Г-н Санторели, каква е основната мисия на Конфиндустрия България и как допринасяте за икономическите отношения между България и Италия?

Конфиндустрия България е италианска индустриална асоциация. Тя е основана през 2000 г. от италианската предприемаческа общност в България с цел насърчаване на развитието на икономическото и индустриалното сътрудничество между Италия и България и подкрепа на италианските инвеститори в страната. Сред приоритетите на организацията е да защитава интересите на членуващите в нея предприятия, да насърчава конструктивния диалог с институциите и местните партньори и да изгражда богата мрежа от контакти и услуги в помощ на бизнеса.

Днес Конфиндустрия България обединява около 210 фирми членки, действащи във всички сектори на икономиката. С особено значимо присъствие във финансовия, производствения, селскостопанския и други сектори. В тези области много италиански предприятия се отличават с техническа компетентност, производствено качество и иновативни практики.

Членуващите предприятия генерират над 2 млрд. евро преки инвестиции с общ оборот над 3,58 млрд. евро и допринасят за създаването на над 30 000 работни места в България.

Асоциацията е опорна точка за италианските предприятия, включително и в строителния сектор, които желаят да се интернационализират, да участват в публични търгове, да започнат индустриални сътрудничества или да получат достъп до европейски фондове за проекти, свързани с инфраструктура, „интелигентни градове“, устойчиво строителство и градско преустройство.

Също така сдружението предоставя техническа помощ, правни консултации, бизнес мрежи и персонализирани услуги, като съпътства компаниите във всички етапи на установяването и развитието им в страната.

И накрая - Конфиндустрия България представлява един привилегирован канал към италианския пазар за български компании, които желаят да разширят своето международно присъствие.

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват италианските компании, опериращи в България?

Италианското предприемачество присъства в страната от 90-те години на миналия век и е било свидетел на десетилетия на дълбоки промени в политическата и икономическата история на България. Бизнесът се е сблъсквал с нови предизвикателства, като такива има и в момента. Едно от основните затруднения на италианските фирми, както и за много местни и международни предприятия, опериращи в България, е недостигът на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка. Това е проблем, който засяга всички сектори на икономиката и води до забавяне на производствените вериги и развитието на предприятията.

Как оценявате бизнес климата у нас за чуждестранни инвестиции в сравнение с други страни в региона?

България продължава да бъде страна с привлекателен бизнес контекст за чуждестранни инвестиции в сравнение с други държави от Балканския регион. Въпреки споменатите по-горе предизвикателства България предлага редица конкурентни предимства, които поддържат положителна среда за чуждестранните инвеститори. Една от основните силни страни е корпоративният данък, който е сред най-ниските в Европа. Към това се добавят и други благоприятни фактори, като стабилна икономика, характеризираща се с едно от най-ниските съотношения дълг/БВП в ЕС и подобряващ се кредитен рейтинг.

Освен това членството в Съюза и Шенгенското пространство допринася за укрепването на предприемаческия климат благодарение на достъпа до европейските структурни фондове, свободното движение на хора, стоки и услуги и възможността за опериране в рамките на единния европейски пазар.

Стратегическото географско положение на България е допълнително предимство. Държавата служи като естествен мост между Европа и Азия и е пресечена от паневропейски коридори, сред които № 8, свързващ Черно море с Италия, улеснявайки търговията и международната логистика.

Кои икономически сектори в България привличат най-голям интерес от страна на италианските инвеститори?

Италианското предприемаческо присъствие в страната е изключително разнообразно и обхваща целия спектър на икономическите отрасли. Тези, които привличат най-голям интерес, са банковият и застрахователният сектор, преработвателната промишленост – със специален акцент върху механиката, електрониката, металургията и текстилната промишленост, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, търговията и дистрибуцията, както и бизнес услугите.

Наред с тези традиционни отрасли през последните години италианските предприятия проявяват нарастващ интерес към нововъзникващи области в съответствие с новите пазарни и иновационни тенденции. Сред тях се открояват информационните технологии, изкуственият интелект и възобновяемите енергийни източници, които представляват нови стратегически направления за бъдещи инвестиции.

Особено значение има и сферата на големите инфраструктурни проекти. Там се наблюдава засилен интерес към изграждането на интермодални центрове и модерни логистични системи, насочени към улесняването на транзита на стоки и на оптимизиране на сухопътния транспорт чрез намаляване на движението на тежкотоварни автомобили по основните маршрути и ограничаване на използването им до последните етапи на дистрибуцията. Този подход допринася реално за намаляване на емисиите и за развитието на по-устойчива и ефективна логистика в съответствие с целите на европейския Зелен пакт.

