Надпреварата за върха

Прочетена: 186

Желанието да се построи нещо голямо не е ново. Големите сгради са използвани, за да се покаже власт и благосъстояние; да се почетат лидери или религиозни вярвания; да се очертаят границите на възможното и дори като просто съревнование между собствениците, фамилиите, архитектите и строителите. Някои от най-драматичните сгради в миналото са пирамидите в Египет, тесните и високи кули, стърчащи в небето на Италия, както и готическите катедрали във Франция. Въпреки че този тип сгради изглеждат много различни една от друга, те всички притежават нещо общо. Строени са със зидани или каменни стени, поемащи по-голямата част от теглото (така наречените носещи стени), включително тази на пода, хората и всичко, което стаята съдържа. Поради тази причина височината на тези сгради е била ограничена заради факта, че е трябвало да бъдат масивни и тежки в основата.
Премахване на пречките
Две нововъведения през XIX век прокарват пътя към изцяло нов тип сгради – небостъргачите. Първото е въвеждането на безопасния асансьор. Примитивните асансьори с разнообразен дизайн са били използвани от векове. От средата на XIX век започват да се използват асансьори на пара за придвижване на материали във фабрики, мини и складове. Тези асансьори не са били проектирани да бъдат безопасни за хората. При скъсване на въжето те падали директно в шахтата. През 1853 г. американски изобретател на име Елиша Грейвс Отис измисля устройство за безопасност, което избягва риска от свободно падане на  асансьора. Това нововъведение е имало огромно въздействие върху общественото доверие. По-късно с преминаването към задвижване от електрически мотор асансьорът разрешава проблема с качването и слизането от високите сгради. Второто нововъведение се ражда в Чикаго. През 1871 г. Чикаго е подложен на опустошителен пожар. През следващите години градът нараства експлозивно и бързо се презастроява отвъд естествените си граници. До края на 80-те парцелите за нови сгради в този район не са достатъчно да задоволят търсенето – единствената алтернатива била да се строи нагоре. За да се достигне обаче желаната височина, начинът на конструиране е трябвало да бъде променен. Бил е разработен нов метод, който използва решетка от стоманени колони, достатъчно здрави да издържат на различните сили, които сградите може да изпитат, включващи теглото на самата сграда, заедно със съдържанието й, както и силата на вятъра или земетресенията. С този нов начин на строене на сградите небостъргачът бил роден и надпреварата за най-високата сграда започнала.
Модерните материали
До раждането на небостъргача строителите и инженерите дълго са търсели начин да подобрят материалите и начина на строене, за да направят структурата по-здрава, по-висока и по-лека. Циментът е един от най-използваните материали, повече дори от  желязото. Друг много важен материал е стъклото. Стъклените стени стават много популярни след Втората световна война, защото стъклото е водоустойчиво и едновременно доставя достатъчно естествена светлина, а също така и защото е много по-евтино и леко от зида или цимента.
Природните сили
Тъй като колкото една сграда е по-висока и по-лека, се появява друг проблем – този с вятъра, заради който небостъргачите се накланят, почти един метър във всяка посока. Инженерите измислили ново решение на този проблем, първо като поставили диагонални стоманени подпори между централната асансьорна шахта, за да се създаде здраво ядро и след това като преместили повечето греди и колони на външния край на стените с цел да се създаде нещо като „твърда тръба” (stiff tube). По-необичайно решение, което да контролира клатенето било изобретено през 1970 г., наречено „амортисьор за тежестта” (tuned mass damper). Това е гигантски циментов блок или тежест с монтирани пружини и амортисьори, поставен като махало, което се движи в едната посока, когато компютър отчете движение на структурата в другата посока, за да неутрализира движението.

Строителни
грешки

Разбира се, с новите технологични разработки може да възникне проблем. Един драматичен и очевиден пример е бил John Hancock Tower в Бостън, сега определен като най-поразителната сграда в града. Тя представлява „кула” от огледални стъкла. Проблемът започнал по време на  зимна буря, през януари 1973 г., когато сградата все още се строяла. Поради силния вятър огромни стъклени панели, всеки от които тежал 250 кг, се счупили и паднали на улицата. Инженерите се опитвали да разберат какво се е объркало. За четири месеца поне 65 панела паднали и били подменени с шперплат. Теории и слухове мълвели, че сградата се огъва твърде много, причинявайки падането на прозорците, или пък, че основите на сградата са потънали толкова, че са причина за счупените прозорци. Истината е, че материалът просто не е издържал. Прозорците са били произведени по нова технология и повърхността им била напукана.
За съжаление всичките 10 344 прозорци на сградата трябвало да бъдат подменени. След този инцидент до днес няма нито един паднал прозорец.
Надпреварата
за небето

Измежду ранните небостъргачи в Манхатън е Metropolitan Life Insurance Tower (213 м, 50 етажа), Woolworth Building (най-високата сграда в света от 1913-1930 с 241 м, 60 етажа), Bank of Manhattan (283 м, 71 етажа) и тежко декорираната Chrysler Building (за кратко най-високата сграда за
1930 г. с височина 319 м, 77 етажа). Сградата Chrysler Building скоро загубила короната от Empire State Building, построена по време на Голямата депресия от строителен предприемач, която достигнала зашеметяващите 381 м и 102 етажа. Сградата Empire State Building задържала лидерската позиция сред небостъргачите 41 години до 1972 г., когато бил построен Световният търговски център (World Trade Center) (417 м, 110 етажа). Две години по-късно Ню Йорк загубил съревнованието за най-висока сграда, когато Sears Tower била построена в Чикаго (442 м, 110 етажа). Дваисет и четири години по-късно за първи път в историята най-високата сграда не била на територията на САЩ, а в Куала  Лумпур в Малайзия, където Petronas Towers била построена през
1998 г. (452 м, 88 етажа).
Тайпе, построена в Тайван през 2004 г., която достига 509 м и има 101 етажа, е най-високата сграда в света до януари месец 2010 г., когато Бурж Халифа (формално наричана Бурж Дубай) в Дубай, Обединени арабски емирства, става най-високата сграда в света с височина 828 м и 160 етажа. Бурж Халифа има най-бързите асансьори в света, 20,7 акра стъкла, а дневното потребление на вода възлиза на около
1 млн. литра.


Страницата подготви Стоян Димитров, превод Емилия Пищалова

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.08.2010. Категория Строител. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: