Г-н Димитров, благодаря Ви, че приехте поканата да сте гост на страниците на вестник „Строител“. Вашият професионален опит е наистина впечатляващ. Бихте ли споделили за нашите читатели малко повече за себе си и основните сфери на Вашата дейност?

Аз съм технологичен предприемач и съосновател на няколко компании в тази сфера. Доскоро бях председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), а в момента съм председател на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Това е по-широко обединение, което представлява компаниите, които работят в технологичните сектори в страната. БРАИТ обединява 31 браншови асоциации, занимаващи се от сферата на земеделие до софтуер, хардуер, производство на чипове, мехатроника, възобновяема енергия, биотехнологии и много други. Всички тези компании са свързани чрез общото ядро на иновациите и технологиите, които вече са неразделна част от нашето ежедневие. Идеята на тази организация е да помогнем на България да прескочи препятствията, които са на пътя ни, тъй като в момента сме в началото на Петата индустриална революция и държавите, които успеят да се възползват от нея, ще са добре. Тези, които пропуснат „влака“ на трансформацията, трудно могат да очакват нещо позитивно. Това е мисията ни и причината да създадем БРАИТ. Днес преживяваме нещо безпрецедентно – не просто поредна фаза на развитие, а цялостна промяна в парадигмата. Терминът „Пета индустриална революция“ може да звучи като естествено продължение на предходните четири, но не е така. Истината е, че тя е съвсем различна – революция от нов тип. Наричаме я „пета“ за удобство, но по същество тя е първата по рода си. В момента се намираме в един изключителен момент за човешкия вид като цяло. И е много важно да се адаптираме час по-скоро за промяната, която се случва.

 Какви промени носи със себе си Петата индустриална революция? Как ще се трансформира светът, в който живеем? Навлизаме ли вече в непозната реалност и можем ли изобщо да си представим мащаба на това, което предстои?

Не можем. Основната част от тази революция всъщност е непредвидима. Това, което се случва в момента, е, че имаме компресия на времето. Какво имам предвид? Преди 100 години например на електричеството му е отнело около 50 години, за да се превърне в масова технология – тоест да бъде използвано от над 80% от населението в дадена страна. Телефоните са постигнали същото разпространение за приблизително 40 години. Радиото и телевизията – за около 30 години. За сравнение на компютрите им отне около 10 години, за да се превърнат в масова технология на Запад. В България този процес беше по-бавен – около 15 години, тъй като се намирахме от грешната страна на Желязната завеса. След това обаче темпото на внедряване на новите технологии рязко се ускори. Интернетът стана масов за по-малко от 10 години. Смартфоните – само за 5. За пет години над 80% от населението на Земята вече използваше смартфони, а светът се промени изоснови. Когато ChatGPT се появи на 30 ноември 2022 г., още същия месец, през декември, дадох интервю, в което казах, че имаме две години, преди светът да се промени изцяло. Тогава хората ме гледаха с недоверие и смятаха, че преувеличавам. Но трансформациите, които наблюдаваме днес, само потвърждават колко бързо и необратимо се движим към нова ера. Знам със сигурност едно – този път всичко ще се случи още по-бързо. Ако при предишната технологична вълна, например с интернет, масовото навлизане отне около 10 години, то сега говорим за много по-кратък период. Спомням си ясно есента на 1995 г. Бях първи курс в университет в САЩ – 16 000 студенти и само два компютъра с интернет. За да ги ползваш, се записваше предварително на лист хартия с молив само за половин час достъп. Това беше реалност­та тогава. А само четири години по-късно, през 1999 г., вече бяха създадени някои от най-големите технологични компании в света – онези, чиито имена и днес са символ на дигиталната ера. Като следваме тази логика и отчетем днешната скорост на технологично развитие, мисля, че едва ли имаме повече от две години, преди да видим пълната трансформация на света, в който живеем.

Навлизането на изкуствения интелект навсякъде ли е в основата на тази огромна трансформация?

