Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Димов, в края на октомври Областното представителство (ОП) на КСБ във Варна връчи за 19-и път годишните си призове от конкурса за строителство „Златен отвес 2020“. „Ай Ви Сейлингс“ ООД спечели голямата награда за изграждането на жилищна сграда с подземни гаражи в София на ул. „Антим I”. Какво е усещането да получите такова високо отличие?

Чувството е невероятно. Компанията за втори път печели отличието, първият път беше през 2017 г. През тази година участвахме в конкурса със сграда в София. Обектът е изцяло наша инвестиция. Ние като компания сме се концентрирали в изграждането на т.нар. бутикови сгради. Разбира се, такива има много на пазара, някои от които са изключително скъпи, но ние наблягаме най-вече на качеството. Такава е визията ни. Истината е, че влагам сърце и душа във всяка една сграда, която строим. Строителството на една сграда е химичен процес за мен. И дори и да не изненадаме света, винаги може да се направят неща, които да са иновативни и интересни. От друга страна, всяка щипка сол е от значение, защото винаги има опасност да „пресолиш ястието“, например да дадеш много пари, а крайният резултат да е лош. Най-важното в целия строителен процес е да сложиш покрай правилното количество сол и всички подправки, така че крайният продукт да е красив и качествен. Това е и целта, която съм поставил пред „Ай Ви Сейлингс“ ООД – да строим с мисъл и грижа за този, който ще ползва сградата.

За да се постигне подобен резултат, има три основни фактора. Първият е да има желание от страна на инвеститора. Второто много важно нещо е да се намери подходящ архитект и дизайнер, с когото още в началото комуникацията да върви добре. Има случаи, в които инвеститорите безкрайно се доверяват на архитектите си и на дизайнерите и накрая получават нещо, от което не са доволни. Другият вариант е по-масов – инвеститорът казва, че знае всичко, и превръща архитекта в чертожник. Личното ми мнение е, че няма инвеститори, които са толкова компетентни, че да могат да визуализират целия обект в главата си. Обикновено в резултат на това нещата се правят по два пъти. Отговорно мога да заявя, че във всички проекти на нашата компания има създадена химия между нас и дизайнерите. На трето място е това, с което се гордея най-много – вниманието, което обръщаме на детайлите. Винаги се стремим да вложим правилните съставки и пропорции, както и перфектно изпълнение.

През тази година „Ай Ви Сейлингс“ ООД отбелязва 20‑ата си годишнина. Как ще я отпразнувате?

Да, наистина през юни тази годината станахме на 20. Бяхме решили да организираме голямо тържество, което щеше да се проведе в Банско и на него щяха да присъстват всички наши служители и семействата им. За съжаление сме в епидемична обстановка, която не позволява провеждането на подобен род мащабни събития, така че се наложи да отложим празненствата с една година. Ще видим как ще изглеждат нещата догодина, надявам се животът да се нормализира и да успеем да отпразнуваме подобаващо нашия юбилей.

Разкажете ни малко повече за ръководената от Вас компания.

Компанията изначално е създадена с две основни сфери на дейност – търговия на строителни материали и строителство. Във времето се развихме доста добре. През 2008 г. постигнахме 34 млн. лв. оборот. Преди 3 г. решихме да разделим дейностите с партньора ми. Откровено мога да кажа, че „Ай Ви Сейлингс“ ООД има потенциала да бъде сред големите компании в бранша, но преценихме, че това няма да е нашата посока на развитие. В момента сме средна фирма по финансови показатели. Съсредоточили сме работата си в две направления. Първото е строителство по възлагане. Имаме инвеститори, с които сме изградили добро партньорство през годините, и изпълняваме техни обекти. Второто ни направление е инвестиционно строителство, с обекти, които финансираме и изграждаме сами. „Ай Ви Сейлингс“ ООД има централен офис във Варна, а от една година и в София. Няма как да не отбележа, че имаме много добър екип.

