През септември 2025 г. излезе от печат книгата „Съграждане“ на Тодор Караиванов, председател на Регионалния клуб на строителите ветерани (РКСВ) в Смолян. Като активен участник в някогашните ръководни структури за изграждането на съвременния облик на Смолянски регион личната му история се преплита тясно с процеси и явления от период, в който Родопският край от затънтено и западнало място се превръща във витрината на тогавашния строй с известния нов център на град Смолян, вече бивши предприятия от ранга на ГОРУБСО, кк Пампорово и други. Тези постижения на едно цяло поколение са описани в книгата от първо лице с особен усет към дълбоките промени, които стават факт през времена на ентусиазъм и съзидателност. Засегнати са моменти от създаването и развитието на няколко индустрии, изграждането на пътна инфраструктура и благоустрояването на цели населени места.

Тодор Караиванов е роден в с. Фатово, Смолянска област, през 1935 г. Завършва гимназия, минен и строителен техникум, а по-късно получава висше икономическо образование. Бил е кмет на община Рудозем, заемал е ръководна длъжност в профсъюзите, работил е като секретар по строителството и промишлеността, ген. директор на някогашния Строително-монтажен комбинат – Смолян, и др. Отговарял е за организирането и изграждането на новия център на Смолян, както и за строителството и развитието на целия окръг. Той е отговарял и за изпълнението на Национална астрономическа обсерватория „Рожен“, телевизионната кула „Снежанка“,  Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ и други.

С решение на Общинския съвет – Смолян, №1009 от 25.06.2015 г. е удостоен със званието почетен гражданин за заслугите му за изграждане на новия център на град Смолян.

Недялка

Маргаритова,

ОП на КСБ - Смолян

Г-н Караиванов, поздравления за излизането от печат на Вашата книга „Съграждане“. Това се случва в годината, в която отбелязвате своя 90-годишен юбилей. В този смисъл Вие имате привилегията да обхванете един широк времеви диапазон от развитието на Родопския край. Какво от тази съвременна история Ви вдъхнови най-много да посегнете към перото и да съберете на едно място лични спомени и документални факти от всеобщ интерес?

На деветдесет години човек започва да обича точните думи. Не големите, а истинските. Най-силно ме водеше дългът да подредя фактите и да върна имената на хората от нашето поколение, с които животът ме е срещал, които работеха, градиха и носеха отговорност както за отделните обекти, така и за развитието на Смолянския регион и Родопа планина. Живях години с доста трудности, с много работа, но и с голяма човещина и самоотверженост, когато съм бил на терен – в мините на ГОРУБСО, в строителството, в промишлеността, в управлението на различни нива като цяло. Имах шанса, пряко участвах и видях как от беден, разсечен от изостанали пътища и пътеки край израсна цялостната система на Смолянска област: рудници и обогатяване, промишлени предприятия, пътища и мостове, водоснабдяване, жилищни квартали, училища, културни домове, болница, Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, кк Пампорово, телевизионната кула „Снежанка“ и най-вече новият център на Смолян.

Нов център 1974 г.

Събрах моите спомени като участник, постарах се да документирам устрема на своето поколение за създаване на по-добър живот в нашата планина, да представя ясно свидетелство от моя опит, житейски път и гледна точка. Реших да пиша и говоря, за да остане по-пълна картината – как нашият планински край се превърна в подреден градски и индустриален организъм. Постарах се да представя имената на хората, с които в процеса на работа ме е срещал животът и са помагали да се развие нашият край и които не трябва да бъдат забравяни, макар че не всички съм успял да спомена. Тези, с които сме постигали важни цели и развитие с много усилия, постоянство и упоритост, и да разсея схващането, че едва ли не всичко е било „постлано“ и е ставало от само себе си. Надявам се да съм успял да покажа устрема, съпричастността и трудовия ентусиазъм, с който се включваха всички в благоустрояването и изграждането на улици и обекти в населените места. Постарах се тази книга да събира емоцията на участника и фактите от живота по това време, в което имаше много работа, но имаше и сплотеност, веселие и ентусиазъм.

