Борислав Тодоров, председател на УС на Асоциацията на търговците на едра строителна техника: Трябва да има предвидимост за строителния бранш

Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Тодоров, каква беше 2024 г. за Асоциацията на търговците на едра строителна техника (АТЕСТ) и с какви предизвикателства се сблъскахте?

Ще започна с позитивното – смятам, че 2024 г. беше добра година за търговците на едра строителна техника. Разбира се, сблъскахме се с доста предизвикателства, които идват по линия на политическата нестабилност у нас. Интересни процеси наблюдаваме, защото въпреки несигурността в държавата и липсата на редовно правителство икономиката отбелязва положителни резултати. Факт е, че все още не сме усетили рецесионните процеси, които започнаха в Германия и някои други страни в Европа. В България определено мога да кажа, че сектор „Строителство“ се развива с нелоши темпове. За радост няма някакви големи спадове или сътресения. С колегите от Асоциацията коментирахме, че фирмите ще отчетат една сравнително положителна година.

Предизвикателство е как ще посрещнем 2025 г., а и следващите периоди, тъй като виждаме, че продължават да се изпълняват основно проекти, които са започнали в миналото. Последното редовно правителство на акад. Николай Денков даде старта на изграждането на малък участък от АМ „Русе – Велико Търново“, но там в момента почти не се работи. Положително е, настоящото служебно правителство на Димитър Главчев поднови дейностите по лотовете на АМ „Хемус“. Това оказа много добро влияние върху строителния сектор и на нас като вносители на едра строителна техника. Виждаме, че се довършва и автомагистрала „Европа“. Ще бъде още по-добре, ако успешно се придвижи напред и строителството на лот 3.2 на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле.

Също така, ако успеем да обърнем тренда на свиване на чуждестранните инвестиции, това ще е в плюс за цялата държава. В случай че спадът продължи, ще сме изправени пред нови трудности. Причината е, че когато дадена международна компания се изтегля от страната, остава след себе си свободна база. Ако избере да остане, не само ще я ползва, но и при евентуален ръст на чуждестранните инвестиции би построила нови обекти. Това води след себе си до създаването на индустриални зони. Например в последната година все по-често се спряга, че бившето летище до Стара Загора ще се превърне в подобна зона. По мои наблюдения кметът на общината Живко Тодоров с бързи темпове придвижва този проект, но за да постигне успех, е важно бъдещият индустриален парк да бъде запълнен от фирми, които да развиват бизнеса си там. Индустриален парк „София - Божурище“ е добър пример за това как може да се случват нещата. Би било чудесно, ако в страната се изградят още няколко такива обекта, но това ще се случи при повишаване на чуждестранния инвеститорски интерес.

Какви ще са приоритетите, които Асоциацията си поставя през 2025 г.?

Следващите две години ще са предизвикателство за бранша, защото тепърва ще разберем дали ще има нови обекти в пътното строителство, както и ще се изграждат ли други големи проекти или индустриални зони. Въпреки липсата на яснота ми се иска да вярвам, че 2025 г. отново ще бъде добра като настоящата. Голям проблем е, че все още няма приет държавен бюджет, защото мащабното инфраструктурно строителство зависи от това. Позитивен знак в тази посока е информация, която беше публикувана във вестник „Строител“ – министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова гарантира за реализацията на общинските проекти и посочи, че процесът е необратим. Очаква се съвсем скоро да стартира и санирането на сгради със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Интересно е да видим какво ще се случи в отрасъл „Енергетика“ по линия на Маришкия басейн. Там строителството ще има значение, ако например се вземе решение за преустройване по някакъв начин на промишления комплекс. Знаем, че тепърва в региона ще вървят процеси по рекултивация. Изключително важно е дали част от трите енергийни български мастодонта ще спрат да работят или не. Трябва да е ясно, ако това се случи, как ще се ползва сградният им фонд. Знам, че по НПВУ са предвидени средства именно за извършване на определени действия от държавни органи на територията на „Мини Марица Изток” ЕАД. Ако не се противопоставяме на Европейската комисия с популистки решения, този регион наистина ще може да се развие и да се инвестират значителни средства. Това ще допринесе както за строителния сектор, така и за нас като обслужваща индустрия.

Що се отнася до приоритетите на АТЕСТ, през 2025 г. ще следим изкъсо процесите у нас, за да може да направим планове за следващите две години. За Асоциацията ще е много важно какви политики и цели ще си постави държавата. Следим също така трендовете накъде ще се развие изкуственият интелект. Той вече оказва немалко влияние върху работата на една машина, използвана в строителството.