Изкуственият интелект преобръща изцяло всичко. Той е новото ядро, около което се завърта светът. През 1999 г. дори Google още не съществуваше, но интернет вече диктуваше дневния ред. Днес това прави изкуственият интелект. И то само за две години и половина. Видяхте изказването на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Париж – то беше изключително отрезвяващо. Европа не е получавала такъв шамар може би от Втората световна война насам. И това не е преувеличение, а показател за темповете на промяна и нуждата от реалистичен поглед. В същото време сред колегите ми технократи забелязвам един сериозен проблем – тясно фокусираният поглед. Вярата, че всяко предизвикателство има технологично решение. Но това просто не е истина. Светът не е технологична задача. Той е много по-сложен. И ако искаме да вървим напред устойчиво, трябва да го осъзнаем. 

Според Вас всички ли бизнеси еднакво ще бъдат засегнати от ИИ, или ще има такива, в които ще навлезе повече, и в други, които ще бъдат засегнати по-малко?

Отговорът на този въпрос е и да, и не. Всички ще бъдат повлияни. Единствената разлика е в скоростта, с която ще им се случи. В момента някои от компаниите, които се занимават с разработване, производство и разпространение на софтуерни продукти и услуги и са членове на Асоциацията, внедряват 100% инструменти с изкуствен интелект в работния процес. Днес няма програмист, който да може да си позволи да не ползва ИИ. И ако не го прави, той или ще си загуби работата, или тази фирма просто ще фалира. Има компании, които все още обясняват, че не е дошло време при тях за тази промяна, но ако не си научат урока, скоро ще станат излишни. Програмист, който използва правилно инструментите на изкуствения интелект, може буквално да прави чудеса. До края на тази година – и това се твърди от хора, които са дълбоко ангажирани в сферата, се очаква 98% от кода за създаването на софтуер да бъдат писани от машини, а не от хора. Става дума за сега - 2025 г., не за някакво далечно бъдеще. И именно заради скоростта, с която се случва всичко, тази промяна няма да остави много време за догонване. Разликата между онези, които вече се адаптират, и всички останали ще става все по-голяма – не защото технологията е недостъпна, а защото реакцията към нея е твърде бавна. Колкото по-когнитивна е една професия, толкова по-бързо и директно ще бъде засегната от изкуствения интелект. Това звучи парадоксално за много хора, особено за онези, които се гордеят със своя интелектуален труд. Истината е, че именно тази част от човешките способности – нашият неокортекс, която ни прави човеци, се оказва най-лесна за автоматизиране с ИИ. Механичните професии, тези които изискват физическо действие, все още са далеч по-трудни за заместване. Интелектуалната дейност, която доскоро приемахме като върховно постижение, сега е в основата на най-бързите трансформации. Така че колкото по-когнитивен е трудът, толкова по-уязвим е той в новата реалност.

Журналистиката също е сред професиите, които вече усещат прякото въздействие на изкуствения интелект.

Напълно вярно е това твърдение. Журналистическата и юридическата професия са сред най-застрашените. През 2023 г. излезе информация, че втората най-заплашвана професия заради ИИ е тази на юристите, защото какво правят юристите? Боравят с език. ИИ инструментите като ChatGPT буквално се наричат „големи езикови модели“ . Ние, хората, самите сме езикови модели. Със сигурност ще има и професии, където преминаването ще бъде по-бавно. Стоматологията например по-трудно би могла да се автоматизира на този етап.

В контекста на това, което коментираме, как според Вас ще се трансформира строителният сектор?

