Инж. Гешев, спечелихте голямата награда на Камарата на строителите в България (КСБ) в първия конкурс „Строителен техник на годината” - 2025 г. Приемете най-искрени поздравления от екипа на в. „Строител“, който е и медиен партньор на събитието, за това значимо отличие. Какво означава за Вас да сте първият победител в първия такъв конкурс?

Тази награда ме кара да се чувствам горд. Искам да благодаря на ръководството на „Геострой“ АД – част от Група ­ГЕОТЕХМИН, за възможностите да участвам в изпълнението на едни от най-сложните проекти в строителството и да се развивам. Благодаря и на колегите и приятелите, които през тези години ми помагаха и ме подкрепяха да се уча и трудя с повече професионализъм. Убеден съм, че без тях не би било възможно да бъдат постигнати подобни успехи. Благодарен съм, че през всички тези години имах възможност да черпя знания от най-добрите професионалисти в бранша и да ги прилагам на практика във всеки реализиран проект.

Фактът, че съм първият носител на наградата, ме изпълва с още по-голяма гордост от постигнатите резултати.

Какво Ви мотивира да се насочите към строителната професия? Имате ли традиция в семейството и примери за подражание?

Още като дете избрах да стана строител. Роден съм и съм израснал в с. Варвара, област Пазарджик, и винаги съм помагал с голямо желание на баща ми в различни задачи и ремонти вкъщи. Тогава за първи път усетих колко ми допада да създавам и да виждам резултата от труда си. В шести клас вече знаех, че искам да уча за строителен техник в професионалната гимназия в гр. Пазарджик. Вземах пример и от моя чичо и от кръстника ми, които бяха строители.

Участвали сте в изпълнението на ключови метропроекти в София – метродепо „Земляне“, разширението на първи метродиаметър (МС „Бизнес Парк“) и изграждането на новата метростанция в жк „Обеля”. Кой от тези обекти беше най-предизвикателен и защо?

Всеки обект има своите особености. При разширението на първи метродиаметър, по-конкретно при изграждането на метростанция „Бизнес Парк“, тъкмо бях завършил университета. Все още нямах представа как се организира строителният процес. Не знаех какви са реалните трудности по отношение на планирането, координацията и осигуряването на всички необходими условия, за да може всеки да изпълнява задачите си – от това общият работник да разполага с ръкавици и лопата до позиционирането на 100-тонен кран, който разтоварва ескалатор, пристигнал с контейнер от пристанището. Срещах много затруднения, но ежедневно се учех и се стремях да усвоя добри практики от колегите си, за да се изпълняват задачите правилно. Получих огромна подкрепа и разбиране от тяхна страна.

При изпълнението на проекта за метродепо „Земляне“ вече имах значително повече опит, но работата там беше напълно различна от строителството на метростанция. Обектът беше много голям. Понякога дори се придвижвах с колело до различните точки. Там изградих увереност, че с правилна организация мога да се справям със задачите. Метродепо „Земляне“ остава един от любимите ми проекти.

В настоящия проект, който ръководя, имам още повече задължения и отговорности. Той е и най-предизвикателният – изпълнява се за първи път в историята на метростроителството у нас. Трудностите са много и постоянно се появяват нови. В участък от 800 метра на всеки 100 м има по един сложен възел. Тук прилагаме множество нови технологии и внедряваме добри практики. Най-сложната част е съгласуването и планирането – кой, как и кога да работи. Често се налага да изпълняваме дейности и през нощта. Това без съмнение е най-трудният обект за организация, по който съм работил досега.

Кои са моментите от изпълнението на тези големи инфраструктурни обекти, с които се гордеете?

Най-горд се чувствам, когато в края на работния ден екипът е изпълнил изцяло планираните задачи и резултатът е налице. Още в началото на последния проект от столичното метро, по който работи „Геострой“ (бел. ред. - новата метростанция в жк „Обеля“), имаше един запомнящ се момент – успяхме в рамките на един ден да изпълним бетониране на три различни места: стени, плочи и защитни елементи. Спомням си, че обемът беше около 200 м². Има много подобни ситуации. Удовлетворението идва с всяка изпълнена задача.

Имате сериозен управленски опит, като в дадени периоди от работата Ви е имало 70 души под Ваше ръководство. Как се управлява голям екип на толкова сложни обекти и как поддържате мотивацията на хората?

Това е една от най-трудните задачи в нашата професия. Всеки човек е различен, всеки среща свои трудности и изисква индивидуален подход. Ръководенето на толкова много хора е възможно само благодарение на екипната работа. Сам човек не би могъл да го постигне. Затова сме изградили колектив, в който всеки има ясно разпределена роля и следи за изпълнението й. Стремим се да си помагаме взаимно и да разпределяме задачите според възможностите и опита на всеки. Обикновено формираме отделни звена за всяка задача, а след нейното приключване се прегрупираме и продължаваме към следващата.

Кои технологични или инженерни решения, приложени в обектите на метрото, бихте определили като най-иновативни или най-полезни за бъдещето на столичната инфраструктура?

Строителството на обекти на метрото е изключително комплексен процес, при който е необходимо да се отчетат множество фактори. Най-важният елемент остава правилното стартиране на процеса по проектиране. Добре подготвената проектна документация улеснява последващото изпълнение и позволява по-ефективна организация на работата на специалистите.

