„Песента”… Защото следващите редове не разказват обикновена история за обикновен човек. А на „Балканския” – защото за нашия герой строителството винаги преследва висините. В живота и в планината.
И след като заглавието е разтълкувано, всякакво друго представяне е излишно. Пред в. „Строител”
инж. Калин Балкански говори за своята строителна кариера, житейска философия и любов към музиката...

Той завършва строителен техникум в Плевен със специалност водно строителство, но против волята си. Интересите на Калин Балкански тогава са в друга сфера на науката – радиоинженерството. „Баща ми е стар строител. Той е бил ръководител на бригадата, която е положила първата и последната кофа бетон на язовир „Искър”. Той там имаше тежката дума”, спомня си строителят.
В тези години инж. Балкански е изявен спортист и ходи на много състезания. На турнир в София се запознава с курсанти от Военното училище. Така съдбата отрежда следващата стъпка в образованието му – днешното Висше строително училище „Любен Каравелов”. В продължение на двадесет години инж. Балкански работи в строителни войски. Както много свои колеги, той определя школата на ГУСВ като неповторима. „Това е школа и за строителни работници, и за ръководни кадри. Най-тежките и най-екстремните обекти винаги се възлагаха на нас. С много работа и малко нови технологии успявахме да се справим. Научихме се да работим”, спомня си той.
Идва началото на демокрацията – повратен момент за много строители. Тогава инж. Балкански се разболява и излиза в принудителна почивка. Той я оползотворява в размисли. Следващият ход в кариерата му е добре преценен – навлизане в частния сектор. Така през декември 1990 г. се ражда неговата компания, която първоначално носи името „Иберис”. Девет години по-късно е преименувана на познатата марка „Балкански 2000” ООД. „Кипеше строителство и работа имаше. Въпросът беше да ти повярват, че можеш. В тези години думата корупция все още беше немислимо понятие. И цените бяха горе-долу ясни и нямаше аномалии като днешните. Започнаха да навлизат и частните инвеститори. Така тръгнахме и ние – с голямо желание, гъвкаво управление и отговорност”, спомня си строителят.
„Построихме много сгради в България. Работихме 10 години и на германска територия. Там изпълнихме над 40 обекта. Сблъскахме се с нови технологии, нови изисквания и нова философия. Обектът се прави веднъж, както трябва, с точно определени пари. Всичко друго означава излишни финанси, време и непрофесионализъм. И сега се стараем да се учим, за да сме в крак с времето”, споделя Балкански.
В портфолиото на фирмата личат няколко интересни обекта. На първо място това е основен ремонт и доизграждане на Полиграфическия комбинат в София. Там строителството е много сложно, тъй като се съобразява с геометрията на поточните линии и особеностите на технологията. Други обекти, с които инж. Балкански с право може да се гордее, са няколко автосервиза и бизнес центърът, много жилищни блокове и еднофамилни къщи на територията на цялата страна. Също така от ръцете на строителите от „Балкански 2000” са направени няколко луксозни хотела по Българското Черноморие.
Специалистът е горд баща на три дъщери. Надява се някой ден те да поемат бизнеса му. Обещава си обаче да не ги притиска и да остави избора в техните ръце.
„Балкански 2000” вече е име, което говори само за себе си. Компанията ще я има и занапред”, сигурен е той.

Спорт + музика = строителен инженер

Ако сега някой ме попита каква професия бих избрал като младеж, със сигурност нямаше да се откажа от строителството. Просто най-много разбирам от него. Строителството е трудна професия, защото сградите ни се обитават от много хора, а грешките ни се виждат от всеки.
Иначе от малък обичам музиката. Който пее, зло не мисли. Не знам дали имам талант, но пея за удоволствие и се старая да се развивам и в тази посока. Музиката е страхотно нещо. В песните се изразходват толкова емоции и енергия, както в спорта. Той също винаги е бил моя страст.

На другата сутрин - кофраж няма

Правим един хотел на Слънчев бряг. Строителната площадка е на площ около 2 дка. След дълъг работен ден довършихме кофража. Стъмни се и легнахме да си почиваме. Ставаме на другата сутрин - кофража го няма. Една седмица труд отиде на вятъра след тежка буря. Реагирахме бързо и приключихме в срок. Оттогава този случай е обица на ухото ми, тъй като в строителството куриози и изненади дебнат на всеки ъгъл.

Всяка регулация от държавен или общински орган създава условия за корупция

Аз обичам да общувам с колегите си. Преди 20 години ситуацията в бранша беше различна – удари под пояса, липса на диалог и колективно мислене. Не познавахме маниера на частния бизнес. Идеята за създаване на браншова организация дойде естествено и от самото начало работих за това.
Правехме семинари и срещи, за да се опознаем. Сблъсквахме се с трудности, но не се отказахме. Създадохме областни структури. Аз лично оглавих първото ОП на КСБ в София, което винаги е било най-голямото. Бил съм в Управителния и в Контролния съвет на Камарата. Трудните моменти минаха – вече сме утвърдена организация с ясни цели, идеи и правомощия. Винаги ще има, разбира се, неща за доизглаждане. Имаме свой силен орган, какъвто е вестник „Строител”. Вече съм спокоен и удовлетворен, че моята борба беше успешна.
Въпросът днес е да следваме примера на Европа, където браншовите организации са още по-силни и значими. Част от функциите на държавната администрация могат да се делегират на нас. Защото всяка регулация от държавен и общински орган създава условия за корупция. Ние познаваме бранша отвътре. Имаме експертност, независимост и отговорност. Веднъж КСБ дава сертификат или удостоверение на дадена фирма въз основа на представени й документи. Защо трябва същата процедура да се изпълнява и от администрацията? Така дублираме функциите, харчим излишни пари и време.