Инж. Иван Моллов, изп. директор на „Райкомерс Конструкшън“, член на ИБ и УС на КСБ: Гордеем се с всеки един обект от 30-годишната ни история

Инж. Моллов, приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ за получената престижна награда на ОП София „Най-добър строител“ в категория „Големи предприятия“. Как приемате това отличие от колегите Ви?

Благодаря Ви! Този приз е важно признание за целия екип на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД не само като оценка за знанията, уменията и опита ни, но и за старанието ни за цялостното развитие на сектора. Удовлетворен съм от свършената работа дотук и съм сигурен, че все така всички заедно ще градим европейски облик и ще се грижим жизнената среда в страната ни да става все по-добра.

Каква беше 2021 г. за компанията, кои бяха основните обекти, по реализацията на които работихте? Кое бихте посочили като най-голям успех?

Изминалата година беше динамична и в условия на пандемия все така нетрадиционна както за нас, така и в световен мащаб. 2021 г. беше успешна по няколко основни направления. Чисто в работен план стартирахме няколко големи инфраструктурни проекта, като реконструкцията и доизграждането на ВиК мрежите в Русе, в Бяла Слатина и Ямбол, завършихме реконструкцията и разширението на вътрешна водопроводна и канализационна мрежа на Елхово, но може би най-големият успех е, че съумяхме и се надявам и занапред да имаме този резултат – да опазим хората си здрави и дееспособни. Като постижение бих отбелязал и че в тази обстановка на галопираща инфлация и лавинообразно покачване на разходите както на домакинствата, така и на работодателите, съчетано с хроничен вече недостиг на кадри в строителния сектор, успяхме да мотивираме сплотения ни екип, а също така и да привлечем нови попълнения във връзка с нарасналите ни нужди.

Какви мерки предприехте за справяне с COVID-19 кризата?

Това е също един от успехите, които отчитам за голямо постижение – справянето (досега) със сериозната кризисна ситуация, пред която бяхме изправени всички вследствие разпространението на COVID-19. Не зная дали други са били по-добри, но фактите към момента говорят, че „Райкомерс“ се справи изключително добре с извънредната обстановка в страната до момента.

Успяхме почти мигновено да преминем в дистанционен режим на работа (където това е възможно), осигурихме и осигуряваме в максимална степен разпространението на актуална и достоверна информация до всички. Въведохме и спазваме стриктно задължителните и препоръчителните противоепидемични мерки, набавяме необходимите лични и колективни предпазни средства. Ограничаваме преките контакти и пресичането на човекопотоците, същевременно успяваме да минимизираме сътресенията, породени в резултат на тези ограничителни мерки, и продължаваме да изпълняваме възложените дейности без съществено отражение в производителността. По този начин и на този етап успяваме да създадем една достатъчно защитена работна среда и да ограничим до минимум разпространението на вируса сред нас.

Независимо че всички сме наясно с неблагоприятното отражение на тези ограничения върху колективния дух и самосъзнание, парадоксалното е, че именно преминаването ни през това предизвикателство доказа наличието на сплотен екип и даже го затвърди. В момента подготвяме реакция за тежък сценарий и план за действие при отсъствие на повече от 50% от персонала относно дейностите, които не могат да бъдат изпълнявани дистанционно, предвид изключително високата заболеваемост в страната и ежедневното й повишаване. Надявам се никога да не се налага да бъде прилаган и използван такъв план за действие, но за мен, за нас, за „Райкомерс“ предварителната подготовка винаги води до успех.

2021 г. беше специална за „Райкомерс Конструкшън”, празнувахте 30-годишнината на фирмата. Разкажете ни малко повече за историята и как се промени компанията в годините?

Да, през лятото на 2021-ва отбелязахме рождения ден в присъствието на служителите си и техните семейства по доста нетрадиционен начин с 12-часова програма и уникално шоу. Беше една невероятна и - сигурен съм - незабравима емоция за цялото ни вече голямо семейство! Гордеем се с историята си и факта, че в далечната 1991 г. „Райкомерс Конструкшън“ стартира като малък семеен бизнес с екип от седем човека, един „Щил“ (ъглошлайф) за рязане на водопроводни тръби и огромно количество ентусиазъм и любов към професията, които са основната задвижваща сила и до днес.

Много неща се промениха, защото в „Райкомерс Конструкшън“ работят хора, това е жив организъм, който се развива ежедневно. Имаме повече опит, увеличи се съществено нашият ресурс и потенциал, въведохме нови, по-ефективни технологии и производствени практики, раждат се и се реализират все повече новаторски идеи.

