Г-н Георгиев, как се развива изпълнението на Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ към момента?

Изпълнението на „ПТС 2021-2027“ напредва стабилно. Основните жп проекти се развиват по план, включително направленията Пловдив - Бургас, София - Драгоман и Елин Пелин - Костенец. В пътния сектор завършихме автомагистрала „Европа“ и продължаваме работата по ключовите трасета от участъка Русе – Бяла от АМ „Велико Търново“. Паралелно реализираме важни инвестиции в морската инфраструктура и електрическата мобилност.

Като цяло Програма „Транспортна свързаност“ се движи в правилната посока – с проекти, които са в активна фаза, с реален напредък на терен и с пряко отражение върху свързаността, безопасността и модернизацията на транспортната система в страната.

Кои процедури вече са отворени и на какъв етап са те?

Стартирани са основните процедури, които формират ядрото на „ПТС 2021-2027“. Тези за жп и пътна инфраструктура са в етап на напреднал подбор или активно изпълнение в зависимост от конкретния проект. По приоритета за зелена мобилност имаме процедурата за изграждане на електрически зарядни станции по пътищата, която е в процес на оценка, и предстои втора, значително по-мащабна покана през 2026 г. През март тази година беше обявена процедура за подпомагане на интермодални оператори, включително развитие на съществуващи терминали. Подадените проектни предложения са в процес на оценка.

Какви проекти са в процес на реализация и
в кои направления са те?

По Приоритет 1 на ПТС, който обхваща развитието на железопътната инфраструктура по основната и широкообхватна Трансевропейска транспортна мрежа, в момента реализираме вторите фази на три ключови стратегически проекта. Наличният ресурс по тази ос ще бъде изцяло усвоен, а за завършване на дейностите ще са необходими приблизително още 280 млн. лв. Най-голям прогрес отчитаме по жп линията Пловдив – Бургас, където общото изпълнение вече надхвърля 78%, а текущата фаза е около 21%. Това е изключително важен проект, който ще осигури по-бърза и по-надеждна връзка с Черноморието.

По участъка Елин Пелин – Костенец, част от линията София – Пловдив, който е най-сложният в инженерно отношение, сме постигнали близо 36% прогрес, считано от неговото стартиране до сега. Около 10% е развитието по настоящия етап – фазата, финансирана по ПТС. Реализирането на този участък ще промени значително пътуването между столицата и Южна България. По западния коридор София – Драгоман, който е нашата връзка със Сърбия и Западна Европа, напредъкът е около 53%, а текущото изпълнение – над 30%.

Следим много внимателно развитието на всички дейности и предприемаме превантивни мерки, за да ограничим рисковете и да предотвратим евентуална загуба на средства. При участъка Елин Пелин – Костенец има риск строителството да не приключи в рамките на допустимия период, затова подготвяме алтернативни решения. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) разполага и с допълващи проекти, които могат да бъдат включени при необходимост, както и да се пренасочат средства по линията от София до границата с Република Северна Македония.

В началото споменах, че сред ключовите пътни проекти е автомагистрала „Русе – Велико Търново“, където финансираме най-натоварените и критични участъци – Русе – Бяла и обхода на Бяла. Новото трасе ще премахне тесните и опасни отсечки и ще осигури по-бързо и безопасно движение в направлението Север-Юг.

Както казах, АМ „Европа“ вече е завършена изцяло и е в експлоатация, което е важна стъпка за свързаността със Западните Балкани. В същото време при лот 3.2 на АМ „Струма“ има сериозен риск проектът да не бъде финализиран в рамките на допустимия период и в момента активно анализираме какво може да се реализира до края на програмата. Във всички случаи нашият фокус остава непроменен – инвестираме в инфраструктура, която повишава безопасността, намалява времето за пътуване и свързва регионите по европейски стандарт.

По приоритета за иновации на ПТС, безопасност и интермодалност също постигаме сериозно движение напред. В железопътния сектор подготвяме доставката на пет нови електрически мотриси с нулеви емисии – важна стъпка към по-чист, модерен и комфортен транспорт. Продължава модернизацията на три ключови тягови подстанции по направлението Русе – Варна, което ще повиши надеждността по този важен жп коридор.

Работим и по редица други инфраструктурни обекти – реконструкцията на гаровия комплекс в Нова Загора, модернизацията на над 40-годишната тягова подстанция в Бойчиновци, както и разширяването на ГИС системата на НКЖИ, което е важен елемент от дигиталната трансформация на железниците.

В морската и речната инфраструктура също имаме значим напредък. Във Варна и Бургас внедряваме високочестотни радарни системи, които ще осигурят наблюдение в реално време, по-добър контрол и ефективна превенция на замърсяването. В Бургас започнахме модернизацията на стария вълнолом, а в терминал „Бургас изток-2“ подготвяме капитално драгиране, което ще позволи обслужването на по-големи плавателни съдове и ще подпомогне енергийната диверсификация. В Лом предстои цялостна реконструкция на източния кей – проект, който е важен както за модернизацията на порта, така и за укрепването на града срещу наводнения. Паралелно работим по MarTaSS – новата интегрирана система за безопасност и контрол на корабоплаването в Черно море.