Пряко ръководих, участвах, отговарях и видях с очите си раждането на новия център на град Смолян – огърлицата на Родопа планина, върху гола поляна със срокове и работа, които сега са немислими. Почувствах се длъжен да отбележа както имената на строителите, така и на тези, които носехме отговорността това да случи. Отдавам дължимото на ръководители, проектанти, майстори, учители, лекари, на гражданите, които се включваха доброволно, и на семействата, които носеха тежестта на всички полагани усиля в дома.

Урокът е прост: когато целта е ясна и всички работят като екип, планината не е пречка, а вдъхновение и ориентир.

Реших да пиша, защото разбрах, че ако не назовем по име онези хора и решения, които превърнаха Родопите от беден край в еталон за развита планина, обществената ни памет ще се рони като стар зид. А не бива – дължим го на себе си, на децата си и на внуците ни.

Поколението ми не е било безгрешно. Но ние стояхме зад думата си.

Това е нашето „съграждане“ – работа с лице и подпис.

Кой период според Вас е най-значим в развитието на Смолянския край? Кои са най-ярките фигури, изиграли решаващо значение в подема на Родопския регион?

Най-значим е периодът, в който започнахме да мислим с необходимия мащаб за развитие – с рудниците и обогатителната фабрика на ГОРУБСО, за промишлеността, за образованието на младото поколение, за пътищата, жилищата на хората, за науката, туризма и култура. Създаването на тогавашния Смолянски окръг даде възможности за използване на планината и го превърна в една от емблемите на България. Ясната насочена политика за развитие като планински и пограничен район създаде благоприятни условия да се привлекат инженери, архитекти, проектанти, майстори, бригадири, нови производства.

ГОРУБСО се явява гръбнакът на строителството и икономиката в началния период след 1944 г., на чиято база се развиват и други отрасли на следващ етап в целия окръг. Трябва да спомена важни имена с принос за рудодобива, които познавам – Анатолий Гришин, ген. директор на СОВБУЛСТРОЙ и впоследствие на ГОРУБСО, Борис Каишев от Чокманово, Трифон Узунов от Хасовица, инж. Пинтев, инж. Алтъпърмак и др.

С ГОРУБСО и с неговите ръководители започна проектирането и изграждането по съвременни изисквания на Мадан, Рудозем, Златоград, които се развиха покрай рудодобива. От дървени бараки, в които живееха геолози и миньори, до строителство на блокове и рудоуправления, предназначени за тях, болници, училища, домове на културата, площадни пространства и улици... Важно е да се отбележи, че независимо от тежките условия, геоложките проучвания, строителството, свързано с рудодобива, изграждането успоредно на цялостната инфраструктура се развиваха динамично и с голям ентусиазъм.

Начинът на работа породи заинтересованост както в бригадите на тогавашния Строително-монтажен комбинат – СМК, така и в колективите, за които бяха предназначени блоковете.

Не мога да не спомена имената на Величко Караджов, първи секретар на някогашния Окръжен комитет на БКП, Дора Василева, кмет на община Смолян по това време, но и на много други ръководни дейци от регионално и национално ниво.

Нов център 1984 г.

Говорейки за „големите имена“, трябва да погледнем и ведомостите за работните смени. Там са и те – трудовите хора, които със своите усилия създадоха това, което имаме в момента. Ще отбележа само силните екипи в ГОРУБСО, СМК, строителните бригади и всички трудови колективи, защото всекидневните достижения се крепят на много рамене. Успехът и силата беше в общия екип, започвайки от архитектите и проектантите през инженерния състав, бригадирите, майсторите и строителните бригади, общинските и стопанските ръководители и колективи, които се включваха и активно участваха в строителството. Тази взаимосвързаност позволи с много усилия да се съгради новият облик на Смолян и региона.

От позицията на годините кои постигнати резултати в изграждането на инфраструктурата, жилищния фонд и индустрията оценяте като най-значими?