Какви препоръки бихте дали на българските компании, които искат да навлязат на италианския пазар?

Първата препоръка, която бих отправил към българска фирма, проявяваща интерес към навлизане на италианския пазар, е да се довери на италианските институции, утвърдени в България. Те могат да бъдат реална отправна точка за разбиране и подготовка за италианската бизнес среда. Конфиндустрия България представлява именно тази първа стъпка: стратегически партньор, способен да подпомага българските компании да осъзнаят предизвикателствата, но и възможностите, свързани с навлизането на италианския пазар.

Друг важен съвет е да направят задълбочено проучване на италианския пазар както по отношение на търсенето, така и по отношение на нормативната уредба с особено внимание към съответния отрасъл. Важно е предприятията да адаптират своето предлагане към нуждите на италианския потребител, като същевременно се гарантира и спазването на изискваните стандарти за качество.

Освен това е от съществено значение да участват в специализирани изложения и секторни събития, които дават възможност за изграждане на стабилна мрежа от контакти с италиански компании, асоциации и заинтересовани страни, създавайки полезни връзки за по-лесно навлизане и устойчив растеж на бизнеса в италианската среда.

Благодарение на нашата широка мрежа българските фирми могат да намерят контакти, информация и полезни партньори, необходими за ефективното развитие на своето присъствие в Италия.

Как виждате бъдещето на икономическите отношения между Италия и България през следващите 5-10 години?

Да се направи прогноза за такъв период относно икономическите и търговските отношения между Италия и България е предизвикателство, особено на фона на настоящите геополитически напрежения и непрекъснатия и бърз процес на иновации, който характеризира съвременното общество. Тези фактори затрудняват изготвянето на ясна визия за това, което ни очаква в средносрочен и дългосрочен план.

Въпреки това можем с увереност да заявим, че поне в краткосрочен план отношенията между Италия и България ще продължат да се развиват стабилно и прогресивно. Данните ясно го потвърждават: търговският обмен между двете страни нараства устойчиво – от 4 млрд. евро през 2017 г. до над 7 млрд. евро през 2023 г. Италианските преки инвестиции в България също отбелязват ръст, достигайки през 2024 г. стойност от 324,4 млн. евро.

Италия продължава да бъде стратегически партньор за България със значително присъствие в редица ключови сектори на икономиката. Това създава стабилна основа за по-нататъшно укрепване и разширяване на двустранните отношения, които през следващите години могат да обхванат и нови, динамично развиващи се области – като информационните технологии, възобновяемите енергийни източници, цифровата свързаност и интелигентната логистика.

По какъв начин италианският строителен сектор се справя с предизвикателствата като високи цени на материалите и липса на кадри и кои от тези подходи могат да бъдат приложени в България?

Италианският бранш се справя с тези предизвикателства чрез иновативни стратегии, насочени към намаляване на общото въздействие върху строителните процеси. Те бяха представени и от Конфиндустрия България по време на различни международни събития, посветени на интеграцията между иновации и строителство, с цел да се популяризират в България най-ефективните и приложими добри италиански практики.

Що се отнася до повишаването на цените на материалите, една от конкретните мерки е използването на алтернативни, иновативни и екологично устойчиви материали, като например рециклираните. Същевременно в Италия все по-широко се прилага Building Information Modeling (BIM) – инструмент, който позволява оптимизация на проектирането, намаляване на отпадъците и ефективно управление на ресурсите. Темата за BIM бе ключова по време на техническата маса „Италианският опит в упражняването на професията архитект и в непрекъснатото обучение“, организирана в София миналия октомври.

По отношение на работната ръка Италия залага на различни решения, които могат да бъдат приложени и в България – непрекъснато обучение, сътрудничество с професионални училища, интеграция на работници от трети страни, както и автоматизация и дигитализация на строителните процеси. Тези съвместни действия допринасят за модернизиране на сектора, правейки го по-устойчив и жизнеспособен в дългосрочен план.

В Италия често се говори за реновации и адаптации на исторически сгради. Какъв опит могат да споделят италианските компании за опазване на културното наследство чрез модерни технологии?

Италия се гордее с дългогодишна традиция в областта на реставрацията и опазването на историческите сгради – тема, която Конфиндустрия България популяризира и в България чрез две значими събития – Международния форум „История и Бъдеще – недвижимо културно наследство и енергийна ефективност“ през 2022 г. и Международния форум „История и Бъдеще – Обектите ЮНЕСКО в Италия и България“ през 2023 г. Във връзка с тези събития успяхме да доведем в България италиански експерти, специализирани в опазването и развитието на историческото наследство и обектите на ЮНЕСКО, които представиха на българските участници във форумите техниките и стратегиите, прилагани в Италия. Сред тях са използването на дигитални технологии и 3D модели, иновативни материали за реставрация и интеграция на решения за енергийна ефективност в историческите сгради – подход, който позволява съчетаване на опазване, устойчивост и иновации.

