Вълшебството е лесно
Идва отдавна очакваната вечер в Бяла Слатина. И в най-приказната обстановка на ресторанта, изпълнен с цветя от балони, слънчеви усмивки и голяма пъстра дъга, една дама посреща своите гости - приятели, колеги, съмишленици...
Домакин на събитието е нотариус Анелия Карабенчева, а поводите - повече от три. Днес тя е рожденичка, представя новата си книга и се бори за каузата на малкия шампион, носител на европейската купа по Супер мото джуниър - Цонко Пеев. Букетите в залата са безброй - колкото и хората, които я обичат, прегръдките – топли, каквато е и тя самата, а атмосферата - вълшебна, каквото е творчеството й. Там е и щастливата дъщеря на Ани – Теодора, на която с много любов е посветена новата книга „Наръчник по вълшебство”. Това е третата рожба на Ани след „Наръчник за нотариални удостоверявания в кметството" и стихосбирката „Дъгата на моята душа". За магията в книгата и истините от живота, вплетени във вълшебните думи на нотариус Карабенчева, разказва нейният редактор Маргарита Попова: „Ние сме във вечерта на вълшебството, сътворено от Ани. И неслучайно книгата й също е изпълнена с прозрения за вълшебствата във Вселената.”
Ани Карабенчева, като истинска фея, потапя гостите си в съкровените истини от книгата си, заразявайки всички присъстващи с позитивизъм, щастие, желания. И съветите й стигат до сърцата: „Когато започне да не ви върви, излезте от коловоза на живота, направете нещо нестандартно, необичайно, нещо хубаво. Когато се върнете отново в обичайния ритъм, ще донесете новата енергия. И нещата ще започнат да се случват по нов начин. Мисълта и думите също са енергия. Това, което ние говорим и мислим, се превръща в реалност. И всяка усмивка създава положителна енергия. Представете си хиляди усмивки едновременно... Че това може цяло земетресение да предотврати.”
Тя е слънчева, темпераментна, истинска, искрена. Младата й душа днес за пореден път отбелязва своите 38 години. И така ще бъде през следващите 38... и 138. Защото сътворителката на вълшебства наистина не знае своята възраст... А тортата й - приказна книга, представя върху захарните си страници усмихнато слънце и цветна дъга. Първото парче е за мама, защото „Без мама нямаше да ме има и мен”, казва Ани. И пенсионерският клуб извива медни гласове в поздрав за развълнувания родител.
Музиката завладява залата и я изпълва с веселие. Фойерверки пронизват топлото тъмно небе. И Ани казва: „Искам да кажа „благодаря”. Енергията на „благодаря” е единствената, с която можем да сътворим чудеса. Благодаря на общината, защото под нейната егида се случва нашият празник. Благодаря на културния дом. Благодаря на всички колеги и приятели, които са тук и сега, за да споделят моята радост."