Строителството със сигурност е по-назад в този процес заради физическото изражение на работата. Трябва да се строят сгради, което означава, че е необходимо автоматизацията да се е развила значително, за да може да поеме този процес. Но тук идва един ключов момент – Законът за ускоряващата се възвръщаемост. Според него технологиите не се развиват линейно, а експоненциално. Те започват да се подобряват самостоятелно, използвайки предходните си версии, и всяка следваща стъпка идва все по-бързо и е все по-съвършена. Така се създава възходяща спирала, в която иновацията поражда още по-голяма иновация. Един от най-известните пионери в областта на изкуствения интелект – човек, който е прекарал последните 50 години в разработването на технологии в тази сфера и доскоро беше част от Google, – напусна компанията, за да говори открито за това, което се случва. Гледал съм много негови интервюта. Той е от хората, които реално са създали ИИ. И дори той казва: „Очаквахме, че ще стигнем дотук, но след 50 години.“ А това, което сме си мислили, че ще се случи в далечното бъдеще, вече е реалност. Истинският проблем е, че хората трудно осъзнават как скоростта на технологичното развитие създава пробив в една област, който отваря възможности в друга, а тя – в трета. Така се създава ускоряващ се цикъл от взаимни подобрения, който вече не може да бъде спрян или предвиден. Всичко се връща обратно, захранва се и това прави процеса почти неконтролируем по отношение на темпото му. Благодарение на развитието на невронните мрежи вече наблюдаваме пробиви в области, които доскоро изглеждаха далеч от изкуствения интелект, като материалознанието, проектирането и производството на чипове, лекарствата, медицината и т.н. Това, което наблюдаваме, е синергия – самите технологии започват да се подобряват взаимно. Това не е нов процес. Още в края на 90-те, а още по-силно след 2000 г. подобни приложения вече съществуват. Един български професор – Артур Кордон, разказва от първо лице за този преход. Вероятно е започнал докторантурата си още през 70-те години, посветена на изкуствения интелект. През 1992 г. заминава за САЩ, където започва да прилага ИИ на практика. Той споделя, че в една от водещите химически корпорации в света цялата гама от над 100 нови химически продукта, които създават всяка година, се разработва с помощта на изкуствен интелект.

Това ли е сферата, в която можем да търсим връзката между технологичната трансформация и строителния сектор - нови материали, иновации с ниско въглеродно съдържание, както и чрез ускорено внедряване на BIM технологии и дигитално проектиране?

Ще дам пример със самолетостроенето, където от доста време се ползва комбинацията между изкуствен интелект и 3D принтиране. Примерно е необходимо да създадеш дадена плоскост с определена якост. Даваш задачата на невронна мрежа, която проектира плоскостта с невъзможни за производство форми, постигайки 70% по-ниско тегло при същата здравина. Това е еволюционна технология. Тя прави грешки, докато не налучка това, за което работи, без задължително да разбира защо работи. След като го създаде, с 3D принтиране тази невъзможна форма може да бъде отпечатана. По този начин се създават и ракетни двигатели с много по-високи технически параметри, именно, защото вече инженерите не са ограничени от формите. Ще дам и друг пример. През 2023 г. беше постигнат исторически пробив – първото лекарство, чийто дизайн е изцяло разработен от изкуствен интелект, влезе във фаза 2 на клинични изпитвания. Това означава, че ако успешно премине и фаза 3, ще бъде пуснато на пазара. Фактът, че ИИ вече проектира лекарства, които стигат толкова напред в процеса на одобрение, е ясен сигнал за това колко дълбоко и бързо навлиза в критични сфери като медицината. Там вече е постигнат колосален пробив, но обществото ще го усети с известно закъснение. Причината е, че процесът на одобрение на нови лекарства е дълъг и стриктен – отнема между 10 и 12 години. Затова казвам, че във всяка индустрия скоростта на навлизане и реалното внедряване на изкуствения интелект е различна. В момента има три области, в които ефектът от ИИ е най-осезаем. На първо място е програмирането, на второ – образованието, и на трето – медицината. И при трите наблюдаваме фундаментални промени с огромен потенциал за трансформация. Аз самият последните две години и половина повечето време, което съм отделил, е всъщност да изнасям лекции, да пропагандирам, да популяризирам идеята изучаването на ИИ да влезе в образователната система в гимназиалния ни етап и евентуално по-надолу. Това абсолютно ще промени играта на полето на образованието. 

Смятате ли, че изкуственият интелект трябва да влезе в образованието и като самостоятелен учебен предмет? Време ли е учениците да започнат да разбират как работи и да използват възможностите му?

