Д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект: Необходими са предвидимост и дългосрочна стратегия за сградното обновяване

Д-р Цанев, за трета поредна година ЕнЕфект организира в Габрово дискусионен форум, посветен на участието на местните власти в реализацията на проекти в областта на устойчивата енергия. Разкажете ни повече за събитието. Кои бяха основните акценти в конференцията?

Определено юли беше много интензивен за нас. Успяхме да проведем две ключови конференции – в Габрово и София, които бяха посветени на климатичните политики като възможност за реализиране на инвестиции. Над 70% от мерките в областта на устойчивата енергия се изпълняват в общините. Няма как без местните власти да се случат нещата, но освен ресурса, с който те разполагат, на тях им трябват знания и допълнителен капацитет. Необходимо е да има и механизъм за проследяване на резултатите. Много е трудно да се създаде една система, чрез която ресурсите, знанията и уменията и проследимостта на резултатите да са съчетани в общи интегрирани проекти, които да посрещат всички нужди на общините. Нашият опит в България е по-различен. Той е базиран на фрагментирани секторни програми, които са унифицирани на национално равнище. Именно поради това предизвикателството да срещнем възможностите на националното финансиране с нуждите на местните общности в областта на климата и енергията е толкова голямо и сериозно. Затова трябва да се влагат много усилия в тази посока. Всички сме убедени, че те ще дадат резултати най-вече за гражданите. Конференцията ни в София бе част от Съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се проведе между 27 юли и 2 август в столицата. На форума успяхме да съберем на едно място с подкрепата на Министерството на околната среда и водите представители както на правителството и местните власти, така и на Европейската комисия (ЕК). Всички равнища на управление бяха застъпени, за да постигнем междуинституционален диалог. Желанието ни беше нуждите на всички страни да бъдат чути и защитени. Смея да твърдя, че разговорът беше доста продуктивен, тъй като стана ясно, че българските власти разбират, че няма как да имаме устойчиви политики за градско развитие, без да вземем предвид климата и енергията като фактори. Все още достъпът до ресурси обаче е затруднен заради фрагментираност. По време на събитието бе дадена заявка да се активизират връзките с научната общност, тъй като темата е мултидисциплинарна. В по-малките градове действително няма капацитет за научен подход към решаване на климатичните предизвикателства, които са много индивидуални за всеки регион. Една община на брега на морето има съвсем различни нужди от тази в планината или такава, която е близо до голяма река. Ключово е да се намери начин към всяка местна власт да има специализиран подход, адаптиран към нейните нужди.

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. е в процес на актуализация. Какво включват промените и какво е Вашето мнение за тях?

В него фигурира моделиране на очакваните режими на потребление и производство на енергия. Допусканията при моделирането са направени от експертния екип, който е работил по документа, и не са известни на експертната общност. Това, което виждаме, е, че заложените цели са по-високи. Планът сам по себе си е доста подробен, но за съжаление все още се наблюдава типичният недостатък на българските стратегически документи, че не е ясна връзката между целите за спестяване и приоритетите на политиките. Не виждаме и секторни цели за спестявания; няма и конкретни финансови измерения. Липсват анализи как чрез единичните мерки в отделните сектори ще бъдат постигнати заложените приоритети, които ще допринесат за реализиране на общата национална цел за енергийни спестявания. Това важи както за направление „Енергийна ефективност“, така и за останалите направления, залегнали в Плана. Организирахме серия от събития, посветени на Плана, и посланията, които направиха професионалната и бизнес общността, са предадени на авторите на документа. Надявам се препоръките да намерят място в последната версия, която ще бъде публикувана и представена на Европейската комисия.

Говорейки си за политиките на ЕК, няма как да не Ви попитам за програмата за енергийно обновяване на жилищните сгради в страната, към която българските граждани имаха големи очаквания. Доколкото знаем, по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ (ПРР) санирането все още не е стартирало. Има ли опасност страната ни да загуби средства по Плана в частта за енергийна ефективност и кога според Вас можем да очакваме старт на първия обект?

