Строителството и изкуството може да вървят и ръка за ръка. Доказва го пловдивският строител инж. Саркис Гарабедян, който е член на Контролния съвет на Камарата и изп. директор на „Тирлин” АД. Днес ще разберем защо той определя себе си като режисьор на строителната площадка, какви са вижданията му за работата на КСБ и как навремето се е наложило да аргументира избора на име за компанията си пред тогавашните управляващи...

Инж. Саркис Гарабедян е рoден на 11 май 1945 г. в Пловдив. Основното си образование завършва в арменското училище в града, а след това учи в политехническа гимназия. „Увлече ме театърът, но не ми се ходеше още в казарма и затова реших да кандидатствам в някое висше училище. Рисувах добре и се насочих към архитектурата. Но съдбата се намеси – на изпита рисунките ми бяха безследно изчезнали. Приеха ме във втората посочена специ­ал­ност – „Промишлено и гражданско строителство“. Впоследствие се запалих по строителството и обикнах много професията си”, спомня си строителят. Трудовата си кариера инж. Гарабедян започва в промишления район на ДСО-Пловдив. В началото е технически ръководител, а после групов технически ръководител, като се занимава предимно със сглобяемо строителство. „От 1979 до 1982 г. работех в централното управление на СМК-Пловдив като главен специалист по оперативно ръководство на промишленото производство. През 1982 станах зам.-директор на Първо строително управление на СМК-Пловдив, а през 1985 г. – директор на Първо строително управление (ПСУ)”, разказва строителят. Десет години по-късно предприятието се приватизира по чл. 35 и така се ражда „Тирлин” АД Акционерите са 92, а инж. Саркис Гарабедян става изп. директор. И вече 26 години управлява компанията. Той разказва интересна история с нейното име. „СМК се обособиха като самостоятелни общински фирми през далечната 1985 година. Обслужващите предприятия на СМК под името „Прима” останаха държавна собственост. Тогава възбудихме интереса и недоволството на управляващите, кръщавайки общинските фирми с имената Тирлин, Луксор и Онгъл. Кръстник на нашата компания съм лично аз. Спомням си как първият секретар на ОК на БКП ни извика пред общинското управление и поиска обяснение за избраните имена. Беше тайна, но за мен името носеше специална емоция. В ИСИ имаше един естрадно-театрален колектив, който се казваше „Тирлин”. Аз участвах активно в него”, спомня си инж. Гарабедян. Тогава му хрумва следната гениална идея. „Пред общинарите излязох със следното обяснение: „Тирлин е вид пособие в набора от инструменти за чертане – пергел с два остри метални върха. Първо, предприятието ни години наред изгражда училищата в целия град и окръга. А пергелът си е и ученическо пособие. Второ, предприятието ни изпълнява сглобяемо строителство, а монтажът на стоманобетонните елементи изисква абсолютна точност, каквато символично се постига с този пергел. Трето, предприятието ни изгражда пътища и има асфалтова база. Знаем, че пергелът е неизменна част от арсенала на пътните строители. Общинарите приеха доводите ми и ме оставиха на мира. Така се роди името на фирмата – „Тирлин”, с усмивка разказва специалистът. За 26 години „Тирлин” АД и преди това ПСУ имат редица емблематични обекти Инж. Гарабедян ги разделя на две групи – строени преди и след 10 ноември 1989 г. В следващите редове само ще изброяваме, защото списъкът е дълъг. В него попадат военните заводи в Пловдив и Граф Игнатиево, Заводът за металорежещи машини в Асеновград, хлебозаводите в Пловдив и Асеновград, НПП БАН ЦЛАМП, училищата, детските градини и яслите в жк „Тракия”, разширението на Математическата гимназия в район „Запад“, училищата в Брезово, Перущица, Кричим, Устина, Цалапица, Поповица, Търговският комплекс на бул. „Марица” 27 в Пловдив, еднофамилни къщи в с. Първенец... Други промишлени обекти са разширението на копринената фабрика „Теодоси Марков” и завод „Българска роза” в Карлово, парфюмерийните предприятия „Рефан”, „Солвекс”, „Роза импекс”, печатницата на Тафков, сградите на фирмите „Биттел” и „Бибтекс”. Портфолиото на „Тирлин” АД се допълва и от няколко сериозни обекта в чужбина. Такива са стадион за 35 000 души в Ришон де Сион и жилищни сгради в Ашкелон, Рош Хайн и Натания в Израел. А как изглежда бъдещето на компанията според нейния изп. директор? „Никога не ме е напускал оптимизмът. Свикнали сме да говорим за кризисни и тежки години не само сега, а и преди 10 - 15 години. Колективът ни е изключително добър. Смятам, че и занапред ще ни има.” Инж. Гарабедян е оптимист за бъдещето и на Камарата на строителите в България. „Смятам, че КСБ, както и областните представителства, работят успешно и в правилна посока. Особено ме радва фактът, че ОП-Пловдив, с изключителната амбициозност на председателя си Пламен Иванов, реализира редица мероприятия – формални и неформални. Уникалното движение „Аз мога да строя” излезе от рамките на Пловдив, вече е на национално ниво, а скоро ще обхване и целия Балкански полуостров. Неформалните срещи са много интересни и затова никой поканен – управляващ, кандидат-управляващ, хора на изкуството, културата и спорта не отказва присъствие. Това, че и младите одобряват работата ни и ни подкрепят, говори за тъй желаната добра перспектива. Особено ме радват и изявите на ОП на КСБ - София. Те са много стойностни. Срещите, темите и мероприятията са добре обмислени и навременни. Апелирам всички колеги от областните представителства да се отзовават на поканите за участие. Има какво да научат и да го прилагат в тяхната практика”, казва строителят. Строители пожарникари През 1981 - 1982 г. експериментирахме нова сглобяема строителна система ПЕЖОС в изграждането на 12-етажна жилищна сграда. Бях главен специалист по оперативно ръководство на промишленото производство в СМК-Пловдив. При мен дойдоха двамата технически ръководители на строежа с молба да им съдействам да изпратят пожарникарска кола с висока стълба, за да откачат монтажните приспособления от вече монтираните колони, които са по 10 м. Казах им, че монтирането на колони не е новост, широко се практикува и при строителството на промишлени сгради и системи Е1’72, „Спирола” и др. Просто им лисваше квалификация, а не бяха млади ръководители... Вместо да режисирам на сцената, аз режисирам на строителната площадка От 1960 до 1963 г. успоредно с гимназията се упражнявах в театрално студио към Драматичен театър – Пловдив, заедно с Цветана Манева, Николай Калчев и други известни актьори. Учители ни бяха известният режисьор Христо Христов, актьорът Никола Николов и драматургът на театъра Атанас Бояджиев. Това ми помогна да изуча до съвършенство българския език и граматика, отрази се позитивно и на сценичните ми изяви по-късно. Обичам да рецитирам. Всъщност бях намислил да стана режисьор. Е, пак станах. Вместо да режисирам на сцената, режисирам на строителната площадка.