По-скоро изкуственият интелект трябва да влезе в училище не просто като отделен предмет, а като инструмент – интегриран в учебния процес. Децата трябва да се научат да го използват правилно. Това означава не само да разбират как работи, а да го прилагат като помощник в ученето, в търсенето на решения и в развиването на креативност. На практика това би дало на всяко дете личен ментор по „всичкология“. Ако искаш да учиш и имаш до себе си ментор, който 24/7 да отговаря на въпросите ти, да ти дава обратна връзка, да ти зададе тест, то ти можеш да научиш всичко, и то за много кратко време. Колко хора имат привилегията да разберат от първия път какво се случва на учебната дъска. В класа обикновено са 5-6 деца. Даже в часовете по математика може и да са по-малко. За колко от тях образованието е ценност и имат ли пари всички да ходят на допълнителни частни уроци? Всъщност образованието не е така достъпно, както ни обясняват, и това не е само в България. Но пък всяко дете вече има телефон. Все повече учители използват ИИ, за да подготвят уроците по даден предмет. Тъй като аз от 2013 г. съм и основател на IT академия за програмиране, мога да Ви кажа, че през януари 2023 г. въведохме ИИ в курсо­вете ни. Извънкласната заетост на преподавателите падна с 90%, а тя е бич за всеки един от тях. Така че смело мога да твърдя, че във всяка една сфера ще има промяна. И се връщам на въпроса за строителството - то ще бъде обърнато с „краката нагоре“ и за това има редица причини. Когато например правиш един проект на инженеринг, самата проектантска част, която може да отнеме много време, може да бъде ускорена с използването на изкуствен интелект. Дори мога да кажа, че в момента не са малко компаниите, които пишат своите проекти с помощта на ИИ. Всяка една фирма, дали е софтуерна или строителна, има някакви процеси. В нашия случай – човеци създават даден софтуер, тоест ти се съобразяваш с тези хора, с тяхната скорост, с тяхното КПД. След това имаш процесите във фирмата, които са нагодени според скоростта на служителите. Като строителна фирма за колко проекта можеш да кандидатстваш, колко проекта можеш да направиш? Всичко зависи колко бързо работят твоите служители. Ти трябва да знаеш дали хората ти ще се справят с натовареността, не можеш да вземеш повече проекти, без да си сигурен, че имаш достатъчно човешки ресурс да ги изпълниш. И се съсредоточаваш върху няколко. Тук ИИ може да увеличи многократно подготвените проекти. Всъщност до голяма степен строителният сектор може да реши много от проблемите си чрез дигитализация. Като например процесите по издаване на строителни разрешения и цялата свързана документация могат да бъдат напълно цифровизирани.

Няма ли опасност да се унифицират проекти, ако всички ползват ИИ. Например, ако 10 фирми кандидатстват и 10-те ползват ИИ и излизат с едни и същи предложения?

Ако са глупави – има такава опасност. По същия начин, ако децата, които си пишат домашните с изкуствен интелект го правят глупаво, ще бъдат хванати. Само че, ако са умни, никой няма как да разбере, че ИИ ги е написал, защото е много важно заданието, което даваш. Много е важно как изграждаш запитването към изкуствения интелект, за да ти даде той отговор. Въпросът ти може да е дори с обем 5 или 10 страници. Трябва да знаеш как правилно да го направиш, за да получиш най-добрия резултат. Същото е, като да кажеш на един строителен инженер какво искаш. Трябва да му го опишеш и след това той го пречупва през неговото виждане и ти предлага нещо. Вече на един по-следващ етап, когато ИИ се развие, ще има промяна и във физическия свят. Този момент изключително много ще засегне строителния бранш.

 Колко близо е перспективата да бъдат създадени роботи, които могат да строят сами?

