Елица Илчева  

„Геотехмин“ е компания, в която има ред. Има и приемственост, и прекрасно сътрудничество между опитни кадри и млади колеги, което е рецепта за успех не само в строителството, но и във всяка друга дейност. Това е мнението на инж. Иван Ванков, главен експерт „Метростроене“ в „Геотехмин” и един от най-тачените специалисти в строителния бранш. Той е от експертите, чиито опит и умения са вградени в основите на метрото в София. Вече 10 години не само строи, но и помага за създаването на новите кадри.

През 2005 г. „Геотехмин“ спечели търга за главен подизпълнител на част от работите по изграждането на метроучастъка от МС „Сердика“ до МС „Стадион Васил Левски“, който се строи с японски заем. Инж. Ванков е работил в първия „Метрострой“, преобразуван по-късно в БКС и е поканен за ръководител на обекта. Предизвикателството е голямо не само защото проектът е грандиозен и нов за строителите в България, но и защото го управляват представители на „Тайсей Корпорейшън“ – една от най-известните строителни компании от Страната на изгряващото слънце.

„Благодарение на подкрепата на ръководството на „Геотехмин“ много бързо успяхме да създадем проектен екип, който да обхване всички позиции съгласно изискванията на договорните условия по ФИДИК. Тъй като разполагахме основно с голяма ресурсна база от гледна точка на механизацията, трябваше бързо да създадем и материална такава – кофражен двор, арматурен двор и т.н. А за дейности, които не бяха в портфолиото на нашата фирма, използвахме и специализирани под­изпълнители“, спомня си инж. Ванков, който днес е горд, че има своя принос за това метрото в София да се изгражда качествено и в срок.

Едно от първите предизвикателства, с което се сблъскахме при започването на проекта, беше изграждането на стартова шахта, в която да се спусне тунелопробивната машина, добила популярност като „Къртицата“. За тази нова за България „операция“, която се прави по специална технология, идват инженери от Германия и Япония. „Дори като помощен персонал никак не беше лесно, но се справихме. Освен това успешно изпълнихме и тунелната връзка на новоизградената метростанция със съществуващия стар тунел. Направихме и една интересна като подземно съоръжение водоотливна станция, която служи както за контрол, така и ако се получат течове. Построихме и подземен паркинг за 500 коли на 4-5 нива“, разказва още инж. Ванков.

Дисциплина по японски

В трудовата си кариера инж. Иван Ванков има богат опит, натрупан в най-отдалечени кътчета на земното кълбо. На работата с японските специалисти в София гледа като на шанс, който всеки получава веднъж в живота: „Никога не сме имали проблеми с японците. И не сме им създавали проблеми. Те ни научиха на дисциплина, каквато у нас рядко се спазва. Много стриктно следяха режима на работа. Сутрин се започваше със строг инструктаж. Всеки получаваше конкретни за деня задачи и непрекъснато се подчертаваше кои са двете най-важни неща – сигурността на работниците и качеството на изпълнението. Отделно на обяд се правеше оперативка, на която се уточняваше докъде се е стигнало, къде има проблеми, какво трябва да се засили, каква помощ, ако е необходимо, трябва да се окаже. Този ред ни амбицираше, всички български фирми започнахме да работим с наистина голям ентусиазъм и резултатите не закъсняха. Но ако някой ви каже, че японските специалисти са си тръгнали от София, без да изживеят своя напредък, не вярвайте. Истината е, че както ние се учехме от тях, така и те се учеха от нас, най-вече как се работи в условия, които изискват свръхнормална пестеливост...“

Разбира се, всяка работа е свързана и с трудности. Тъкмо преодоляването им е единственият път за движение напред. Вторият обект от метрото, който „Геотехмин“ изпълнява – огромната станция на бул. „Черни връх“, поставя инж. Ванков и колегите му пред сериозното изпитание да работят, без да спират и за миг автомобилното движение по булеварда. „Наложи се да мислим и да прилагаме нови технологии, помогнаха ни и френски колеги. Станцията и прилежащият тунел се изградиха подземно на дълбочина от 28 метра, а дължината на участъка бе близо 500 метра. Под земята механизацията и работниците влизаха през входовете на паркингите или през специални отвори. Голяма трудност и висок риск имаше при подаването на материалите, разместването им, вкарването на кофражите, на армировъчната стомана. Първо всичко се спуска през отворите, а после се размества долу. А и работата под земята е тягостна, макар че с времето се свиква. Доста страх сме изпитали, но спазвайки проекта и изискванията за качество, успяхме. За първи път в метростанция „Джеймс Баучер“ приложихме технологията за предварително напрягане на покривната и на част от етажните плочи. Чрез нея се постигна икономия на материали, без да се застрашава сигурността“, вълнува се при спомените си инженерът.

И подсказва още един елемент в подреждането на пъзела на успеха – коректността в работата между бенефициенти и изпълнители, между изпълнители и подизпълнители: „В лицето и на Стоян Братоев, и на колегите от „Метрополитен“ и останалите фирми срещахме пълно разбиране. И понеже решавахме заедно и бързо проблемите, а възложителят се разплащаше навреме, всичко ни спореше...“

Житейската мозайка

Тя е подредена като географска карта - с години работа в Русия, Сирия, Ирак, Йемен и Либия, след първите години трудов стаж от 1974 г. на язовир „Йовковци”, който водоснабдява Велико Търново. Инж. Иван Ванков е участвал и в създаването на „Агрокомплект“, дружеството е обединявало няколко фирми, които договаряли големите обекти на България зад граница. В Сирия специалистът е работил по напоителна система, свързана с река Хабур, както и по строителството на  язовири. „Когато си тръгвах, обиколих обектите и видях как сме променили цялостната инфраструктура на страната. Поречието беше облагородено, цивилизацията беше влязла в Сирия. Усещането е неповторимо“, споделя Ванков и припомня малко известния факт, че летището в Дамаск е строено от българи. Както и че българи и сирийци са живели като братя, работили са с уважение един към друг и без никакви противоречия. Затова днес е изненадан от случващото се в арабската държава и от реакциите срещу бежанците у нас: „Християни, мюсюлмани и хора от различни народности живеехме нормално, без капка злоба помежду ни. България има много връзки със Сирия покрай завършилите у нас техни граждани. Там ние се стараехме да се докажем, раздавахме се в работата. Отивахме добре обучени, а срещите с колеги от други страни и желанието всеки да покаже, че е по-добър, вдигаше нивото на българския строител.“

Инженерът е категоричен, че и днес нашите фирми стоят добре на външния пазар. Има интерес към родни специалисти в Ливан, в Сърбия, в Испания. „Българинът никъде не е подценяван като проектант и изпълнител и истината е, че като специалист не отстъпва на никого. Въпросът е, че все още сме с по-ниско самочувствие. Трябва да се избавим от комплексите си, нямаме никакви причини да се подценяваме“, споделя той. Опита си реди почти в поговорки: „Младото може, но не знае. Старото знае, но не може и когато се създаде симбиоза, става страхотен екип. Много е важно взаимоотношенията да са толерантни, да се работи в сътрудничество и да има кой да поеме дадена задача във всеки момент, така че работата да не изостава…”

Красноречив пример за прилагането на житейската философия на инж. Ванков за приемствеността и симбиозата между поколенията е фактът, че синът му е в проектния екип на „Геотехмин“ и „Геострой“, отговорен за изграждането на част от метротрасето до Бизнес парка в жк „Младост“.