Не ми се иска да го казвам, но очевидно има опасност да загубим средства по НПВУ в частта за енергийна ефективност и тя се увеличава с всеки изминал ден. В крайна сметка, за да получим парите, ние трябва да завършим проектите до 2026 г., а те все още не са стартирали. Всички знаем каква е обективната ситуация – от първия етап по програмата за обновяване с финансиране от Плана бяха избрани 756 сгради, но това се случи през декември миналата година, а сега вече сме август. Продължава да не е ясно дали те ще останат същите. С много малко общини са сключени договори за изпълнение. Надявам се, че от своя страна местните власти са започнали процедурите за обществени поръчки, така че да са готови веднага да реагират със сключването на договори. Няма официална информация кога ще се случи това. Според мен се създава поредният казус, който предизвиква недоверие в гражданите по този тип програми. Все пак е много важно да се отбележи, че без участието на хората няма как да бъдем устойчиви. С втория етап на програмата за саниране по НПВУ нещата стоят още по-зле. По него се искаше 20% съфинансиране от страна на собствениците на имоти. Бяха подадени общо 307 заявления, което може би никой не очакваше, при положение че нямаше каквато и да е кампания в подкрепа на процедурата. Мога да определя, че сме малко в безтегловност по отношение на проектите за саниране по НПВУ. В същото време теоретично са отворени процедурите по ПРР в частта „Интегрирано градско развитие“, която е за 10-те най-големи градове в страната. Там има възможност за кандидатстване от страна на общините в партньорство със сдружения на собственици, но това е още по-трудно, отколкото самостоятелно кандидатстване за саниране на сграда. Координирането е много сложно. Също така по Приоритет 4 „Справедлив преход“ на ПРР имаме процедура за енергийно обновяване на сгради в най-силно засегнатите региони. Тя също повдига много въпроси. Не е ясно до каква степен отговаря на целите на Фонда за справедлив преход, защото не може да се твърди, че всички собственици на жилища в тези многофамилни обекти са потърпевши от затварянето на минната индустрия. Също така самите суми, които са заложени, повдигат въпроси. Елементарната аритметика показва, че 59 000 лв. е стойността за обновяване на едно жилище. Това за мен е огромна сума. В същото време срокът за кандидатстване е много къс – 19 септември т.г., което поставя още въпроси. За съжаление отговорите не говорят за прозрачност и отвореност на процедурата. Нека все пак да видим как ще се развият нещата. Факт е, че всички тези програми на първо място далеч не се движат във времевата рамка, в която очаквахме, и на второ – има доста неизвестности. Важно е програмите за саниране да работят постоянно и през годините да се създават стабилност и предвидимост както за гражданите, така и за строителния сектор.

Като ключов експерт в областта какво според Вас трябва да се промени, за да се задвижат по-бързо проектите, а и да има по-голям интерес от страна на собствениците на имоти?

На първо място е нуждата от ясна политическа воля и послание, че санирането действително е приоритет за страната. Необходима е предвидимост и дългосрочна стратегия как ще се случва и по какви правила ще става сградното обновяване. Важно е да има и наличие на ресурс за субсидиране на проектите, но не на 100% от стойността им. На второ място е нужно да има работещи финансови инструменти. Моето лично мнение е, че 100% грант всъщност е едно проклятие към процеса на саниране, защото очевидно е, че публичните ресурси няма как да стигнат до всички. Обективната истина е, че в рамките на последните 10 г. едва 4% от фамилните сгради, подлежащи на обновяване, са санирани. От друга страна участието на гражданите е гаранция за по-високо качество, контрол и прозрачност на процедурите. Ако искаме нещо да е устойчиво в дългосрочен план, ние трябва да гарантираме качеството. Това ще доведе и до по-голяма ефективност на използването на публични средства, тъй като с по-малко пари ще могат да се обновят повече обекти, което пък е от интерес на строителния бранш, защото създава гарантиран обем на работа. Съответно ще има допълнителна сигурност за функционирането на сектора.

