Дончо Барбалов, зам.-кмет на Столичната община по „Финанси и здравеопазване“ и вр.и.д. по „Транспорт и градска мобилност“: Много е важно държавата да намери механизъм да помогне финансово на общините за индексацията

Г-н Барбалов, какво е изпълнението на бюджета на Столичната община (СО) за 2022 г.? Какъв е анализът Ви в сравнение с постигнатите резултати по финансовата рамка за 2021 г.?

Първо искам да акцентирам на една много добра новина от последните дни. Международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (S&P Global Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на София – BBB със стабилна прогноза. Сред основанията на S&P за това решение са устойчивите икономически показатели на Столичната община, които са по-високи от средните за страната, добрата ликвидност, диверсифицираната местна икономика и ниската безработица, както и спазваната от екипа на кмета на СО финансова дисциплина. Стабилният дългосрочен кредитен рейтинг на София е базата, на която общината има възможност да получава добри финансови условия при кредитиране на големи инфраструктурни проекти, необходими за развитието на града. Въпреки трудните времена, в които живеем и в икономически, и в политически, и в международен план, рейтингът беше потвърден. Това е добра оценка за дейността на икономическия екип на СО.

По отношение на анализа за бюджета – в момента работим по предварителни данни за изпълнението на финансовата рамка за миналата година. Те показват, че в сравнение с 2021 г. през 2022 г. имаме по-добри приходи. При данъците постъпленията са със 7,7 млн. лв. повече, а при неданъчните приходи увеличението е 46,9 млн. лв. Усвоените собствени средства по капиталовата програма са 99,4 млн. лв., или 88%. Най-ниски са показателите при усвояването на заемите – 23%, следвани от европейските средства – 63%.

По райони изпълнението на капиталовата програма за 2022 г. е сравнително добро. Най-висок процент за разходване на средства по проектите има в районите „Нови Искър“, „Младост“ и „Оборище“ (100%), следвани от „Овча купел“ (99%), „Панчарево“ и „Надежда“ (96%). Най-ниски стойности отчитаме в район „Средец“ (26%).

Бихте ли представили данните, с които разполагате към момента за 2022 г., по различните направления от данъчните и неданъчните приходи?

Като цяло изпълнението на приходната част на финансовата рамка за изминалата година е 95%. При актуализиран бюджет от над 2 млрд. лв. са реализирани 1,9 млрд. лв. приходи от различни източници. Ако съберем всички видове постъпления, при данъчните приходи можем да отчетем общо 459 млн. лв., които са влезли в бюджета, или изпълнението е 98%. При налога за „Недвижими имоти“ то е 100%, а при данък „МПС“ – 99%. Изпълнението на Данъка при придобиване на имущества по възмезден начин също е 99%. Има известно отстъпление от планираното за 2022 г. при патентния данък при таксиметровите превози, където бяха заложени 5,5 млн. лв., а са постъпили 2,6 млн. лв. Но нека не забравяме, че през 2022 г. имаше помощ от страна на държавата към таксиметровите шофьори. Те плащаха 300 лв., а останалите средства, нужни за достигане на ценовите нива, гласувани от Столичния общински съвет (СОС), се поемаха от държавата. Но те не постъпват под формата на данък, а като трансфер от държавата.

Регистрираме добро изпълнение на туристическия данък. През 2022 г. имаме ръст – при планирани 1,8 млн. лв. сме постигнали 2 млн. лв. За предходната 2021 г. от този налог са постъпили 1,3 млн. лв. Това е показателно за дейността на туристическия бранш.

При неданъчните приходи развитието при приходите от дивиденти е доста интересно. Традиционно през последните години СОС освобождаваше общинските дружества от заплащане на дивиденти. През 2022 г. обаче имахме две по-значителни постъпления – от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – София, което пък е получило дивидент от „Софийска вода“ АД и от „УСБАЛ по онкология“ ЕАД – средствата по тази линия са насочени към инвестиции в общинското здравеопазване. Общо за 2022 г. СО е получила от дивиденти 12,4 млн. лв.

По-високи са приходите ни от продажби. След годините в условията на пандемия от COVID-19 вече имаме възстановяване на продажбите, които се осъществяват от Столичната общинска агенция по приватизация. От този източник имаме 23,9 млн. лв. постъпления за 2022 г., докато през 2021 г. те са били 9 млн. лв.

Как работи СО в условията на липсващ държавен и общински бюджет? Къде са „тесните места“ за администрацията?

Затрудненията ни са свързани с планирането и изпълнението на нови дейности. На практика преходният нормативен акт за удължаване на действието на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. до приемането на новата финансова рамка урежда добре как да се процедира. Обектите, които вече са започнати от Столичната община, ще продължат да се изпълняват. Това са проекти, които са били заложени в капиталовата програма на СО за 2022 г. и за тях има избран изпълнител, който да работи до края на годината. Има и обекти, които обаче не са достигнали до реализация, но са важни за София и искаме по тях също да се работи през 2023 г. Затова Столичният общински съвет одобри списък с допълнителни проекти, които ще бъдат изпълнявани т.г. Те ще се финансират от държавната субсидия за 2023 г., която засега е в размера от 2022 г. и от преходните остатъци от предходните години. Така че от процедурна гледна точка изпълнението на нови проекти е затруднено и ще се натрупа забавяне в реализирането им.

Вече имаме подготвен вариант на общинския бюджет за 2023 г., в който обаче има някои неясноти. При липсата на приета финансова рамка на държавата за т.г. ние не можем да сме сигурни какви средства ще получим за делегираните държавни дейности, за капиталови субсидии през 2023 г. Работим на база на информацията от края на 2022 г. и имаме готовност в кратки срокове след приемане на държавния бюджет да представим на обществеността проект на финансовата рамка на Столичната община за тази година.

