Теодор Николов   Г-н Йовчев, отново искам да ви поздравя за невероятния спектакъл, който предложихте в зала „Арена Армеец”. Какво е усещането да бъдеш най-успелият български гимнастик?

Нищо не се е променило от 10 години насам. Никога не съм наблягал на това дали ще съм най-добрият гимнастик или не. Факт е, че България имаше нужда от титли в гимнастиката, и явно честта се падна на мен. Не е толкова важно как аз се чувствам, а какво ще правим оттук насетне за развитието на самата гимнастика.

Няма ли да ви липсва активната спортна кариера?

На този етап не. Влизам в залата, тренирам малко. Ще се опитам да пренасочвам адреналина, защото, ако трябва да сме честни, усещането, когато излезеш пред уреда, самата подготовка и чувството, че си решен да побеждаваш, със сигурност ще ми липсват. Публиката също.

Как се чувствате, след като президентът ви удостои с най-високото държавно отличие за заслуги - орден „Стара планина - I степен”?

Високо оценен. Това е нещо, което наистина има огромна стойност за мен.

Едно от забележителните ви постижения е участието на шест олимпиади. Какво ви костваше това и очаквали ли сте да го постигнете?

Шест олимпиади не са никак малко и мога само да се гордея. Това, което помня, е, че на първата олимпиада, на която се класирах, нямах планове за успех и ми беше по-лесно.

А сега накъде, какви са приоритетите ви?

Предстои Европейското по гимнастика в Москва, за което отборът ни се готви и ще вземе участие в състезанията за мъже и жени. Надявам се на едно добро класиране в този форум. След това пък домакинстваме на друго европейско.

Предполагам, става дума за Европейското първенство по гимнастика през 2014-а? Наистина ли ще се проведе в Пловдив?

Точно така. В момента сме доста притеснени, защото все още не сме под­пи­са­ли конкретен договор. Имаме взето домакинство, но на този етап нищо повече от това не може да се случи.

На какво ниво се намира българската спортна гимнастика спрямо останалите страни?

Това, което зависи от нас, от федерацията, ние го правим. Но всеки има своето участие. Треньорите също трябва да изпълняват добре своите задачи. Започваме нова програма по клубовете с по двама треньори, които да работят още по-интензивно с бъдещите гимнастици. За 2016 г. се надявам да имаме готов отбор от следващото поколение състезатели. Ако не да вървим напред, то поне да не изоставаме.

Разбираме, че навсякъде в момента е трудно и не можем отведнъж да изпреварим китайците, американците и руснаците. Това, което обаче можем да сторим, е да вървим възходящо. За мен, ако не успеем да класираме състезател за Олимпиадата, ще значи провал и че не се справяме добре.

А смятате ли, че имаме потенциала да класираме състезател за Олимпиадата?

Европейското през 2014 г. е квалификация за Олим­пийските игри и ако съумеем да класираме поне едно момче и едно момиче, значи сме успели в целите си.

Гимнастиката не е спорт, при който може да подготвиш състезател за олимпиада в рамките само на година или две. Ако го постигнем, значи сме направили много повече. Има 6 уреда за мъжете и 4 за жените. Работата е много и е обемна. За толкова кратък срок е много трудно.

Аз съм се развивал и съм давал резултати в течение на 15 години. Трябват много труд и постоянство, а и търпение.

Дори да не направим този гимнастик/гимнастичка, който да поеме точно по пътя на Йовчев, идеята е да се върви в правилната посока, да се търси масовост в този спорт.

А  има ли интерес към гимнастиката у нас? Как върви работата с подрастващите, със следващото поколение гимнастици?

Има доста сериозен наплив. След 18 ч. в зала „Раковски” има по над 200 деца. Даже понякога треньорските кадри не ни стигат, за да обгрижим всичките. На един треньор се падат по 20 деца, разбирате, че е невъзможно да се обърне нужното внимание на всяко едно от тях.

Какви са отношенията между федерацията и държавата?

Не сме имали никога проблеми с Министерството на физическото възпитание и спорта. Мога да кажа, че работим добре с държавата и сме в чудесни взаимоотношения. Все пак, имайки предвид и ситуацията в страната в момента, не можем да искаме чудеса.

Какво трябва да се направи, за да се подобрят условията за развитие на гимнастиката? Смятате ли, че има нужда от ремонт на базите и строеж на нови?

На първо място, трябва да се обновят базите. Вече започнахме – модернизирахме спортната зала „Раковски”. С помощта на правителството открихме наскоро зала и във Варна. Ако изградим такива в Пловдив, Благоевград и на други места в провинцията, тези центрове ще позволят на децата да тренират, на треньорите да работят. Ще има масовост, оттам ще дойде и качеството. Не може да тренираш с две деца и да очакваш точно те да са най-добрите в България.

Кой успех в кариерата си можете да определите като най-значим и ключов за самия вас?

За мен най-големият ми успех е това, което направихме в зала „Арена Армеец” на моя бенефис. Смятам, че успяхме да докоснем публиката. Българинът може да обича и разбира кое е хубавото. На трибуната той показа забележителни  емоции. Благодаря от сърце на страхотните хора, които дойдоха да ме подкрепят!