По-важното за мен обаче е какво не се промени! Независимо от значителното увеличение на числеността ни (над 350 служители днес) не се промениха близките, честни и откровени „семейни“ отношения в нашата компания, заедно сме като едно цяло и в тежките, и в радостните моменти. Не се промени и отношението ни към работата – правим правилните неща правилно, свършваме си работата качествено и в договорения срок и се гордеем с всеки един обект от 30-годишната ни история!

В началото на новата година какви са плановете и целите, които си поставяте?

Предвид продължаващата пандемична обстановка и повишението на цените и разходите основният ни приоритет ще бъде да задоволим потребностите на служителите си – да им осигурим безопасна среда и условия за работа, да имат постоянна заетост, да поддържаме мотивацията им на високо ниво. За нас човешкият капитал е най-важното, което притежаваме, и ежедневната грижа за служителите ни е част от нашата мисия, а не просто някакво клише.

Естествено вторият ни приоритет ще бъде да завършим успешно и в срок обектите си, като повишаването на цените на материалите и неритмичността в доставките им усложняват неимоверно задачата.

Как се отразява повишаването на цените на суровините и материалите на работата Ви? Какви са другите предизвикателства, с които се сблъсквате?

ВиК инфраструктурата е почти изцяло държавна или общинска собственост и те са основният ни възложител. Същото се отнася и за проектите по оперативните програми и предстоящото изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Трябва да се вземат навреме мерки пред опасността от провал на европейските програми, защото в крайна сметка потърпевши ще са българските граждани, които няма да получат така нужното благоустройство във всички сфери на обществения живот.

Проблемът е сериозен, защото договорите са сключвани след дълги тръжни процедури, когато цените са били много по-различни и предвидимият риск за изпълнителите е бил в съвсем друг порядък. Ниският индекс на инфлация и икономически стабилният пазар в целия Европейски съюз в последното десетилетие са причина в договорите за строителство да не се включват клаузи, запазващи икономическия баланс между възложителя и изпълнителя, независимо че както българското, така и европейското законодателство предвиждат такива възможности. Тоест намираме се в ситуация, в която резките и непредвидими пазарни колебания съществено нарушават икономическия интерес на една от страните, което води до неустойчив модел, а в някои случаи и до невъзможност за изпълнение на поетите договорни ангажименти.

Необходима е спешна методика за коригиране на цените на вече сключени договори, защото към момента в резултат само на поскъпването на ВиК материалите средно с 35% общата стойност на договорите следва да се увеличи с 18 - 20%. В другите сектори на строителството ситуацията е дори по-тежка, а предвид огромния общ обем на изпълняваните договори за целия строителен бранш ще е невъзможно да понесе подобен финансов товар. Всички трябва да си даваме сметка, че евентуалните фалити на строителни фирми ще повлекат и такива от други сектори – доставчици на материали, транспортни компании, фирми, изпълняващи обслужващи и съпътстващи дейности, и т.н. Необходимо е, разбира се, да се изработи и решение в средносрочен план, тъй като увеличените цени на материалите все още не отчитат неимоверното поскъпване на енергоизточниците и това тепърва предстои.

Вие сте член на ИБ и УС на КСБ. Какви трябва да бъдат основните приоритети на Камарата през 2022 г.?

През 2022 г. предстои КСБ да отбележи 15-годишен юбилей и като браншова организация с дългогодишна история тя неизменно следва политика в защита интересите на българските строителни фирми, утвърждаване, развитие и регулация на бранша. Несъмнено обаче 2022 г. поставя конкретни приоритети по отношение на крайно належащите законодателни изменения, водеща роля в прехода към дигитализация, реализация на интегрирани концепции за развитие, обезпечаване на човешкия капитал и осигуряване на устойчива заетост. Основна задача за КСБ ще бъде и защита и утвърждаване авторитета на българските строители. Трябва да променим този негативен имидж, който абсолютно безпочвено се създаде в общественото пространство. Ние винаги сме били и ще бъдем най-големите радетели за това да има ясни и прозрачни правила, да има адекватна и ефективно работеща нормативна уредба и законова рамка, да има стройна система за контрол и ясно разпределение на отговорностите. Трябва всички да разберем, че ръцете на строителите, на тези 200 000 човека, ангажирани в бранша, са ръце, които изграждат, строят и се грижат да имаме една модерна, удобна и чиста среда и са мръсни само поради естеството на тежкия физически труд, който полагат ежедневно! Недопустимо и безотговорно е с лека ръка да се омаскарява цял един бранш с вековна история и традиции! Това ще бъде в основата на медийната ни политика, но това ще бъде и главният мотиватор в стремежа ни за осигуряване на ефективна саморегулация в бранша.

