Федерер изпадна в криза

Прочетена: 28


Постиженията на Роджър Федерер са чудовищни, но в последните месеци рекордьорът по брой титли от Големия шлем изглежда по-земен отвсякога. След триумфа си в Мелбърн в началото на годината 28-годишният швейцарец записа три поредни ранни загуби в турнирите от серията „Мастърс”, а миналата седмица и още една – при това на турнир играчка, който преди няколко години Фед би спечелил на ходом. И ако клейсезонът върна увереността и шампионската аура на Рафаел Надал, то червените кортове в Рим и Ещорил съвсем извадиха на показ уязвимостта на Федерер в турнирите извън Големия шлем.
Срещу латвийския талант Ернестс Гулбис във втория кръг на състезанието във Вечния град Роджър бе бледа сянка на големия шампион Федерер и в трети пореден турнир от серията „Мастърс” не успя да премине третия кръг. Федерер, разбира се, вече е бил в подобна ситуация – в първата половина на 2008 г., когато швейцарецът изживяваше най-тежкия период в кариерата си, откакто стъпи на върха. Но тогава все пак Роджър неизменно стигаше поне до четвъртфиналната фаза на турнирите в Индиън Уелс, Маями и Рим, а и по това време мононуклеоза му създаваше проблеми. Тази година, след „Аустрелиън Оупън” Федерер страдаше от вирусна инфекция на белите дробове, но ако приемем, че тя, в комбинация с липсата на игрова практика, бе виновна за ранното отпадане в Индиън Уелс, то как да си обясним провалите в Маями, в Рим, където Роджър дори не успя да спечели мач на сингъл, и в последния турнир на швейцареца преди „Мастърс”-а в Мадрид – в Ещорил? Може би след толкова много години преследване на рекорди липсата на мотивация все пак се е промъкнала незабелязано в стаята на Федерер. Въп-росът е дали Роджър ще успее да извие ръцете на демотивацията, преди тя да намери вълшебната му ракета (онази, с която той играе в турнирите от Големия шлем) и с ехидна усмивка да я предаде на Марат Сафин.

Постиженията на Роджър Федерер са чудовищни, но в последните месеци рекордьорът по брой титли от Големия шлем изглежда по-земен отвсякога. След триумфа си в Мелбърн в началото на годината 28-годишният швейцарец записа три поредни ранни загуби в турнирите от серията „Мастърс”, а миналата седмица и още една – при това на турнир играчка, който преди няколко години Фед би спечелил на ходом. И ако клейсезонът върна увереността и шампионската аура на Рафаел Надал, то червените кортове в Рим и Ещорил съвсем извадиха на показ уязвимостта на Федерер в турнирите извън Големия шлем. Срещу латвийския талант Ернестс Гулбис във втория кръг на състезанието във Вечния град Роджър бе бледа сянка на големия шампион Федерер и в трети пореден турнир от серията „Мастърс” не успя да премине третия кръг. Федерер, разбира се, вече е бил в подобна ситуация – в първата половина на 2008 г., когато швейцарецът изживяваше най-тежкия период в кариерата си, откакто стъпи на върха. Но тогава все пак Роджър неизменно стигаше поне до четвъртфиналната фаза на турнирите в Индиън Уелс, Маями и Рим, а и по това време мононуклеоза му създаваше проблеми. Тази година, след „Аустрелиън Оупън” Федерер страдаше от вирусна инфекция на белите дробове, но ако приемем, че тя, в комбинация с липсата на игрова практика, бе виновна за ранното отпадане в Индиън Уелс, то как да си обясним провалите в Маями, в Рим, където Роджър дори не успя да спечели мач на сингъл, и в последния турнир на швейцареца преди „Мастърс”-а в Мадрид – в Ещорил? Може би след толкова много години преследване на рекорди липсата на мотивация все пак се е промъкнала незабелязано в стаята на Федерер. Въп-росът е дали Роджър ще успее да извие ръцете на демотивацията, преди тя да намери вълшебната му ракета (онази, с която той играе в турнирите от Големия шлем) и с ехидна усмивка да я предаде на Марат Сафин.


Сподели в социалните мрежи

Автор на 12.05.2010. Категория Спорт. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: