смолян инж. Тодор Караиванов, на когото по случай 85-ия му рожден ден освен поздравителен адрес аз му се обадих по телефона. Когато ме чу, той се разплака. Бил е кмет на Рудозем, обявен е и за почетен гражданин, но се разчувства, защото никой от колегите му управници от региона не се е сетил да го поздрави. Стана му толкова мило, че ние сме се сетили. Затова взаимното уважение е много важно. Всеки човек си има своите слаби страни, но и положителни. Важно е обаче да се помни доброто, което един човек е направил.

Аз бих посочила като едно от най-големите Ви постижения поставянето на паметник на Кольо Фичето пред сградата на КСБ. Много отдаден бяхте на тази инициатива, разкажете малко повече.

Беше ноември 2022 г., когато се проведе Управителен съвет на КСБ, и аз направих предложение да започнем инициатива за изграждане на паметник на Кольо Фичето. Предложението беше с дарения и средства от бюджета на Камарата да започнем да изграждаме паметници и паметни плочи на заслужили строители.

Не може да не съм щастлив, че реализирахме паметника на Уста Кольо Фичето, и то доста бързо. Смятам, че се възприе много положително и от гилдията. Аз бях много доволен, че и бившият кмет на Столичната община Йорданка Фандъкова, както и народни представители и представители на МРРБ дойдоха на откриването. Това означава, че държавната и местната власт уважават строителите.

След като вече поставихме паметника, смятам, че трябва да продължим в тази посока и по места. Имаме идея да направим умалена версия на паметника на Кольо Фичето, която да бъде поставена във всички ОП на КСБ. Също така в сградата на КСБ вече има зала, която носи името на Кольо Фичето и пред нея стои оригиналната скулптура.

НКСВ е и един безценен източник на натрупан опит и съвети, които могат да се ползват от по-младото поколение строители.

В това отношение имаме постижения. Преди години в Бургас се разглеждаше новият Генерален план на града. Нашият регионален клуб, който мога да кажа, че е един от най-елитните, направи 20 предложения по отношение на бъдещото развитие на града. Всичките бяха приети. Неслучайно Бургас се слави като град, в който се живее най-добре. Там е и един от най-добрите кметове в България – Димитър Николов. Той се вслушва с уважение в съветите на ветераните строители.

В Самоков и в други градове също има добра комуникация между кметовете и нашите представители.

Редица от членовете ни изнасят лекции из цялата страна. Ние се стремим да разпространяваме натрупания опит и добри практики и считаме, че те са от полза.

Какво е да си живял в три епохи и строя в държавата?

Аз бях на 7 г., когато започна Втората световна война. Бях на 10 г. на 9 септември 1944 г. Живял съм в три важни момента от историята на страната ни. Когато си спомня за тези три периода, най-болно ми става, че се отричат неща, които са очевадни, и се правят опити да се променя историята. А според мен е важно да се помни направеното от редица хора в страната, живели през всичките тези различни периоди и управления.

Ръководството на Камарата на строителите в България настоява да има плановост и предвидимост в строителството, ясна визия за определен период – 5, 7 или 10 години. Според Вас нужна ли е на бранша такава стратегия?

За съжаление държавата е абдикирала от проблемите повсеместно, а такива има навсякъде, не само в строителството. Най-важното е хората да проумеят, че едно е да влезеш във властта, но е съвсем друго какво да правиш с нея. Трябва да се сложи край на чистките в администрацията, който дойде на власт, веднага започва смени и уволнения. Не може така, експертите трябва да работят, независимо коя политическа сила управлява. А за ръководители не могат да се слагат случайни хора, просто защото са „наши“, трябва да имат опит и да са се доказали в професията. Това е много важно. Но за тази цел е необходимо човек да има съмишленици.

Според мен в страната трябва да се промени и изборната система, тук важна роля имат журналистите, които смело да работят в тази посока и да информират обществеността, че това е необходимо. Също така българската академична общност трябва да се намеси.

Едва когато държавата се заеме да решава наболелите проблеми във всички сфери - демографска криза, здравеопазване, образование, тогава можем да говорим за плановост и предвидимост и в строителството, които безспорно са необходими. Тук и КСБ, и НКСВ могат да бъдат много полезни при разработването на една стратегия или програмен документ, който да очертае визията на държавата за строителството 10 години напред.

Какво си пожелавате на рождения си ден?

Пожелавам на всички хора да изживеят това вълнение и тази радост, която аз изживявам в момента. Също ще дам съвет - ако искат хората да живеят дълго, да спазват японския начин на живот, където една от основните повели е да бъдеш добър.

 Международен екип прави изследване защо японците имат толкова дълголетници – имат над 100 000. Те са на първо място като нация по продължителност на живота. Затова има 4 предпоставки. Първо, да работят, докато са живи, не е казано, че трябва да се занимават с това, което са правили на млади години, но да са заети с нещо. Второ - да правят между 6000 и 10 000 крачки. Трето – важно е да ядат и пият, каквото им приема организмът, а не да спазват принудителни диети. Четвъртото е най-важно - трябва да правиш добро на хората. Негативната енергия убива. Това мога да пожелая на хората.

Пожелавам Ви от сърце да поканите в. „Строител“ и на 100-ата годишнина. Благодаря Ви за интервюто! За мен беше чест.