Инж. Саркис Гарабедян, зам.-председател на УС на НТССБ и член на Комисията за ЦПРС: В строителната практика е необходима закалка

Камарата на строителите в България (КСБ) обяви 2025 г. за Година на строителния техник. Още в първия брой на в. „Строител“ председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев разказа за инициативата в специално интервю за изданието. Идеята за Година на строителния техник е на Пламен Иванов, член на УС на КСБ и председател на ОП Пловдив. Чрез реализирането й Камарата иска да покаже уважението си към заслугите на многобройните строителни техници за неуморния им труд, полезност и отговорност. През цялата година ще бъдат организирани множество мероприятия, свързани с темата. По идея на в. „Строител“ ще се проведе и конкурс „Строителен техник на годината“. Изданието на КСБ създаде и специална рубрика. Първият гост в нея бе инж. Христо Димитров, председател на Контролния съвет на КСБ, който е започнал професионалното си развитие като строителен техник. Инж. Димитров разказа за предизвикателствата, през които е преминал, и какви качества трябва да притежава строителният техник.

В настоящия брой в рубриката „2025 – Година на строителния техник“ Ви срещаме с инж. Саркис Гарабедян, който е изключително добър събеседник и приятел на в. „Строител“ още от неговото създаване. Инж. Гарабедян е зам.-председател на УС на Научно-техническия съюз по строителство в България (НТССБ), член на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), както и на ОП на КСБ в Пловдив. Инж. Гарабедян използва повода на срещата си с в. „Строител“ и припомни за случай от дългогодишната си строителна практика. Като ръководител на една от големите строителни фирми в Пловдив изгражда до груб строеж училище в гр. Раковски. По различни причини строителството спира и след 30 г. е подновено. Инж. Саркис Гарабедян помага за завършването на обекта, което става под наблюдението на кмета на община Раковски Павел Гуджеров – самият той строителен техник, завършил обучение по професията в ОП на КСБ - Пловдив. Курсовете са организирни от Областното представителство на Камарата съвместно с Професионалната гимназия по строителство и архитектура – Пазарджик, и ВСУ „Любен Каравелов“. На откриването на училището инж. Гарабедян е обявен за почетен гост.

Срещаме се с инж. Саркис Гарабедян в офиса на ОП на КСБ – Пловдив. Наши любезни домакини са експертите в Областното представителство Наталия Видолова и колегата й Антони Язган. Преди да започнем, с Наталия Видолова се договаряме да съдейства на вестник „Строител“ при подготовката на материалите за рубриката „2025 - Година на строителния техник“.

Инж. Саркис Гарабедян започва своята професионална кариера като технически ръководител, след като се дипломира по специалността „Промишлено и гражданско строителство” във Висшия инженерно-строителен институт (сега УАСГ). Времената са динамични и след групов технически ръководител и главен специалист той става зам.-директор, а през 1985 г. директор на строителното управление на „Тирлин“ АД. Такъв е и досега.

Любопитното е, че първият му самостоятелен обект е училище за строителни кадри в Пловдив и строителството на образователна инфраструктура го съпътства през всичките му години на професионален строител и ръководител. За тази сграда инж. Гарабедян си спомня, че е изградена по системата на предварително напрегнатите плочи, произведени в ЗСК – Стара Загора. Това е първият обект в Пловдив и в областта, за който е приложена технологията, и инж. Саркис Гарабедян най-малко 50 пъти с прицепите ходил до ЗСК да контролира изработката на панелите. С топли чувства си спомня за техническите ръководители от онова време, с които са изпълнявали конструкциите на всички обекти със сглобяемо строителство по всички строителни системи. Това са Господин Сиромахов, Борислав Иванов, Димитър Френкев, Йорданка Кътева, Румяна Йотова, Къни Кънев и др.

След 1988-89 г. 13 души от техническите ръководители основават собствени фирми, а някои от тях работят и днес. Инж. Гарабедян споменава и част от техниците, които са останали на работа в „Тирлин“ АД през целия си професионален път. Това са Александър Бакърджиев, Калинка Ценкова, Петър Великов, Цветелина Бакърджиева и Емил Гюлеметов.

Инж. Саркис Гарабедян разказва интересни подробности от професионалната си битност на строител в Израел. Любопитното е, че неговите работници там строят голям стадион за 35 000 души. Българските строители изграждат и многоетажни жилищни сгради, промишлени корпуси. Всичко, построено от тях, е получило най-високата оценка от съответните приемателни комисии в държавата. Мимоходом инж. Гарабедян отваря дума и за многоетажните паркинги, които той изгражда в Пловдив – много актуална и необходима дейност в пренаселения с автомобили Град под тепетата.

После говорим за модерните технологии в работата на техническите ръководители и дали строителните техници трябва да са на „ти“ с мистрията, отвеса, нивелира, с различните инструменти на обекта. Инж. Гарабедян се усмихва и отговаря по особен начин от практиката си на ръководител на „Тирлин“ АД. Разказва за главния инженер на дружеството д-р инж. Станислав Бакърджиев, гл.ас. в Строителния факултет на ВСУ „Любен Каравелов“. Той започва работа като технически ръководител на строежа на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив. Години по-късно е гл. инженер в „Тирлин“ и е избран в Съвета на директорите като зам.-председател. Отличава се като сериозен организатор на производствения процес, познава всички работници по име, перфектно си взаимодейства с техническите ръководители на обектите. Когато се налага, може да ги замества, а и работата с всичките строителни инструменти не му е чужда.

