Въвеждането на справедлива индексация за договорите за строителство е едно от основните направления, по които Камарата на строителите в България (КСБ) работи вече повече от 3 години. Благодарение на положените сериозни усилия от ръководството на Камарата през 2022 г. беше приета Методиката за изменение цената на договор за обществена поръчка в резултат от инфлация. КСБ продължи да работи за справедливото и обективно прилагане на индексацията, в резултат на което през 2025 г. бяха приети промени в Методиката. Инфлацията обаче засяга и договорите за строителство, реализиращи се с частни инвестиции, чиито брой е много голям. Позицията на КСБ, изразена от председателя на УС инж. Любомир Качамаков, е, че индексацията трябва да се отнася за всички договори за строителство и че справедливи механизми за индексация трябва да се включват и в договорите за строителство извън обществените поръчки. Вестник „Строител“ разкрива платформа по темата и ще публикува експертни мнения и добри практики в сферата. Започнахме с интервю с инж. Любомир Качамаков в предходен брой на изданието. Последваха коментари с Андреас Ибел, президент на Build Europe, Доменико Кампогранде, генерален директор на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и Марчин Валевски от Полската асоциация на предприемачите в строителството (PZFD) и преподавател във Варшавското училище по икономика. В настоящия брой Ви срещаме с Жан-Кристоф Репон, президент на Европейската конфедерация на строителите (EBC), председател на Френската конфедерация на малките компании в строителството (CAPEB).

Г-н Репон, в България строителният сектор в момента обсъжда как механизмите за индексация на цените могат да бъдат използвани в строителните договори с частни възложители. От гледна точка на малките и средни предприятия в сектора, както и от перспективата на инвеститорите в строителството защо това се превърна в толкова важна тема днес?

Механизмите за коригиране на цените се превърнаха в тема от съществено значение поради постоянната и непредсказуема променливост на разходите, особено по отношение на  материалите и енергията. Неотдавнашните кризи, като пандемията от COVID-19, войната в  Украйна, както и по-скорошните увеличения на цените на изкопаемите горива, показаха, че стабилността вече е рядкост.

За микропредприятията и малките и средни предприятия (МСП) възможността да коригират цените в такива ситуации е въпрос на оцеляване. МСП съставляват 99,9 % от сектора, от които 94 % са микропредприятия с по-малко от десет служители. Тези предприятия работят с много ограничени парични резерви и са силно зависими от договорните условия. Те не могат да поемат скокове в цените от порядъка на 30–80 %, наблюдавани при суровините, горивата и енергията. Макар частните договори да са важни, това е системен проблем, а справедливото разпределение на риска е от съществено значение, за да се гарантира, че строителите няма да фалират поради колебания, които са извън техния контрол.

Как в цяла Европа МСП в строителния сектор се справят в момента със силната нестабилност на разходите при дългосрочните проекти? Можете ли да споделите конкретни примери от френския пазар?

В цяла Европа микропредприятията и МСП са под значителен натиск и правят всичко възможно, за да се адаптират към силно нестабилната среда. Ограниченият им паричен поток и силната зависимост от сроковете за плащане, както и от договорните условия ги правят особено уязвими към внезапни увеличения на разходите. Те поемат част от тежестта, но неизбежно някои разходи трябва да бъдат прехвърлени и към инвеститорите. В страни като Франция строителите разчитат на клаузи за индексация, обвързани с официалните индекси на цените на материалите. Това пренасочва дискусията от несигурност и прогнози към обективни проверени данни и осигурява по-сигурна рамка за по-малките фирми.

Какви видове механизми за коригиране на цените се използват понастоящем на различните европейски пазари? Кои конкретни „добри практики“ или механизми са се доказали като ефективни?

Един ключов подход е използването на национални инструменти за наблюдение на цените. Добър пример е френската Observatoire des prix des matériaux (Център за анализи за цените на материалите), която осигурява прозрачност относно движението на разходите. Това позволява както на публичните, така и на частните клиенти да разберат по-добре реалните фактори, определящи разходите, възпира произволните увеличения на цените и подкрепя справедливите корекции. Въпреки това е необходим по-голям напредък по отношение на прозрачността, а организациите/центровете, разкриващи данни за цените на европейско равнище, биха могли да играят важна роля. Моделът за индексиране на договори при обществени поръчки в частност може да служи като мощен двигател за разпространението на такива добри практики, като определя стандарти за прозрачност и балансирано разпределение на риска на пазара.

Според Вашия опит как инвеститорите, строителите и клиентите могат да работят заедно, за да управляват тези рискове по балансиран начин? Има ли примери за успешно сътрудничество в други страни?

Всички участници във веригата на стойността носят отговорност и никоя страна не следва да понася изцяло разходите от кризи като настоящата. Рисковете трябва да се разпределят въз основа на това, което всяка страна може реалистично да контролира, което означава, че външните шокове в разходите не трябва да се поемат единствено от изпълнителите/строителите. Трябва да вземем предвид и структурата на пазара. Микропредприятията са в състояние да поемат шокове в по-голяма степен, тъй като оперират в среда с малко посредници, където имат реална възможност за преговори и пряка връзка с клиента. От друга страна организациите с много посредници са склонни да фиксират договорните условия и да прехвърлят по-голямата част от тежестта върху предприятията в долната част на веригата на стойността. Следователно балансираното сътрудничество зависи и от запазването на справедливи пазарни структури, ясни договорни клаузи, прозрачни данни и отворена комуникация. Опитът в областта на обществените поръчки показва, че структурираният диалог може значително да подобри доверието и стабилността на проектите, като същевременно гарантира, че по-малките фирми не са изложени на непропорционален риск.

Погледнато към България, какво бихте препоръчали като най-конструктивен път напред за сектора и как Европейската конфедерация на строителите може да допринесе за подкрепата на тази дискусия?

Европейската конфедерация на строителите може да подкрепи дебата, като споделя най-добри практики от цяла Европа и допринася за диалога относно справедливи рамки за микропредприятията и МСП, като например реформата на обществените поръчки в ЕС и застъпничеството за солидна рамка на ЕС за забавените плащания, която защитава ликвидността на МСП по време на ценови колебания. По време на предишната криза, предизвикана от войната в Украйна, ЕКС предприе инициативи на високо равнище, за да предупреди Европейската комисия и да предложи решения, и тази работа продължава, като предстоят и други инициативи.