Националният исторически музей е един от най-големите по рода си на Балканите. Основната му цел в контекста на европейската история е да представя случилото се на днешните български земи от праисторията досега. Колекциите му са неговото най-голямо богатство - богатството на всеки един от нас, на нашите деди. Между стените на тази сграда се съхранява всичко онова, което ни определя като българи, характеризира нашата национална идентичност и запазва спомени за времето, когато хората са били може би по-горди да се нарекат патриоти. Именно тук се пази всичко, което никога не бива да забравяме, защото историята учи и не трябва да бъде оставена да потъва в прах.   Националният исторически музей (НИМ) е създаден с разпореждане на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Обществените мотиви за построяването на музея се коренят в това, че след разпадането на създадения през 1893 г. Народен музей в България липсва институция, която да покрива с функциите си издирването, събирането, охраната, консервацията и реставрацията, изследването и експонирането на движимите паметници на културата. Новият музей е предназначен да събира на едно място всички възможни изяви на човешкото творчество от цялата територия на страната, българските етнически територии в чужбина и българската диаспора. През 1979 г. с решение на правителството два етажа от Съдебната палата в София се предоставят за настаняването на Националния исторически музей. Работата по адаптацията на сградата продължава почти пет години. През 1983 г. са готови кабинетите, фондовите и техническите помещения, а през март 1984 г. - и първата представителна експозиция. Тя е в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. В началото е разположена върху 10 хил. кв. м площ в 33 зали на двата преустроени етажа на Съдебната палата. След дълги дискусии експозицията е изградена въз основа на съпоставянето на два музеоложки принципа - хронологичния и колекционния. Тя обхваща периода от палеолита до обявяването на независимостта на България през 1908 г. Това е една от най-големите експозиции на древни паметници на културата в света, като в нея са изложени около 10 хил. експоната. По-голямата част от тях са от фондовете на самия НИМ, а останалите - от около тридесет други български музея. Обогатяването на фонда става по традиционните за всеки голям музей пътища - археологически разкопки, експедиции, откупки, дарения, конфискации в полза на държавата, извършени от съда, полицията и митницата. След 1989 г. в НИМ постъпват и културно-историческите ценности на закрити музеи като Националния музей „Рилски манастир”, Музея на българо-съветската дружба, Музея на революционното движение. През 1999 г. кабинетът на Иван Костов премества музея в Дом № 1 на Правителствената резиденция „Бояна” и НИМ става най-добре охраняваният музей в страната. Сградата, която е разположена на северния склон на Витоша, е построена през 1974 г. за нуждите на социалистическата власт по проект на арх. Александър Баров. Той е роден през 1931 г. в Разлог и е един от най-известните български архитекти. Завършва Висшия институт по строително инженерство в София (днес УАСГ). Сред най-значимите му творби са Националният дворец на културата, зала „Универсиада”, Олимпийският спортен комплекс в Акра, Гана, сградата на българското посолство в Москва и много мемориални комплекси. Още при създаването си НИМ получава статут и структура, отговарящи на замисъла на проектантите му. Научните отдели покриват хронологически съвсем немалък период от историята на държавата. Към музея са създадени значима за българските условия консервационно-реставрационна лаборатория, ателие за пространствено оформление на експозиции, национален исторически илюстративен фонд, технически отдел, отдел за екскурзоводи и информатори. Застроената площ на сградата е 3300 кв. м. Тъй като тя не е предназначена за музей, експозиционната площ според някои е недостатъчна и в същото време има множество големи участъци от постройката, които не се използват - коридори, фоайета и преходни помещения. Също така е наложена забрана да се променя интериорът, поради която често трябва да се правят някои компромиси при построяването на експозициите. Поради недостатъчно пространство музеят не успява да излага всичко, с което разполага във фонда си. Огромният брой културни ценности, които не са в експозицията, са разположени в 39 фондохранилища в сутерена и на приземния етаж на сградата и заемат 1460,06 кв. м. Те са групирани в отделните помещения в зависимост от вида на материала, от който са изработени - хартия, дърво, камък, текстил, като част от фонда е изнесена и в други сгради.

продължава...

Централната лаборатория за консервация и реставрация, която е най-голямата в България, е разположена на партерния етаж. Помещенията й са на мястото на кухнята към бившата правителствена резиденция и обхващат около 1000 кв. м. Обособени са ателиета за реставрация на керамика, стъкло, кожа и т. н. Към музея има специализирана библиотека, съдържаща огромен фонд от книги, както и електронни издания, кино-фоно-фото- и видеоархив. Музеят предлага красив изглед към планината, както и прекрасен парк с лапидариум, в който е изложена авиационна техника - хеликоптер Ми-24, самолети-изтребители МиГ-21, МиГ-23. Безспорно е, че сградата е строена за съвсем различни цели и поради тази причина е разпространено убеждението, че музеят трябва да бъде преместен. През годините са били обсъждани варианти за прехвърлянето му в Партийния дом, в сградата на президентството, на Народното събрание. Но до този момент това не се е случило. От създаването си музеят е имал 10 различни директори, като първият при създаването му е проф. д-р Страшимир Димитров, а в момента този пост заема ст. н. с. д-р Божидар Димитров. Днес музеят е най-голямото хранилище на българското културно-историческо наследство, трезор на едни от най-ценните тракийски и български съкровища с национално и световно значение. От момента на създаването си до днес НИМ е натрупал над 650 хил. експоната и огромен исторически и археологически архив. Това богатство е около 1/5 от всички движими културни ценности, регистрирани на територията на България. НИМ се радва на голяма популярност и годишно се посещава от около 120-150 хил. души, по-голямата част от които са организирани групи. Постоянната експозиция е разделена на три части. В първата зала е разположена „Праистория”, която включва „Начало на европейската цивилизация” и „Формиране на тракийския етнос”, във втората посетителите могат да разгледат експонати от Древна Тракия и Тракия през Римската епоха, а третата зала въвежда в света на Българското средновековие. Това включва Първо, Второ и Трето българско царство, Българските земи през XV-XIX в. и Аполония Понтика.   Автор: Розалия Банкова