На 17 юни Националният клуб на строителите ветерани (НКСВ) удостои със статуетка „Кольо Фичето“ най-възрастния строителен техник Вельо Велев. Признанието му бе връчено тържествено в Пловдив от председателя на Управителния съвет на НКСВ инж. Виктор Шарков в присъствието на Пламен Иванов, член на УС на Камарата на строителите в България и председател на ОП на КСБ – Пловдив. Събитието се състоя в офиса на „Тирлин“ АД, където Вельо Велев дълги години е строителен техник. То бе уважено от изп. директор на „Тирлин” АД инж. Саркис Гарабедян, който е член на УС на НКСВ и член на Комисията за ЦПРС.

Вельо Велев е на достолепните 92 години и продължава да раздава знания и опит на колегите си, да изпълнява добросъвестно функциите си на строителен техник. Той получи и поздравителен адрес от ОП на КСБ – Пловдив, който му връчи Пламен Иванов.

След официалната част на церемонията Вельо Велев разказа за професионалния си път пред вестник „Строител“.

Г-н Велев, първо приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ за полученото признание от НКСВ и ОП на КСБ – Пловдив. Нека да започнем нашия разговор от далечната 1933 г., когато в Брацигово се ражда един бъдещ наследник на брациговските майстори?

Да, аз съм един от многото, но вече останали малко брациговски майстори. Позволете ми да кажа две думи за културно-историческото наследство на този район. Тук се намират могилите в с. Равногор, които са с тракийски произход, както и най-голямата куполна тракийска гробница в България. Край Брацигово има и паметници от римската епоха – крепостта от XII век „Ватрахокастрон“ и много мостове, римски пътища и светилища. Един от шедьоврите на възрожденските зидари се намира в града. В Брацигово се помещава музеят на Архитектурно-строителната школа, разположен в Етнографския комплекс „Попова къща“. В него е изложен богат снимков материал от живота на първомайсторите, майсторите, калфите и чираците. Показани са техни инструменти и фрагменти от работата им, както и оригиналната кондика (закон) на строителния еснаф. Брациговските майстори строители са прочути с умението си да обработват камък. Уникалният облик на Рилския манастир е тяхно дело.

Учили сте в някогашното брациговско строително училище?

Да, изучавах 5 години специална строителна техника. За съжаление учебното заведение бе закрито. То е създадено през 1912 г. като дърводелско училище, а през 1928 г. става практическо училище по сградостроителство и столарство. В 1935 г. там завършва първият випуск каменоделци. Става строителен техникум през 1945 г., а доста по-късно е преобразувано в Професионална гимназия по строителство и архитектура. Закриването й прекъсна отколешната традиция да се обучават майстори строители, каквито бяхме всички ние тогава.

Тоест Вие сте можели да работите всичко в строителството - и жилищно, и промишлено строителство?

Да, на мен особено ми помогна това, че след казармата една година се квалифицирах в Брацигово. Работих и при изграждането на къщи. През 1957 г. заминах за бившата Чехословакия, където останах 5 години и половина. Идеята ми беше не само да се развивам професионално, но и да завърша строително инженерство. На обектите там обаче се работеше по 9 часа и ежедневната умора ми дойде вповече. Много от българите не издържаха на натоварването.

Все пак за този период поработих здраво в техните Заводски строежи. По едно време строяхме в една каменовъглена мина основно обекти над земята – складови площи, санитарни помещения и т.н. Участвах три години и в строителството на завод за пропан-бутан. В Чехословакия добиваха много въглища от открити рудници и после чрез тлеене произвеждаха газ.

Работата Ви извън България е била сериозна строителна школа.

Безспорно. След като се върнах от странство, работих 5 години край Пловдив в Комбината за цветни метали (КЦМ, сега „ХОЛДИНГ КЦМ 2000“ АД). Строителната ми история се повтори. От чешките заводи продължих в България, пак в т.нар. Заводски строежи.

Когато пристигнах в комбината, първата секция, цинковата, беше почти завършена. Работихме по доизграждането й. И след това, през 1964 г., изляхме първото олово, гледахме и се радвахме, защото знаехме, че това олово е с много голяма чистота и на английската борса се приемаше без никакви забележки. Не е пресилено да се каже, че по това време продукцията на КЦМ се познаваше поне на четири континента.

В Асеновград участвах в строителството на машиностроителния завод ЗММ, а в Пловдив – на завода за леки коли „Булгаралпин“. Здраво, с мерак работехме на автомобилния завод. Там останах около една година, довършихме голямата столова, магазини, помпени станции. За съжаление „Булгаралпин“ не можа да се утвърди тук и насочи бизнеса си в други страни. Като че ли все още не може да се развие стабилно и перспективно автомобилостроене в нашата страна.

После се включих в строителството на различни машиностроителни заводи – например мотокарния завод Пловдив, който е уникален и неговото производство се прочу навсякъде, постигна голям износ.

През 70-те години на миналия век имаше сериозен недостиг на тухли за нуждите на строителството. Край Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“, направихме завод за варо-пясъчни тухли, т.нар. силикатни тухли, в които няма глина. Но в страната те не можаха да се наложат, докато в Чехословакия, в Германия, в Полша масово се употребяваха - много гладки и хубави.

После дойде промяната и браншът се преквалифицира основно към жилищното строителство.

Нека да кажем няколко думи или малко повече за работата на строителния техник?

 В строителния процес ролята и мястото на техническия ръководител е съществено и много значимо. Защо? Той осъществява реализирането на проекта от „А“ до „Я“. Той организира, ръководи, отчита строителството. Отговаря за безопасността на хората, въобще от неговия труд зависи всичко на обекта. И не може да си позволи компромиси - следи всичко да се изпълнява както трябва.

Налагало ли се е като технически ръководител да хващате понякога и мистрията на обекта?

В последните години на обектите имахме специализирани бригади – мазачески, кофражистки, арматуристки, и те не само че работеха много добре, но и контролът върху дейността им беше реален. Тук ролята на строителния техник беше по-скоро да организира и да следи изпълнението на задачите. Самият той да бъде пряк изпълнител не е задължително. Но хубаво е той не само да знае, а и да може понякога да покаже.

Разкажете за професионалните Ви контакти с „Тирлин“ АД?

С компанията имам многогодишно партньорство – от 80-те години на миналия век до 2008 г. За този период „Тирлин“ АД изпълняваше повече промишлено строителство. Времето беше такова, че се полагаха основите на индустриализацията, машиностроенето на България.

Впрочем, след като работих и на заводите в Пловдив, и на летището в Граф Игнатиево, и отново в „Тирлин“ АД, май е време за почивка. Защото днес Вельо Велев е на 92 години!

Много се радвам да видя около себе си ветераните в тази зала на „Тирлин“. Да поговоря с колегите си, с които съм бил заедно и в летен пек, и в суровите зимни дни. Да видя край себе си председателя на УС на НКСВ инж. Виктор Шарков, дълбокоуважавания от пловдивската строителна гилдия инж. Саркис Гарабедян, председателя на ОП на КСБ – Пловдив, Пламен Иванов.

За мен е не само радост, но и гордост, че получих статуетка „Кольо Фичето“ на НКСВ. Нека Бог даде такова признание и почит всекиму. И още нещо, което ме ласкае, е, че КСБ обяви 2025 г. за Година на строителния техник. Никой не е забравен, нищо не е забравено.