Благодаря на вестник „Строител“, че прие да бъде медиен партньор на инициативата

Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Христов, през 2025 г. се навършват 225 г. от рождението на Никола Иванов Фичев – един от най-известните майстори строители в Югоизточна Европа през XIX в. По повод годишнината Историческият музей в Дряново организира поредица от събития. Какви са основните акценти в програмата и какво включва тя?

Г-жо Николова, първо искам да благодаря на вестник „Строител“, че прие да бъде медиен партньор на инициативата и за възможността да представим от страниците на изданието програмата пред читателите му – българските строители. Нарекохме я неслучайно „(Не)познатият Колю Фичето“, изнасяйки в скоби възможността ние, съвременниците, да го преоткрием като личност и творец, защото историческата дистанция от епохата на Възраждането до новите поколения е огромна и като организатори съзнаваме, че събитията трябва да изиграят ролята и на своеобразен времеви медиатор.

Защо „познатият“? Интересът към Никола Фичев и високата оценка за строителния гений не принадлежат нито само на нашия, нито само на миналия век. Този ренесансов творец, роден в Дряново в началото на XIX век, получава признание от съвременниците си в Османската империя, от хората, за които гради мостове, сгради, черкви, кули, камбанарии, чешми и т.н. Строителният еснаф го титулува устабаши, тоест първомайстор. Пътешественикът Феликс Каниц го описва като скромен човек, който дори не подозира, че каменният му мост при Бяла е истинско произведение на архитектурата и изкуството. Дори е награден с високия орден „Меджидие“, 50 000 гроша и място до Самоводската чаршия в Търново. Всичко това се случва в активните години на Колю Фичето, преди още да започне покрития мост в Ловеч.

Програмата дава възможност да се продължат и осъвременят многобройните във времето инициативи, посветени на Колю Фичето. Тя включва над 15 акцента, разпределени по месеци в юбилейната година, и може да бъде видяна на https://museumdryanovo.com/

Нейната реализация вече започна с изложба на арх. Белин Моллов в музейната експозиция „Колю Фичето“ в Дряново – акварели, които пресъздават архитектурните шедьоври на Фичето.

Дадохме началото на четвъртия национален конкурс „Преминал майстор през земята“. Обявихме статута и на националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”. Резултатите от конкурса ще станат известни на 1 юни, а пленерът ще приключи в началото на юли. През април Историческият музей ще гостува с изложба в София, в Съюза на архитектите в България.

Подготвяме и национална конференция, която ще е в рамките на три дни. В последния – 3 октомври, е предвидено посещение на 4 обекта на Колю Фичето.

Много важен акцент е срещата с Фичевия род на 23 септември в Дряново. Досега са известни около 200 негови наследници. Ще направим пълно документиране – снимков материал, видеозапис на срещата и споделеното от участниците в нея.

Кои са ключовите партньори и институции, които подкрепят програмата, и как тяхното участие допринася за успешното й реализиране?

Партньорството е гарант за успешната реализация на програмата. През него ние искаме да предадем на публиката многообразния поглед върху архитектурното наследство на Колю Фичето. Няма формално участие, всеки партньор се включва не само със своя авторитет и принадлежност към темата, но и със своя идея, разнообразява програмата и дава възможност да осъществим заложените цели сред по-широка аудитория.

Самият факт, че програмата се реализира под патронажа на Министерството на културата, е много насърчителен за музея. Имаме подкрепата на областния управител на Габрово инж. Мария Башева. Община Дряново се ангажира с всички събития, както и Общинският съвет.

Съюзът на архитектите в България е домакин на изложба, подготвена от музея – с чертежи, архивни снимки, цветни фотоси от съвремието и други.

Съюзът на българските художници е партньор в националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Форумът е прекрасна възможност и предизвикателство да се интерпретира от съвременна гледна точка възрожденският дух в творчеството на майстора, да се опознае по-добре архитектурното наследство на Колю Фичето в родния му град.

С Архиерейското наместничество в Дряново на 5 юли ще предложим концерт на църковни хорове в храм „Св. Никола” – един от първите самостоятелни обекти на Колю Фичето. Идеята е да се социализира емблематичната - на повече от 170 г. - църква чрез среща с музикалното изкуство, с българската църковна музика.

Историческият факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) са в основата на подготовката и провеждането на националната конференция „Епохи, личности, памет“, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето.

Наши партньори още са Сдружение „Детската архитектурна работилница“, образователният сайт Уча.се, отделни личности, историци, архитекти, творци.

Кажете повече за основната идея зад инициативата „(Не)познатият Колю Фичето“ и какво ново се стремите да покажете на публиката за неговата личност и творчество?

Основната идея на програмата, инициирана от родния град на Колю Фичето, е да придаде национално измерение и европейска значимост на несекващия интерес и преклонение пред строителния гений.

Вече получихме първото дарение и то е от чужбина. Направи го румънският гражданин Кристиан-Михай Пастрама – плочка с надпис „Колю Фичето. Лето 1881“.

