Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ: Идеята за плавателен канал между Русе и Варна влезе в дневния ред на Европейския парламент

Г-н Радев, на 9 май Европейският съюз отбеляза Деня на Европа. Какви са темите на дневен ред пред ЕС и кои са предизвикателствата, пред които Съюзът е изправен?

През последните години сме свидетели на много предизвикателства, заради които дори бих казал, че ЕС преминава през екзистенциална криза – мигрантските вълни, Брекзит, COVID пандемията, бързото навлизане на изкуствения интелект, но към настоящия момент несъмнено най-голямото предизвикателство си остава руската военна агресия срещу Украйна. Тя предизвика сериозни сътресения на световната политическа сцена и в глобалната архитектура за сигурност, включително и в киберпространството. Тъкмо свалихме защитните маски и над континента надвисна сянката на войната, която отприщи редица вторични проблеми – наложи се ЕС да предприеме спешни мерки, за да спре енергийната си зависимост от Москва, за да овладее растящата инфлация и икономическия спад, а също и загубата на доверие в способност­та на политиката да взима решения.

Предизвикателствата често водят до поляризация в обществото – политическа, икономическа и дори културна, но не бива да спираме да гледаме към бъдещето през призмата на солидарността. Именно на нея дължим предимствата, които дават отворените пазари, свързаните финансови системи, свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора в ЕС. За да се чува гласът на Европа на световно ниво, единствената алтернатива е държавите членки заедно да търсят изход от големите проблеми. От тази гледна точка 9 май е чудесна възможност да си припомняме, че обединението, създадено в името на мира, и днес е най-доброто решение на кризите. То е шанс в условията на глобална конкуренция и редица предизвикателства с общи усилия да защитаваме демократичния модел, ценностите, които ни свързват, и най-вече нашите граждани.

На съвместна пресконференция с колегата си евродепутат Андрей Новаков обявихте, че дългогодишната идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна е влязла в дневния ред на Европейския парламент като част от стартиралата процедура за промени в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Какво предвижда проектът и какви средства ще са необходими за реализирането му?

За самото предложение, което внесохме с колегите Андрей Новаков и Радан Кънев, не са необходими детайли. В него се посочва единствено, че бъдещият вътрешен воден път би свързвал градовете Русе, Разград, Шумен, Провадия, Девня и Варна. За всички е ясно, че проектът за реализацията на тази дългогодишна идея е достатъчно стар, за да бъде нещо повече от една добра основа. Подробностите относно трасето, размера и стойността на плавателния канал изискват нови задълбочени експертни оценки, анализи и разчети. Даваме си сметка, че за проект от подобни мащаби са необходими солидни разходи, и тъкмо затова полагаме усилия да му дадем шанс, като осигурим възможност за строителството да се ползва и европейско финансиране. Както се казва в един добре познат стар анекдот: „Щом искаш да спечелиш, поне си пусни фиша.” Метафорично казано, ние направихме точно това – пуснахме „фиша” на България.

Дали предложението ще бъде включено в окончателния стратегически документ за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа, ще стане ясно до края на тази година. Дали изобщо България ще се възползва, зависи от активността и волята на съответните държавни институции. За мен е важно страната ни да не пропуска възможности. Радвам се, че тази позиция се споделя и от останалите български евродепутати, защото предложението за канала Русе – Варна беше подкрепено от колегите от всички политически семейства в ЕП.

Проектът влезе в дневния ред на Европарламента, допуснат сред транспортните приоритети на ЕС измежду стотици други предложения. Това означава, че има европейска добавена стойност, стратегическо значение и потенциал да генерира реални ползи – за съкращаване на времето за товарните превози от и към Черно море, за напояване в Добруджа, за други стопански нужди, а също и за развитие на туризма в региона.

Програмен период 2021-2027 г. отива към средата си, а програмите още не са стартирали. Как това ще се отрази на изпълнението им?

Докато нямаме постоянно правителство с ясни приоритети и отговорности, не мисля, че може да има съществен напредък. Вместо сериозни политики се правят тънки сметки, които няма как да генерират конструктивни решения и резултати. Крайно време е да се задвижи локомотивът, но уви, всичката пара отива в свирката и си оставаме на опашката на Европа.

Когато в бюджета липсват пари за капиталови разходи, европейските проекти и програми са възможност за инвестиции, от които гражданите и бизнесът не бива да бъдат лишавани. Затова се надявам в новия парламент да се постигне разумен компромис и да излезем от задънената улица. Виждате, че ПП ГЕРБ прави всичко възможно, за да има диалог и да се постигне съгласие по политики и реформи, така необходими за стабилизирането и икономическото развитие на страната.

Все още реално не се реализират и проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Ще успее ли страната ни да се възползва от европейската подкрепа по НПВУ? Какво трябва да се направи?

И в този случай всичко се свежда до съставяне на постоянно правителство, възобновяване на законодателния процес и реализиране на разумна и балансирана управленска програма. Само така можем да изпълним ангажиментите, които сме поели, и в крайна сметка да отговорим на спешната необходимост от реформи и инвестиции. От приемането на нужните законодателни промени и формирането на кабинет зависят и перспективите за присъединяването ни към Шенген и еврозоната.

И понеже ме питахте за плавателния канал Русе – Варна, нека отбележа, че докато у нас мнозина гледат с ирония на идеята, Румъния вече работи по проект, който да направи Букурещ пристанищен град. За изграждането на воден път от река Дунав до румънската столица ще се ползват и средства от плана за възстановяване и устойчивост на страната, а нашият план, оставен от кабинета „Борисов 3” почти напълно готов и съгласуван, беше няколкократно редактиран и в крайна сметка не знам дали България ще успее да усвои и половината от всички 12 млрд. лв., които би могла да получи.

