Строител

Инж. Валентин Вълев: За да се наложиш на пазара, трябва да се раздаваш в работата си

Държа да има черни списъци – на некоректни фирми, инвеститори, работници, кметове, държавни служители

Ренета Николова  

Г-н Вълев, оглавяваната от вас компания „Акватек” ЕООД отбелязва своя 20-годишен юбилей. Приемете поздрави от целия екип на вестник „Строител” и нашите искрени пожелания за още много години успешна дейност и реализирани обекти. Разкажете ни как започна всичко, през какви предизвикателства преминахте за този период, кои са моментите, които никога няма да забравите?

Специално за „Акватек“ всичко започна през 1994 г. По това време „Експрес Гаранцион“ беше строителна фирма на четири години и бяхме започнали да работим по различни строежи. Аз като специалист, който е излязъл от ГУСВ, знаех как се извършва промишлено строителство, обаче не бях изпълнявал довършителни дейности и ми се искаше да започна да се занимавам с такива. Бяхме започнали да правим къщи на по-заможни хора и един клиент ми каза, че иска да му направя басейн. На мен ми се стори много екзотично. Вече имах нагласата да се занимавам с по-фини неща. За да отговоря на желанието на клиента, се наложи да отида първо на Пловдивския панаир. Там се срещнах с хора, които ми казаха, че имат възможност да ме свържат с германски фирми, занимаващи се с басейни. Проявих желание, отидох до Германия, срещнах се с немска фирма, която беше новосформирана и се казваше „Акватек“, и сключих договор с нея. Когато се върнах в България, направих фирма „Експрес Гаранцион Акватек“ – така се казваше „Акватек“ първоначално. Първата година, естествено, нямаше как да стартираме и да постигнем големи успехи, но от 1995-а „Акватек“ започна активно да работи.

Помогнаха ни американските филми, които много бързо навлязоха у нас – в тях непрекъснато показваха къщи с басейни. Това ни направи много голяма реклама. А явно имаше и нужда, хората се почувстваха свободни и решиха да харчат пари за такива цели. Така през 1995 г. „Акватек“ тръгна силно нагоре.

Фирмата винаги е работила в комбинация с „Експрес Гаранцион“. В началото дори ползвахме техния офис и монтажници. Постепенно назначих само специализиран в областта на басейните екип, който беше различен от екипа на „Експрес Гаранцион“. Така тръгнаха нещата.

Направихме първите големи басейни в Златни пясъци, след това и в Слънчев бряг. Първите два аквапарка в България също са наше дело. Във връзка с аквапарка в Златни пясъци ни посетиха испанци, на които им беше много интересно кои сме ние. Нашият офис тогава беше скромен, в кооперация, която бяхме изградили, и не вдъхваше много доверие.  Когато дойдоха испанците, им дадох каталог със снимки на обекти, които сме реализирали. Те започнаха да го разглеждат доста надменно, но колкото повече го разгръщаха, толкова повече отношението им се променяше. В един момент ми зададоха въпроса, коя година е създадена фирмата, и аз им казах: 1994-та. Те ме попитаха: „Извинявай, не разбрахме, 1894 г. ли?“ Отговорих: „Не, не 1894-та, а 1994-та.“ Те наистина не можеха да повярват, защото при тях за толкова кратко време никой не е правил толкова много басейни просто защото те не са имали такъв бум. При тях всичко се е развивало бавно, планомерно и естествено, имало е еволюция. Общо взето, аква фирмите в света са малки, разпилени по области и окръзи, тъй като те са се увеличавали постепенно с разрастването на пазара. При нас пазарът изведнъж се отвори, изведнъж се разрасна. Случиха се революционни промени. Това ни даде доста голяма възможност за развитие. Направихме огромен брой басейни.

Кои са обектите, които компанията реализира в момента?

В момента работим по строителството на един от най-грандиозните проекти по Черноморието – от 4000 кв. м. Участваме в изграждането на аквапарк. Правим олимпийски басейни. Строим и басейни в комплекси по Българското Черноморие. Работим по направата на големи SPA центрове.

Фирмата е член на КСБ, а вие – на УС на браншовата организация. Как оценявате икономическата ситуация в момента? Вижда ли се изходът от кризата?