Сред най-интересните аспекти на италианския опит е способността тези обекти да бъдат не само съхранени, но и да се използват – в много градове историческите сгради се интегрират обратно в ежедневния живот, превръщайки се в достъпни, динамични и функционални пространства.

Прилагаме този подход в музеи, библиотеки, институционални сгради, културни центрове и дори жилища или офиси, което позволява на гражданите и посетителите да използват пълноценно историческото наследство, превръщайки го в неразделна част от градската и социалната идентичност.

Благодарение на тези инициативи беше възможно да се започне конкретно сътрудничество между Италия и България в този стратегически сектор. Надяваме се, че българските компании, активни в реставрацията и опазването на културното наследство, ще могат да се вдъхновяват и да извлекат ползи от ценния италиански опит, подкрепяни от активни и далновидни публични политики и от страна на правителството.

В Италия инфраструктурните проекти често се реализират чрез публично-частни партньорства (ПЧП). Как този модел би могъл да бъде приложен по-успешно в България?

Италианският опит в реализирането на инфраструктурни проекти чрез ПЧП е солиден и би могъл да бъде приложен успешно и в България. Това обаче може да се осъществи само чрез кохерентна политическа визия от страна на институционалните лица, вземащи решения, с цел въвеждане на ясна, стабилна и благоприятна за инвестициите нормативна уредба. За да бъде този тип партньорство наистина ефективно, е необходимо да се укрепи нормативната уредба, особено по отношение на привлекателността за частните инвеститори, прозрачността на процесите и опростяването на процедурите за издаване на разрешения за строителство. Само по този начин ще бъде възможно стартирането на инфраструктурни проекти чрез ПЧП със стратегическо значение за България, като: разширяване и модернизация на пътни и жп мрежи, енергийно и структурно обновяване на обществени сгради, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и развитие на мрежи за цифрова свързаност.

Как оценявате досегашното партньорство между Конфиндустрия България и Камарата на строителите в България (КСБ)? Какви нови области на сътрудничество виждате като потенциални – например в дигитализацията, устойчивото строителство или реставрацията?

Изключително съм доволен, че Конфиндустрия България и КСБ през годините изградиха солидно и ефективно сътрудничество в областта на строителството, реставрацията и консервацията. Чрез множество съвместни събития и инициативи успяхме да насърчим конструктивен диалог между предприятия, институции и професионалисти в сектора, представяйки нови идеи и ценен опит, способни да стимулират иновациите и устойчивостта в ключови области за развитието на отрасъла.

Убеден съм, че създадената синергия между нас е солидна основа за разширяване на настоящите области на сътрудничество и в същото време можем да набележим нови възможности. За да е конкурентен българският строителен сектор на европейско ниво, той задължително трябва да възприеме новите технологии и модели, ориентирани към дигитализация и екологична устойчивост – два стълба, които вече са незаменими за бизнеса на бъдещето.

Сред конкретните предложения за подобрения в сектора ние често говорим за възможността за въвеждане на изцяло цифрова процедура за подаване и получаване на разрешения за строеж, като се премахнат хартиените проекти, документация и бюрократични процедури. Тази система би гарантирала сигурни срокове, по-голяма прозрачност, административна ефективност и значително намаляване на използването на хартия, като допринесе и за постигането на цели за устойчивост.

В Италия този метод е широко разпространен, дори и в по-малките общини, където дигиталните платформи опростяват отношенията между гражданите, предприятията и публичната администрация, като правят целия процес по-бърз, достъпен и проследим. Друг конкретен пример за сътрудничество е желанието да се премине от теория към практика след събитията „История и Бъдеще“, посветени на обектите на ЮНЕСКО в България. По-специално - съществува конкретен интерес за сътрудничество при реставрацията на задната част на църквата в Бояна, един от най-представителните обекти на ЮНЕСКО в страната. Това би било ясен знак за способ­ност­та на италианските и българските предприятия да работят заедно за опазването на културното наследство, като споделят технологии и умения.

В тази връзка сътрудничеството между Конфиндустрия България и Камарата е стратегическо за развитието на сектора, като допринася за създаването на нови пазарни възможности, привличането на инвестиции и насърчаването на непрекъснат обмен на know-how между Италия и България.