В края на април заедно с евродепутати, кметове и експерти от България и Румъния отправихте съвместен призив двете държави да бъдат присъединени към шенгенското пространство възможно най-скоро. Кога според Вас е реалистичният срок това да стане?

С Румъния работим това да се случи още до края на годината. Надяваме се да успеем, защото няма обективни причини бариерите пред членството на България и Румъния да остават спуснати. За съжаление тежката политическа криза у нас сега също дава своето отражение, тъй като постигането на напредък доста зависи от съставянето на постоянно правителство. Именно то ще бъде гарант за изпълнението на ангажиментите, които поемаме, за предвидимост и стабилност в България.

И все пак, нека няма съмнения – членството в Шенген е наше право, право, което отдава сме заслужили. Присъединяването ни не е въпрос на компромис или на нечие благоволение, защото правилата трябва да се прилагат еднакво за всички европейски граждани. И в този смисъл несправедливите двойни стандарти само подхранват евроскептицизма, рушат доверието и оказват негативен ефект върху целия Европейски съюз като проект на равностойно партньорство и солидарност. Не сме втора категория европейци, така че е редно да ни приемат в Шенген – без повече отлагане и заедно с Румъния, тъй както заедно влязохме и в ЕС!

През март в ЕП бе одобрено предложението за създаване на Европейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Разкажете ни малко повече за него. Какво налага сформирането на такъв, какви ще са правомощията му, на кои нужди трябва да отговори?

Като съдокладчик от страна на ЕП се радвам, че успяхме да приемем нашата позиция по предложението на Европейската комисия. Новият Орган за борба с прането на пари и финансирането на тероризма (AMLA) буквално ще промени „правилата на играта”. Агенцията ще укрепи правния и институционален арсенал на ЕС, като се превърне в център на новата европейска система за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

За целите на борбата с изпирането на пари тя ще извършва пряк надзор върху високорискови компании във финансовия сектор, а също и върху доставчици на услуги с криптовалута, опериращи в няколко държави членки. Освен това AMLA ще компенсира липсата на координация и ще подпомага съвместната работа и обмена на информация както между различните национални надзорни органи, така и между звената за финансово разузнаване. Агенцията ще развие сътрудничество с европейските надзорни органи и с Европол и Евроюст. Създавайки контактна точка за споделяне на информация за лица, активи и контролирани компании, ЕС на практика се старае да затвори вратичките, които позволяват на нарушителите да заобикалят финансовите санкции.

След решение на Съда на ЕС от миналата година ЕП има за първи път в своята история правомощия наравно със Съвета да избере къде да бъде седалището на бъдещата агенция. За съжаление България досега не положи никакви усилия да се включи в надпреварата между държавите членки за мястото, където да се ситуира AMLA. Пропуснахме и този шанс, въпреки че освен мен като докладчик по досието работи още един колега с български произход – испанският евродепутат от Renew Europe Ева Мария Попчева.

Какви са Вашите приоритети до края на годината, в какви сфери ще работите?

Освен по създаването на AMLA в момента работя и по изменението на директива, която също е тясно свързана с борбата с изпирането на пари, тъй като цели чрез единна точка за достъп компетентните органи на една страна от ЕС да имат достъп до информация от централизираните регистри на банковите сметки в друга държава членка. Предложението е от решаващо значение за ефективното предотвратяване и наказателното преследване на тежки престъпления със значителни финансови последици, но също така и за проследяването на незаконни активи.

Паралелно с това вече започнахме и тристранните преговори относно дигитализацията на Шенгенските визи. Досието, по което съм докладчик от страна на ЕНП, предвижда създаването на платформа за онлайн кандидатстване за визи. Тя ще позволи на практика ЕС да замени сегашния хартиен стикер с нови цифрови визи.

Като говоря за дигитализация, не мога да не спомена и предложението за регламент за дигитализация на съдебното сътрудничество по граждански, търговски и наказателни дела, където също съм съдокладчик от страна на ЕП. Целта ни е да подобрим достъпа до правосъдие, да направим трансграничните производства по-бързи и да въведем възможността за провеждане на видеоконферентни връзки, когато една от страните се намира в друга държава членка.

Работя и по преразглеждането на правилата за внос и износ на огнестрелни оръжия за граждански цели. Предложението влезе в дневния ни ред в отговор на тревожната статистика в ЕС, според която близо 35 млн. незаконни огнестрелни оръжия са притежание на цивилни лица, а около 630 000 са вписани в Шенгенската информационна система като откраднати или изгубени. От една страна, с предприетите нови мерки целим да предотвратим нелегалния трафик и преправянето на сигнални оръжия в бойни, а от друга, да опростим процедурите, свързани с оръжия за лов, спортна стрелба и изложения.

Следите ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Да, чета в. „Строител”. Превърнахте се в еталон за медия, от каквато хората в строителния бранш наистина имат нужда. Смятам, че специализираните издания са изключително необходими, защото дават задълбочен аналитичен поглед, от какъвто обществото ни има нужда във време, когато мнозина претендират, че разбират от всичко. Със сигурност не е лесно да се прави един качествен продукт, затова поздравявам екипа на вестника, който през годините не свали летвата и продължава да спазва журналистическите стандарти и да предлага на своите читатели актуално и обективно съдържание.