На първо място са транспортните връзки – пътят от Асеновград до Смолян и Рудозем си остава основна артерия за Смолянска област. На участъци беше правено разширяване и асфалтиране. Такава модернизация продължава и сега, за да се ускори неговата пропускателна възможност. Наред с пътищата беше осигурена вода и ток до всяка махала и колиба, което гарантираше нормален живот на хората в планината. Сега всичко това изглежда като даденост, но то е постигнато с много труд и усилия, в условия с малко механизация в планински терени.

На следващо място – изграждането на новия център на град Смолян го превърна в огърлицата на Родопа планина. Неслучайно беше обект от първостепенна важност и по същество представлява цял град с всичко необходимо за областен център. Както целият проект беше отличен с Димитровска награда, така и сградата на Родопския драматичен театър впоследствие беше отличена в своята категория с международно признание. А обемите и сроковете, в които от проект всичко беше построено на терен, са трудно постижими и изглеждат невъзможни в днешно време – за 10 години хората от нашето поколение го построихме. Това е поводът на челната страница на книгата ми да поставя предоставените ми от Държавния архив в Смолян снимки на поляните през 1974 г., на които през 1984 г. вече бяхме изградили новия център на град Смолян. На тях е най-видим и размахът на жилищното строителство. Тогава чрез политика на придобиване на жилища на цени близки до себестойността се реализира социална политика, благодарение на която България е в челната тройка по собствени жилища на глава от населението.

Най-голямата еднократна инвестиция на Българската академия на науките (БАН) е при нас – Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, която е комплекс от съоръжения и сгради. Нейното изграждане беше сериозно предизвикателство предвид сложните комплексни и конструктивни изисквания. В тази връзка като отговарящ за обекта получих и съответното признание от председателя на БАН в този момент – изтъкнатия наш учен и общественик акад. Ангел Балевски, а впоследствие поздравления и от акад. Стефан Воденичаров, когато той беше начело на Академията.

В областта на туризма се направи планировка за развитието на кк Пампорово с прилагане на най-доброто от световния опит. Ако бяха довършени предвидените съоръжения за зимни спортове, това щеше да бъде най-добрият курорт в Югоизточна Европа за провеждане на европейски и световни състезания. От гледна точка на строителството не мога да не отбележа най-знаковия обект за курорта, който беше изграден с много усилия и трудности, а именно телевизионната кула „Снежанка“.

Кадър от изграждането на новия център в град Смолян с масовото участие на населението -междинен преглед на напредъка на строителството

В индустриалното строителство има редица примери и там по-скоро трябва да спомена различните сектори, с чиито реализирани обекти се постигна възможност за заетост в населените места както на мъжете, така и на жените с подходящи професионални умения и реализация. За безспорната роля на ГОРУБСО и рудодобива вече говорих. Изградихме още Завода за изолирани проводници, Завода за контактни елементи „Комуна“, заводи за металорежещи машини, трикотажните заводи в Доспат, Лъки и Момчиловци, Завода за декоративна козметика – Рудозем (настоящата „Рубела“), Завода за ски в Чепеларе („Атомик“) и редица други предприятия. Трябва да подчертая и изключително добрата координация и специалната подкрепа, която получихме от страна на бившето „Металхим“ в лицето на неговия ген. директор инж. Илия Гунчев. С тяхна помощ бяха построени няколко завода и цехове за специална продукция, която осигуряваше заетост и много добро заплащане за работещите в тази сфера.

Всичко това нямаше да може да функционира без необходимата енергийна свързаност и инфраструктура. Освен електропреносната мрежа в този период продължи и реализиране на ключови елементи от каскада „Въча“.

Изградихме и едно от трите музикални училища в България – НУФИ в с. Широка лъка. И още санаториуми и почивни бази в с. Баните, с. Нареченски бани, Девин, Пампорово и др.

Една от „рецептите“ за успех, които давате, е комбинацията от труд, дисциплина и мярка. В какво се състои силата на това съчетание?

Три точки определят равнина, а в старите къщи трикракото столче е част от нашите спомени и домашен бит, но и въплъщение на предаваните във времето опит и традиции. Тази комбинация е съхранена в нашите гени от поколения. Осигурим ли приемственост между поколенията, то ще гарантираме устойчивостта и напредъка на българската нация.