Реално голямата технологична надпревара в момента е насочена към това кой пръв ще постигне пробив в т.нар. изкуствен интелект в реалния свят (Real World AI). Става дума за ИИ, който може да се ориентира и действа във физическата среда – задача, която дълго време беше подценявана, но всъщност се оказа изключително сложна и технологично предизвикателна. Говорим за създаването на роботи от всякакъв тип. Дори такива, които могат да строят. Представете си да имаш флотилия от строителни ботове. Това означава почти нулева цена на всяка една операция, което преобръща ценовия модел на всичко. Примерно един хуманоиден робот с ИИ ще струва от сорта на 30-40 хил. долара. Роботът обаче не се нуждае от заплата, осигуровки, отпуски, храна и работи 24/7. В момента, в който това се случи, цялата инфраструктура ще се промени, въобще целият свят ще изглежда по различен начин. Той ще се прекрои. Например - всички градове по света досега са проектирани така, че да обслужват автомобилите. Цялата инфраструктура е съобразена с тях. Всичко се върти около пътища, паркинги, трафик. Но тази логика предстои да бъде напълно преобърната, защото навлизаме в ерата на изцяло автономните автомобили. Мога да дам пример с „Тесла“, които не са коли, а са роботи на колела. В момента, в който тръгнат да се движат колите сами, тогава ще се появят и хуманоидите роботи. Още през тази година ще бъдат произведени 5000 Optimus роботи на „Тесла“. Истината е, че ако успееш да направиш робот, който се ориентира в нашето пространство, то той може да изпълнява всяка една дейност на човека.

 Това ще е от полза за секторите, където се наблюдава сериозна липса на кадри.

Със сигурност ще е от полза. Затова се инвестира толкова много. Китай е една от държавите, които го правят, защото според изчисления след 50 години тяхното население ще намалее с 2/3. В Япония и Южна Корея положението е същото. Ние, ако мислим, че имаме проблем с населението, при тях е по две. Въпросът е, че когато тръгнат сами автономните автомобили, ще се случи едно много интересно нещо – цялото жилищно строителство, което в момента се върти около това имаме ли или нямаме гаражи, паркоместа, този въпрос ще приключи. В рамките на 20 години това ще бъде изцяло преобразено по една много проста причина. Автомобилите в момента са едни много бързо губещи своята стойност неподвижни паметници. Де факто колата се ползва 4% от времето. Останалите 96% от времето тя стои някъде. Когато комбинираш автономност плюс електрификация, използваемостта на колите ще скочи. Примерно 80% от времето ще са в движение. Реално погледнато, тогава - не че няма да има хора, които ще си купуват автомобили, но те ще са по-скоро хора, които държат да имат такива от колекционерски чувства. За огромна част от хората колата вече няма да е нужна. За какво да го имаш този разход, като може да го спестиш - във всеки един момент можеш да си повикаш автономен автомобил. Реално производителите на коли ще спрат да са такива, а ще са оператори на флотилии. Няма да ги продават. Това е причината в момента „Тесла“ да инвестира толкова много в развитието на автопилотът си - решат ли тази задача успешно, те изведнъж ще се явят като оператор на милиони мобилни роботи. Система базирана на автономни автомобили би решила кардинално проблема с трафика. Това е така, защото когато имаш умна мрежа от автономни коли, те първо се движат по съвсем различен начин, което значи, че цялата ни светофарна уредба и всичко останало, което реално регулира града, ще се промени. Така ще се реши и друг наболял въпрос с безопасността на движението по пътищата.

 Обрисувайте с една дума бъдещия свят. Какъв ще бъде?

Ще бъде невероятен! Трудно можем да си представим бъдещето, което предстои. Може би трябва да се върнем към фантастиките на Айзък Азимов, писани още през 50-те години. Още тогава той е подчертавал, че фантастиката е необходима, за да оцелеем. Просто нямаме друг начин да си представим това, което идва. До всяка фабрика за каквото и да е било ще има една фабрика за изкуствен интелект. Тя ще прави сметките. Петата индустриална вълна ще пренареди света. Много е важно ние да участваме в нея, защото по този начин не само ще настигнем другите, а може да сме сред лидерите. На това съревнование не се раздават втори места. Имаш победители и губещи. Или си от едните, или от другите. Или ще участваш в това невероятно бъдеще, или изобщо те няма.