Как оценявате напредъка на България в областта на енергийната ефективност през последните години? Сякаш има застой?

Ако трябва да говорим за сградния сектор, то няма как да оценим положително ситуацията, защото дори не се приближаваме към целите, които сами сме си поставили в нашите стратегически документи. Можем да направим проста сметка. До 2030 г. нашата задача е да обновим 19 млн. кв. м само в жилищния сектор. Като вземем под внимание всички проекти, за които говорихме до този момент, то едва ще стигнем до около 5 млн. кв. м. А не се вижда друг финансов ресурс, който да позволи да изпълним заложените цели. Не можем да кажем, че имаме и прогрес в политиките. От друга страна не трябва да забравяме, че пазарът работи по свои собствени правила. Ако мога да дам обективно сравнение, то обемите, които са свързани с публичните средства, в сравнение с тези, които се реализират на свободния от грантове пазар, са доста малки.

Какви са основните предизвикателства пред по-бързото внедряване на мерки за енергийна ефективност в България?

На първо място е правилното функциониране на пазара на недвижимите имоти. За съжаление все още голяма част от участниците в него са с нагласата за инвестиционни покупки на недвижимости, които не се използват. Това се потвърждава от статистиката за необитаемите жилища. Това, от една страна, води до липса на интерес от инвеститорите към енергийните характеристики на сградата, а от друга, се отразява негативно на потреблението и комфорта на обитаване на тези, които живеят в нея. Също така държавните политики продължават да представляват проблем, защото все още не успяваме да въведем високи изисквания за енергийна ефективност. В програмите за саниране на жилищните сгради все още ограничаваме ЕЕ до компромисна изолация и подмяна на дограмите. Има много други елементи, които са важни за постигане на максимален ефект, но просто не могат да влязат в рамките на финансирането.

Един от големите проблеми пред строителния сектор е липсата на квалифицирани кадри, той отчетливо се забелязва и при обектите за енергийно обновяване на жилищните сгради. Какво трябва да се направи, за да бъде решен този проблем и да не се случва така, че дори малкото обучени работници да предпочетат да заминат в чужбина?

Абсолютно съм съгласен, че това е един от най-нежеланите ефекти. Всичко е поради липсата на предвидимост и прогнозируемост в обемите в строителството. Ако имаме стабилност по отношение на програмите за сградно обновяване, това може да служи като основа за строителния бизнес да планира своето развитие, включително на кадровия си капацитет. Строителният бранш не е застрашен само от износ на работници към чужбина, но и от миграцията им към други сектори, които също изпитват огромна липса на кадри. Ситуацията действително е доста напрегната. Битува едно мнение, че няма смисъл да се инвестира в професионално обучение, в допълнителна квалификация, защото така работниците стават по-конкурентоспособни, по-мобилни и могат да намерят реализация най-често в други държави или в страната, но с по-високо заплащане. Всъщност не е така и ако строителният бизнес иска да постигне устойчивост, за това трябват знаещи и можещи хора на строителния обект. Инвестицията в човешкия капитал се отплаща многократно както в строителството, така и във всички други сфери на икономиката. Има друг сериозен проблем и той е в неособено здравата връзка между нуждите на строителния бранш и продукта, който се доставя от образователните и от обучителните институции. Именно затова заедно с Камарата на строителите в България (КСБ) създадохме стратегически документ – Пътна карта за подобряването на квалификацията в строителния сектор в областта на устойчивата енергия.

Какво съдържа тя?