Сред основните неща, към които сме насочили вниманието си, е международният панаир за строителни машини ­БАУМА, който ще се проведе между 7 и 13 април в Мюнхен, Германия. Там ще се заложи визията за развитието на отрасъла за производство и търговия на едра техника за следващите 3 г.

Продължаваме да гледаме и към задълбочаване на доброто сътрудничество с Камарата на строителите в България (КСБ), особено в об­ласт­та на обучението на кадри. Всички ние се сблъскваме с огромния проблем с липсата на работници. Чувам все по-често, че ако продължи тенденцията за напускане на инвеститори от страната, ще нарасне безработицата. Честно казано, в момента в България има толкова сериозен недостиг на хора, че не мисля, че ако дадени компании освободят служителите си, те ще останат без работа. По-скоро ще бъдат наети в някой от отраслите, които изпитват нужда от нови попълнения. Разбира се, за подобно пренасочване на работна сила е необходимо и обучение. Аз винаги съм казвал, че университетите подготвят хората до едно базово ниво, но след това всяка компания трябва да инвестира в обучението на кадрите си или чрез собствени центрове за развитие, или да използва опитните си служители.

Знам, че КСБ е насочила усилията си в търсенето на решение на проблема с липсата на кадри. Разговарял съм с Пламен Иванов, член на УС на Камарата и председател на Областното представителство на КСБ в Пловдив. Той сподели, че има желание да задълбочим партньорството си по дуалното обучение и колеги от АТЕСТ да се включат с практически занимания, в които да показват как се случва работата на терен.

Ако преди 30 г. всички се учихме върху един тип машини, сега пазарът е отворен и техниката е изключително много, спецификациите и модификациите са различни. Така че младите колеги, които предстои да завършат училище или университет, ще имат шанса да се подготвят по-добре за бъдещето си професионално развитие. За нас е важно да ги обучим. В противен случай това, което продаваме, ще остане като паметник и няма да има кой да оперира с него. Много ми е приятно да минавам покрай различни строителни обекти и на тях да виждам чисто нови машини и млади хора, които ги управляват.

Продължаваме активната си работа с други браншови организации, за да може още по-бързо да въведем използването на 2D и 3D технологиите. Възможностите, които предлага всяка една наша машина в изграждането на един инфраструктурен проект, са наистина големи.

Какви други мерки според Вас трябва да бъдат предприети за обучение и квалификация на кадри, опериращи с модерна строителна техника?

Както казах, ние вече работим в тази насока. Колегите все повече се ориентират към поддържането на обучителни центрове, така че да могат да се подготвят хората, които използват нашата техника. Има фирми, които са започнали сътрудничество с определени средни или висши училища. Организират се срещи с ученици и студенти. Според мен това ще е бъдещето.

През 2024 г. проведохте АТЕСТ Експо в София. Планирате ли провеждането му и през следващата година?

През 2025 г. акцентът със сигурност ще е международният панаир БАУМА. Много от нашите членове участват в него. Там се очаква да бъдат показани новостите в сектора, ще видим редица иновации. Някои от технологиите все още се пазят в тайна и по време на панаира ще бъдат показани за първи път.

Асоциацията е поставена пред дилема дали да организираме нашето събитие, защото то съвпада по време с другото. Обмисляме дали да го изтеглим с по-късна дата, дори има вероятност да вземем решение да го отложим с една година. Отдавна водим тази дискусия, гледайки какво става в Европа и по света. Международните панаири в повечето случаи се провеждат през 2 или 3 г. Ние в България го правим всяка година и част от колегите се обръщат към нас с предложение да следваме чуждестранния опит. Така че има голяма вероятност да тестваме възможността да прескочим 1 г.

Ние продължаваме да търсим контакт с други браншове, защото в България липсва индустриално изложение, каквото беше есенният международен панаир в Пловдив, особено в периода 2005-2009 г. В разговори с вносителите на тежкотоварна автомобилна техника установяваме, че те също търсят партньорство с други сектори. Със сигурност, ако се съберем на едно място и привлечем част от компаниите, които се занимават със земеделска техника, би било много полезно. Убеден съм, че ще постигнем синергия, подобно на Архитектурно-строителна седмица.

Как оценявате развитието на пазара на едра строителна техника в България и забелязвате ли увеличение на инвестициите в сектора?

Определено има увеличение на инвестициите, както казах - 2024 г. беше добра година, и сме доволни. Смятам, че ще можем да засилим развитието на пазара, ако се обединим заедно с другите близки до нас сектори около това, че новите технологии в бъдеще ще заемат все по-централно място.

