Инж. Тодор Андонов, член на ИБ и УС на КСБ: Процесът за енергийното обновяване на сградния фонд трябва да стане устойчив и постоянен

Емил Христов

Ренета Николова

Инж. Андонов, според Европейската комисия сградите в Съюза са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. Данните сочат, че над 35 млн. сгради в ЕС трябва да бъдат санирани в следващите години. Къде се намира България по отношение на енергийното обновяване?

Трябва да кажа, че според анализ на националния жилищен сграден фонд значим дял от съществуващите жилища у нас е създаден някъде в периода между 1960 г. и 1989 г., около 60 процента. Това е периодът, в който са изградени основната част от панелните и стоманобетонните сгради. Към настоящия момент едва 7% от всичката площ на обитаваните блокове, основно построените след 2010 г., както и санираните през последните години са в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност. Това е изключително нисък процент в сравнение с останалите европейски страни. Ние като страна член на Европейския съюз неминуемо трябва да се съобразяваме с изискванията и да постигаме резултатите, заложени и важащи за всички държави от ЕС. На тази база нашата страна е изготвила Дългосрочна стратегия за обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.

В нея се поставят доста амбициозни цели. Дългосрочната стратегия е с период до 2050 г., но има междинни цели за 2030 г. и 2040 г. Съответно целта до 2030 г. е още 8% от сградния фонд да бъдат обновени. До 2040 г. трябва още 18%, а до 2050 г. - още 20%. Тук е мястото да кажа, че ние много изоставаме с изпълнението на така поставените цели. Това означава, че предстои една изключително сериозна работа откъм политическо държавно ниво и съответно за изпълнение.

По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са предвидени средства за енергийно обновяване на жилищните сгради. Как преценявате възможностите, които се предоставят по Плана, и ще успеем ли да се възползваме от тях? Наблюдава ли се интерес от страна на гражданите?

Интересът на гражданите е изключително голям. На базата на примера и опита от реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради хората видяха ползите от санирането. По НПЕЕМЖС на два етапа бяха отпуснати по близо 1 млрд. лв., близо 2000 сгради бяха обновени и макар че това е малък процент от общия сграден фонд, нуждаещ се от саниране, бе дадено едно много добро начало. Помните - програмата тогава бе посрещната с доста голям скептицизъм от страна на хората, какви ли не неща се изговориха, че ще им вземат жилищата и т.н. След като се реализираха стотици блокове, хората се убедиха в ползите от санирането, тъй като им паднаха сметките за енергия, комфортът на живот се повиши, а градската среда се подобри. Безспорно това стимулира все повече желаещи да проявят интерес да санират жилищните си сгради. По НПВУ първоначално са предвидени 1,13 млрд. лв. като първи етап на обновяването, като тук то ще е със 100% безвъзмездно финансиране. По този първи етап проектните предложения първоначално трябваше да се приемат най-късно до 31 март. Разбра се, че това няма как да се случи в рамките на 4 месеца, тъй като говорим за огромен брой проектни предложения, чиято документация трябваше да бъде надлежно подготвена, и срокът бе удължен до 31 май. Новата дата обаче също не дава достатъчно време, още повече че в същия период бе обявена и възможността за кандидатстване за подобряване на енергийната ефективност на обществени и промишлени сгради. Трябва да се има предвид, че подготовката на документите е много сериозно действие, което включва архитектурно заснемане, там където няма, както и доклади за обследване на енергийната ефективност, а и технически паспорти. Виждате сами за каква документация става въпрос, плюс изготвяне на окрупнени количествено-стойностни сметки за определяне на финансовия ресурс, необходим за всяка една сграда. Това доведе до изключително натоварване и липса на достатъчно на брой екипи от инженери, които да успеят в такъв кратък срок да подготвят необходимите документи за определения брой сгради. Като резултат неминуемо ще се стигне до момента, в който част от документацията няма да бъде достатъчно добре прецизирана.

Важно е да се отбележи, че проектите за саниране по НПВУ ще приключат не след въвеждането им в експлоатация, а след доказването на постигането на заложените в тях мерки. Критериите са завишени, а минималните изисквания са минимум 30% икономия на първична енергия и достигане на всяка една сграда до клас на ЕЕ – „B”.

