Проектът „Литекс Тауър” все още не е завършен. Всички граждани на столицата обаче знаят за сградата, усещайки естествената й съдба - да се превърне в един от най-емблематичните и харизматични строителни шедьоври в съвременна България. Трите стъклени кули внушават модерното, иновативното и стилното, гордо извисявайки се в столичния квартал „Изток”, забележими отвсякъде и от всекиго. Член на проектантския колектив на сградите като консултант инж. Кирил Велковски и лично представляващ консултанта по дневна светлина и енергийна ефективност на фасадите д-р Хелмут Кьостер, разговаря с наш репортер относно тънките специфики в работата с дневната светлина, управлението на енергията и философията на стъклото.

„Всичко започна през 2006 г. Основният мотив на инвеститорите от „Софарма” и „Литекс” беше да се направи една устойчива и модерна сграда, където предизвикателството беше да се използва прозрачно стъкло. Строителството с такова стъкло, особено в случаите, когато е налице пълно остъкляване по цялата височина на зданието, крие много рискове и изисква тънкости, най-вече заради слънцето”, започна разказа си г-н Велковски.
Неговото име е добре познато в професионалните среди. От години той работи с един от най-големите специалисти по дневна светлина в света – д-р Хелмут Кьостер от Германия. Главният архитект на „Литекс Тауър” се свързва с него със задачата да осъществят проекта с безцветно прозрачно стъкло, без то да има каквито и да било нюанси. „При това положение питането беше какво ще правим със слънцето? През последните години се построиха много стъклени сгради. Те обаче или са с големи пердета отвътре, със затворени щори отвътре/отвън, а има и случаи на облепени с хартия прозорци. Ако трябва да строим от стъкло и после да лепим по него хартии, то по-евтино ще ни излезе да строим с бетон”, смята консултантът.
В лицето на инвеститорите от „Софарма”, които на този етап са по-инициативни от „Литекс”, проектантският екип среща добро разбиране и иновативно мислене. Приемат се новите технологии, които могат да бъдат използвани с оглед сградата да бъде защитена, да достигне една много висока енергийна ефективност, и в същото време да бъде изпълнена с безцветно стъкло.
Кирил Велковски споделя: „Имаше много дискусии, проучвания и изследване на чужд опит, при което една по една бяха отхвърляни много от предварителните фасадни концепции. В крайна сметка единодушно бе приета т.нар. двойна елементна фасада, която обаче е със затворени кутии и не се вентилира. В процеса на избора се направиха множество анализи. Проучвахме възможността за образуване на конденз, запрашаване и нагряване вътре във фасадата. Така стигнахме до извода, че фасадата трябва да бъде двойна, невентилирана, за да може практически да елиминираме поддръжката й вътре между двата пласта стъкло. В същото време тя трябваше да бъде гъвкава във възможностите си да пренася слънчева енергия, светлина и въобще в енергиен аспект. Така или иначе един от основните замисли за сградата беше тя да бъде много нискоенергийна, следователно фасадите играеха съществена роля в гарантиране параметрите на сградата.”
Това е един от малкото проекти в България, в които има направена синергетика. Това означава взаимно обвързване на елементите, така че консумацията на енергия да бъде сведена до разумен минимум. Това е и един от първите проекти у нас, където се прави опит за активно използване на термичната маса на бетона. Вследствие на това липсва окачен таван и плочата е гола отдолу. Използва се като топлообменник на въздуха.
Като цяло обектът е съставен от три тела с различна височина. Те са високи 55 м, 75 м и 85 м, грубо казано. Свързани са с едно общо търговско тяло в основата. Помещенията в основните тела са предназначени за офис площи.
В създаването на тази сграда са залегнали изключително много иновативни неща. Вкарани са много нови технологии. В света има много малко подобни фасади, такива са правени в Швейцария и Австрия през последните 10 години. „Това е, както казахме, двойна елементна фасада, където слънцезащитите са поместени между двата пласта. Разстоянието между тях е от порядъка само на 15-20 см. Използват се ретрооптични слънцезащити, с които слънчевата енергия може да бъде управлявана и пренасочвана според нуждите на сградата. Така фасадата става много гъвкава по отношение преноса на енергия, тъй като тя може да бъде пропускана частично или изцяло, или пък отблъсквана навън”, обяснява инж. Велковски.
Първото стъкло е кристално, от типа на extra clear vision стъклата и буквално има цвета на водна чаша. То е без съдържание на желязо, няма го дори този зеленикав елемент, който е характерен за обикновените стъкла. Вторият пласт стъкла са обикновени.
