Строител

Черепишкият манастир – частица от едно друго време

Черепишкият манастир „Успение Богородично” има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В периода на Възраждането манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническото училище, богословския институт и на Софийската духовна семинария. Храмът е обявен за паметник на културата от национално значение. Манастирът се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле. Той е основан по времето на Втората българска държава при управлението на Цар Иван Шишман (1371-1393), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния Коритен град, който се намира в близост до местността Ритлите Според легендата манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите воини, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В Църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав на манастира, съставен около 1396 г., в който се споменава, че той е бил разрушен по време на битката. В началото на XVII в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква, чиято основа е запазена и до днес. Постепенно Черепишкият манастир се разраства и в първата половина на XIX в. към него са изградени някои нови постройки, като Методиевото здание, Владишката и Данаиловата сграда, Рушидовата къща, игуменарница, приемна сграда, училище, параклис с кост­ница, камбанария и др. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда с обширно преддверие и открита галерия. Островърхият купол е построен през 1888 г., а днешният притвор датира от 1939 г. В началото на XIX в. църквата е преизографисана от иконописците Йонко поп Витанов и Васил Илиев. Чрез сондажи е установено, че са съхранени части от старите стенописи, може би рисувани от Пимен Зографски в началото на XVII в. Сред забележителностите на вътрешната украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Сред многото живописни постройки на комплекса се откроява църквата „Св. Георги”, която въпреки многобройните преустройства е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си. В комплекса на манастира и до днес могат да бъдат разгледани реставрираните Владишка, училищна, приемна, Данаилова и складова сграда. Това важи и за Рушидовата къща - двуетажна масивна постройка, която е издигната на скала над манастирския комплекс по османско време от благодарен турчин, чиято болна дъщеря е била излекувана тук. За да стигне човек до зданието, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея се чете надписът „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов”. Разпространена е версията, че именно тук той е написал известния си разказ „Една българка”. Действието в творбата се развива именно в района на манастира. Зданието е било посетено и от Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписът му „Българска Швейцария”. През Възраждането тук се развива богата книжовност Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия. Някои от тях са „Черепишкото евангелие” от XVI в. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и „Данаиловото евангелие”, преписано през 1616 г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква „Св. Никола”, създадената от Якоб книга на апостолите, сборникът „Маргарит” на Тодор Врачански и др. От храма е излязъл също един от най-старите оцелели български ръкописи - манастирският устав, писан през 1390-1396 г. Днес той се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София. През 1798-1799 г. в Черепишкия манастир намира убежище Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродският революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872-1876 г. манастирът е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на Българския революционен централен комитет (БЦРК). В близост до Черепишкия манастир е местността Рашов дол, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. След 9 септември 1944 г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”, впоследствие върната в столицата. Към семинарията е действала голяма черква – „Св. Климент Охридски”, която понастоящем е изоставена.   Автор: Розалия Банкова Снимки: Галя Герасимова