Необходимо е да се изучават примерите от напредналите през годините успешни и състоятелни българи, които поставят винаги на първо място България и нейното развитие, които даряват своето придобито с много усилия имане и имущество за съграждане на учебни заведения, лечебници, читалища в полза на просперитета на младото поколение, на бъдещето на нашата родина. Любовта към книжнина и просвета е закодирана в българите още от древни времена - от създаването на българската писменост в средновековието, и е преживяла османско владичество, войни и несгоди. Това е било възможно с предаване на традициите на следващите поколения, въвеждане на новостите, но всичко с труд, дисциплина и мярка. Сега минаваме през труден период. Ако съумеем да предадем на младите, да запазим и приложим тази рецепта, която е в основата на нашето развитие през вековете, ще можем да заемем своето достойно място като държава. Трябва да запазим примера за доброто и той да ни бъде фундаментът за самочувствие и увереност.

И понеже говорим за тези традиции, за предаване на знания и достигане на образование, което беше признато на световно ниво през периода, който коментираме, искам да подчертая един факт, който е показателен, че има ли воля, могат да се постигнат добри резултати. До 1964-1965 г. в някои от селата не се смяташе за необходимо и не позволяваха на момичетата да ходят на училище след 8-и клас. Част от възрастните се подписваха с отпечатък от палец. С много усилия и преодоляване на предразсъдъци и съпротива извоювахме и включихме задължително средно образование за всички младежи - и за момчета, и за момичета. За кратко време това даде своите положителни резултати, продължаване и с висше образование и развитие на целия район.

Изграждането на равни възможности за развитие на заложбите, възпитанието в тези ценности и принципи е не по-малко важно от изграждането на инфраструктурата, жилищата и предприятията. Надявам се младите да запомнят или по свой път да достигнат до извода, че всичко стойностно се постига с труд, дисциплина и мярка.

Г-н Караиванов, в представянето на книгата си споменавате, че тя е насочена както към по-възрастните поколения, така и към по-младите. Какво е основното Ви послание към днешните строители?

Посланието ми е просто: пазете традициите и честта на строителя.

Строителството не е само занаят, то е мисия и призвание. Работете така, както бихте го строили за себе си, като за своето семейство. Дюлгерите от Родопа планина са разнасяли славата на своя майсторлък по близки и далечни земи. Казаната дума е била повече от договор. Честта е била по-важна от това, което ще спечелиш. Предаването на знанията е било не в класната стая, а на обекта по време на строителството.

Към младите – всички сме били млади и нетърпеливи. Чарът на младостта е устремът, силата и амбицията да се докажеш. Трябва да знаят и помнят, че винаги могат да се опрат на предишен опит, да попитат тези преди тях. Дори и да не приемат казаното, то е натрупан опит. Отрицателният опит е дори по-поучителен от успеха. Всички можем да сбъркаме, но е важно човек да се поучи от допуснатите грешки, да направи изводите си и да продължи напред. Друг важен момент е учението и следенето на новостите. Светът се развива, техниката напредва, откриват се нови материали, технологии и възможности. Но е важно да се следят и традициите – в старите родопски къщи има много градежи, които са и екологични, и енергоспестяващи, и ергономично издържани. Кое ще се използва, зависи от ситуацията, но ако не го знаеш, не можеш да го приложиш. От родното място по-добро няма. С кауза и обединени сили може всичко да стане още по-добро и по-красиво.

На финала бих искал да кажа, че книгата е осъществена със съдействието и подкрепата на инж. Виктор Шарков, председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани, на когото благодаря. Изказвам изключителна признателност и към дарителите от Смолян: инж. Асен Соколов, който е председател на ОП на КСБ – Смолян, Кремен Красин, инж. Костадин Тотев, Венцислав Гиритлиев, Алеко Келешев и инж. Валентин Кюлхански; към инж. Румен Цонев, изп. директор на „Холдинг КЦМ 2000“; към Регионален академичен център на БАН за област Смолян и към моето семейство.