Както споменах в началото, два века са огромно разстояние и зад всяка дейност в програмата стои идеята да преосмислим и преодолеем тази историческата дистанция – било то с постиженията на научните изследвания или с възможностите на съвременните информационни и комуникационни технологии. Стремим се да съчетаем отговорността за достойно отбелязване на 225-ата годишнина на възрожденски строител, каменоделец и дърворезбар с желанието да въздействаме върху публиката съобразно нейните очаквания.

Около личността на Колю Фичето има и много информация, по-близка до предаваните устно легенди, отколкото документирана. Надяваме се научната конференция да даде някои отговори. Материалите от нея ще бъдат издадени в сборник и достъпни до широката аудитория.

Друг момент е срещата с едно ново издание за възрожденския строител – на 23 септември ще представим книгата на д-р Венелин Бараков за Колю Фичето.

Нова е и идеята с акварелите на арх. Моллов – чрез изобразителното изкуство да привлечем вниманието на публиката върху красотата и архитектурната естетика в творбите на Колю Фичето.

Не на последно място искаме да обърнем внимание на родния град на Майстора – Дряново, в който е отраснал и възпитан и където са и негови емблематични строежи – мостът над р. Дряновска, Икономовата къща и църквата „Св. Никола“, както и музеят, посветен на живота и творчеството му.

Разкажете ни за инициативи, които ще бъдат насочени към децата и младите хора, за да се запознаят по-добре с личността на Колю Фичето?

Децата и младите хора са във фокуса на програмата. Националният конкурс „Преминал майстор през земята“ с двата си раздела – за литература и изобразително изкуство, предоставя възможност за участие на деца от всички детски заведения, училища, школи и извънучилищни звена в България. Това е много широко поле за изява, което ще ангажира отношение към възрожденския строител и културното наследство и сред учители, и сред родители. Регламентът е на сайта на музея и на сайта на община Дряново.

В края на май в музейния двор ще се проведат занимания за деца със сдружение „Детската архитектурна работилница“. То е създадено от двама архитекти с участието на родители, които заедно със студенти от УАСГ разработват програма „Архитектурата и Децата”.

От февруари заедно с образователния сайт Уча.се предлагаме уроци за посетители в Историческия музей – Дряново, и за ученици в българските училища зад граница (в презентационен вид), които продължават и през март. Чрез тях искаме да привлечем вниманието на учениците върху красотата в архитектурното наследство на Колю Фичето – сами да открият изворите за вдъхновение на майстора; да усетят връзката му с природата; да запомнят характерни черти от силно разпознаваемия стил на възрожденския творец. Основателят на онлайн платформата Уча.се Дарин Маджаров е роден в Дряново.

По време на ученическите ваканции предлагаме три туристически лъча, като всеки от тях обхваща по 1 обект на Колю Фичето в Дряново с подготвен за целта разказ или беседа.

Каква ще бъде ролята на партньорите като Камарата на строителите в България и вестник „Строител“ за включване в събитията?

Освен да популяризирате събитията от програмата, аз виждам ролята на вестник „Строител“ в един по-специализиран, по-професионален аспект, защото Вие сте съвременните колеги на Колю Фичето.

Би било много полезно Ваши автори специалисти да ни предоставят материали, статии, които да популяризираме чрез нашите социални медии и медиите в Дряново и об­ласт­та. Имам предвид теми, свързани със смисъла от опазване на недвижимото културно наследство и предаването му на бъдещите поколения; теми, свързани със съхраняване на българската културна идентичност, която е отразена в архитектурната среда, наследена от предишни поколения; материали за други възрожденски майстори строители, от които Колю Фичето се е учил.

Имам желание да задълбочим партньорството с Камарата на строителите в дългосрочен план. Вярвам, че чрез общи дейности можем да се обогатим и да сме си полезни взаимно.

Бихте ли споделили с нас най-новите инициативи на Историческия музей – Дряново, за популяризиране на културното наследство на региона?

Ще кажа нещо лично и ще го свържа с въпроса Ви. Автор съм на три стихосбирки, обичам поезията, изкуството и най-важното за мен е да стигна до човека, да го докосна с моите послания, да развълнувам сърцето му, да провокирам мислите му. Това се старая да следвам като принцип и в музея. Ще дам пример, за да направя връзка как съхраненото във фонда културно наследство може да бъде представено пред публика през други изкуства, изразни средства и дейности. Личният архив на един от най-обичаните български автори на хорова музика Тодор Попов се съхранява при нас в музея. Но само документи и партитури няма да развълнуват аудиторията. Заедно с петима млади изпълнители в началото на февруари направихме музикален спектакъл с непознати песни на Тодор Попов. В идеята има и научноизследователска работа, защото пианистката Александра Дичева се е посветила да проучва композитора и неговото творчество. Има и участник, който разказа спомени за Попов. Сетивата на съвременните хора стават все по-взискателни, затова и ние търсим да представим културното наследство в колаборация. Разбира се, невинаги и не на всяка цена.