Какъв е броят на строителните разрешения в София за 2022 г.?

Като цяло тенденцията за миналата година е добра. По-голямата част от строителните книжа се издават от районните администрации. През 2022 г. 24-те района на Столичната община са издали общо 2007 разрешения за строеж. От Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО са одобрили 330 строителни книжа.

Как планирате да се развиват през 2023 г. ресорите, за които отговаряте – „Финанси и здравеопазване“ и „Транспорт и градска мобилност“?

В сферата на финансите нещата вървят добре. Известно е, че в транспортния сектор наскоро постигнахме изключително важна договорка със социалните партньори за компенсирането на работещите в системата на градския транспорт заради инфлацията. След като постигнахме разбирателство със синдикатите и Столичният общински съвет гласува споразумение, предстои то да бъде подписано. За обществения транспорт в София се грижат повече от 7500 души. Възнагражденията им ще бъдат повишени два пъти – от 1 март със 150 лв. и от 1 септември с още 150 лв. Според направените разчети, за да се реализират тези увеличения, трябва да се осигурят допълнително 32 млн. лв., неслучайно промяната ще става на етапи. Средствата ще са от бюджета на общината, като има и вариант те да дойдат от държавната субсидия. Тя ще се повиши, след като държавата промени начина, по който субсидира различните категории пътници.

Положителната тенденция при цените на природния газ и на електроенергията през първите месеци на 2023 г. дава отражение на развитието на транспортния сектор. От друга страна предстои пускането на т.нар. довеждащ градски транспорт, има решение на Столичния общински съвет. Благодарим на обществените и инициативните комитети на районите, които активно се включват в дискусиите за маршрутите на довеждащия транспорт и всичко, което е свързано с тази услуга.

През 2023 г. предстои доставка на нови трамваи. Това е важно, защото миналата година СОС прие Наредба за нискоемисионните зони в София, която трябва да влезе в сила в края на настоящата. Мотрисите са доста скъпи и разчитаме на европейски средства за тази инвестиция.

В сектор „Здравеопазване“ работим по инвестиционната програма, която ще включи доста процедури за ремонти на обекти и доставка на медицинско оборудване. На този етап поради липса на общински бюджет не можем да подсигурим по-висок размер на средствата за здравеопазване. Болниците работят активно. След отмяна на ограниченията заради пандемията имаше отлив на пациенти, но това отминава.

Предвиждаме да запазим всички програми за скрининг и превенция, които се финансират от Столичната община. Гласувани са средства за ин витро програмата ни, по която вече има повече от 30 родени деца. Като цяло парите в сектора никога не достигат и ситуацията откъм финансиране отново ще бъде тежка.

Надявам се да продължим да прилагаме и някои новости в здравните заведения. На две ДКЦ-та бяха инсталирани фотоволтаици на покрива. В Първа градска болница предстои да се поставят такива съоръжения. Резултатите от използването на соларни системи оправдават първоначалните ни очаквания. Определено има ползи, защото тези обекти са големи консуматори на електричество.

СОС прие решение, което позволява общината да прави индексация на строителните договори с до 15%. Разполага ли СО с финансов ресурс това да се случи? И кога във времето реално може да стане?

След решението на Столичния общински съвет беше разработена процедура, по която да може да се прави индексацията. Отговорност е на всеки един възложител да прецени доколко е обоснована евентуалната промяна на строителните договори. За разлика от държавните приходи при нас постъпленията не се влияят от инфлацията. Ние нямаме значително увеличение на приходите. Неслучайно по време на 36-ото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България местните власти поставиха въпроса, че е необходимо администрациите да бъдат подпомогнати финансово от страна на държавата, за да се случи процесът на индексация. Трябва да се водят подобни разговори между институциите и общините, защото допълнителните средства, нужни за корекция на договорите, никак не са малки. И то при промяна от 15%, което не е максимално възможното и достатъчното увеличение. Не сме правили проучване колко пари ще са необходими на Столичната община. Всеки изпълнител представя информация пред възложителя и ще трябва да успее да защити своето искане. Ние създадохме комисия, която да преглежда исканията за индексация и да съветва възложителите доколко са обективни подадените искания.

При оперативните програми средствата за индексация ще дойдат от спестявания. Но за общинските проекти трябва да се помисли сериозно. Много е важно държавата да намери механизъм да помогне финансово на общините за индексацията. В противен случай може да се наложи преразглеждане на строителните обекти за 2023 г. и фокусиране върху по-малък брой.

На последното заседание на СОС беше одобрен доклад за разпределяне на средства от преходните остатъци за 2021 г. и 2022 г. Какъв е общият размер на парите, които ще бъдат инвестирани? Какви групи проекти ще се реализират?

Това, което направихме в различните направления, е анализ кои от обектите ни са в напреднал стадий на готовност да започне изпълнението им. Това са проекти, които не са включени в бюджет 2022 г. Обектите са от различни групи – строителство на сгради на детски градини, основни ремонти на трамваен релсов път, обновяване на социална инфраструктура, ремонт на улици, придобиване на програмни продукти, нужни за дейността на СО, и лицензи към тях, осигуряване на оборудване и др.

Средствата, които ще бъдат разпределени, възлизат на 27,3 млн. лв. Не можем да кажем дали това ще е крайната сума, тъй като към момента работим с данните от 2022 г.

Следите ли в. „Строител” и какво е Вашето мнение за изданието на КСБ?

Чета редовно печатното издание, както и новините и публикациите в интернет сайта. Материалите са много интересни и покриват различни теми. От медията човек научава неща, които може да пропусне в забързаното си ежедневие. Споделяте актуалната и всяка важна информация, свързана със строителния бранш. Поздравления на екипа на в. „Строител“ за изключително професионалната му работа.