Националната Априловска гимназия има дълга и трудна история. Начинанието по построяването й отнема десетилетия и се превръща в обща мисия за жителите на разположеното в полите на Стара планина малко Габрово, които мечтаят за народна просвета в тъмните години на робство. Наричано първоначално Класно, училището представлява типична за втората половина на XIX век градска обществена сграда. По своята планова схема тя има форма на буква П, чиято отворена страна остава на юг. В триетажния централен блок на северния корпус е главният вход, от който се влиза в голям вестибюл на партерния етаж. В архитектурно отношение личат характерни за българското строителство елементи като понижените елиптични арки между вестибюла и коридора в партера. Външният образ на училището е представителен и тържествен с подчертана раздвиженост и богато декорирана главна фасада. По отношение на плана и на фасадата училището отразява стремежа за постигане на самобитност в реализирането на новата за това време тема в българската архитектура - класната училищна постройка. В началото на ХVIII век в България, която все още е под османско робство, започва развитието на възрожденските процеси, основна част от които е стремежът към образование. В тези трудни години Габрово се превръща в един от главните духовни центрове. Тук на 2 януари 1835 г. е основано първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер или „взаимноучителната метода” с дарения на габровците Васил Априлов, Николай Палаузов, Васил Рашеев и много други. В рамките на следващите години се изграждат още дванадесет такива училища в други български селища. Първият учител и уредник в новото школо е Неофит Рилски, който, преди да започне с преподаването, написва и превежда някои основни помагала и изучава прилагането на новия метод. От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия, а през 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. До днес институцията не прекъсва своята дейност и е известна като едно от най-елитните училища в страната. Малко след основаването му става ясна нуждата от построяване на специална за целта сграда за Габровското училище. Броят на учениците се покачва стремглаво и от 70 през 1835 г. те нарастват през 1842 г. до около 220 във взаимното училище и 100 в класното. У габровци се заражда амбицията да издигнат внушителна постройка и молят одеските директори да им изпратят „план европейски, да стане зданието от сичките окресни училища по-хубаво”. Интересен момент от предисторията на сградата е посещението на просветния деец и писател Васил Априлов, който по това време живее в Одеса, в родното му Габрово с цел набиране на средства. Със собственоръчно съставен „Акт за събиране на доброволни пожертвования” той събира пари за започването на строежа, като дарява значителна сума и обявява, че в завещанието оставя цялото си състояние на училището. Твърде дълго трае изборът на място за зданието. Към средата на 1848 г. се набелязва терен западно от река Янтра. Първоначалният план на сградата е направен от одески архитект по указания на самия Николай Палаузов, общественик и просветен деец, член на Българското книжовно дружество, който по това време заема висша държавна служба в Одеса. Решено било то да се разположи в просторен и равен двор в някогашната „Чомлек махала”. Още с раждането на идеята за построяване на училището Васил Априлов е изтъкнал важността да се намери голямо като площ място, което да позволява изграждането на площадки и игрища и също така да предоставя на учениците чист въздух и зеленина. Тези схващания се превръщат в традиция в училищното строителство у нас и през следващите десетилетия. На 18 април 1851 г. тържествено се полага основният камък. Строителството се възлага на местен майстор и работници, които за три месеца успяват да изградят първия етаж от бял дялан гранит. Главният майстор обаче нямал необходимата подготовка за изпълнение на по-сложни строителни решения, поради което допуска някои основни грешки в реализирането на плана и строежът спира. Допуснатите грешки довеждат и до по-бързо изразходване на събраните пари. Разочаровани от неуспеха, габровци прекъсват осъществяването на започнатото начинание. Така градежът се проточва близо двайсет и една години. През 1871 г. започват да преподават завърналите се от Русия Иван Гюзелев, Петър Генчев и Райчо Каролев. С тях наново настъпва подем в учебното дело и само след една година броят на учениците надхвърля 200. Хората в града са единодушни, че трябва да се продължи строителството на изоставеното училище. Назначени са две комисии, които да се погрижат за осигуряването на необходимите пари, материали, майстори и работници. Разпознавайки школото като гордост на своя град, габровското население отново проявява огромна щедрост в своите дарения и готовност за доброволен труд. Средства се изпращат и от изпълнителите на завещанието на Васил Априлов, който умира през 1847 г., но делото му се продължава от Николай Палаузов и неговия племенник Васил Рашеев. Доизграждането на училището се възлага на строителя Генчо Кънев от махала Ганчовци, Тревненско. Той е строил и църквата „Св. Богородица”, която и до днес е една от основните забележителности в Габрово и е обявена за паметник на културата. След като е избран за изпълнител, Кънев заминава за Одеса, за да разгледа някои обществени сгради там и главно Решельовския лицей, тогава Одески университет, по чийто общ план била започната и трябвало да се завърши училищната постройка. Там той се запознава със сградата на лицея, изготвя скица на плана й, която е одобрена и подписана от изпълнителите на завещанието на Васил Априлов. Когато обаче се приема, че всички приготовления са успешно изпълнени, възниква неподозирана пречка - турските власти отказват съгласие строежът да се продължи. Габровци отнасят въпроса до турското правителство в Цариград и оттам в крайна сметка получават разрешение. В началото на юни 1872 г. въпреки всичките перипетии строителството на сградата започва за втори път. Населението на града изразява красноречиво своята подкрепа и в деня на подновяването на работата се събира на мястото, когато майсторите започват работа. До есента на същата година училището е покрито, но остава без врати, прозорци и неизмазани стени, тъй като средствата отново се изчерпват. Хората в града полагат нови усилия и успяват да съберат недостигащото. При това Генчо Кънев също допуска съществени грешки, особено в салона в средния корпус на сградата. Това допълнително утежнява финансирането и забавя завършването на сградата. Окончателното завършване на училището става през лятото на 1873 г., без обаче да се направят необходимите допълнителни поправки и корекции. През 1881 г. то се преправя по проект на инж. Белов и арх. Кризе, изпратени от Министерството на народното просвещение да проучат на място какво е необходимо за заздравяване и оформяне на сградата. Характерно за нея е необичайното изграждане на салона, който поради голямата си тежест по-късно е съборен и направен повторно по различен начин. Така построяването на Априловската гимназия все пак не се извършва изцяло по образец на Ришельовския лицей, а съгласно неговата планово-пространствена концепция и отчасти под влияние на идейното съдържание на декоративно-монументалния му образец. През 1979 г. сградата е обявена за паметник на културата. След реставрация и вътрешно преустройство през 1986 г. в нея е открита експозицията на „Националния музей на образованието”. През 1998 г. в по-голямата част от сградата се връща гимназията, преместена на друго място 17 години преди това. Днес в историческата постройка съжителстват училището и музеят. От 1996 г. започва разширяване на площта по проект на архитектурен колектив, ръководен от Владимир Михов. Източното и западното крило се удължават и се съединяват с ново южно крило, като по този начин плановата схема добива правоъгълна форма. Строежът продължава близо 20 г. и са вложени над 1,5 млн. лв. Официалното откриване на новия корпус се случва през октомври 2011 г. и позволява гимназистите да учат само в една смяна.   Автор: Розалия Банкова