Тя включва предложения за решение на проблеми относно квалификацията, знанията и уменията на строителните работници и специалисти. Както казах, междуинституционалната координация е ключов проблем, който се идентифицира и от резултатите от предишната Пътна карта, която отново изготвихме заедно с КСБ и Националната агенция за професионално образование и обучение. Процесът на разработването на новата Пътна карта съвпадна със създаването на Секторни съвети за умения, водени от Министерството на образованието и науката, което всъщност бе едно добро начало на изпълнението на заложените мерки. В България няма как да разчитаме, че броят на заетите в сектор „Строителство“ драстично ще се увеличи. Нито тенденциите предполагат подобно развитие, нито демографската ситуация, нито състоянието на другите отрасли. Това означава, че строителният бранш трябва да се научи да произвежда повече с по-малко хора. А това единствено може да стане със знания и умения и използването на съвременни дигитални технологии – от изкуствен интелект до роботика, строително информационно моделиране (BIM), работа с фабрично произведени компоненти, съкращаване на времето за изпълнение на строителния обект. Всички тези нови неща изискват постоянно учене и допълнителна квалификация на работещите в сектора, затова трябва да се изгради съответната инфраструктура в допълнение на международната координация. Именно такава е идеята на Пътната карта. Документът е на разположение на всички, които искат да го разгледат, той е качен на сайтовете на ЕнЕфект, на КСБ и на тези на останалите ни партньори по проекта.

Ще го качим и на сайта на в. „Строител“.

Благодаря. Ще се радваме да получим препоръки, коментари и идеи, защото това е жив документ и трябва да се развива успоредно с технологиите.

По какви други проекти работите съвместно с Камарата на строителите в България?

С КСБ скоро завършихме друг много важен проект, който се нарича „BeSMART: Българският форум за финансиране на проекти за енергийна ефективност“. Той е насочен към устойчиви политики за финансиране на проекти за енергийна ефективност. По него организирахме поредица от кръгли маси, в които срещнахме всички заинтересовани страни, включително финансовия сектор. Чрез тях се създаде едно споделено разбиране за проблемите и за начините им за решаване, което в политическото безвремие, в което живеем, не е никак малко. Надяваме се в бъдеще да надграждаме този процес. Ще търсим нови възможности за проекти, които да прилагат създадените модели и решения.

Какви цели сте си поставили до края на годината като изп. директор на ЕнЕфект?

Със сигурност водещ приоритет е да продължаваме да поддържаме активна комуникация по темата за енергийната ефективност – да сме в постоянен диалог с правителството, под каквато форма и да е то, относно създаването на устойчива система за финансиране на проектите за ЕЕ и по-конкретно такива за обновяване на съществуващия сграден фонд. В момента работим изключително активно и по темата „Градско развитие и планиране“ с оглед адаптация към измененията на климата. Това е тясно свързано с подобряването на градската среда. Също така в рамките на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ се опитваме въпреки всички ограничения да реализираме нови продукти. Не на последно място сме насочили усилията си и по новостите, които навлизат в практиката – индикатора за интелигентна готовност на сградите, ново поколение сертификати за енергийните характеристики на сградите. Развиваме ги и ги тестваме, за да могат да бъдат приложени в български проекти.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е за Вас изданието? Планирате ли съвместни инициативи с медията?

Както печатното издание и сайтът на вестник „Строител“, така и Viber каналът са източник на богата и полезна информация за всеки, който се интересува от развитието на бранша. Силно се надявам, че хората в индустрията ще научат именно от в. „Строител“ за нашето следващо събитие на 22 август в Националния дворец на културата, особено от Viber канала. Каня екип на в. „Строител“ да отрази форума, на който ще представим иновации в областта на интелигентната готовност, обновяването на сгради с фабрично произведени готови компоненти, виртуална реалност в строителството, както и нови методи за обучение и обновяване на сгради с предварително фабрично произведени компоненти. Ще участват представители на професионални и академични организации от повече от 12 европейски държави. Убеден съм, че ще предизвикаме сериозен интерес в България. Естествено без подкрепата на медия като в. „Строител“ няма резултати от тези събития, информацията няма как да достигне до строителния бизнес. Затова винаги много разчитаме на сътрудничеството с изданието на КСБ.