През годините са внедрени редица добри практики, които постоянно се усъвършенстват. Смятам за особено впечатляващ т.нар. Милански метод за изграждане на тунели. При него първо се изграждат страничните стени, след което се изпълнява покривната плоча. Това позволява започване на работа на два фронта – единият за възстановяване на терена, а другият за изкоп на тунела. Методът значително спестява време и се счита за надежден и подходящ при градска среда.

Какви умения и качества според Вас отличават добрия технически ръководител?

Техническият ръководител трябва да притежава много качества, които са неговите основни инструменти в работата. Необходимо е да умее да комуникира ефективно с хората и да ги мотивира при изпълнението на физически трудни и отговорни задачи. Важно е да бъде добре организиран, за да планира дейностите предварително и да предотвратява възникването на неизвестни, свързани с материали, доставки и координация. Трябва да бъде и любознателен, тъй като винаги съществува по-ефективен или рационален подход за изпълнение на дадена задача. Затова е необходимо той постоянно да следи и да бъде в крак с всички новости в сферата на строителството, както и да притежава умението да ги прилага на практика.

Съществуват още редица качества, които са важни за тази професия, но преди всичко техническият ръководител трябва да обича работата си, независимо от трудностите, които тя му предоставя всеки ден.

Как могат да се мотивират младите хора, за да изберат строителната професия и в частност работата на строителния техник?

За младите хора професионалното развитие в сферата на строителството често не изглежда привлекателно. Професията не предлага комфорт, какъвто има при други поприща, при които условията на труд са по-благоприятни и предвидими – да бъдеш на топло през зимата и на хладно през лятото например. Въпреки това строителството притежава своя уникален чар. Възможността да създаваш, да наблюдаваш реалния процес на изграждане — как върху празен терен се появява сграда или как натовареното движение в града се преобразява и носи удобство и бързина, дава удовлетворение и смисъл на работата.

За да се повиши интересът към професията, е необходимо да се развиват повече стажантски програми, които да насърчават младите хора с интерес към строителството да намерят пътя си на развитие и да се докоснат до тази професия. „Геострой“ от години развива стажантски и стипендиантски програми. Компанията участва в различни инициативи като „Мениджър за един ден“, множество кариерни събития. Това са част от начините специалистите да бъдат близо до младите хора, да има жива връзка между бизнеса и университетите.

Бих препоръчал на младите на първо място да открият своето призвание, да вярват и да работят за своята реализация още от студентската скамейка.

Отличието „Строителен техник на годината“ е висока оценка, но и голяма отговорност. Какви са Вашите амбиции от тук нататък?

За мен е голяма чест да бъда първият носител на тази престижна награда. Тя ми носи изключително удовлетворение.

В професионален план желанието ми е да продължа да натрупвам опит при изпълнението на сложни обекти и да допринасям за развитието на една по-красива и развита столица. Вярвам, че с екипа от „Геострой“, с който работя, ще продължим да преодоляваме предизвикателствата с увереност, лекота и професионализъм. Но преди всичко си пожелавам здраве и работа без аварийни ситуации.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли Ви е изданието?

Да, разбира се. Редовно посещавам сайта на вестника, за да се информирам за актуалните тенденции и любопитни факти в сектора. Още като студент често ходех в една от сградите на университета, за да си взема новия брой и да го прочета. Тогава още нямаше развит интернет и нямах достъп до сайта Ви.

И един малко по-различен въпрос от един голям фен на „Игри на волята“. Вие бяхте част и от сезон 6 на формата – едно преживяване, което изисква огромна психическа и физическа издръжливост. Какво от строителната професия Ви помогна най-много по време на участието Ви в състезанието? И кое според Вас е по-трудно – строителството на сложни инфраструктурни обекти или изпитанията в предаването?

„Игри на волята“ е предизвикателство от съвсем различно естество. Години наред гледах формата и не очаквах, че участието в него наистина ще бъде толкова трудно. Зрителят невинаги успява да долови истинската сложност и чар на изпитанията.

От професията си съм усвоил много ценни умения, които приложих в състезанието. На първо място е търпението, което съм развил през годините. Също така и умението да комуникирам ефективно с хората, да преценявам на кого може да се има доверие и на кого не. Трудните условия не ми бяха чужди – справях се с тях по същия начин, по който го правим на строителните обекти, независимо дали става дума за кал, слънце или тежка среда.

Психически бях подготвен, а често си представях ситуациите през професионалната призма, за да открия по-лесен и рационален подход към дадено предизвикателство. Във физическо отношение дългогодишната ми работа по обектите ми е помогнала за изграждане на издръжливост. Мога да кажа, че един опитен майстор кофражист би могъл с лекота да се справи и да стане шампион в това състезание.

Какво бихте пожелали на Вашите колеги, които ще участват в следващите издания на „Строителен техник на годината”?

На първо място да бъдат здрави и да бъдат водени от своята любознателност. Нека знаят, че най-голямата награда не е самото отличие, а опитът и преживяванията, през които са преминали. Да се стремят да се развиват в професията си, да полагат усилия и труд, защото с постоянство и малко късмет чудесата се случват.

С голям интерес очаквам следващото издание, за да разбера кой ще бъде новият „Техник на годината“.