По следите на валяка или как „строителен работник” става символ на Луковит

Прочетена: 308

Всеки град си има символ. Често той е свързан с неговата история, култура или поминъка на хората. В Луковит обаче това не е така. Един от първите парни валяци в България стои гордо на входа на града от 1986 г. насам и посреща посетителите, напомняйки им историята на индустриалния напредък от миналия век.

 
Машината е произведена от германската компания „Хуберт Цетелмайер”. Моделът е 706, а годината, в която излиза от завода, е 1939-а. Строителните машини по онова време са внасяни в страната от частни предприемачи, занимаващи се с изграждане на пътна инфраструктура.
Основателят на завода Хуберт Цетелмайер е бил строителен инженер, който започва своята кариера като шлосер. Създава фирма за строителство на пътища и производство на машини през 1897 г. Дейността на компанията продължава и до днес. Тя се ръководи от синовете на Цетелмайер и има производствени линии за фадроми и багери в цял свят, но дейността й е съсредоточена в САЩ.
Подобна запазена техника има австрийската фирма „Щрабаг”. Парен валяк от 1838 г. беше показан на откриването на лот 2 от магистрала „Тракия” в началото на юли тази година. Преди време машина от същия вид е намерена на дъното на една от реките в района на Луковит. Предполага се, че тя е стояла там повече от 50 години.
Идеята за чудноватата емблема на града е на Величко Вълов, който управлява дълги години Районната пътна служба (РПС).
През 1986 г. той решава, че строителната машина може да се възстанови и да се постави на входа на пътното управление. Причината е изграждането на новата сграда на РПС Луковит, която е официално открита през 1988 г.
И не след дълго уникалният валяк се превръща в емблема на града. В същата година той е транспортиран от Монтана. Реставрацията не изисква голям финансов ресурс. Това, което е направено преди поставянето му, е основно почистване, премахване на корозията и пребоядисване на валяка.

 
Всички части по него
са оригинални
Изключение прави коминът. Наложило се да го сменят, защото е изгнил, и на негово място е поставен нов от неръждаема стомана. Няма и механизъм на машината, който да отмерва извършената работа. Валякът е 12-тонен. За сравнение масово използваните сега машини тежат по 8 тона.
За да се запази редкият парен валяк, трябва да се извършат някои важни за съхранението му дейности. Двигателят се нуждае от разглобяване, почистване и смазване.
Дори и след това ретромашината няма да бъде използвана за ремонт на местната пътна инфраструктура. Почистването трябва да се направи само за поддръжка на емблемата на града, а дали ще може тя да се движи, ще проверят специалистите по парни двигатели. Въпреки това се очаква, че след основен ремонт

 
валякът може
да бъде използван
но работата му няма да е особено ефективна. Причината е не ресурсът, който използва, а времето за валиране. За задвижването му е нужна само вода, но темповете на движение са много по-бавни в сравнение с тези на днешните машини. Валякът обаче неотменно остава в „употреба” там, където се намира през последните 26 години – на входа на града.
Отсечката между Ябланица и Боаза е правена през 1952 г. именно с такава машина. След построяването й е полаган само износващ асфалтов пласт. Любопитен факт е, че нетрадиционният символ на Луковит е бил използван от пътно управление с традиции. Данните от 1942 г. показват, че управлението е било техническата околия на Луковит. След 1945 г. до 1959 г. Луковит е самостоятелно околийско пътно управление. В този период то е отговаряло за трасетата на територията на днешните Червен бряг, Угърчин, Ябланица и Плевен. След това е създадено пътно управление Ловеч, като РПС Луковит става негово подразделение. В момента службата отговаря за пътищата на четири общини – Луковит, Тетевен, Ябланица и част от Угърчин. В тях влизат около 60 км първокласни пътища, 218 км третокласни пътища, 1,5 км пътни връзки и около 50 км общинска инфраструктура.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.09.2012. Категория Строител. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: