Строител

Геолози „инжектират“, строители барикадират Венеция

Венеция ще потъне през 2060 г., сочат изследвания на големи международни архитек-турни студиа и учени. И въпреки че това твърдение не датира от днес, не липсват нови инженерни и строителни решения, претендиращи, че ще задържат древната република на дожите на повърхността. Последните приумици за съхранение на италианския град ще бъдат представени до 20 септември на венецианския остров Сан Серволо. Предварителните информации за проектите звучат обещаващо. Някои от тях дори пресъздават Венеция под водата, но техническа и обитаема, затворена под люк. Други интерпретират вече известни идеи за ограждане на града, но вместо с високи стени – с небостъргачи, препълнени с балони, които да повдигнат домовете на венецианците. Два от най-странните проекти – „Мойсей” и инжектирането на града с вода, ще бъдат довършени съвсем скоро

Проектът „Мойсей”
През 2003 г. италианският министър-председател Силвио Берлускони започва проект, носещ символичното име на библейския персонаж Мойсей, който заставя водите на Червено море да се разделят, оставяйки суха пътека. Планът на премиера за спасяване на Венеция на стойност 7 млрд. долара ще бъде напълно завършен през 2011 г.
„Мойсей” е защитна система от 78 подвижни стоманени бариери с дължина 30 м и широчина 5 м, която ще се активира при приливи. В спокойно време бариерите ще бъдат прибирани на дъното на Венецианската лагуна и няма да скриват от посетителите гледката на Адриатическо море. Съоръжението ще се активира чрез пускане на въздух под налягане в шлюзовете му, който ще издига нагоре бариерите, когато се очаква прилив, надвишаващ с един метър допустимата височина. Така срещу прииждащите вълни ще се образува преграда, дълга над километър и половина.
И след завършването на проекта водата ще залива най-ниските части на островния град, но това ще бъде по-скоро туристическа атракция, отколкото опасност за Венеция или за жителите й.
През ХХ в. италианската забележителност е потънала с 23 см, но специалистите са убедени, че „Мойсей” ще защити града от Адриатическо море поне за следващите 100 години.
Идеята за проекта, чийто автор е италианският архитект Алберто Скоти се появява още след катастрофалното наводнение през 1966 г. Забавянето на разработването и осъществяването на „Мойсей” се дължи на споровете, които се водят от самото зараждане на идеята. Един от най-големите му критици е американският археолог Албърт Емерман, който определя проекта като безсмислен и остарял. По думите на Емерман колкото и високи да са бариерите, те не могат да бъдат напълно съобразени с равнището на водната повърхност и е въпрос на време да се окажат под нея.
Според природозащитните организации „Мойсей” ще наруши деликатната екосистема на Венецианската лагуна, защото в период от 80 до 100 дни в годината Венеция ще бъде наводнена, а през месеците ноември, декември и януари водата ще се превръща в мръсна тиня. Представители на местния бизнес пък имат опасения, че бариерите ще се окажат пречка за морския транспорт.

Водните инжекции
Геолози и инженери от университета в Падуа, ръководени от Джузепе Гамболати, планират да повдигнат Венеция с 30 см до 2015 г., като превърнат морската вода – унищожител на града, в негов спасител.
Проектът на стойност 117 млн. долара представлява инжектиране на вода дълбоко под почвата на града, което ще го повдигне с над 30 см за период от десет години. Геологът Гамболати посочва пример за успешно прилагане на метода още от 50-те години на ХХ век в Лонг Бийч, Калифорния, където потъването на някои райони вследствие на изпомпването на петрол достигало 9 м.
„Инжекциите” с морска вода в почвата на дълбочина от 700 метра ще се правят чрез 12 тръби с дължина около 10 км и диаметър около 30 см. По този начин водата ще увеличи обема на пясъка, който в комбинация с водоустойчивата глина в по-горните почвени слоеве ще повдигне Венеция.
Специалистите от университетския екип твърдят, че 94 на сто от наводненията от 1910 г. насам са щели да бъдат избегнати, ако градът е бил 30 см по-високо.
Според самия Джузепе Гамболати водните инжекции не са алтернатива на предпазните бариери на „Мойсей”, а допълнение към тях.
Разбира се, не липсват критики и за този проект. Инжектирането на Венеция е определено като „научна фантастика” от професора по геоинженерство към политехническия университет в Торино Микеле Джамиолковски, участвал в стабилизирането на наклонената кула в Пиза. Той предупреждава, че инжектирането може да разруши сградите и инфраструктурата на Венеция.
В отговор Гамболати пък успокоява опонента си, че инжекциите ще бъдат „дозирани”, защото сателитна технология ще извършва непрекъснато наблюдение, за да установи какво количество вода е нужно за балансираното издигане на града.


Скоростното потъване

От създаването на Венеция през IX в. Адриатическо море заливало централния площад на островния град едва няколко пъти годишно.
Авторът на книгата „Венеция срещу морето” Джон Кийхай твърди, че жителите приемали наводненията като част от начина на живот в бившата Венецианска република от Средновековието.
Още през 1872 г. градският съвет създава архив, в който се пазят данните за всички наводнения. Рекордът държи това от 1966 г., когато водата се покачва с 1,94 м, а наводненията за годината са общо 99 и оставят 5000 души без жилища. Тогава се взема решение за създаване на съоръжения, защитаващи града от високите приливи. Седем години по-късно италианското правителство обявява защитата на Венеция от водните стихии за национален приоритет. Конкретни действия за спасяването на града обаче се предприемат след повече от 30 години.
В наши дни Венеция е наводнена около 200 дни в годината. През 2008 г.
беше четвъртото по-значително наводнение. Освен щети и неудобства за жителите то се превърна и в своеобразна атракция за туристите, които не закъсняха да се снабдят с гумени ботуши до коленете, за да се разходят по площад „Сан Марко”.
Причини за заливането на града са нарастването на морското равнище и свличането на земна маса. Нивото на Адриатическо море е с 11 см по-високо, отколкото е било преди век. Земната маса се е свлякла с 12 см за последните 100 години, като това се дължи основно на изпомпването на прясна вода от вод-ните басейни.