Тук инж. Саркис Гарабедян с изключително приятелско и колегиално чувство припомня за ветерани технически ръководители, оставили или продължаващи да оставят своя професионален отпечатък и днес на някои от значимите пловдивски строителни обекти. Сред тях е Вельо Велев, 92-годишният строител на най-голямата пловдивска печатница, Пепа Енчева – винаги в помощ на някои от колегите, Радомила Голева – експерт, до която и сега мнозина се допитват, Калина Цанкова, Александър Бакърджиев, Спас Спасов.

„За строителите няма възраст. И нека да има уважение и приемственост между поколенията в строителния бранш“, завършва разговора ни инж. Саркис Гарабедян.

Строителният техник е в основата на строителната пирамида

Инж. Гарабедян, ако се върнем в началото на професионалния Ви път, ще разберем, че първите Ви обекти са свързани със строителство на сгради от образователната инфраструктура, където сте работили като технически ръководител?

Да, след като завърших ВИСИ (сега УАСГ), работих половин година като технически ръководител именно при изграждането на училища и детски градини. И първият ми обект беше точно пловдивската школа за строителни кадри. Знаменателно съвпадение с професионалния ми път! Тя се построи по една система, която за първи път се усвояваше в Пловдив – предварително напрегната на местостроежа система. Елементите за нея се произвеждаха в Стара Загора. Тази система привличаше младите хора.

После преминавате през различни длъжности?

Да, ще спомена само работата ми като групов технически ръководител, длъжност, която не се приемаше добре от някои специалисти в администрациите на строителните управления. Защо? Според мен това беше необходима работа. В съответното управление лично ръководех дейността на пет-шест технически ръководители, които работеха именно по тази система на различните новоизграждащи се пловдивски училища. Школата беше незаменима. Така построихме училищата в Пловдив, Карлово, Цалапица, Поповица, Калофер, Перущица, Устина, Първомай.

За един технически ръководител разнообразната работа е и своеобразна школа?

Да, това мога да го отнеса към изпълнението на обекти от промиш­ле­ност­та – халета, корпуси и т.н., които тогавашната икономика изискваше. Сред колегите имаше и тясно профилирани технически ръководители, като такива, специализирани в някои от модерните за времето си руски системи, с които построихме някои от големите сгради на Пловдивския панаир.

Всичко дотук показва едно израстване в професията, което Ви дава основание да кандидатствате за работа зад граница?

Това стана със съдействието на бившия първи председател на УС на КСБ инж. Симеон Пешов – Бог да го прости. Той повярва в идеите, които споделих, за работа в Държавата Израел на цяла пловдивска бригада строители, за които нямаше тайни в бизнеса.

Заминахме и изградихме първия промишлен обект, които много допадна на местните ръководители – като организация, като дисциплина, като техника на безопасността и условия на труд, и разбира се, като качество на строително-монтажните дейности. Перфектна работа.

После строяхме жилища, стадион за 35 000 човека, въобще – както казваха евреите – тук са работили българи. Организацията на работата – това беше още едно от задължителните изисквания за колегите технически ръководители.

Десет години работа в Израел – една истинска школа за колегите – и строителите, и техническите ръководители.

Вие сте човек с огромен опит в строителството. Достатъчно е да споменем само работата Ви в „Тирлин“ АД. През годините сте работили с много от строителните техници, които впоследствие развиват свой бизнес – като собственици на строителни фирми, като изпълнители на големи обекти?

Това е и моето разбиране за професионалното израстване на кадрите. Дали си строителен техник от професионалния техникум, дали си завършил висшето си образование по някоя от специалностите във висшите училища по строителство, геодезия и архитектура, няма значение. На обекта ти си главният! Ако обобщим – строителният техник е в основата на строителната пирамида. Той взема всички основни решения на строежа – познава строителните технологии, материалите, с които ще се работи, техниката и машините на строежа. Той е лидерът.

Като член на ръководните структурни на КСБ и на НКСВ през годините Вие имате широк поглед как се развива тази професия?

Вярно е това. Но позволете едно по-различно съждение от обичайните. Прекрасен строителен техник стана кметът на община Раковски Павел Гуджеров – магистър по икономика от Стопанската академия в Свищов. Като строителен техник той съдейства и работи по всички строителни проекти на общината. Той е на „ти“ с мистрията, отвеса, нивелира, арматурата, строителната техника. Същото мога да кажа и за моя гл. инженер – гл.ас. д-р инж. Станислав Бакърджиев, който е преподавател във ВСУ „Любен Каравелов“. Един амбициозен млад човек, започнал от строителен техник в „Тирлин“, през гл. инженер на фирмата до преподавател във Висшето строително училище. Един професионален път напред и нагоре.

Лично не се съмнявам в кадрите, минали през строителния бранш. Дялани камъни.