Всички тези инициативи ни движат в една посока – към по-съвременна, по-безопасна и технологично напреднала транспортна система, която отговаря на европейските стандарти и на очакванията на гражданите и бизнеса.

Какво може да се отчете по отношение на финансовото изпълнение на програмата до момента – колко средства са разплатени, какъв обем е преминал верификация и каква е стойността на сертифицираните плащания към Европейската комисия?

Към момента поддържаме стабилен темп на финансово изпълнение по програмата. Разплатените средства нарастват устойчиво, а процесите на верификация и сертифициране се движат в синхрон с напредъка на проектите. Разплатени са близо 850 млн. лв. по ПТС, което представлява 22,85% от целия бюджет на програмата. От тях над 548 млн. лв., или 14,76%, вече са преминали през процеса на верификация. Паралелно с това към Европейската комисия сме сертифицирали разходи в размер на около 344 млн. лв., което е 10,87% от общия бюджет. Тази динамика показва, че програмата се движи в добър ритъм както по отношение на физическото, така и по отношение на финансовото изпълнение.

Има ли вече примери за успешни проекти, които могат да бъдат посочени като добри практики?

Вече имаме няколко примера за успешни проекти, които ясно показват синергията между европейските средства и националната транспортна политика. По „ПТС 2021-2027“ и Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ се реализират инфраструктурни инициативи, които дават реални резултати.

На първо място бих посочил автомагистрала „Европа“, която е ключова връзка със Сърбия и за нас е един от най-добрите примери за ефективно използване на европейско финансиране.

В железниците най-напреднал е проектът Пловдив – Бургас, където рехабилитацията е реализирана в много висок процент. Това е важен коридор към Черно море и резултатите се виждат на терен. Стабилен прогрес отчитаме и по линията София – Драгоман, която осигурява основната ни връзка към Западна Европа. Проектът се изпълнява по европейските стандарти и се движи по график.

Сред успешните примери са и пристанищните инвестиции – модернизацията на вълнолома в Бургас, внедряването на нови радарни системи във Варна и Бургас, драгирането в терминал „Бургас“ и проектите за подобряване на навигацията и безопасността. Всички тези мерки вече имат пряко отражение върху морския трафик и повишават конкурентоспособността на нашите портове.

Какви нови покани за проектни предложения се планира да бъдат обявени през 2026 г.?

Втората процедура за изграждане на електрически зарядни станции по пътищата на стойност 19,5 млн. лв. ще бъде обявена през януари 2026 г. По първата процедура, възлизаща на 10 млн. лв. бяха подадени 11 проектни предложения, които са в процес на оценка. Така с общия пакет от близо 30 млн. лв. ще бъдат положени основите на национална мрежа от бързи зарядни станции.

Какви проблеми среща Управляващият орган в работата си? Има ли риск от загуба на средства по ПТС?

Като УО на програмата смятаме, че трудностите при изпълнението на проектите са сходни с тези, които наблюдаваме и в други инфраструктурни програми в Европа. Основните предизвикателства са няколко. Първо, забавяне на изпълнението – голяма част от проектите изостават от първоначалния график заради забавени обществени поръчки, бавна верификация на разходите и продължителни процедури по подготовка и съгласуване на големи инвестиционни проекти.

Второ, административни пречки – процедури по отчуждаване, издаване на разрешения и съгласуване с различни институции често се оказват фактор за отлагане на ключови дейности.

Трето, обжалване на обществени поръчки – това става все по-често и води до сериозни забавяния, които увеличават риска проектите да не бъдат завършени в срок и потенциално да се стигне до загуба на средства. Не на последно място е динамиката на пазарните условия – бързите промени в цените на строителните материали и услуги затрудняват както планирането, така и изпълнението на договорите. Рискът от загуба на средства съществува и е пряко свързан със спазването на крайните срокове, условията за кандидатстване и изпълнение, както и с точността при отчетността и верификацията на разходите. В Управляващия орган работим активно, за да ограничим тези рискове чрез по-строги срокове, засилен предварителен контрол и по-тясно партньорство с бенефициентите.

Кои са основните приоритети на Управляващия орган до края на програмния период?

Задачите ни са ясни и насочени към дългосрочно подобряване на транспортната система. На първо място сме фокусирани върху ускоряването на железопътните проекти по коридорите на TEN-T, където постигаме най-голям ефект за мобилността и логистиката.

Друг ключов акцент е устойчивата и зелена мобилност. Работим активно по разширяването на зарядната инфраструктура, използването на алтернативни горива и внедряването на интелигентни системи, които правят транспорта по-ефективен и екологичен.

До края на програмата усилията ни ще бъдат насочени към навременното завършване на всички планирани проекти и осигуряване на пълноценно усвояване на европейското финансиране.