Освен отличената сграда какви други обекти реализирате в момента?

Проектът, с който много се гордея и вярвам, че заслужава да спечели отличие, е сграда със смесено предназначение, която се намира в историческия център на Варна – между Римските терми и морето, в непосредствена близост до новия вход на яхтеното пристанище. Най-интересното в обекта е, че включва реставрирана историческа част от недвижима културна ценност, построена в средата на XIX век, служила основно като склад за морска и каменна сол.

Явно това е моя съдба – да работя по обекти, паметници на културата. Складовете при пристанището са трети такъв обект за мен. Истината е, че подобен тип проекти са ми много интересни. Във Варна вече втора година работим и по друг исторически обект. За съжаление е изключително трудно да се изпълняват подобен тип проекти, защото бюрокрацията е безумна. Нещата се случват изключително бавно. Документи, които ние входираме, се разглеждат с месеци. А поради тежестта на всевъзможни процедури стартът на един такъв обект и реализацията му отнемат години.

Законовата база е остаряла, а генерално няма желание и нагласа да се променят нещата по отношение на администрацията, която работи в тази сфера. Ако искате, го напишете, но аз ще го кажа - в момента нормативната уредба, уреждаща материята, е създадена да храни една група от хора. Това е причината те да не искат тя да се промени. За да бъда безкрайно ясен – ако от Вас зависи да направите нещо, което ще Ви навреди лично, Вие никога няма да вземете подобно решение, нали?

Темата е необятна. Твърдя, че съм запознат в детайли с процеса и знам как е конструирано законодателството и къде са заложени основните проблеми. На мнение съм, че КСБ трябва да излезе с предложение как да се облекчи процесът. Предлагам да се създаде работна група, която да се занимае с проблемите, свързани с процедурите при строителния процес за обекти, паметници на културата в страната, като съм готов да участвам в нея и да работя активно за постигане на поставените цели.

Сигурен съм, че в началото администрацията ще ни връща, няма да ни приема, ще ни дават обещания, които няма да изпълняват, но ние ще продължаваме да се борим. Аз не съм от хората, които се отказват лесно. Ако имаме дори минимален успех в следващите години, това ще бъде много добре за целия бранш. Важното е да се започне отнякъде.

Обектът, за който разказахте, ли е най-трудният, който изпълнявате?

Не мога да кажа дали е най-трудният, понеже работя по още няколко такива проекта и съм свикнал с препятствията и трудностите. Приемам нещата спокойно. Но е факт, че може би най-трудните обекти в строителството са тези, които касаят паметниците на културата. В самото им реновиране или строителство няма нищо трудно, но са нужни законодателни и административни промени. Защо например не се цифровизира процесът? Ще е много хубаво, ако всичко премине онлайн, така нещата ще са много по-прозрачни.

Каква беше 2020 г. за компанията? Повлия ли пандемията COVID-19 на „Ай Ви Сейлингс“ ООД?

Разбира се, че повлия. За 2020 г. обемите ни ще бъдат 60 - 70% спрямо миналата година, което си е много сериозен спад. Наложи се и персоналът ни да бъде намален наполовина. Това е реалността. Можехме да направим много повече, но инвеститорите се отдръпнаха. Истината е, че всички трябва да се готвим за това, което тепърва предстои. Убеден съм и вярвам, че всички проекти, които бяха спрени, в един момент ще бъдат отново на дневен ред и на строителните фирми ще е трудно да намерят толкова бързо работна ръка. Аз имам притеснения за следващата година точно в тази посока с наши проекти, които се отложиха и забавиха. Всички очакват, че ще започнат догодина през март. Но ако заради кризата ти си намалил структурата на фирмата си двойно, можеш ли да я увеличиш четворно изведнъж? Аз казвам откровено, че с миналогодишната структура на фирмата щеше да ни е трудно да изпълним тези обекти, които предстоят, а тази година се наложи заради пандемията да я намаля два пъти. Как се очаква нещата да се случат догодина? Ето това е тема, по която не само фирмите, но и Камарата трябва да помисли.

