„Строителството е осъществена детска мечта. Детството ми е свързано с живот на село, където с голямо любопитство наблюдавах майсторите дюлгери, които редяха тухла по тухла и ред по ред в новите къщи. А най-интересно ми беше, когато правеха покривите, разполагайки голям брой греди под различен ъгъл. Накрая на върха слагаха дървен кръст и оттам баш майсторът известяваше на висок глас на цялото село, че е завършил градежът на къщата. Може би оттогава у мен се зароди интересът към строителната професия”

Инж. Кольо Колев за водата и бетона

Най-интересното в периода преди приватизацията беше, че почти всички значими обекти се контролираха от правителствени наблюдатели, наричаха ги още пълномощници. И оперативките протичаха доста колоритно, защото по отношение на каквото и да било не се приемаше отговор „не, не може да стане”, всичко трябваше да „може”. По този повод се сещам за една случка. През онези години постоянно имаше недостиг на строителни материали, защото се строеше много и с бързи темпове. В един такъв момент моят директор Великов пише факс до пълномощника на правителството за конкретен обект на ТЕЦ „Марица-изток”. В писмото се казва: „Другарю, информирам ви, че от всички компоненти, от които се прави бетонът, имам само вода”. И получава отговор: „Другарю Великов, щом имате само вода, измийте си предприятието.” И наистина, в ония години като че ли други бяха приоритетите. Искаха се все повече и повече обеми, което се постигаше с много работа...

Така инж. Кольо Колев, председател на Областното представителство в Стара Загора, се връща в спомените. И разказва, че получава средното си образование в Строителния техникум в града, който сега е Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер” и по онова време се е славел като втория след софийския – „Христо Ботев”, който е най-сериозната институция за изграждане на средни строителни кадри.
След това е приет във ВИАС – днес Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), където учи „Промишлено и гражданско строителство”. Завършва висшето училище през 1978 г. и е разпределен на работа в родния си град. „За щастие разпределението съвпадна с моето желание и се радвах да се прибера в Стара Загора”, обяснява инж. Колев. Тогава постъпва на работа в едно от най-големите предприятия в страната преди 1989 г. - Заводостроителния комбинат, специализиран в сглобяемото строителство, което в този период е поставено на много добра нормативна база у нас. Заводът работи и сега, но под името ЗСК „Боруй” АД, а инж. Колев остава в него от 1978 г. до ден днешен въпреки коренните промени, които настъпват през годините. Предприятието запазва своя основен предмет на дейност, но с изменена структура на собствеността. То вече е изцяло частно, има множество акционери, но основните са няколко. Председателят на Областното представителство на КСБ в града на липите участва като акционер с дял от около 5,6% и е изпълнителен директор на дружеството.
Той отбелязва, че е имал интересен път дотук
и разказва как е започ-
нал работа като млад инженер от най-ниското стъпало в предприятието - в Отдела по контрол на качеството. Спомня си, че първото нещо, което му се случва, когато за първи път влиза в завода, е връчването на куп албуми и каталози. Започва да се учи как да разпознава отделните елементи от чертежите, впечатлен е от по-старите си колеги, които умеят веднага да се ориентират кое какво е от сигнатурата. С усмивка си спомня как с времето разучава какво значи ОКП, КЕП76 и подобни – все сигнатури от албумите, по които се работи. „Изглежда, ръководството видя у мен потенциал, защото постепенно започна да ми предлага по-висока позиция – началник на смяна, началник на цех, заместник-директор по производството, производствен директор, така до заместник генерален директор. Накрая се явявам в позицията на изпълнителен директор”, връща се назад в професионалния си път инж. Кольо Колев.
Спомня си интересни проекти, по които е работил,
и добавя, че от неговото предприятие са излезли като конструкции милиони, милиони кубици сглобяеми стоманобетонни съоръжения. „Почти няма крупни промишлени обекти в страната, за които да не са използвани сглобяемите конструкции на ЗСК-Стара Загора, и за мен винаги е било голямо предизвикателство да работя по мащабни проекти като АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ 1,2 и 3 на „Марица-изток”, заводите за тежко машиностроене в Радомир и Русе, КЦМ-Пловдив, ДЗУ-Стара Загора и много други”, допълва той.
Уточнява, че за АЕЦ „Козлодуй” са били произведени уникални по рода си подови конструкции, които тогава се проектират и изпълняват за първи път - втори не е имало. Те представляват подови елементи с носимоспособност 45 т на кв. м, което ги прави устойчиви на огромно натоварване. Налага се да бъдат толкова издръжливи заради тежестта на машините, които се монтират върху тях. „И всичко това беше проектирано и изпълнено от българи – те направиха предварително напрегнати подови панели с отклонени въжета за напрягане”, казва с гордост инж. Колев, който участва в проекта като производствен ръководител и по това време заема поста заместник-директор по производството. Тогава за първи път в нашата страна се внедряват и други нови съоръжения. Едно от тях е скелетно панелна безгредова напрегната система, по която са изпълнени десетки жилищни и обществени сгради с височина до 16 етажа. С нея са изградени всички корпуси на Тракийския университет и ДЗУ-Стара Загора.
За периода след 1989 г.
инж. Колев си спомня, че с изменението на икономическата среда главната промяна е в това, че всички с изненада разбират колко по-трудно е да работиш в условия, в които сам си осигуряваш заетост, отколкото да работиш, когато държавата има грижата да ти намира работа.
Разказва, че в процеса на приватизация Заводостроителният комбинат успява да запази основните производствени мощности, независимо че се налага да свие доста от активите. Сега предприятието работи по инженерни инфраструктурни проекти, има активно участие в АМ „Тракия”, готви се и за автомагистрала „Марица”. Изпълнител е на много от сглобяемите големи търговски обекти. Според инж. Колев сглобяемият стоманобетон възвръща своята популярност, тъй като има обекти, които не могат да се изпълнят по друг начин. „Мисля, че идва ренесансът на този вид строителство и не съжалявам, че почти целият ми съзнателен, активен трудов живот е свързан с това предприятие, напротив, гордея се”, смята той. Казва, че има две любими занимания, когато му остава свободно време. Едното е да гледа по тв канал „Дискавъри” неповторимите строителни постижения по света, а другото е лично да се занимава със строително-ремонтни работи вкъщи и на вилата, което му доставя огромно удоволствие.
Инж. Колев разказва и за своето семейство: „Съпругата ми също е строителен инженер, но двамата ни сина не последваха нашия път, за което, разбира се, аз много съжалявам. Големият ми син е текстилен инженер, а малкият следва стопански мениджмънт в Париж. Но сега имам нова надежда, защото ми се роди внучка, която още на прощъпалника се насочи към бояджийската четка и дюлгерския метър. Пък и тепърва предстои да дойдат другите внуци. Бъдещето е пред тях.”