Не мисля, че в икономическата ситуация в момента има кой знае каква промяна. Големите промени настъпват страшно бавно. Според мен тях все още ги няма нито в Европейския съюз, нито в България, нито в САЩ дори. Обаче можем да свикнем с кризата, а когато един човек свикне с нея, тревожността му изчезва. Народът го е казал – човек знае и две, и двеста. Ако свикнеш с две – живееш с две, ако свикнеш с двеста – живееш с двеста. И ако ти отнемат двеста и останеш с две, в началото ти е много трудно, но през първата година, после пак ти става добре. Това намирам аз като разлика – на първо място е свикването с кризата.

На второ място е акумулацията на обекти – има незавършени, които хората са отлагали. Те са събрали пари, успокоили са се, че имат възможност да ги реализират, че имат приходи и т.н., и са започнали изграждането. Третото е редуцирането на фирмите – останаха по-малко, които могат да свършат работа. В момента, според мен, това се наблюдава на нашия пазар. Качествените ни работници избягаха в чужбина, понеже тук няма откъде да им осигурим по-добро заплащане, а това доведе до липсата на кадри на пазара. Тези фирми, които нямат работа и не са успели да задържат квалифицираните си служители, отпадат. Остават само онези, които през кризата са имали обекти и са оцелели.

И сега в първия момент, в който започне работата, отсяването ще стане още по-рязко. Защото хората ще видят кои фирми могат да работят и кои не, кои могат да привлекат персонал и кои не.

Вие сте и бивш председател на ОП на КСБ – Варна. Какви са основните трудности, с които трябва ежедневно да се справят строителните фирми в региона?

Основната трудност произтича от голямата обърканост в местните и държавните власти. В общините трудно се взимат решения, всичко е сложно организирано, а в момента те са основният инвеститор – общините, и държавата. Но поради факта, че постоянно се говори и се следи за корупция, администрацията масово спира да взема решения. Тези, които трябва да поемат отговорност, не го правят, защото се страхуват да не бъдат проверявани или разследвани след това. Става така, че отиваш на обществен обект и се налага ти да свършиш и задълженията на общинските и държавните служители, за да може да върви твоята работа. Което на моменти е невъзможно, защото ти не управляваш нито държавните, нито общинските чиновници и можеш само да ги молиш. Това е едната основна трудност.

Другата при легалните фирми е, че има много голям черен пазар, който никой не контролира. Никой не спира тези, които работят, без да си плащат данъците. Получава се така, че нямаш достатъчно работа, защото си плащаш данъците, и цената ти се вдига, а не можеш да работиш на черно, защото и без това си плащаш всичко. В същото време теб те проверяват по сто пъти, защото си легален, а пък онези, които са на черно, никой не ги закача. По този начин се стимулира сивата икономика.

Камарата е много активна по отношение на промените в законодателството, какво е вашето мнение за подготвяните изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и най-вече за новия Закон за строителството?

Във всички случаи трябва да има промени в тези закони, но към тях да се подходи внимателно, за да не създадем проблеми. Ще бъде по-лесно да ги подобрим, отколкото да ги променяме из основи. Защото така ще се наложи да започнем да работим на голо поле, а тогава ще излязат много нови трудности, проблеми, за които досега не сме се сетили, че може да възникнат.

Освен промените в законодателството трябва ли, според вас, да се направят и такива в Етичния кодекс, които да ограничат нелоялната конкуренция?

Това за мен е болен въпрос. От много години, откакто съм в Управителния съвет на КСБ, поставям въпроса, че няма как да се случи да решаваме проблема само етично. Тъй като ние сме заинтересовани в бранша да има ред, да няма черен пазар, да няма незаконно строителство, единственият начин да постигнем това е да създадем т.нар. строителна полиция. Мислехме, че има органи за това, но с всяка една стъпка се убеждаваме, че те са недействащи. И при положение, че те не функционират ефикасно, ние трябва да предложим изход от ситуацията. Разбира се, тази строителна полиция не може да даде решение на всичко. Но ако тя има някакви минимални правомощия, аз съм сигурен, че половината от проблемите ще отпаднат. Другото, на което държа, е да има черни списъци – на некоректни фирми, инвеститори, работници, кметове, държавни служители и т.н. Според мен трябва да се работи в тази посока.

Как КСБ може да стане по-полезна за своите членове?

