Един от съзидателите на съвременната пътна инфраструктура в България, а по-конкретно в Родопите, е инж. Албен Родопманов. Роденият в Смолян строител записва след изпит техникума по строителство и архитектура в града, където баща му е учител и един от основателите му. Това е и семейната връзка със строителството. „Повечето родопчани са били или са дюлгери”, споделя инж. Родопманов. В паралелка е по строителство и архитектура. Естествено продължение на образованието му е постъпването в тогавашния Висш институт по архитектура и строителство в специалността „Транспортно строителство”. „Това стана случайно. Първото ми желание беше „Архитектура”, но 25 стотни не ми достигнаха, за да съм сега архитект, а не строителен инженер, но не съжалявам”, обяснява родопският дюлгер.
Неговият талант е забелязан и още на втората година започва да работи с преподаватели от университета, на които и до днес е благодарен за знанията и опита. Сред тях са професорите Минев, Иванчев, Топуров, Трифонов, Гутева и други. „Имена, с които беше удоволствие да се работи и да се учим от тях”, добавя инж. Родопманов. Завършва университета през 1985 г.
Още на следващата година започва работа в „Пътни строежи – Пловдив”. Професионалната му кариера тръгва от най-ниското стъпало, като постепенно се изкачва - помощник технически ръководител, технически ръководител, ръководител група. Израства до главен инженер на автомагистрала „Тракия” в участъка от 132+000 до 167+500 между Пловдив и село Плодовитово. След това напуска „Пътни строежи - Пловдив”. Записва второ висше образование в Стопанската академия „Димитър А. Ценов”, Свищов, специалност „Стопанско управление”.
През 1999 г. е начело на Областното пътно управление в Смолян, а година по-късно е назначен за изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Пътища”. От 2003 г. отново е в частния сектор в областта на пътното дело до момента.
Първата си фирма инж. Албен Родоп-манов регистрира веднага щом влиза в сила Указ 56 от януари 1989 г., позволяващ частната дейност в страната. Нарекъл едноличната си фирма „Арко”- съкращение от „армирани конструкции”. През този етап освен със строителство на пътища той се занимава и с проектиране и изграждане на конструкции и мостове. Работи основно на територията на област Смолян.
Към днешна дата е управител на „Виастройинженеринг” ООД. Член е на Управителния съвет на Камарата на строителите в България и областен председател за Смолян. Председател е и на Контролния съвет на Българската браншова камара „Пътища”. Също така е член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на Управителния съвет на Сдружението на пътните инженери и консултанти.
„Някои хора казват, че ниското строителство било леко. Напротив. Строителството на всеки следващ метър път е различен от предходния. Това е както поради теренните и геоложките условия, така и във връзка с нормативните и функционалните изисквания към конкретния път. Работата в такава среда с висока степен на неопределеност е свързана с повече рискове и вземане на решения за кратко време. От друга страна, все по-високите стандарти, отнасящи се към повишаване безопасността на движение по пътищата, изискват нов подход както при планирането и проектирането, така и към тяхното изграждане. В това се състои уникалността на този тип строежи.”
„Всеки път, когато пътувам в чужбина, наблюдавам и се уча от това, което правят колегите в другите страни. Не знам дали това е професионално изкривяване, но с гордост казвам, че вече по нищо не отстъпваме на тяхната работа. Строителните ни инженери и мениджъри са добри, а оборудването вече е на високо ниво”, споделя инж. Родопманов. Той често излиза извън България и вижда развитието на пътната инфраструктура в другите държави.
Споделя, че трудно се справяме по време на кризата. Все пак се оцелява с цената на много жертви. С болка отбелязва, че забавянето на разплащанията от страна на държавата и общините води до такова и от страна на строителните фирми към служители, доставчици, контрагенти. Това създава допълнително напрежение в сектора. „Но съм благодарен на колектива, който разбира тежката ситуацията, и заедно с тях вървим напред”, заявява инж. Родопманов.
Към младите колеги се обръща с призива да работят с уважение към занаята, да търсят проекти и да ги осъществяват. „Ако им идва, разбира се, отвътре, защото не всеки може да бъде пътен строител”, казва той. Плюсовете в този сектор според него са, че оставяш трайна следа след себе си в поколенията, възпитаване на дисциплина, на уважение първо към себе си, после към хората. Обаче като всяка човешка дейност има и своите минуси. А това са, че работата е на открито, свързана с много пътувания. „Лишени сме често от семейството”, допълва той.
„Планината. По всяко време. Там разбираш кой си и къде ти е мястото – ако искаш”. Родопският дюлгер обича да кара ски.
За него пътят е нещо, което свързва. Чисто професионално си пожелава да види, ако може и да участва в строителството на по-добра връзка на Смолян с централната част на страната.
Мечтае си дори това да не е магистрала, поне да е път с такива характеристики, по който може спокойно да се пътува и да се стига за нормално време. В програмата 2020 на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев се говори за изграждането точно на такава инфраструктура, но за жалост Смолян не е в тези приоритети. „Това би бил хубав край на моята кариера”, заявява инж. Родопманов. А в неговата биография са написани пътните участъци между Пловдив и с. Плодовитово, Кресна-Градешница-Струмяни от път Е-79, връзката с Република Гърция от Рудозем до връх Еледже и др.
На своите колеги пожелава по-спокойна работа, да не се отказват и да помнят, че всичко е преходно. „Един баща бил на смъртен одър и единственото, което завещал на двамата си синове, бил един шкаф с две чекмеджета. Той им заръчал, когато са много зле, да отворят едното, а когато са в разцвет, другото. Когато положението станало много тежко, синовете си спомнили заръката. Отворили първото чекмедже и там на едно листче пишело: „Това ще мине.” И наистина нещата се подобрили. Тогава те се сетили за второто чекмедже. Когато го отворили, там отново имало листче с надпис „И това ще мине”, разказва за довиждане инж. Албен Родопманов.