И още един скорошен пример. В музея имаме Художествен отдел. Притежаваме личния архив на един много известен дряновски педагог и художник Иван Койчев (1905-1976). За да популяризираме неговото наследство, издадохме календар за 2025 г. с 12 творби. Койчев е автор на първия портрет на Колю Фичето. Календарът се търси, разпространява се добре и така се разширява кръгът от хора, които опознават културното наследство на региона.

Ще добавя, че за 2024 г. отчетохме ръст на посещаемостта. Имахме с около 4000 посетители повече спрямо 2023 г., което ни стимулира.

Планира ли музеят разширяване на съществуващите експозиции или създаване на нови?

 Дряново е неголям град, но нашите експозиции са тематични и доста богати. Те са четири на четири различни места. Самите сгради са богатство. Две от експозициите – „Градски бит от края на ХIХ и началото на ХХ век“ и „Възрожденско църковно изкуство от Дряново“ се намират в недвижими културни ценности с категория „национално значение“. Това са триетажната Лафчиева къща (строена без нито един пирон и единствена запазена в България) и Икономовата къща (строена от Колю Фичето през 1859 г.). Неговата експозиция – „Майстор Колю Фичето – живот и творчество”, е в сграда, подчинена на характеристиките на монументалната архитектура на ХХ век – покрита е с плочи, фасадата е оформена с дърво и камък. Музейната ни мрежа е в среда с концентрация на строителни образци от Възраждането – църквата „Св. Троица”, къщите Лафчиева, Перева, Мурджеева, Вапцарова.

В Дряновския манастир са представени археологията и възрожденският период.

През 2023 г. разкрихме нова, пета експозиция, която показва колекция от минерали на дряновеца Венцислав Панев. Тя ни е предоставена от община Дряново за стопанисване и обслужване и се радва на голям интерес от посетителите.

Това, което желаем да направим, е да улесним достъпа на хора с увреждания до експозициите. В стратегията за развитие на музея сме заложили адаптиране на външни и вътрешни пространства с цел оформяне на нови места със социокултурна функция и разнообразяване на предлаганите музейни събития. Икономовата къща притежава вътрешно дворно пространство, което може да бъде използвано функционално при дейности с деца, тематични събития през летните месеци. В Лафчиевата къща също има дворно пространство, което може да бъде адаптирано за провеждане на мероприятия на открито.

Кои са най-големите успехи на музея през последните години и как те повлияха на развитието му?

Най-големият успех според мен е, че общественото доверие към Историческия музей – Дряново, нараства. За нас естествено е много важно 55-годишната институция да се утвърждава като музейно хранилище на общо наследство. Но ние целенасочено се стремим и работим общността да ни приема като жив културен център. Подготвяйки се за интервюто, направих кратка статистика за последните три години. Музеят има 57 изложби – наши и гостуващи; над 27 представяния на книги и срещи с автори, десетки дейности в партньорство с музеи, училища, читалища, галерии и др.; по три събития с национален мащаб всяка година (конференция, пленер и конкурс); творчески вечери; детски работилници и ателиета. Дарителството също е много важен индикатор за доверието към музея. Във фонда непрекъснато постъпват ценни дарения.

Голям успех за нас е трайният стремеж да градим публичен образ на отворен и иновативен музей, да създаваме повече и по-качествени музейни продукти, чрез които да привличаме повече и по-широка публика.

Какви са стратегиите на музея за привличане на по-широка и разнообразна аудитория?

Много от принципите ни на работа вече разкрих индиректно в разговора, но бих ги синтезирал в едно изречение: „Повече достъп, повече преживяване“. Всеки ден се водим от идеята да направим културното наследство на Дряновския край достъпно за всеки от всяка точка на света (дигиталният свят позволява това) и да дадем на посетителите по-богато, по-интересно и запомнящо се музейно преживяване.

Стремим се да създадем по-качествени музейни продукти, по-интересни и стимулиращи познанието. Като всяка институция, която реализира продукта на дейността си най-вече през публиката, се грижим да я имаме и подмладяваме – подготвяме нови музейно-образователни ресурси, за да разширим работата с детските градини и училищата.

Наша цел е да планираме и реализираме добре рекламно-информационната си дейност. Ще добавя, че за нас тази година е много специална, защото е предизвикателство да популяризираш архитектурно наследство, в което се отразяват историята, духовността и ценностите на цялата възрожденската епоха. И се надявам да предадем нашето вълнение на посетителите.

Планира ли музеят отбелязване на други важни исторически събития или годишнини в близко бъдеще?

2025 г. ще отбележим и още една важна годишнина – на художника Иван Койчев, ярка личност в историята на Дряново, учил деца в девет български града. Планираме мащабна изложба в две части – една с негови художествени произведения и втора с лични вещи, документи, снимки, колекции и др. Работим и по специализирано издание за Иван Койчев.

През 2026 г. се навършват 150 години от Априлското въстание. Едно от най-важните сражения през паметната 1876 г. е деветдневната епопея при Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. С община Дряново вече водим разговори за реализиране на събития във връзка с отбелязване на този значим юбилей.