Не на последно място, отново в защита на интереса на българските строители, но и на обществото като цяло, неотложна задача е осигуряване на справедлив механизъм за регулиране и запазване на икономическия баланс в съответствие с инфлационните процеси и пазарните колебания на суровини и материали, разходите за труд, електроенергия и горива. Ускореният преход към дигитализация би могъл да бъде решение на този въпрос в дългосрочен план, както и основен двигател в развитието на конкурентоспособността на българските строителни фирми.

Как оценявате изпълнението на ОП „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 - 2020“) и има ли риск от нереализиране на проекти и загуба на средства?

Според мен реално има такава опасност и ако не се предприемат незабавни мерки, това ще стане факт. Към днешна дата разплатените средства по „ОПОС 2014 - 2020“ са малко под 50%, а навлизаме във втората от трите години след края на програмния период, в които все още е допустимо извършването на разходи. Не мисля, че има смисъл да коментираме причините да сме в това състояние, по-тревожното е, че ако спешно не се намери механизъм и ресурс за индексация както на договорите в изпълнение, така и на тези, чиято реализация предстои, голяма част от проектите просто няма да се случат. Проектната документация е разработена преди 4 - 5 години (а за някои още в предишния програмен период, какъвто е случаят със Смолян), към този момент са остойностени и определени бюджетните рамки, а днес реалността е друга. Вероятно изпълнението на някои от проектите може да се фазира и прехвърли в настоящия програмен период 2021 – 2027 г., което ще е загуба от няколкостотин милиона. По-опасно е, ако не се постигнат минималните цели и параметри по цялостното изпълнение на оперативната програма, което вече може да доведе до загуба на общия ресурс и необходимост от възстановяване на усвоените вече евросредства. Ако се реализира вторият сценарий, което аз искрено се надявам да не се случи, то поради управленска недалновидност и недостатъчна политическа воля да се осигурят допълнително няколко десетки милиона, както и законосъобразен механизъм за дофинансиране, можем да загубим почти 3 милиарда лева. Което ще е истинска трагедия на фона на състоянието на ВиК мрежите в страната, на огромните загуби на вода, на големия брой градски канализации, които се изливат без никакво пречистване в реките, и не на последно място – на фона на огромната нужда от средства за справяне със здравната и икономическа криза, предизвикана от вируса COVID-19.

Нужни ли са промени в законодателството, касаещо ВиК сектора?

Всъщност е необходим закон за ВиК, тъй като такъв в момента няма и реално в последните 15 - 20 г. секторът се ръководи основно от Закона за водите, Закона за регулиране на ВиК услугите и Закона за устройство на територията. И трите нормативни акта са многократно изменяни и допълвани, в някои случаи без нужното съгласуване между тях, което води до неясноти по прилагането им. Необходим е нов закон, който да даде еднозначна основа и перспектива за развитие на сектора въобще, който ще отчита и съдейства за реализацията на дългосрочните политики за реформи и който ще даде възможност за предвидимост, интегрирано планиране и развитие на ВиК отрасъла.

Каква подкрепа от страна на държавата е нужна за водния сектор?

В България ВиК системите и съоръженията са силно амортизирани и загубите на воден ресурс са над 60%. Покритието с услуги по отвеждане и пречистване на отпадни води е далеч от желаното и не отговаря на законовите изисквания. В резултат на това отрасълът се нуждае от значителни дългосрочни инвестиции. В този смисъл държавата трябва да набави необходимия ресурс, но също така и устойчив механизъм за неговото осигуряване през следващите 10 - 20 г.

От първостепенна важност е да се реализира водната реформа, започнала през 2014 г., както и да се търси по-голяма ефективност на инвестициите в дългосрочен аспект, за да има предвидимост и възможност за устойчиво планиране в сектора. Това от своя страна ще доведе до стабилност, възможност за развитие и увеличение на капацитета както на водната инфраструктура, така и на цялата икономика на страната. Не на последно място всички ние ще се радваме на чиста и здравословна среда и ще защитим разумното използване на ограничените, жизнено необходими водни ресурси.            

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ за 2022 г.?

Да бъдат здрави - както те, така и семействата им, да бъдат заобиколени само от положителна енергия и да вървят с ентусиазъм през настоящата година!