Консултантът подробно продължи разказа си: „Гъвкавата и адаптивна фасада вече дава възможност да бъдат въведени още куп други иновации в сградите. От една страна, имаме снижаване на ОВ мощностите въпреки масовото остъкляване, поради това че обвивката на сградата е с изключителни топлотехнически и слънце-защитни параметри. Всъщност направихме пренос на нетни средства от ОВ към фасада, вследствие на което извеждаме сградата на по-нисък режим на консумация. Много хора казват, че така сградата е скъпа. Ако погледнем цената на фона на всички други разходи и пресметнем откъде пренасяме финансова тежест, както и ако вземем под внимание експлоатационните разходи, впоследствие излиза съвсем не скъпо, обратно, излиза ефективно. Другата теза е, давайки по-малко пари за фасада и повече за ОВ инсталации, се постига обратният ефект - повече консумация впоследствие. Така сградата се утежнява в частта на експлоатационните разходи. Според нашите разчети енергията, която ще успяваме да спестим, е около 35 - 40%, включвайки и ефекта от системата за сграден контрол – BMS, при равни условия и употреба на традиционни технологии.”
През последните години хората, изглежда, забравиха за понятието дневна светлина. Няма нищо по-силно от нея. Тя е неутрална, естествена, здравословна, и най-вече - безплатна. Не произвежда въглеродни емисии. „Вярно е, че с цветно стъкло може да защитите сградата. Има стъкла с много нисък процент на пропускливост. Но това е за сметка на възможността да се ползва дневна, натурална светлина - те не я пропускат. Получава се следното – слагат се тежки слънцезащитни стъкла, за да няма проблеми с ОВ, орязва се ОВ, но се палят лампите вътре, т.е. пренасяме консумацията от ОВ в осветяване. Това е обвързано с голяма консумация, като допълнително отново рефлектира и върху ОВ инсталациите и консумацията, защото все пак това, което са отработили осветителните тела, все някъде трябва да отиде.
Голям успех за сградата е, че тя покрива най-високите възможни критерии по всички световни системи за устойчиво строителство в множество области. Разчетите ни в областта на дневната светлина са над 80-85% в годишен план сградата да оперира без вътрешно осветление в основните офис части. Така нареченият фактор на автономност по отношение на дневната светлина достига стойност 5, или над 86% възможност за опериране без използване на вътрешно осветление за офис площите.
Да разкажем малко повече и за липсата на окачен таван и използването на инертната маса на бетона в цикъла на ОВ. Абсурдно е да се мисли, че бетонът ще реши всички проблеми. Може обаче да спести много, помагайки за намаляването на консумацията.
Много иновации има и в самата конструкция на сградата. Освен всичко друго проектът предвижда направата на един от най-големите зелени покриви у нас. Това допълнително ще способства за комфорта и микроклимата около сградата. Кирил Велковски обясни и голямото значение на проекта: „С построяването на трите сгради се дава сериозен тласък на фасадното строителство в България. Фасадите се произвеждат и сглобяват тук, в България. Първоизточникът на идеите беше изцяло нашият екип съвместно с „Архитектоника”. Знаменателно обаче е отношението и разбирането най-вече на мениджърите. Добри думи заслужава и „Рейнър алуминиум”- България, които ни предложиха изцяло нов и специфичен продукт.
Защо казвам, че сградата е уникална за България? Това е един от малкото проекти, където фигурират 16 000 кв. м стъкло. Второ, стъклото не е цветно, а прозрачно. Философията на енергийното управление на слънчевите и светлинните потоци е коренно различна от традиционната за момента. Трето, това е елементна фасада, разработена именно в България, благодарение на усилията на три фирми. Цената на продукта, която бе постигната, е прекрасна в сравнение с аналозите на Запад. Можем да кажем, че следващата най-евтина и с аналогична конструкция и параметри фасада е с близо 50% по-скъпа.
Четвърто, и не на последно място, локацията на сградите е много хубава. Предвижданията са комплексът да се превърне в локален център, да има собствен живот, собствена атмосфера.
Още от миналата година доста се заговори за устойчивост в България. В тази връзка вече е ясно, че 20% от цената на една сграда е съсредоточена в началната инвестиция. Останалите 80% се хвърлят по време на експлоатацията. Затова, ако инвестираме малко повече за достигане на добра енергийна ефективност, ще осъществим много спестявания в по-късен етап по време на експлоатация. Всичко обаче е въпрос на философия, дали инвеститорът търси бързата или дългосрочната печалба”.
„Литекс Тауър” ще бъде завършена през края на 2010 или през 2011 г. Тогава всичките заложени концепции ще намерят реалното си отражение, очертавайки един нов етап в развитието на българското строителство.
Проектът недвусмислено говори за високите възможности на българските инвеститори, инженери, проектанти и строители. Дано повлече след себе си реализирането на други такива оазиси на иновациите...