Казахте Камарата, Вие сте член на УС. Какви още трябва да бъдат приоритетите на браншовата организация през 2021 г.?

Като член на УС на КСБ аз имам две основни виждания, които многократно съм споделял до момента. Ще изчакам подходящ момент, когато заседанието е присъствено, и отново ще повдигна темата за идейността в Камарата. Ще обясня какво имам предвид. Сега Камарата е насочила своите усилия предимно към глобалните интереси на бранша, като например промените в законодателството, което не е лошо. Въпросите, които се поставят, в никакъв случай не са маловажни. Но според мен трябва едновременно с това да се насочат усилия и по един друг път – от долу нагоре. Да си оправим къщичката отдолу, а успоредно с това да си вървят и по-големите политики, като промени в Закона за устройство на територията, заседания и срещи с министерства, участие в конференции и други.

Ще дам конкретен пример. Камарата имаше инициатива за премахване на една клауза в договорите с възложители. Става дума главно за проекти по европейски програми - ако на възложителя не му бъде преведена дадена сума, той не се разплаща с фирмата изпълнител, независимо че има сключен договор и че строителят е изпълнил своите задължения. Беше взето решение да се борим с това. В същото време обаче някои главни изпълнители продължават да включват такава клауза в договорите си с подизпълнителите. И в редица случаи се получава така, че когато възложителят не изплати на главния изпълнител необходимите средства, той съответно не се разплаща с подизпълнителите. Това е сериозен проблем, с който много колеги се сблъскват. Хубаво е КСБ да го постави на дневен ред. Мисля, че като Камара можем вътрешно да го решим, става въпрос за правила, които помежду си трябва да приемем. Второто направление, по което според мен КСБ трябва активно да работи, е свързано с проблема с липсата на квалифициран персонал. Има недостиг не само на работници, но и на технически персонал. Камарата си има дружество – „Строителна квалификация“ ЕАД, то е една чудесна форма на помощ към фирмите членове. Аз например записах двама свои служители, защото на толкова имахме право на безплатно обучение. Мисля, че КСБ трябва да отдели необходимите средства, така че всичко, което прави „Строителна квалификация“ ЕАД, да е безплатно за членовете на Камарата. Аз знам, че това би създало проблем, защото изведнъж ще станем конкуренция на всички обучителни центрове, които са създадени в страната, но ние трябва да защитаваме собствените си интереси.

И само ще маркирам още нещо свързно с темата за идейността – Камарата трябва да генерира повече идеи за това как да се управляват средствата, с които разполага. Както каза и председателят инж. Терзиев – много е трудно да се намери решение. Така е, но с нужната отговорност трябва да се работи и по тази тема. Използвам трибуната на вестника, за да повдигна тези теми, и съм готов да ги дискутираме с колегите.

Четете ли в. „Строител“? Как оценявате ролята и значението на изданието?

На първо място искам да заявя, че аз винаги твърдо съм подкрепял вестник „Строител“. Ролята на изданието е много голяма. Няма как браншовата ни организация да няма своя трибуна. Функцията на вестника е точно такава. Смятам, че в. „Строител“ е нещо положително за целия сектор. Аз не виждам кое друго издание може така да помага на бранша освен нашият вестник. Да занимаваме външни медии с оперативни въпроси на Камарата не е нормално. Още веднъж ще кажа, че нашата главна трибуна трябва да е вестник „Строител“. Изразът „муха и политик се убиват с вестник“ не е случаен. Ако решенията на проблемите се инициират и се канализират институционално от Камарата и тя, заедно с вестника като представител на четвъртата власт вървят ръка за ръка, тогава има много по-голяма вероятност целите, които си поставяме, да се реализират успешно.