Тук искам да акцентирам на една изключително неблагоприятна тенденция, която се наблюдава у нас по отношение на енергийното обновяване на сградния фонд. Санирането в България се осъществява кампанийно, което означава, че в един период голям брой сгради се санират, като за тях се изсипва финансов ресурс, мобилизират се инженери, проектанти, транспорт, логистика, строители и отговорен персонал, след което следва едно затишие. После идва нова кампания и отново затишие. В периода, когато няма работа, работната ръка се преориентира към друг тип дейности, а голяма част от подготвените и опитни работници напускат страната и си търсят постоянна работа в чужбина. Това е негативна тенденция, която аз смятам, че ние трябва да променим задължително.

Какво още трябва да се промени, така че наистина да има по-голяма ефективност от санирането? Необходими ли са например законодателни промени, за да има повече обновени жилищни сгради в страната? Има ли чужд опит, на който можем да се позовем?

Както казах, на първо място процесът трябва да стане устойчив и постоянен, а не както е практиката до този момент – да бъде кампаниен. Има различни варианти това да се случи. Един от тях е да се създаде фонд, в който да има регулярни постъпления, които да се използват целево за енергийна ефективност постоянно във времето, и то без прекъсване. Той може да акумулира средства и за изграждане на възобновяеми енергийни източници. По този начин ще се ангажира трайно и определен ресурс от професионални кадри, работници. Съответно ще се усъвършенства постоянно качеството. Ще може да се надгражда и неминуемо ефектът ще бъде много по-добър.

Положителен опит, който мога да споделя, имах възможност да видя в Словакия, където представлявах Камарата на строителите в България в официална делегация по повод 30-ата годишнина от възстановяването на дипломатическите отношения между двете държави. Там ни презентираха опита на колегите строители, включително в сферата на енергийното обновяване. Това, което те са направили, може да се случи и в България, но само чрез дълбока законодателна и нормативна реформа. В Словакия сдружението на собствениците като юридическо лице е длъжно да има сключен договор с фирма, която да се грижи за поддръжката на всяка една сграда. Съответно това сдружение ежемесечно събира такса от всеки един собственик на база съответната площ, която притежава, като чрез събраните пари се акумулира една сума, която се използва за належащите нужди на жилищната сграда. Също така набраните средства през последните години изключително успешно се използват и за самофинансиране на определен процент от санирането.

Знаете, че Европейският съюз настоява посоката, в която да се върви, да бъде частично самоучастие на собствениците, а не както бе досега - със 100% безвъзмездно финансиране. Така че определено ще има нужда от устойчиви механизми за това самоучастие. Към днешна дата с нашата нормативна уредба аз имам дълбоки притеснения, че вторият етап на програмата по НПВУ, срокът за кандидатстване по който е 31 декември и за който се предвиждат още 300 млн. лв., но с 20% самоучастие на собствениците, ще претърпи провал. И при предишна програма „Подкрепа за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради“ в рамките на ОПРР 2007-2013 имаше опит за провеждане на подобен механизъм с 25% самоучастие на гражданите и той се увенча с неуспех.

При условие че неминуемо ще се върви към самоучастие, ще е необходима промяна в нормативната уредба, като можем да ползваме примера на Словакия. Няма да е лесно. Знаете, че в България битува схващането, залегнало дълбоко в нас, че имот хляб и вода не иска. Това в съвременните условия е категорично невярно. Всяка една сграда има нужда от поддържане и да се отделят средства за нея. В Словакия например, ако не си плащаш ежемесечно таксата, държавата по закон може да стигне и до крайна мярка да отнеме жилището. Поради това дисциплината при тях е много силна и видяхме близо 90% обновен сграден фонд. Държавата също помага на хората да обновяват и поддържат своите домове, като им предоставя държавен безлихвен, подчертавам безлихвен, кредит. По този начин хората са изключително мотивирани и ангажирани с процеса на саниране.

В община Бургас отвори врати първият Център за енергийна ефективност. Как работи той, какви са неговите функции? Как помага на гражданите?

Това беше една изключително добра инициатива на община Бургас. На 8 декември 2022 г. отвори врати т.нар. Енергиен офис в Културния дом на „Лукойл Нефтохим”. Той е изключително модерен, оборудван с техника, в него са ангажирани служители от община Бургас, които оказват съдействие на хора и фирми, които искат да се включат в програмата за енергийно обновяване и изграждане на възобновяеми енергийни източници. Там всеки един гражданин може да намери регистър на фирмите за енергийни и технически обследвания. Човек може да се запознае и с финансовите инструменти по различните програми за подпомагане, също така да види издадените ръководства за енергийна ефективност, както и насоките за новостите. Към този енергиен офис бе създаден и доста добър сайт, който също така е в помощ на гражданите.