Ако КСБ не стане по-полезна за своите членове, което също говоря от години наред и повтарям на почти всяко заседание на Управителния съвет, те ще ни напуснат. Трябва да предприемем действия, които наистина да помогнат на малките и средните фирми. Хората, с които аз контактувам, искат да видят смисъл от членството в Камарата. Аз ги убеждавам, че такъв има, но нямам достатъчно аргументи. Според мен е необходимо да се вземат мерки, защото в това отношение сме длъжници на нашите членове.

В първата година от новия програмен период сме. Кои са научените уроци от миналия, кои грешки не трябва да се повтарят?

За мен грешките са следните: не се осигурява финансиране за качествено проектиране и не се прави такова. А знаем какви са правилата в европейските програми – не се разрешава нищо да бъде променяно. Така влизаме в „параграф 22”, защото, ако не направим изменения, ще построим грозен, лош обект. Ако пък го променим, няма да ни платят.

Това е основният проблем и ако той не бъде разрешен, ще имаме големи затруднения. Подготовката на проектирането трябва да става по-бавно, по-спокойно и да е някак по-избирателна – да се извършва от качествени специалисти. Сега всички проектират – кадърни и некадърни, а вторите не развалят само тяхното задание, те влияят зле на целия процес.

И другото, което бих казал във връзка с новия програмен период, е да не се залага на най-ниската цена при търговете. Да се избира винаги икономически най-изгодната оферта за инвеститора от гледна точка на дълготрайност и качество. Миналата година бях в Северна Германия. Всичко, което се прави там по проекти, например площадите в градовете, е с гранит. Никой не ползва други материали. Гранитът е скъп, но с дълъг живот. Ние сменяме плочките на площадите в градовете с бетонови павета. Това е грешка и ще си носим последствията от нея. Тя трябва да се коригира при предстоящото проектиране.

Връщам се на основния повод за интервюто – юбилея на „Акватек”. Какви са достойнствата, които трябва да притежава една строителна компания, за да оцелее и не само това, а и да се развие и наложи през годините? Има ли рецепта на успеха?

Толкова са много, че не знам дали ще мога да ги изброя. Първо, трябва да имаш желание за работа – никакво щадене. Човек трябва да се раздава, за да може да бъде на пазара 20 години и да изведе компанията напред. Без раздаване това не може да се случи. Следващото много важно нещо е човек да бъде честен към себе си, към хората, с които работи, и към инвеститора. Ако не е такъв, инвеститорът го разбира и не му дава работа. Ако не плащаш на работниците си, не можеш да очакваш от тях лоялност. Това са много важни неща, които е нужно да се спазват, за да може да вървиш напред.

Трябва човек да мисли в перспектива. Когато нашият пазар се отвори и всички изведнъж започнаха да печелят пари, аз бях председател на ОП на КСБ – Варна. Тогава журналисти ми зададоха въпроса: „Какво очаквате да се случи след влизането ни в Европейския съюз?“ Мислих по този въпрос и направих асоциация със следната ситуация: какво се случва, когато заекът се срещне с вълка или с лисицата? Това щеше да се случи и с нас. Ако заекът иска да оцелее, като се срещне с вълка или с лисицата, трябва да бъде подготвен бързо да маневрира. Това е начинът. Аз го осъзнах още тогава. Този, който успя да предвиди промените, той оцеля. Онези, които в бума взимаха обекти на загуба, впоследствие изчезнаха. Другото важно нещо е – никога не взимай обект на загуба, защото фалитът ти е сигурен, защото това означава ти да станеш спонсор на общината, на държавата, на инвеститора и т.н.

Какво си пожелава инж. Валентин Вълев за рождения ден на компанията?

За рождения ден на компанията си пожелавам следното: „Акватек” да стане световноизвестна компания. А пък аз съм познат с това, че като си пожелая нещо, ми се сбъдва. И то не защото просто си го пожелавам и Господ ми помага, ами защото си го пожелавам с всички усилия, които трябва да се вложат в него, и знам, че всяка една мечта, ако е просто мечта, не се сбъдва. Така че оттук нататък ще вложим усилията си „Акватек“ да стане световноизвестна компания. Дали ще го осъществим в рамките на моето поколение, не знам, но аз се мъча да заложа това сега, за да може поне в рамките на следващото да се случи. Аз обаче съм оптимист и мисля, че ще го постигнем по-скоро, тъй като имаме всички предпоставки за това. Трябва само да поработим още.