Продължение от миналия брой Хейнц-Херберт Корс Предлагаме ви продължение на нашата публикация от миналия брой за развитието на строителната техника във времето. Ще започнем с железопътните багери и верижните влекачи. Жп багерите, придобили широко разпространение и били копирани от много производители - в Англия от Ruston, в Швеция от Atlas, а в Германия от Menck&Hambrock. 77 машини на Bucyrus били използвани между 1904 и 1907 г. за изкопаване на 177 милиона м3 земна и скална маса при прокопаването на 81-километровия Панамски канал Багерите за първи път доказват, че непостоянно работещите машини с кофи имат предимство пред използваните дотогава постоянно копаещи багери с ленти с много кофи. Работещите от 1885 г. на Панамския канал машини е трябвало да бъдат изтеглени заради почвените условия. Така „железопътните багери“ на Bucyrus предизвикали обрат в строителството и употребата на багери по целия свят. На север, в Калифорния, Бенджамин Холт измисля една машина от нов тип. За един от своите големи парни трактори през 1904 г. той искал да намали натиска върху повърхността на почвата и конструирал една безкрайна верига, която става историческа. При вида на машината журналистът Чарлс Клемънс се провиква: „Това пъпли като гъсеница“ („It crawls like a caterpillar“). На това Холт отговаря изумено: „Гъсеница, това е вярната дума!“ и от този момент нарича тракторите Caterpillar, английската дума за гъсеница. Две години по-късно Холт започва производство на верижни трактори. Още през 1909 г. при Холт парните машини са заменени с бензинови мотори. По това време верижните влекачи започват да се използват не само в селското и горското стопанство, а и в мините. По тази причина в същата година стартира нова тракторна фабрика в Илинойс, където днес е централата на Caterpillar. През 1910 г. Бенджамин Холт запазва марката Caterpillar Конкурентът Бест от 1919 г. започва производството на Best 60 с 60 конски сили, който по-късно се произвежда от Caterpillar до 1931 г. в няколко хиляди бройки. Конкурентите се обединяват през 1925-а, като Holt Manufactoring Co. и C. L. Best Tractor Co. се вливат в Caterpillar Tractor Co. Докато в САЩ малко след началото на ХХ век се състезават верижните влекачи на Холт и Бест, O&K започва във фабриката в Берлин „Шпандау“ наред с железопътното оборудване производството на парни багери с лопата. От другата страна на океана през 1927 г. Bucyrus придобива производителя на багери Erie Steam Shovel Co. и от това произлиза и до днес известното по цял свят име Bucyrus-Erie. Erie изработва по-малки, въртящи се на 360 градуса багери, между тях и мобилни, на четири здрави стоманени колела – важна добавка към програмата на Bucyrus. Три години по-късно Bucyrus простира ръцете си към Европа и сключва с английския производител на багери Ruston&Hornsby споразумение. В резултат от 1930 г. името Ruston-Bucyrus добива широка известност. Така през 1939 г. се появява моделът Marion 7200, крачещ багер с 3,8 м3 кофа и с 36,6-метрова стрела. Малко по-късно Marion създава известния крачещ багер 7400, който се произвежда от 1939 до 1974 година. Bucyrus стана световноизвестен през втората половина на ХХ век чрез все по-големи багери - световни рекордьори През 1964 г. Bucyrus-Erie построи най-голямата до момента наземна машина, която можеше да се придвижва със собствена сила на гъсенични вериги. Багерът с повдигаща се кофа 3850-В, наречен Stripping Shovel, позволява при въгледобив на ивици земната маса над въглищните пластове да се изгребва и изсипва директно на терена, от който въглищата вече са изкопани. За целта обаче са нужни гигантски стрели и огромни височини на изсипване. Eто защо 3850-В може да изпразни своята, поемаща 88 м3 (!) кофа, при радиус на загребване от 67 м от максимална височина 46 м. Тежащият 8500 т верижен багер е 76 м висок, стрелата му е дълга 64 м, а рамото на кофата – 41 м. Тези гигантски багери доведоха през 60-те години до истинско състезание между Bucyrus и Marion, което беше сравнявано по онова време със съревнованието между американци и руснаци за овладяване на Луната. През 1965 г. Marion представи Stripping Shovel 6360 с тегло 12 645 т и 138 м3 обем на кофата, и до днес най-тежкият и големият непрекъснато работещ верижен багер. „Капитана“, както беше кръстен багерът, изгребва в открит въглищен рудник в Илинойс 245 т земна маса за всеки 72 секунди и я изсипва с 67 м дългата си стрела върху частта от рудника, където въглищата вече са изгребани. Багерът се задвижва от 36 електромотора с обща мощност от 33 000 конски сили. Нагледно работата му е описана така: „Багерът ще има нужда само от 45 секунди, за да повдигне един 250-тонен локомотив на 30 м височина и да го постави на покрива на 20-етажна сграда.