За хората бе необходимо да има една разяснителна кампания и постоянно съпътстваща информация как да попълват множеството документи. Те разбраха, че по проектите, които подготвят по НПВУ, първоначалната документация, която включва доклад за енергийна ефективност и изготвяне на технически паспорт, е възстановяем разход за сдруженията на собствениците, но те трябва да го платят предварително и ако проектите им бъдат одобрени, средствата ще им бъдат възстановени от програмата.

Аз лично бях свидетел в Бургас на огромния интерес, когато общината проведе две срещи. Имаше хиляди граждани, които присъстваха на тях. Даже се наложи да има допълнителни събирания, защото залите, които бяха предвидени, не можаха да приемат всички желаещи.

Вие сте член на ИБ и УС на КСБ. Една от основните теми, по които КСБ работи, е индексацията на строителните договори и липсата на реалното й прилагане. Мислите ли, че това по някакъв начин може да окаже влияние върху успешното протичане на процеса по отношение на проектите за енергийно обновяване? Какво още може да направи Камарата, за да се постигне ефективното изпълнение на Методиката за индексация?

Категорично липсата на реално прилагане на Методиката за индексация към днешна дата е проблем, включително ще бъде такъв и при изпълнението на санирането, тъй като от времето за обследването за енергийна ефективност, техническите паспорти и изготвянето на съответните окрупнени СМР до тръжните процедури, избор на изпълнител и реалното саниране минава минимум една година. Знаете какъв пик имаше в инфлацията и как тя в рамките на година и половина скочи рязко. Сега има известно затишие, но тя продължава да върви нагоре. Няма никаква гаранция, че инфлацията няма да повиши своите стойности след три месеца. Тази нестабилност и очакване за продължаваща инфлация неминуемо ще спре доста фирми, които кандидатстват за изпълнение. От друга страна компаниите, които сключват договори, ще бъдат принудени с доста занижен ресурс да изпълняват обновяване на жилищните сгради. Оттам и опасността от некачествено изпълнение се повишава. Реалното прилагане на Методиката за индексация е изключително важно. Тя е на първо място след приоритетите на ИБ и УС на КСБ. Ние се борим тя да стане абсолютно задължителна за прилагане и съответно да се осигурят средства за индексация в държавния бюджет, тъй като един от проблемите в момента е именно липсата на подобен ресурс. Въпрос е на оцеляване за нашия бранш.

Други страни от ЕС успешно прилагат индексацията. Ние се запознахме с опита на Румъния и Чехия, където вече неколкократно усъвършенстват своята методика и я прилагат задължително. Липсата й в България ще доведе до отпадане на много строителни фирми от пазара. Тези, които оцелеят, най-вероятно няма да бъдат конкурентни на другите европейски компании. Ще бъдем принудени като държава да изграждаме пътищата и сградите си с чужди фирми.

Затова КСБ много усилено работи за създаване от Министерски съвет на наредба за прилагането на Методиката за индексация на договорите в строителството, която да предотврати различните тълкувания на Методиката, които правят различните възложители. Методиката е много ясна и точна, индексите, заложени в нея, идват от Националния статистически институт, няма място за импровизации, така че тази наредба е изключително важна за нас.

Какви са другите предизвикателства и направления, в които Камарата трябва да насочи усилията си до края на годината?

В момента има една силно намалена инвестиционна активност в цялата страна поради политическата нестабилност, както и заради липсата на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и новите оперативни програми. Всички показатели в строителния бранш в момента говорят за сериозен спад на строителната продукция. Много е важно да се възстанови нормалната инвестиционна активност.

Член сте и на ОблС на ОП на КСБ – Бургас. Каква е ситуацията по отношение на бранша в областта? Кои са основните предизвикателства пред фирмите?

Предизвикателствата са както в цяла България. Намалената инвестиционна активност е голям проблем за нас. Липсата на средства, включително и по европейски програми, и по НПВУ, неприлагането на индексацията и невъзможността на фирмите да завършат обектите си на старите цени - това са проблеми, които ги има в цялата страна, имаме ги и в Бургас.

Нови проекти няма. Подготвят се такива, но предвид обстановката, която е в момента, те не могат да стартират. Масово се работи по довършване на обектите от стария програмен период.