Необходимо е да има и повече инвестиции в отрасъл „Строителство“.

В момента финансовият сектор в България може би заради добрата капитализация на банките, особено в левове, позволява лихвите по кредити да се задържат между 3% и 5%. Тоест нашият бранш все още може да се радва на по-добри условия в сравнение с тези в останалата част от Европа.

Кои са основните предизвикателства пред компаниите, които предлагат едра строителна техника?

Както казах по-рано, необходима ни е политическа стабилност. Нужно е България да има приет бюджет, защото по този начин ние виждаме какви са политиките на държавата и в какво направление ще са те. Трябва да има предвидимост за строителния бранш. Проблем е, когато бюджетите се напасват, за да успяват да отговарят на европейските критерии благодарение на брутално орязване на инвестиционните програми, и то най-вече в строителството. Това не бива да продължава. Виждаме, че подобен подход се прилага и от Столичната община. Не е тайна, че в София са съсредоточени 40% от цялата икономическа активност в страната. Само преди няколко седмици чухме, че има над 600 млн. лв. неинвестирани средства за инфраструктурни проекти в града. В столицата в момента продължават да се изпълняват обекти, заложени от предишната общинска власт. Ако искаме да се построи нова детска градина или булевард, това отнема няколко години планиране. Оставят ли се нещата да продължават по този начин, няма да се възлагат нови проекти и е възможно догодина да има отново неусвоени средства. Това означава по-малко работа за строителите.

През 2023 г., а и през т.г. Столичната община осигури пари за ремонт на тротоари в града. Това са средства, които отиват в по-малките фирми, защото подобни обекти се изпълняват значително по-лесно. При тях няма нужда от отчуждителни процедури, тъй като тротоарът съществува, той е част от градската среда и е върху общински терен. Нека от тези 600 млн. лв., които са свободни, да се отделят например 300 млн. лв., с които ударно да се оправи тротоарната мрежа в София. Подобрението й има огромно значение за привличането на по-голям туристопоток.

Офисът на Асоциацията е близо до Съдебната палата. Мога да Ви кажа, че тротоарите на улиците „Алабин“, „Цар Асен“ и „Позитано“ имат отчайваща нужда от ремонт. Когато вали и ходите по плочките, ставате целият мокър и кален. Ако се обърне внимание на този проблем, това ще отвори работа на много фирми в столицата, а дори същото може да се направи и в други градове в страната. Нека се раздели цялата тротоарна мрежа у нас на, да кажем, 100 фирми и така ще осигурим тяхната заетост.

Какви партньорства с международни организации и компании планирате да развиете в Асоциацията, за да насърчите иновациите и модернизацията на техниката?

При нас положителният елемент в тази посока е, че всеки член на Асоциацията всъщност е вносител и зад гърба му стои компанията майка. Смея да твърдя, че комуникацията с международни партньори е на ежедневна база. Много активно продължава възстановяването на все още разрушените вериги по доставката на машини. Прилагат се и все повече иновации. За момента бих казал, че комуникацията ни с партньорите е на много високо равнище и на пазара в страната влизат чисто нови машини, с последно ниво на оборудване и модификации. В това отношение смятам, че държим доста висок стандарт.

Какви са намеренията Ви за развитие на сътрудничеството с КСБ?

Едната сфера, която е много важна за нас, е образованието и обучението на кадри.

Имаме идея, която искаме да развием, но все още е на ранен етап – да организираме т.нар. роуд шоута. Планираме сътрудничество с Областните представителства на Камарата по места. Ще разчитаме много на медийното партньорство на в. „Строител“, надяваме се да бъдете свързващо звено при организацията на тези роуд шоута.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е за Вас изданието?

Чета редовно в. „Строител“. Изданието е изключително полезно за мен. Всяка седмица в офиса получавам новия брой, но в много от случаите виждам най-актуалната информация веднага на телефона си във Viber групата на вестника, която много приветствам. Въпреки това ценя хартиената версия на изданието.

Използвам възможността от страниците на в. „Строител“ в навечерието на коледно-новогодишните празници да пожелая на колегите да сме живи и здрави. Нека всички фирми в сектор „Строителство“ да продължаваме да съхраняваме експертите си. Желая щастие както в служебен, така и в личен аспект на всички членове на Асоциацията и на КСБ. Нека да продължаваме да имаме много работа и през 2025 г., редица обекти за изпълнение и да постигаме все повече и повече успехи.

Станете част от Viber общността на Вестник "Строител"