Вестник „Строител” е призван да следва предпочитанията на българските строители, да изповядва проблемите им, да бъде тяхна трибуна и да разказва интересните и предпочитани истории на строителното ни съвремие. Поради големия интерес от ваша страна на страниците ни да присъстват актуални лица от бранша, ние стартираме серия от срещи с тях, в които те ще ни разказват за фирмите си, за първите си стъпки в строителството и за всичко по-любопитно в тяхната кариера и професионално развитие

Колегите от бранша добре познават инж. Илиян Терзиев и марката „АТ Инженеринг”. Той ни разказа една красива приказка, написана с много труд, знания, търпение и последователност.
Началото
„Всичко започна в далечната 1956 година, когато съм се родил. След това нещата сами си дойдоха на мястото. Може би баща ми изигра съществена роля да се насоча към строителството. Завърших 8-и клас, когато той сподели, че строители винаги е имало и ще има. Кандидатствах и ме приеха в Строителния техникум „Христо Ботев”, започва разказа си инж. Терзиев. Той казва, че наученото в техникума, знанията и уменията, усвоени там, не би заменил за нито една от следващите си дипломи и квалификации.
„В далечните години малко след 1970 г. взаимоотношенията ученик-учител бяха съвсем други. Тогава нашите учители в техникума се обръщаха към нас, като ни казваха „колега”. Имахме уникални преподаватели, които ни учеха на много неща. Трябва да кажа съвсем отговорно и честно, че който е завършил техникум „Христо Ботев” в онези години, е излязъл половин инженер.
Военното училище и ГУСВ
Идва време бъдещият инж. Терзиев да реши къде да продължи образованието си. Приет е както във ВИАС, така и във Военното училище. Тогава отново се намесва баща му, когото той определя като властен и твърд човек. „Според него беше по-добре да си изкарам едновременно казармата и висшето образование. Записах се във Военното училище”, споделя управителят на „АТ Инженеринг”.
По думите му тогава от 180 човека във випуска, 80 са възпитаници на неговия техникум. Получената основа там се отразява и на следването на инж. Терзиев. „Мога да кажа, че почти не съм влагал сериозни усилия, за да завърша. Вече имах солидни умения и като чертане, и като начин на мислене и пресмятане.”
След завършването идва разпределение в София и младият строител постъпва в редиците на ГУСВ. Според него това остава много силна и добра школа за строителите – „Там няма начин да прескочиш стъпала в развитието си. До 1990 г., в тези 12 години и половина, които съм изкарал там, съм минал по всичките стъпала на строителния бизнес. Бил съм организатор, взводен командир, ръководител на 3-4 бригади, ръководител на обект, групов технически ръководител, ръководител на група обекти. Посрещнах 1990 г. като главен инженер на полка. Тогава започвахме метрото в София”. По това време ГУСВ получава най-трудните и тежки обекти. Строителите измислят девиза „С чук, тесла и пирон на голо поле да направиш кораб”. „Винаги нямаше материали. Имахме много ниско ниво на контингента – войската, която идваше и се сменяше на всеки 2 години. От тези момчета за кратко време правехме истински майстори”, разказва строителят.
„АТ Инженеринг”
Неусетно идва и времето, когато трябва да се гради капитализъм. Тогава инж. Терзиев, заедно с няколко свои приятели, решава да напусне ГУСВ. През 1990 г. заедно със своя колега Иван Ангелов създават „АТ Инженеринг”. През 1997 г. пътищата им се разделят и оттогава съдружник във фирмата е Георги Пенев – голям приятел, кум и съученик от военното училище.
„Вече 20 години градим капитализъм. В началото беше трудно, годините бяха такива. Правехме предимно малки обекти, къщурки, ремонти и т.н. През 1994 г. започна бумът в строителството. Тогава бяха годините на полусенчестия бизнес. Много от нещата не се получаваха винаги и по нормалния начин, беше си хаос. В тези времена аз имах късмета да спечеля няколко сериозни партньори. Един от тях е „Мото пфое”. Направили сме им над 6-7 сервиза. След това започнахме работа и с „Бриколаж”. От общо 11 пуснати магазина, от копка до ключ съм работил на 9 от тях, а на останалите съм направил разширения. Това са големи фирми, които са ни възлагали тези задачи и бавно и славно са ни помагали. Впоследствие започнахме по-сериозно да излизаме на пазара и хората видяха, че се занимаваме с големи обекти”, обясни инж. Терзиев.
През 1995-1996 г. е бумът на изнасянето на строителни работници за Германия. Тогава инж. Терзиев вижда, че големите фирми там имат структурата на главни изпълнители, които координират действията и ръководят работата на обекта, но тя се осъществява от подизпълнители. Структурата на „АТ Инженеринг” е решена малко по-различно – „Ние искахме да бъдем хем главен изпълнител като ръководител на обекта, хем главен изпълнител, който поема, да речем, 50-60% от обемите на работа. Като имаш един обект, можеш да се справиш сам. Ние обаче сме имали години, в които сме предавали между 8 и 15 обекта. Във фирмата нямаме звено, което не работи, единствено не изпълняваме окачени фасади, защото те са си строго профилирани. Нямаме обаче и структура, която да поеме цялата работа на фирмата, но в това няма и смисъл. Имаме възможност да поемаме голяма част от строителното изпълнение и там, където някой от нашите изпълнители се забави или се издъни, ние можем да подпрем с наши собствени сили. В годините на бума на строителството сме стигали до 500-600 човека, постоянно назначени при нас.”
Като приоритет за бъдещето на компанията нейните ръководители виждат своеобразната смяна на поколенията. „За нас най-ценното нещо са хората във фирмата, всичко друго се купува и подменя. Имаме служители, които са на работа при нас от 15-20 години. Взел съм ги току-що завършили ВИАС и в момента те заемат високи позиции във фирмата. Надявам се скоро с тяхна помощ ние да се пооттеглим и те да поемат щафетата”, разкрива инж. Терзиев.
Малко за фирмите
фантоми и ролята на КСБ
В края на разговора обсъждаме последствията от кризата и това, че тя някак си е успяла да отсее реалните и читавите фирми в бранша. Правим и отклонение за фирмите фантоми и борбата срещу тях.
„На едно от поредните си събирания с колегите от КСБ обсъждахме идеята, че трябва да създадем полиция, която да гони строителните фирми фантоми. Тези фирми обаче най-често работят с някои от нас. Защо да създаваме полиция, която да дебне нас, къде е ролята на Камарата? Ако не искаме да ги има, ние трябва да почнем да ги гоним. Във вестник „Строител” четох много интересна статия, в която се казва, че имаме добри закони, но няма кой да ги спазва.
По време на процедурите за някой обществен търг никой не си прави труда да проверява фирмите, да погледне в регистъра и да им види възможностите. Камарата беше създадена точно заради това, да може инвеститорът да получи адекватна информация за всяка фирма. Сега сключват сделки със съмнителни фирми и после вият като линейки. Ами няма как да стане. Не трябва да правим компромиси, защото това бие по авторитета и на дружеството, и на бранша. Това обаче не е пречка за фирмите еднодневки, тях за имидж на строителите не ги е грижа. Какво им пука, нали вземат парите, и довиждане”, смята инж. Терзиев.
Според него несериозна е и историята с неплащането на членския внос от някои фирми. „Просто е несериозно да се оправдават, че са забравили, че са пропуснали срока или че някой служител носи тази отговорност. Смешна история! Все едно да си шофьор, но да забравиш да си платиш и да си вземеш книжката...