„Свещена е земята, на която си стъпил, пътниче. Ние сме деца на планината, в чието красиво подножие е възникнало и се е развило родното ни село Белчин. Хълмът св. Спас приютява в пазвата си храма на великомъченица св. Петка. През вековете безброй човешки съдби са легнали в пластовете на околната поляна. Св. Петка закриля и нас, и паметта на предците ни. Смисълът на краткия земен живот е да служим на доброто – а това е божествено.”


Този надпис е първото нещо, което вижда всеки посетител на обновения комплекс в село Белчин. Въздействието, което носи, е сравнимо с величието и харизмата на най-големите и емблематични християнски храмове в страната – нещо, с което се отличава целият комплекс. Реставрацията на църквата започва през октомври 2006 г., когато президентът на „Главболгарстрой” АД инж. Симеон Пешов и синовете му Камен и Калин решават да дадат нов живот на старата църква в родното си село. Привлечен е голям и способен колектив от строители, художници, ктитори, резбари, изкуствоведи, архитекти, археолози, инженери и учени, които успяват максимално да запазят първообраза и останките на храма.
В последния си вид църквата е построена през XVII век върху основите на друг храм. Изхождайки от първите данни на изследователите, църквата е преминала през няколко етапа на изграждане и преизграждане. „Св. Петка” е еднокорабна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. В началото на XX век е изградено преддверието на храма.
Реконструкцията става с модерни материали, но технологията е автентична. Големите дървени греди все още ухаят на лак. Стъклата в рамките на прозорците са нови и модерни. Дървените пейки са покрити с автентични черджета. Каменният зид също е възстановен.
Входът на църквата е през голяма дървена порта, а първият етаж е разделен на две секции. Първата е импровизирано преддверие, над което е и вътрешната тераса. Там стените са дървени, а настилката е каменна мозайка. Около масивните колони са разположени две стойки, на които са положени иконите на св. Петка, Христос и Богородица. Тук е и мястото, откъдето може да бъдат закупени свещи, осветени икони, картички... През малък дървен праг, между един от свещниците и саксиите с красиви цветя, се стига в другото помещение. Тук са иконописите и големите изящни полилеи. Таванът е объл, като по средата на стаята, точно на нивото на лампите, минават две дървени греди. От двете страни са дървените столове, които са за около 15 човека.
По иконостаса личи чудесната работа както на реставраторите, така и на художниците и резбарите.
По дървените стълби нагоре се стига до третото помещение, което е като вътрешна тераса на втория етаж. Там е разположена иконната сбирка на храма. От красивите витрини греят образите на всички светии, а таванът и подът са от дърво. Улуците и водосточните тръби са нови, а оттичането на дъждовната вода е решено ефективно и дискретно.
Дворът е едно от най-забележителните неща около църквата „Св. Петка”. Не само защото денивелацията и особеностите на терена предполагат разгръщането на възможностите на строители, архитекти и изкуствоведи. Алеите и пътечките са от каменна мозайка. Стълбите също са от камък. Върху по-голямата част от двора се разпростира огромен зелен килим от свежа и добре поддържана трева. Има и млади дръвчета.
До камбанарията, която е отделена от основното тяло на църквата, се стига по каменна пътека. Денивелацията на терена предопределя интересния факт, че кота 0 на камбанарията съвпада с нивото на покрива на църквата. Това създава много красива визуална перспектива от към равнината. Долната част на малката постройка е каменен зид, а куполът е дървен.
Музейният комплекс
Църквата „Св. Петка” в Белчин е част от един доста по-мащабен комплекс, който ще става още по-значим и голям занапред. Това е предопределено от продължаващите разкопки на хълма над църквата. Там археолози изследват крепостта „Цари Мали град”, която е съществувала като укрепено селище от IV до края на VI век. Всички находки може да бъдат видени в етнографската къща музей, разположена непосредствено до църквата, в подножието на хълма. Къщата също е архитектурен паметник, напълно обновена и реставрирана. Извисява се на два етажа, като най-характерното за нея е красивата дървена тераса, до която се стига по голямо стълбище.
Експозицията вътре е разнообразна и следва битието на българите от онова време. За богатството й са се погрижили местни хора, които са дарили на музея много от експонатите.
Колкото и вестникарски редове да бъдат изписани с красиви и живописни описания на комплекса, колкото и вълнуващите разкази от уста на уста да говорят на хората за магията на това място, единственият начин то да бъде докоснато и почувствано, е да бъде посетено. Само на 50 км от София, в Самоковския балкан, се крие тази невъобразима и въздействаща картина, която напомня едно от най-съкровените дела на хората. Тя е паметник на големите дарители на нашето време, паметник на културата и историята, на вярата и добротата.