Свят и иновации

Севиля - Лятната феерия на Испания

Светослав Загорски Едва ли има друг град в Испания, като Севиля, за който трудно може да се определи дали привлича повече туристи с нестихващия купон или с безбройните си исторически и културни забележителности. Неслучайно всички признават, че това е артистичната и културна столица на Андалусия. Севиля безспорно е най-романтичният град на Испания – в ритъма на страстното фламенко от всеки ъгъл възпяват любовта. Без значение дали ще станете свидетели на спектакъл в някой от театрите, в кръчма пеня фламинка в стария цигански квартал „Триана” или на изпълнение на улицата, споменът ще бъде ярка експлозия от ритъма на китари, песни и танци. Историята тук започва между VIII или IX в. пр.н.е. Според легендата градът е основан от Херкулес. Като част от Римската империя Севиля е позната под името Хиспалис, а малко след това името се трансформира от маврите в Исбилиях. Само на около 15 минути с автобус от града се намират древните руини на Италика. Тук е и родното място на императорите Траян и Адриан. Едва с идването на испанците градът получава окончателно наименованието Севиля, а истинският му разцвет започва след Великите географски открития. Пламналата епидемия от чума през 1649 г. довежда до смъртта на почти половината от населението. Тази трагедия нанася огромни щети на селището и то се възстановява напълно чак след 1800 г. Градът е разположен в равнина, през която минава р. Гуадалкивир – плавателна от Севиля до мястото на вливането си в залива Кадис в Атлантическия океан. Макар че селището е отдалечено на 87 км от устието на Гуадалкивир, то е само на 7 м надморска височина и в миналото е било достъпно за морски кораби. Севиля е основното пристанище, през което преминават връзките между Испания и нейната отвъдморска колониална империя през XVI – XVII в. Днес до реката можете да разгледате Кралската корабостроителница. В миналото тук са се съхранявали мунициите за испанските военноморски сили, а сега се използва като пространство за изложби. На брега на Гуадалкивир е и друга забележителност – Златната кула – Торе дел Оро. Издигната е през XIII в., като върхът й някога е бил покрит със злато. В нея днес се помещава Морският музей. Все пък нека започнем от безкрайния купон. Севиля е известна с пищните си шествия по време на Страстната седмица. Забавленията продължават и две седмици след Великден. Разпъват се огромни шатри, а улиците се наименуват на известни бикоборци. Жените обличат своите фламенко рокли, а мъжете – най-хубавите си костюми, и се отдават на песни, танци и веселие. Неслучайно арената за борба с бикове е едно от най-популярните места в Испания. Строена е в продължение на няколко десетилетия през XVIII в. Сезонът започва обикновено през Страстната седмица, когато има корида всеки ден, и продължава до септември. Към арената има и музей. Пролетта е белязана и от Седмицата на априлския панаир. Тя започва със среднощно lumbrado, заради което гостите и жителите на Севиля се стичат на пазарните площи, за да станат свидетели на пищните илюминации. Въодушевената тълпа изригва хиляди пъти „наздраве“, колкото празнични светлини изгряват в нощта. Всяка година архитектите измислят различна украса на главния вход на фестивала. Оттам насетне тържеството прелива в музика, танци и ярките цветове, създадени от дрехите на фламенко танцьорите. Над 1000 раирани casetas изпълват улиците на града – от малки палатки с имена на организации и политически партии до по-големи, принадлежащи на фамилии и на групи от приятели. Душата на фестивала се крие именно в шатрите, които хората декорират като свой втори дом. От тях безспирно се носи музика, всяка има малка кухня и бар, който предлага бира и тапас, както и пространство за танци. Всяка сграда в Севиля разказва за различни култури и епохи от живота на селището. След няколкочасова разходка пред вас оживява величавото минало на земята на Андалусия. Севиля е бивша мавританска столица и този факт е видим днес в смесената мавритано-християнска архитектура, носеща неповторимо очарование. Тук редом до готически катедрали може да видите пищните детайли, типични за мюсюлманската архитектура. Всъщност този смесен стил носи наименованието мудехар, а бумът на строежа на здания по подобен модел е между XII и XIV в. Една от най-големите забележителности на Севиля е замъкът Алкасар, който е добър пример, когато става въпрос за мюсюлманско-християнска архитектура. Крал Педро Жестокият избрал Севиля за своя резиденция и преустроил напълно завършената през X в. мавританска крепост, превръщайки я в просторен дворец. Със сложните си архитектурни форми и дизайн този оригинален образец на мавританската култура не бива да се пропуска. Алкасар все още се използва за почивка на кралското семейство. Изобилието от замъци в Севилия обаче е голямо. В римско време ще ви върне дворецът Лебриха. Той е със запазени мозайки – един от малкото музеи в света, в които можете да се разхождате върху тях. Намира се в центъра на града. Каса де Пилатос е палат с архитектурна смесица от романски стил, барок и мудехара. Катедралата в Севиля е третата най-голяма в света след „Сан Пиетро“ във Ватикана и „Сейнт Пол“ в Лондон. Това е и най-мащабната готическа постройка и най-посещаваната забележителност в Севиля. Най-високата й част – „Ла Гиралда”, е възвисяваща се в небето камбанария, запазила спомена за мавританското си минало. Някогашното минаре сега се радва на посетителите, изкачили се на височина от 114 м, за да видят най-красивата панорама на андалуската столица. Този мащабен и внушителен готически храм е строен между 1401 и 1519 г. върху останките на по-ранна джамия. Катедралата е забележителна и във вътрешността си с златните декорации и най-вече с най-дългия преход, който води към олтара. Някои от минаретата на изначалната джамия в началото са били запазени, но след това са трансформирани в камбанарии. Интересно е, че самият Христофор Колумб е искал да бъде погребан в храма, като се твърди, че тук се намира истинската му гробница. В Севиля задължително трябва да посетите парка „Мария Луиса“ – смес от ар деко и мудехар. Любопитна забележителност тук е Шивашкото ателие на кралицата. Днес то е превърнато в туристически офис, а в миналото е било мястото, където болната кралица Мария де Мерседес е обичала да пие чай и да си почива. Любимото място на току-що венчалите се двойки е площад „Испания” – полукръгла конструкция с фонтани, мостчета и пейки, чиито стени са украсени с мозайка, изобразявайки сцени от историята на отделните провинции. Музеят на изящните изкуства пък е истинска перла, която се помещава в сградата на дворец от XIII в. и притежава колекция от безценни творби, като тези на Ел Греко, Веласкес, Сурбаран, Мурильо. 15 просторни зали излагат на показ шедьоври на изобразителното изкуство от Средновековието до наши дни. Заради това музеят се счита за най-забележителната испанска галерия след „Прадо” в Мадрид.