Теодор Николов Г-жо Дафовска, какво трябва да се направи, за да се подобрят условията за развитието на зимните спортове в страната и в частност на биатлона? Има ли нужда от обновяване на материалната база и изграждането на нови съоръжения? Разбира се, това е едно от основните неща, за да върви всеки един спорт напред. На този етап от няколко години се опитваме да работим в тази насока. Материалната база е много остаряла и това е една от причините, поради която клубовете на местно ниво не могат адекватно да развиват дейност и все по-малко деца да искат да спортуват. Какви са останалите предизвикателства, с които федерацията се среща? Останалото идва от факта, че почти нямаме кадри. Треньорите са ниско платени, а дори младите им колеги, които завършват Националната спортна академия „Васил Левски“, почти не остават да работят в тази професионална сфера. И оттам идва дефицит, който също се отразява негативно. Може ли да се каже, че липсват достатъчно инвестиции в този спорт? Скъпи са вложенията в зимните състезания и изискват постоянство – да се поддържа едно ниво. В последните няколко години имаше изоставане в това отношение. Единственото ново нещо, което успя да направи още председателят преди мен, бе базата в Банско – Центърът по биатлон. За съжаление обаче в най-скоро време няма да имаме вече право да провеждаме състезания там, защото предстои подновяване на лиценза, а състоянието на базата в момента няма да отговаря на международните изисквания и правила. За други центрове не може и да става въпрос. В Троян направихме стрелбище по европейски проект чрез Министерството на младежта и спорта. Там обаче пък остава да се довърши ролбанът, който, ако не се дооправи, става безсмислен целият труд до този момент. Какви са отношенията на федерацията с държавата? Силно се надявам най-вече на институциите да ни подкрепят при подновяването на тези центрове, за които ви разказах. Иначе с наши средства е много трудно и бавно, дори невъзможно. Надявам се, че ще имаме шанса да бъдем подпомогнати за още подобни проекти, защото нужда, а и идеи има. Преди Зимните олимпийски игри федерацията имаше недостиг от едни 90 000 лв. Проблемът се реши със смяната на министрите, с начина на работа, изчистихме недоразуменията в комуникацията. За съжаление в предолимпийската година в България имаше избори, което е един огромен минус, тъй като това усложни нещата. А как бихте коментирали представянето на нашите състезатели в Сочи? Не бе задоволително. Не мога да кажа, че очаквахме подобни ниски резултати. Имахме надежди за много по-добро класиране в края на спринта. Показахме добри бегови възможности, но не можахме да реализираме въобще стрелбата и всичко приключи с това. Олимпийският цикъл завърши и предстои отчетно-изборно общо събрание на федерацията. Не се притеснявам от евентуалните критики. В хода на сезона, а и по време на игрите състезателите често се оплакваха от лоши ски и че те са причината за слабите постижения. Направили сме всичко по силите си да им осигурим най-добрите ски. Но като отидеш при производителя, той иска класиране. Казахте, че има недостиг освен на треньорски кадри и на хора, заинтересувани от биатлона. В тази насока как протича работата с подрас­тващите? Има ли бъдеще този спорт у нас? Засега успяваме да поддържаме някакво ниво. Имаме и Б национален отбор, и целогодишна подготовка се провежда – не е прекъсната. Сега, след олимпийската година, ще трябва да направим равносметката, какво сме изработили, какво е направено и дали се налагат някакви промени в треньорските постове. Общовзето, нещата вървят към положението, в което бяхме преди 4 години – губим квоти за Световната купа и при мъжете, и при жените. Става сложно. А и все по-малко деца се насочват към биатлона. Какво ни предстои оттук нататък? Чакат ли ни други големи форуми за изява с участие на родните ни състезатели? Предстоят три световни купи до завършване на сезона, Световно младежко и юношеско първенство, което е в Америка. Много от държавите не пращат хора за него. Ние обаче направихме всичко възможно – Министерството на младежта и спорта осигури самолетни билети, които бяха страшно скъпи. Да очакваме ли България да започне да приема стартове в близкото бъдеще? Трябва да подготвим база по изискването на Международната федерация, за да кандидатстваме за лиценз, тъй като, както вече споменах, този в Банско изтича пред 2015 г. След това може да помис­лим за състезание. Засега не е много вероятно в близките години. Смятате ли, че големият ви успех от Нагано’98 може да бъде повторен от друга българка в бъдеще? Винаги ми е приятно да се връщам към този успех. Сега работя той да се повтори и се надявам наистина това да се случи. Колкото до този старт, наистина беше много трудно. В последната обиколка разбрах, че се боря за медал, и дадох всичко от себе си. Спомням си, че стартирах с преден номер и ми се наложи да изчакам финала на около 70 спортистки, за да мога да се зарадвам. Напрежението беше огромно, но след това радостта – неописуема.