В Бургас най-големият обект, който бе въведен в експлоатация, бе „Арена Бургас”. Това е знаков обект за града. Знам, че се работи по изграждането на яхтено пристанище. Към завършените до този момент проекти мога да добавя Северния обход на Бургас. Отсечката бе изключително важна, за да се намали трафикът, особено при входа на АМ „Тракия“. В момента, влизайки в града, искайки да поемеш към Северното Черноморие, можеш директно да преминеш, без да се налага да влизаш в Бургас.

Изгражда се Младежки международен център в жк „Меден рудник“. Това е един много хубав проект, който общината реализира в момента. Също така по няколко програми се въвеждат мерки за ЕЕ с геотермална енергия основно на детски градини. Приоритетен обект за Бургас е изграждането на детска болница. За съжаление след обявяване на тръжната процедура последва обжалване. Чака се в момента решение, за да може да стартира работата по него. Хубавото е, че в община Бургас се работи на много високи темпове, когато има приоритетни обекти. Местната администрация и лично кметът Димитър Николов направиха страшно много, за да има възможност тази болница да се реализира, защото тя ще е от изключително значение за града ни и региона като цяло.

Ръководите една от най-авторитетните компании „Термал инженеринг” ООД. Какви проекти реализирате в момента?

Ние сме инженерингова компания, която проектира и изгражда сгради и съоръжения. В момента един от обектите ни е изграждане на дълбоководен басейн на територията на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна. Това е едно уникално съоръжение. Няма подобно друго в страната. То е за нуждите на училището и Българската армия. На него ще се извършват обучения на водолази, военноморски пилоти. Ще има тренажори за покриване на различни нормативи, които са задължителни за всяка една страна член на НАТО. Към днешна дата нашите военнослужещи покриват нормативите извън страната, за което се плащат немалки такси. С въвеждането в експлоатация на обекта, което се очаква да стане в рамките на годината, нашите военнослужещи ще могат да покриват нормативите си в страната. Вече знаем, че има заявки от чужди военнослужещи, които да ползват услугите на съоръжението. Това бе едно предизвикателство за нашата фирма, което към днешна дата успешно реализираме. Басейнът е на 90% завършен и остават инсталации, които трябва да минат проби.

Друг обект, по който работим, е преустройство, реконструкция и основен ремонт и мерки за енергийна ефективност на хотел „Черно море” във Варна. Той е висок 22 етажа. Там се монтират най-съвременните климатични системи.

Работим и по Младежкия международен център в Бургас, в жк „Меден рудник”, където възложител е общината. Това е една интересна и очаквана от обществеността сграда, която се надяваме да приключим до края на годината.

Също така изпълняваме и два обекта, свързани с мерки за енергийна ефективност за използване на геотермална енергия за отопление и охлаждане. Единият е в Бургас – Детска ясла №3, а другият е Детска градина „Веселушко“ в Поморие. Обектът в Бургас вече е въведен в експлоатация. Там има 22 броя термални сондажи с обща дължина 2200 м и около 9 км вградена тръба в земята. Това са интересни обекти. Частично се финансират по Норвежката програма. Използването на геотермална енергия е най-евтиният начин за отопление и охлаждане. Щастливи сме, че можем да работим по такива проекти и те вече се осъществяват в България. Подобен род инсталации имат голямо бъдеще. Европейският съюз стимулира изграждането на повече термопомпени инсталации.

Как оценявате вестник „Строител“? Какво е Вашето мнение за изданието? Имате ли препоръки към нас?

Аз съм един от феновете на вестника. Чистосърдечно мога да го кажа. Изданието е орган на една изключително сериозна браншова структура, каквато е Камарата на строителите в България. Гордея се с нашата професия, която е хилядолетна. Като член на ИБ и УС смятам, че е изключително важно ние да имаме наш орган и трябва да го подкрепяме и поддържаме. Още повече че той се развива изключително динамично и има своето сериозно присъствие не само сред фирмите, но и сред общинските и държавни органи. Знаете, че каквото и да се предприеме в държавата, винаги има нещо, което трябва да се построи. Тогава се опира до нашия бранш. Той трябва да бъде горд с това, което работи, и съответно вестникът е трибуна, която популяризира лицето на нашия бранш. Тук е мястото специално да отправя поздрав и към прокуриста и главен редактор на вестника за изключително успешното ръководство на изданието. Пожелавам все така да продължавате да го надграждате.