Доц. Милошев, 80-години е хубав юбилей, какво си пожелахте на рождения Ви ден?

Не ми се правят дългосрочни пожелания, най-вече да сме живи и здрави. Надявам се да доживея до първия учебен ден на моя внук Константин през тази година.

Разкажете какво Ви насочи към геодезията. Кои са най-ценните за Вас моменти от професионалния Ви път?

Ще започна с това, че думата геодезия е гръцка и се състои от две части – гео (земя) и дезос (разделям). Появява се в древен Египет, където полезната обработваема земя е била около река Нил. При пълноводие водата заливала границите на имотите и е трябвало отново да се „земеразделя” собствеността на египтяните. Аз съм наследник на строителна фамилия, моят дядо заедно с баща ми са изграждали къщи, преди всичко в с. Ново село, Видинско. Там много са харесвали техния „майсторлък” и са ги пазарили за години напред. Съжалявам, че не можах да посетя това село, може би има останало тяхно произведение. След средното ми образование ме приеха в два университета – МЕИ (сега Технически университет) и във ВИСИ (сега УАСГ), специалност „Геодезия“. Семейният съвет реши, че тя е по-близо до строителството, и така станах геодезист. Радвам се, че синът ми наследи дедите ни, изучи се за строителен инженер. Професионалният ми път започна в тогавашната ПО „Геопланпроект”, където изкарах 10 г. и получих една добра школовка. През 1972 г. бях изпратен на специализация в Полша, темата ми беше „Опорна мрежа за фотограметрично заснемане”. След това преминах на работа във ВНВСУ „Ген. Благой Иванов” (сега ВСУ „Любен Каравелов“), като в същото време започнах изготвянето на докторантура на тема „Изследване на деформации на инженерни съоръжения и сгради”. За кратко бях директор на Дирекция „Геодезия и кадастър” към тогавашното МРРБ. Опитах се да убедя министъра да създадем съвременен кадастър, но той ми отговори, че имаме по-важни задачи. Но какво е по-важно от нормалните имотни взаимоотношения и фиска на една държава с оглед нейния просперитет в бъдещето? През 2012 г. се пенсионирах, като продължих работата си като гост-преподавател чак до 2023 г. Тъй като ВСУ беше тясно свързано с някогашното Главно управление „Строителни войски“, помагахме геодезически при изграждането на много строителни обекти – Минно-обогатителен комбинат „Елаците“, Камгарна предачница „Кюстендил”, изследване на подкранови пътища в завод №5 на комбинат „Червена могила”, изследване на деформациите на резервоар за химически реагенти в Перник и много други.

Работили сте и в чужбина.

Да, дълги години като преподавател в Тунис. Въведох обучението по фотограметрия в Тунизийския университет. Понеже у нас не можахме да изготвим кадастъра така, както го изисква науката, искам да Ви разкажа за един случай във връзка с този проблем. Колега тунизиец ме помоли да отидем до негов познат да измерим имота му, за да се вкара в кадастъра, защото от него зависят и съседите му. Това е необходимо да се направи, дори го пише и в нашия Закон за кадастъра и комасацията от 1939 г. – без да са означени ясно границите на имотите, собствениците им не могат да присъстват в никакъв кадастър. Човекът като благодарност ни даде по една грамадна диня и кора яйца. А у нас се направи кадастър „по документи” и се започна „имотна война”. Никой, от когото зависеше изготвянето на нашия Закон за кадастъра и имотния регистър, не се съобрази с норматива от 1939 г., а в него всичко е описано, само думичките „информатика” и „компютър” липсват. 

Кои са постиженията в научната Ви кариера?

Научната ми кариера започна през 1976 г. Както споменах, станах асистент по геодезия във ВНВСУ „Ген. Бл. Иванов“ след конкурс. Докторат с разработката „Изследване на деформации по фотограметричен начин” защитих през 1983 г. Същата година станах доцент по геодезия. Участвал съм в научни конференции и конгреси в САЩ, Австралия, Англия, Австрия, Русия, Швейцария с научни доклади в областта на геодезията и фотограметрията. 

Днес геодезията желана специалност ли е от младите хора и защо?

В общата картинка младите избягват техническите дисциплини, но геодезията като че ли е изключение. Тя е свързана с природата, с красотите на България. Аз лично съм благодарен на съдбата, че ме свърза с тази наука за Земята, обиколих надлъж и нашир нашата страна, покорих почти всички върхове, бил съм по два пъти на Мусала и Вихрен. При разговори с мои колеги от Университета по архитектура, строителство и геодезия те споделят същото мнение.

Чувала съм от Ваши колеги строители, че нещо му липсва на образованието сега спрямо това в миналото. Има ли нещо такова и какво е обяснението от Ваша гледна точка?

Да, и според мен две са причините. Първата - загуби се връзката между науката и практиката. Преди време ние провеждахме учебна практика един месец. В този период прилагахме изученото през семестъра от „а” до „я”. Обучаемите изготвяха топографска карта, правеха нивелация, профили и т.н. Сега практиката се сведе до пет дни. Втората причина е, че някои дисциплини се издигнаха в култ. Поставял съм въпроса: защо се намали драстично практиката по геодезия, и отговорът е, че геодезията е второстепенна дисциплина. Представяте ли си? Тази дисциплина, която подготвя основата за архитекти и строители, била второстепенна. Тя, Земята, е нашият дом, не трябва ли да я познаваме изоснови. Моят проф. Стойчев казваше: „Дръжте се за Земята, тя е нашият живот“. 

Каква е ролята на държавата? Какво може и трябва да се промени предвид и факта, че строителният бранш страда от липсата на кадри? 

Държавата направи много. Създадоха се закони, правилници, наредби. Но контролът при изпълнение на тези правилници е слаб. Трябва строго да се следи спазването на законите във всички области на нашия живот. Кадри не липсват – много от т.нар. ветерани са забравени, а те ръка за ръка с младите могат да направят много.

До каква степен Вашата работа е свързана със строителния бизнес?

Сега почти нямам пряка връка със строителството освен консултации, за които още ме търсят мои възпитаници. Преди месец едно момче ме позна на вилата и ме помоли за съвет как да върже котата на изкопа с нивелачния репер, разположен на около 500 м от обекта, който изпълняваше. 

С какво Ви привлякоха строителите ветерани да станете част от НКСВ. Какво мислите за Националния клуб и неговата дейност?

Независимо че в НКСВ има една думичка „ветерани”, в тази организация трябва да се привличат и младите ентусиазирани специалисти. Пак казвам - опитът и младостта трябва да вървят ръка за ръка. Да си призная, аз не съм много активен участник, но съм уверен, че приемствеността е важен фактор за преодоляване на редица проблеми, сред които липсата на адекватна инфраструктура в кварталите. Например в много райони на София няма канализация. Ролята на НКСВ е много голяма и пожелавам на Националния клуб на строителите ветерани да продължава да се развива. Във връзка със споменатия проблем ще споделя още нещо за Тунис – след като там бе създаден кадастър, вече можеха да се определят парцелите, които ще се продават или предоставят за строителство, за да се прави инфраструктурата – улици, канализация, ел. снабдяването, връзките с интернет, и после да се строи.

Как оценявате ролята на КСБ за развитието на строителния бранш?

Аз членувам в Камарата на геодезистите в България, но съм сигурен, че Камарата на строителите в България решава същите проблеми като нашата организация. Мисля, че ролята на КСБ е да се бори пред държавата за равноправно отношение към големите и малките компании.