“ Като отговор на „Капитана“ Bucyrus-Erie се погрижи през 1968 г. със своя „Голям мускул“ за друг все още ненадминат рекорд. Тогава крачещият багер 4250-W започна работа в мина в Охайо и постави всичко съществувало дотогава в сянката си. С 12 800 т тегло, 149 м дължина, 46 м ширина и 68 м височина той покрива работна площ от 26 942 м2. Поемащата 168 м3 кофа е голяма колкото гараж за 12 коли. Поглъщащата 295 т земна маса кофа тежи заедно с товара 550 т. И в Европа машините на Bucyrus-Erie се погрижиха за достигането на впечатляващи рекорди. Малко след Втората световна война (през 1949 г.) в Англия започна експлоатацията на един крачещ багер 1150-В на Bucyrus-Erie за откриване на въглищни пластове. Той е с тегло 1100 т, кофа с обем 21 м3 и 55-метрова стрела. 20 години по-късно дойде и достойният замесник – през 1969 г. беше пуснат в действие и в момента най-големият багер в Европа, един крачещ драглайн с тегло 2590 т и с кофа с обем 50 м3, наречен „Големия Джорди“. Багерът от тип 1550-W е построен с помощта на Ruston-Bucyrus и има 81-метрова стрела. И досега той се смята за най-големия непрекъснато изгребващ багер в Европа. Той може да пренесе около 80 т земна маса на повече от 70 м. Централата на Bucyrus International Inc. е в Саут Милуоки в Уисконсин. Чрез придобиването на минната секция на Terex Bucyrus стана водещ производител на минно оборудване, който обслужва клиентите си с 10 000 сътрудници в около 100 различни поделения по целия свят. От десетина години Cat е ангажирана в подземния рудодобив – през 1995 г. беше създаден джойнт венчър с австралийската Elphinstone, производител на транспортьори, самосвали и други машини за подземна работа, които от самото начало се базираха на компоненти от Cat като мотори, предавателни кутии, оси, шарнири и хидравлични цилиндри. С жълти въжени багери в бъдеще Също толкова ноу-хау изисква конструирането, изработването, търговското консултиране и сервизното обслужване на големите въжени багери в откритите рудници, които Caterpillar пое от Bucyrus. Сега лъвският дял от тези гигантски багери се предлага само от трима производители - Bucyrus и Harnischfeger (P&H) от САЩ и УралМаш от Русия. Новите серии машини с новите им обозначения бяха разпределени внимателно в програмата на Cat. При това произлизащите от Дортмунд хидравлични багери образуват новата серия 6000 като наследник на спряната през 2005 г. серия 5000. Bucyrus придоби от Terex също и правата за производство на самосвалите на американския производител Unit Rig с полезен товар до 363 т и мощност на двигателя до 3750 к. с. Някои предполагаха, че Cat ще спре тази серия на бившите конкуренти за сметка на своите самосвали, но заради дизелово-електрическото задвижване на самосвалите беше избран друг път – от години Cat се опитва да създаде собствена серия дизелово-електрически задвижвани самосвали като 793F AC. Благодарение на самосвалите на Unit Rig това усилие бе спестено. По тази причина Cat включи в програмата си цялата серия и дори запази типовите обозначения. Сега тези самосвали все още се произвеждат в познатия бял цвят, въведен от Terex, и носят името на първоначалния производител Unit Rig, но вече само като запазена марка. В жълто и със световноизвестното лого на Cat междувременно са пет модела от 460 до 1740 т тегло и 14 до 63 м3 обем на кофата, както и въжените драглайни с тегло 1770 до 7360 т и 24 до 116 м3 обем на кофите. Това е забележително, защото Caterpillar досега в дългата си фирмена история не е произвеждала въжени багери, а сега предлага най-широката гама от такива машини в света. Почитателите на големите хидравлични багери за открити рудници отдавна са отписали въжените багери, но при огромните въжени драглайни „Electric Rope Shovels“ със сигурност става дума за машини с бъдеще. Така например Bucyrus създаде система за хидравлично изнасяне на рамото на кофата, наречена „Hydra-Crowd“. Чрез тази нова техника въжетата стават излишни при придвижването на кофата напред и така отпада сложната система за тяхното водене от машинното помещение до стрелата. Благодарение на „Hydra-Crowd“ могат да се спестят до три дни годишно за профилактика на въжетата, което съответно покачва производителността. За товарене на бъдещи още по-големи мегасамосвали с полезен товар 500 до 600 т или за зареждане на гигантски мобилни трошачки Bucyrus имаше – а сега и Caterpillar, планове за гигантски драглайни 795 с полезен товар на кофата 123 т. Caterpillar не получи с покупката на въжените багери на Bucyrus само „старо желязо“, а високопроизводителна техника за рудодобив през ХХI век. Дортмундските хидравлични багери, които също пожълтяха, допълват багерната техника на бъдещето. От Krupp през Terex и по-късно от Bucyrus към Caterpillar багерите на O&K изминаха път с много завои и голямо бъдеще. Превод Димитър Димитров