Инж. Егмонт Якимов – от Малката Виена до висините в бранша

Мартин Славчев Съуправителят на „Бокар” ООД и зам.-председател на Контролния съвет на КСБ инж. Егмонт Якимов е роден в Русе на 10 ноември 1958 г. Завършва руска езикова гимназия. Има две висши образования - от ВИАС и УНСС. Женен, с двама синове. По-големият от тях съвсем скоро е завършил архитектура и се готви да наследи професията и бизнеса на баща си. На брега на хубавия син Дунав Животът в Русе е оставил своя отпечатък върху битието на строителя. Градът, наричан още Малката Виена, се слави със своите архитектурни паметници, в които са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Облагородяването на града започва още през XIX в., когато в Русе биват изградени първата канализация в България, първото улично осветление, първият телеграф, първата кинопрожекция и редица други все първи за България събития. Благодарение на първата железница Русе - Варна градът бързо се развива в икономическо отношение. Строят се разкошни сгради. Заради цялостното облагородяване на Русе, заради европейската визия чужденците, а и високообразованите люде го наричат Малката Виена. „Няма как обликът на града да не повлияе и на бъдещото развитие на всеки, който живее в Русе. Гордея се, че съм роден в този красив град”, заявява инж. Якимов. Строителят има щастливо детство. „Израснал съм до реката и като дете безброй пъти съм плувал в нея. От детските години съм запазил приятели, с които поддържам връзка и до днес”, разказва той. Строителството като традиция Дядото на Егмонт Якимов също е инженер. Той завършва образованието си в Грац, Австрия. В Русе е построил няколко емблематични сгради. Една от тях е Машиностроителният завод за селскостопанска техника, на който впоследствие става директор. Освен завода в Русе през 1940 г. дядото на инж. Якимов строи сградата на Министерството на вътрешните работи в София. Инж. Егмонт Якимов започва работа като проектант в „Транспроект” - проектантска организация, специализирана в проектирането на жп линии, жп гари и всички съоръжения, свързани с тях. Работи там в продължение на осем години, но още на втората осъзнава, че възможността за развитие в тази организация е крайно ограничена. Събитията в България през 1989 г. изиграват решаваща роля върху по-нататъшното му развитие. „Имах чувството, че някакъв похлупак се махна от главите ни. Всеки, който имаше амбиция да се развива, получи този шанс”, разказва Якимов. През първите години след промените той се занимава с частен бизнес, а от 1993 г. работи в „Бокар“, където впоследствие става съдружник и съуправител с още двама души. Първият голям обект, върху който строителят работи, е жилищният комплекс „Бокар” в столицата. Още преди да бъде започнат, 60% от сградите в жк „Бокар” са продадени. „Комплексът беше изграден с много хъс и желание. В него интегрирахме редица нови идеи за България. Появиха се понятията „редова къща“, „комплекс от затворен тип“. Първите къщи бяха „мострени“. Използвахме нови принципи и материали в строителството: двойни външни стени от две единични тухли, между които има топлоизолация. Използвахме сравнително новите по това време (1996 г.) PVC дограми, медни улуци, гръцки керемиди и полимерни мазилки”, разказва инж. Якимов. За да бъде изследван обектът, още по време на проектирането се правят три макета на комплекса. Последният от тях бива заснет със специална камера, вследствие на което се получава своеобразна 5-минутна видеоразходка из комплекса. Инж. Егмонт Якимов заедно със своите съдружници има построени над 600 хил. кв. м различни видове строителство - индивидуални и редови къщи, жилищни комплекси, блокове, офисни и промишлени обекти. „Сега, занимавайки се със строителство, си давам сметка колко важно е това, което правим. Ние, строителите, носим огромна отговорност не само пред хората, за които строим жилища, но и пред онези, които минават покрай построените от нас сгради и се възхищават на естетичното и красивото. Става дума за поколения наред”, казва строителят.   От първо лице Камарата на строителите в България е структура с изключително голям потенциал. Мисля, че той трябва да бъде доразвиван. Браншова организация, каквато е КСБ, се създава с цел да се обединят усилията на всички нейни членове - в посока професионално развитие, а също така и за въздействие върху икономическата среда, така че да се появи благоприятен климат за развитието на бранша. КСБ имаше големия късмет да се формира в условията на добре развиващия се строителен бизнес и да придобие нужната материална база, която да я направи абсолютно независима. Моето мнение е, че в условията на криза има огромен потенциал за развитие на строителния бранш. В момента в арабските страни се инвестират сериозни пари в строителството. По стечение на обстоятелствата в тези страни ние имаме богати традиции – строили сме там, при това сме го правили много добре. Ръководството на Камарата заедно с правителството трябва да изготви стратегия за излизането на българския строителен бранш на тези пазари. Тук става въпрос за инвестиции в размер не на милиони, а на милиарди. България има нужда от това, категоричен е инж. Якимов.   Музиката - това велико изкуство Инж. Егмонт Якимов е израснал в музикално семейство. Майка му е оперна певица и вокален педагог. Тя е била артист-солист в Русенската опера, един от основателите на която е братът на дядо му. Вуйчо на инж. Якимов е изтъкнатият български композитор, диригент и педагог акад. Васил Казанджиев. Сестра му също е оперна певица и оперен режисьор. Баба му е свирила на цели седем музикални инструмента. Самият инж. Якимов свири на виолончело в продължение на девет години. „Всички мои роднини по някакъв начин са свързани с музиката. Вкъщи само се пееше и се свиреше. Ако не бях станал строител, задължително щях да бъда музикант. Майка винаги си представяше, че ще бъда диригент като вуйчо. И до ден днешен музиката за мен си остава най-великото изкуство”, споделя строителят.