Нанко Янев можел да стане банкер, но предпочел да строи банки

Нанко Янев е единият от двамата управители на фирма „Прогресстрой – 45” ООД. Той е роден в Димитровград през 1954 година. Завършва Строителния техникум в Стара Загора, специалност Геодезия и картография. Избира я, защото според него тя е основата на строителството. След това, през 1978 година завършва промишлено и гражданско строителство във ВИАС. Веднага след дипломирането си започва работа по специалността в Строително-монтажния комбинат (СМК) в Стара Загора.
„В продължение на 2 години бях групов технически ръководител на обектите на „СМК Стара Загора” в Раднево и Гълъбово. Директорът, който ме прие на работа, каза: „Сега ще те пусна в най-дълбокото. Или ще изплуваш и ще станеш строител, или няма.”
Още на втория ден ме прати с един джип в Раднево и Гълъбово, в една голяма кал с думите: „Ето, това са ти обектите. Започвай.” Така стартира трудовата ми кариера, директно на строежа. Бях се дипломирал точно седмица по-рано. Първия ден се събраха всички строителни техници, които трябваше да ръководя - шестима души. Опитаха се да ме напият сериозно, в резултат на което с шофьора на джипа трябваше да ги прибираме един по един. След като не успяха, всички единодушно решиха, че от мен ще стане строител.”
По-късно Нанко Янев прекарва година в звено за иновации и рационализации към СМК. „Идеята беше да подобряваме проектите и да предлагаме рационални начини за изпълнението им с цел да се спестят средства.
През 1987 година строителят завършва и Висшия институт за народно стопанство във Варна, специалност Икономика на строителството.
Следващите 6 години Янев е заместник генерален директор по капиталното строителство на завода за дискови запаметяващи устройства - „ДЗУ Стара Загора”. „Това беше много голямо предприятие, най-голямото в България по онова време. Работехме из цялата страна, налагаше ми се непрекъснато да пътувам. Имах обект и във Варна и в Разлог. Фирмата се разширяваше. В Стара Загора, Варна, Разлог, Пловдив, Пазарджик, Смолян и къде ли още не, непрекъснато нещо се строеше. Годините, прекарани там, ми дадоха един поглед от другата страна на строителния процес, откъм инвеститорската гледна точка.” Поканен да стане директор на Строителна банка в Стара Загора, Янев се преквалифицира за известно време – става банкер.
Междувременно със своя съдружник Петър Петров Нанко Янев създава строителна фирма в Стара Загора. Построява две банки и четири жилищни сгради в Града на липите. През 1996 година една от големите израелски компании ги кани да работят там. Създават фирма и в Израел и започват.
Първоначално за далечната страна заминават 20 души, а след 3 години бройката на работниците нараства на 300. „По това време в Израел се строеше страшно много и строителството бележеше абсолютен възход. Изградили сме значителни по големина, сложност и важност сгради: два спортно-културни центъра на Държавната лотария, два моста от новата трансизраелска автомагистрала, част от Терминал 2 на международното летище „Бен Гурион” – двуетажен мост, дълъг 1200 метра, две 26-етажни и една 42-етажна офис сгради в центъра на Тел Авив, университетска сграда в Йерусалим, музея на мемориалния комплекс „Яд Вашем” и 248 000 квадратни метра разгърната площ жилищни сгради. Разбира се, по част от тези обекти работехме по 2-3 български фирми едновременно. И така до 2004 година.”
Янев много настоява да сподели с читателите ни, че за професията го е запалил инж. Коста Драгов. Нарича го един от най-страхотните учители, които е имала България: „Няма втори като Драгов. Именно той ме накара да се влюбя в професията на строител. Никога не съм си представял, че мога да стана нещо друго. Това е моето призвание.”
Един от любимите обекти на Нанко Янев е сградата на ОББ в Стара Загора. Тя печели и конкурса на Съюза на архитектите и вестник „Арх & Арт борса” – „Архитект на годината 1996”. „Сградата беше направена с много любов и професионализъм от архитектите. Аз бях инвеститор. От обектите, които съм построил, 42-етажният небостъргач в Йерусалим беше голямото ми предизвикателство. В разгара на лятото, през август, в Тел Авив е изключително горещо. Само който не е бил там по това време, не знае за какво става въпрос. Започнахме да изливаме основите на сградата в 25-метров изкоп. Почвата беше от пясък както почти навсякъде в Тел Авив. Когато влязохме в изкопа, работниците започнаха да припадат един по един - от 30 души сутринта до вечерта успяха да издържат само половината. На следващия ден изпратихме нови попълнения. Едва след няколко смени се разбра кои от хората ми ще могат да издържат физически на това жестоко предизвикателство. Нагоре вече беше значително по-лесно“, увлича се в спомените си строителят.
Друго предизвикателство в Израел е квартал с площ около 70 000 квадратни метра. Това са около 40 малки блокчета: „Започнахме да строим върху огромен скален хълм в град Модиин, който се намира в близост до Йерусалим, но е на относително пусто място. Когато за основите на четвъртия и петия блок пробивахме с взрив, изведнъж отдолу зейна цяла пещера. Заедно с израелските инженери в крайна сметка решихме да запълним почти цялата пещера с бетон.“
Последният му любим обект - La casa dei fiori в София, е всъщност и най-новият завършен обект на фирмата. „Аз твърдя, че в България няма друг подобен обект. Той е в средиземноморски стил, напомня Барселона. Почти цялата сграда е покрита с ръчно изработена керамика”, споделя още Янев.
Камарата ни е нужна, за да си помагаме
Основен приоритет на КСБ е да помага на своите членове, да насочва строителите как да си помогат един на друг. Това е от едната страна, от другата Камарата е тази, която трябва да осъществява близък контакт с държавната администрация, да работи за промяна на законите, с които да се създават ясни правила и да става работата ни по-лесна и безпрепятствена.
По това, което чета във вестник „Строител” и научавам по време на различните срещи и семинари, разбирам, че се работи сериозно именно в тези две насоки. Инж. Светослав Глосов като председател на КСБ напипва в каква посока трябва да се насочат усилията на Камарата. И вече се виждат резултати.
Автор Мартин Славчев