Какво можем да научим от строителя Йордан Рачев?

Йордан Рачев е член на Комисията по етика към ОП на КСБ – София. Той е строител от почти три десетилетия и неговата история е повече от любопитна. Тя е и поучителна. Учи ни на това, че приятелството се ражда в боя, че в бранша успяват само честните и упоритите и че без добри партньори си доникъде. И друго можем да научим от Йордан Рачев – къде излизат най-хубавите риби в България.

  „Моят живот е минал между панелите. Майка ми и баща ми работеха в ДК1 „Военна рампа”. Цяло лято прекарвах при тях, тъй като нямам баба и дядо в провинцията. Детството ми мина там”, разказва Рачев. Впоследствие малко случайно строителството се превръща и в негова професия, но той вярва, че съдбата му е била предопределена. „От малък обичах да редя кубчета едно върху друго. Обичам да създавам и да изграждам”, спомня си още той. В казармата Йордан Рачев попада в строителни войски. „Бях писар на монтажен взвод на Червена могила край Радомир. Никога няма да забравя един интересен човек оттогава. Викаха му Бай Пешо Героя. Той беше към нашия монтажен взвод и стана два пъти герой на социалистическия труд. Ненормален човек на тема работа, от който научих много”, разказва Рачев. Оттам тръгва и професионалната кариера на строителя. Докато е в казармата, той изкарва курс за електроженист в Котлостроителния завод „Георги Кирков”, който е най-сериозната школа за заварчици по онова време. Йордан Рачев завършва и вечерния техникум по строителство „Колю Фичето”. Преди 1989 г. работи в „Металокерамика инвест”. „Тогава беше модерно да работиш за себе си. Водех монтажна бригада. По-късно, през 1991 г. се присъединих към моя колега и приятел, зам.-председателя на КСБ Венелин Терзиев в СД „Виана”. Започнахме от нищо – тук обектче, там обектче. Първоначално подменяхме решетки, врати, покриви... След година-две започнахме няколко големи обекта. Фирмата набра скорост. Спечелихме и няколко награди”, разказва Рачев. В портфолиото си СД „Виана” има много забележителни обекти и всеки от тях стои на специално място в сърцето на строителите. Особен спомен за Йордан Рачев обаче остава сградата „Александър”, която се намира в София, на кръстовището на бул. „Витоша” с ул. „Денкоглу”. „Сега е хотел, а преди това беше офис център. За годините си беше доста сложна и представляваше предизвикателство за нас. Сградата е интересна, между два калкана. Направихме шлицови стени отвсякъде. Имахме проблеми с крановете, които трябваше да поставят металните конструкции за горните нива. Разкачали сме контактната мрежа на „Витошка”, за да можем да позиционираме крановете и бетон помпите. Интересно беше”, сеща се дюлгерът. Новите условия на пазара оказват влияние върху плановете на строителя и неговите колеги от СД „Виана”. „Стагнацията е голяма. Както всички строителни дружества, така и ние се опитваме да преориентираме дейността си към ниско и инфраструктурно строителство. Както се казва, там е хлябът”, казва Рачев, като добавя: „Затова човек е създаден – за да се бори цял живот с трудностите на пътя му.” През всички години Рачев получава силна подкрепа от своето семейство и съдружника си. „Венелин Терзиев е бил до мен във всеки един момент. Много сме се карали, много спорове сме водили, но всичко е било за доброто на фирмата. Иначе няма как да има напредък. Приятелството се ражда в боя”, философски разсъждава специалистът. Той има две дъщери. Малката е в 6-и клас, а голямата завършва строителен техникум и иска да учи архитектура в Германия. „Не съм ги притискал да тръгват по моя път. Голямата ми дъщеря сама се запали. Тя участва и в конкурса „Аз мога да строя”. Техният проект дори спечели наградата на публиката. Зарадвах се, защото децата от нейното поколение са с развинтено въображение. Те не са така закостенели като нас. Мислят разкрепостено. За тях визията и философията са по-важни от цената и възможностите за реализация”, казва членът на Комисията по етика към КСБ – София. И в заключение няколко обобщителни думи от Йордан Рачев за неговия занаят: „Тежка е професията на строителя - кал, мръсотия, бетон и желязо. Но човек сам си избира пътя. Ако не съм искал тези условия, щях да отида да уча за зъболекар.”              

За въдицата и българската природа...

Най-голямото ми удоволствие извън офиса е риболовът. Другата седмица откриваме сезона. Цялата група е мобилизирана. Надявам се да хванем нещо, за да можем да ви го покажем. Любимите ни места за риболов са яз. „Овчарица” край Раднево и яз. „Йовковци”. Където и да отидем в България, природата е уникална. Това е най-големият магнит за нас. Като се събудиш сутрин, усещането е страхотно. Покрай язовирите темите за разговор пак се въртят пряко или косвено около строителството. Някои от приятелите, с които ходим на риболов, имат фирми за отоплителна техника, а други двама колеги са газаджии.  

Кое е по-здраво – тухлата четворка или главата на бояджията?

Преди доста години строяхме блок в кв. „Лозенец” в София. Решихме да направим купон с момчетата, както се прави по строежите – две талпи за маса, една талпа върху тухлите за пейка. А за покривка – стари вестници. Купихме ядене и пиене, за да повеселим малко работниците си. Няма да забравя един бояджия. Той стана и каза: „Шефе, аз съм каратист. Сега ще счупя една тухла четворка с глава. Взе я и започна да я млати с чело. Един път, втори пъти, трети... Тухлата остана здрава, а той седна на земята. В лек несвяст продължи да се заканва: „Ще я счупя аз!” Е, корави момчета сме строителите...  

Да защитаваме малките фирми и да наблегнем на образованието

КСБ вече е стабилна, модерна и водеща браншова организация. Тя все повече се налага в обществото и думата й се чува. За мен това е много важно, за да могат да се защитят интересите не само на големите дружества в бранша, но и тези на по-малките и средните фирми. Те имат по-голяма нужда. Дори във фирмата да работят 5-има души, това са 5 български семейства. Затова е много важно да се опитаме да защитим и да съхраним средния и дребния бизнес. Другото важно направление, в което трябва да работим, е сътрудничеството със средните и висшите училища, които произвеждат строители. Не е тайна, че образованието ни куца. Добрите студенти предпочитат образованието в чужбина. Разговаряме с висшите учебни заведения. Насочваме ги да вкарват своите възпитаници в практиката.